РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. ХАСКОВО, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500312 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решене № 183/04.04.2022 г.по гр.д. № 42 по описа на съда за 2022г., Районен
съд-Хасково е признал за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на М.
П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че П. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
съдебен адрес: гр.***, е собственик на: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор
77195.735.191 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.**** , обл.
***, одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления
имот е от 06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр. ***, площ: 242 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м). предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ***,
парцел: част от I, съседи: 77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1; самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. ***, общ.***, обл.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК; последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота:
гр.***; Самостоятелният обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор
77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.;
Прилежащи части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1;
1
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: 77195.735.191.1.2; Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, общ.***, обл. ***, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата с от 06.04.2021 г.; адрес на сградата: гр.
***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77191.735.191; застроена
площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план:
няма. С решението съдът осъжда М. П. К., да предаде владението на гореописаните имоти
на П. Н. К..
Районен съд - Хасково осъжда на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, М. П. К., да
заплати на П. Н. К. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
възможността да ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес
на имота: гр.****; Самостоятелният обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор
77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.;
Прилежащи части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1;
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: 77195.735.191.1.2 и сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.***, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта кадастралните регистри, засягащо сградата е от 06.04.2021 г; адрес на сградата: гр.
***; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 77191.735.191; застроена
площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1; Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
Предназначение: хангар, депо, гараж. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план:
няма, за периода от 22.01.2021 г. до 18.05.2021 г, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска -18.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
С решението съдът осъжда на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, М. П. К., ЕГН
**********, да заплати на П. Н. К., ЕГН **********, сумата от 1081,09 лева, от които
747.93 лева, неплатен данък сгради и такса смет, 333.16 лева, консумирана вода, за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.***, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адресна
имота: гр. ***; Самостоятелният обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор
77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.;
Прилежащи части: със съответните идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1;
Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: 77195.735.191.1.2, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска - 18.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
С решението съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС от М. П. К., ЕГН **********, иск за признаване за установено по
отношение на П. Н. К., ЕГН **********, гр.***, че същият е собственик на основание
придобивка давност на:1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.735.191
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.***, одобрени със
2
заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК; Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от
06.04.2021 год., адрес на поземления имот: гр.***, площ: 242 кв.м., трайно предназначение
на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м).
Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план; ***, парцел: част от I, съседи:
77195.735.190; 77195.735.192; 77195.735.1; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.735.191.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*** , общ. ***,
обл.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК;
Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо
самостоятелния обект е от 06.04.2021 год.; адрес на имота: гр. ***; Самостоятелният обект
се намира на етаж *** в сграда с идентификатор 77195.735.191.1; Предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.735.191; Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; Брой нива на
обекта: 1; Посочена в документа площ: 96.00 кв.м.; Прилежащи части: със съответните
идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1; Съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: 77195.735.191.1.2;Сграда с
идентификатор 77195.735.191.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
общ.**** , обл.*** , одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК; Последно изменение на кадастралната карта кадастралните регистри,
засягащо сградата с от 06.04.2021 п; адрес на сградата: гр.***; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 77191.735.191; застроена площ: 18 кв.м.; брой етажи: 1;
Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение: хангар, депо, гараж.
Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: няма, като неоснователен. С
решението М. П. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. Н. К., ЕГН **********
сумата от 1497,95 лв., представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът М. П. К., който го обжалва в
законоустановения срок в частта, в която е прието, че П. Н. К. е собственик на имотите
предмет на претенцията в производството по първия иск и е осъден да заплати сумата от
800 лв. В тази част се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени процесуални нарушения на закона
Изложени са съображения, че неправилно и в противоречие с установените по
делото доказателства, първоинстанционният съд не е приел за основателно направеното
възражение за родова подсъдност на делото,птъй като съдът е следвало да прекрати
производството по делото и да изпрати същото на по-горната инстанция във връзка с
исковите претенции. От друга страна според въззивника районният съд е направил
неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателствата, от които по
несъмнен начин се установявало, че именно М. П. К. е владял непрекъснато процесното
жилище и гараж, и част от двора и то повече от десет години, като никой не се е
противопоставил на това негово владение, поради което той е придобил собствеността
върху тези имоти. Заплащал е всички консумативи, за което по делото са били представени
съответните писмени доказателства. Счита, че още при прехвърлянето на имота през 2000
година на П. К. П., не П. П., а той е живял в този имот и е ползвал същия до 2022 година,
без никой да се противопостави на това ползване. Неправилно били кредитиран и гласните
доказателства по делото, като били кредитирани показанията на лица, които са в родствена
връзка с П. Н. К., ищец по делото, поради което счита,че не следва да се дава вяра на тези
показания. Във връзка с претенцията за заплащане на наем неправилно районният съд приел
връчването на представената по делото нотариална показна за редовно, тъй като такава не
била връчена при условията и реда предвидени в закона.
Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на
първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Моли въззивния съд да постанови ново решение, с
3
което да отхвърли предявения иск от П. Н. К. и да уважи неговият насрещен иск изцяло.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна П.
Н. К., който чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и излага подробни
съображения за нейната неоснователност.
Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд -
Хасково в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените в настоящето
производство разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Производството пред Районен съд-Хасково е образувано по искова молба,
подадена от П. Н. К. против М. П. К., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.59 ал.1 ЗЗД.
В срока за отговор от ответника М. П. К. против П. Н. К. е предявен насрещен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
относими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за
изясняването на спора от фактическа и от правна страна.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена,
поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на
въззивния съд.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ ГРАОН1-113/13.01.2021г.,
издадено от Община - ***на М.С.К. и Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-
114/13.01.2021г., издадено от Община *** на П. К. К., М.С.К. е починала на 09.01.2021 г. и е
оставила следните наследници по закон М. П. К., син и А.Н.К. и П. Н. К., внуци. П. К. К. е
починал на 01.01.2020 г., като е оставил следните наследници по закон М.С.К., съпруга, М.
П. К., син и А.Н. К. и П. Н. К., внуци.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№
***, дело № ***г. на Нотариус Христина К., вписан в Служба по вписванията - *** с акт №
**, том ***, дело № ***г., вх.№ *** от 02.12.1999г. П. К. К. и М.С.К. са продали на П. Н. К.
следния свой собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, а
именно: 1. ½ / една втора идеална част от парцел I, с планоснимачен № ***, целият с площ
от 470 кв.м. по скица, а по нотариален акт № ***, том **, дело *** от *** г. на ХНС - 461,50
кв.м., при граници на имота: от две страни улица, парцели №№ П-197 и XXIII - за жилищно
строителство, ведно с целия първи жилищен етаж на 96 кв. метра от построената в имота
западна половина от жилищна сграда - близнак, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и гараж с площ 25,60 кв.м. в югозападната част на парцела -
първи откъм жилищната сграда за сумата от 8000 лева, като продавачите са си запазили
4
правото на ползване на продадения имот, заедно и поотделно до края на живота си. С
договора за покупко-продажба от 02.12.1999 г. ищецът П. Н. К. е придобил право на
собственост върху следните недвижими имоти:1.1/2 ид.част от Поземлен имот, с
идентификатор 77195.735.191 по КККР на гр.***, Община ***., одобрени със заповед № РД-
18- 63/05.10.2006 год. на Изпълнителния директор на АК.Последното изменение на КККР,
засягащи поземления имот е от 06.04.2021 г. ,като имотът е с площ 242 кв.м.,с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м).,2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.191.1.1 по
КККР на гр. ***, Област ***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК; Последно изменение на КККР засягащо самостоятелния
обект е от 06.04.2021 год., с адрес на имота: гр.***; Самостоятелният обект се намира на
първия етаж в сграда с идентификатор 77195.735.191.1; и е с предназначение : Жилищна
сграда – многофамилна с площ: 96.00 кв.м.,3. Сграда с идентификатор 77195.735.191.2 по
КККР на гр.***, общ.***, обл.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК. Последното изменение на КККР, засягащо сградата е от
06.04.2021 г.Адресът на сградата е гр. ***; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 77191.735.191 и е със застроена площ от 18 кв.м, на един етаж.С
нотариалния акт в полза на продавачите П. К. К. и М.С.К., които са баба и дядо на ищеца е
учредено право на ползване върху процесните имоти, заедно и поотделно до края на живота
им. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***,
дело № ***г. на Нотариус Христина К., вписан в Служба по вписванията - *** с акт № ***,
том ***, дело №***г., вх.№ ***г. П. К. К. и М.С.К. са продали на П. Н. К. следния свой
собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, а именно: 1. ½ /
една втора идеална част от парцел I, с планоснимачен № ***, целият с площ от 470 кв.м. по
скица, а по нотариален акт № **, том ***, дело *** от *** г. на ХНС - 461,50 кв.м., при
граници на имота: от две страни улица, парцели №№ П-197 и XXIII - за жилищно
строителство, ведно с целия първи жилищен етаж на 96 кв. метра от построената в имота
западна половина от жилищна сграда - близнак, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и гараж с площ 25.60 кв.м. в югозападната част на парцела -
първи откъм жилищната сграда за сумата от 8000,00 лева, като продавачите са си запазили
правото на ползване на продадения имот, заедно и поотделно до края на живота си.
Няма спор между страните,че ответникът, който е чичо на ищеца и брат на баща
му е живеел заедно с родителите си П. К. Костадинов и Марийка Стоянова Костадинова в
процесните имоти до смъртта им с тяхно съгласие и при условията на търпимост и
уважение към продавачите, които по силата на договора за покупко-продажба са си запазили
правото на ползване върху процесните имоти заедно и поотделно до края на живота си и не
предприел действия за отстраняването му от тях. В тази насока по делото са събрани гласни
доказателства от които се установява,че ответникът е живеел заедно с родителите си до
смъртта им.
С нотариална покана от 20.01.2021 г. П. Н. К. чрез нотариус Капка Войнска,
нотариус с район на действие Районен съд - Хасково, с Рег.№ 352 на Нотариалната камара
на Република България с нотариална заверка Рег.№ ***, Том: 1, Акт: *** поканил М. П. К.
да предаде владението върху гореописаните имоти, както и ключовете от жилището и
гаража, да плати всички разноски, които е направил за използването на ток и вода, както и
да заплаща месечен наем за ползването на имотите в размер на 200,00 лева на месец,
считано от връчване на нотариална покана до окончателното предаване владението на
имотите. На 22.01.2021 г. при връчване на нотариалната покана е била спазена процедурата
при връчването й в условията на отказ оформен на 22.01.2021 г. от страна на ответника М.
К., който на 22.01.2021 г. е отказал да получи поканата, респ. да му бъде оформена разписка
за връчване, поради което възражението на ответника,че не е била спазена процедурата по
връчване е неоснователно.
5
По делото е установено, видно от представените писмени доказателства -
Приходна квитанция - ПОС Серия: ***, Номер: *********г. за обща сума от 968,67 лева;
Приходна квитанция - ПОС Серия: ***, Номер: ****г. за обща сума от 527,19 лева;
Приходна квитанция -ПОС Серия: ***, Номер: ***г. за обща сума от 136,53 лева, че по
отношение на имот находящ се в гр.*** по партида ********** и с титуляр М.С.К., след
08.04.2021 г. от П. Н. К. са били заплатени суми общо в размер на 1632,39 лева -
задължения за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2014г.-
2020г. В представените по делото квитанции като платец е посочено лицето П. Н. К..
По делото са представени и писмени доказателства за заплатените от страна на
ищеца суми за потребление за вода и извършени канализационни услуги, за периода от
10.10.2017 г. до 09.10.2020 г., както и за прехвърлянето на партидата на имота на П. Н. К. ,
както и че остатъчното задължение към същата дата възлиза в размер на 329.30 лв. за
периода на потребление месец ноември 2020 г. - месец февруари 2021 г., разсрочено за
плащане от ищеца до 05.11.2021 г.Прието е като писмено доказателство споразумение за
разсрочено плащане с № 307/05.05.2021г., сключено на 05.05.2021г. между „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр. *** и П. Н. К.) се установява, че на 05.05.2021 г. е заплатил на
водоснабдителното дружество за процесния имот с адрес гр.***, регистриран по партида с
титуляр П. К. К. обща сума в размер на 337,22 лева потреблението за вода и извършените
канализационни услуги за периода от 10.10.2017 г. до 09.10.2020 г., че партидата на имота е
прехвърлена на П. Н. К. на същата дата, както и че остатъчното задължение към същата дата
възлиза в размер на 329.30 лв. за периода на потребление месец ноември 2020 г. - месец
февруари 2021 г., разсрочено за плащане от ищеца до 05.11.2021 г.От страна на ищеца по
насрещния иск са приети като писмени доказателства по делото множество фискални
бонове, фактури, разписки и др. документи, издадени в периода 2009 г. - 2017 г. от „Ви
К"ЕООД гр. *** и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, удостоверяващи плащане на
потребените вода и ел. енергия за имота, намиращ се в гр.***, като във всички тях е
посочено името на П. К. К., но липсва подпис на или друга индивидуализация за лицето,
извършило плащанията.
С Решение № 349 от 11.12.2009г., по в.гр.д. № 515 по описа на Окръжен съд -
Хасково за 2009г. е потвърдено решение № 444 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 643/2008 г. на РС
- Хасково с което съдът е отхвърлил предявените от М.С.К. срещу П. К. К. и П. Н. К.,
искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.30 ЗЗД, за обявяване на нищожност и
унищожаването на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти, които са предмет
и на настоящото дело.С Решение № 552 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 807 по описа на ВКС за
2009 г., I г.о., е отхвърлен предявения от М. П. К. срещу М.С.К., П. К. К. и П. Н. К., иск по
чл.108 ЗС за гаражна клетка, която се намира до жилищната сграда и притежава
идентификатор № 77195.735.191.2 по кадастралната карта на гр..***, на заявеното
придобивно основание - отстъпено право на строеж, като неоснователен.
Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно изготвено пазарната
стойност на самостоятелен обект с идентификатор 77195.735.191.1.1, ведно с 1/2 ид. част от
поземлен с идентификатор 77195.735.191, с площ 242 кв.м е 200 лв. на месец, а на гаража
(сграда с идентификатор 77195.735.191.2) - на 50 лв. на месец.
По искане на страните са събрани и гласни доказателства, като са разпитани
като свидетели лицата А.С.К., К.П.А. и Д. И. М., В.П.Я. и Д.П. К..
Свид. К. установява,че прехвърлителите П. К.К. и М.С.К. до края на живота
си са ползвали целият първи етаж, двора и гаража, като до смъртта си се занимавали и
поддържали двора като държали инструментите за поддръжката му в гаража. През цялото
време в спорния имот живеел и сина им М. П. К. ,който до смъртта на родителите си
останал в имота, като между него и собственика на имота П. Н. К. нямало сключен договор
6
за наем или за ползване на имота. Свид. К. установява, че през последните 20 години никой
не е пречил на ответника М. П. К. да ползва имота, не го е предупреждавал да напусне като
го е ползвал и е бил в него при условията на търпимост от страна на родителите си и на
ищеца,който е негов племенник.Ползвал гаража инцидентно. Относно ползването на двора
страните също нямали спорове.Според свид. К. между П. и М.К. и техния син имало
конфликти, в т.ч. и свързани с физическа агресия и спрямо нея самата.М. П. К. не бил
демонстрирал пред сина и, че няма право да влиза в имота, дори напротив искал да уреди
отношенията си с племенника си във връзка с разпределението на двата етажа в
имота.Нямало извършени подобрения от страна на ответника в имота,който имот бил в
лошо състояние. След смъртта на М.К., която починала след съпруга си П. К. К., ищецът
предупредил чичо си устно, че ще направи постъпки за спиране на ток и вода, след което
прехвърлил партидите на свое име, платил всички неплатени данъци, прехвърлил партидите
на свое име и му изпратил нотариална покана да напусне жилището. Според показанията на
свид.К.П.А. и на свид. Д.И.М. между ищеца и неговите баба и дядо отношенията са били
топли и близки, а тези с чичо му са се влошили през 2002 г. - 2003 г.
Показанията на тримата свидетели следва да бъдат кредитирани доколкото са
последователни и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства. Не
са налице други доказателства, които да ги опровергават.
Свид.В.П.Я. посочен от ответника по първоначалния иск установява,че М. П.
К. ответник винаги е живял в имота. Не им е известно никой някога да му е създавал пречки
да живее в този имот, вкл. и през последните 20 години.Знае,че собственик на този етаж е
племенникът на М. К. - П. К., но последният не го е посещавал. Посочва, че през последните
10-20 години плащал консумативите за ток и вода. Ползвал и гаража като си държал
автомобила там, използвал и двора като сеел различни неща. На етажа имало хубава печка,
фризер с хладилник, закупени от М. П. К.. Поддържал етажа, в който живее и заплащал
консумативите за ток и вода. Относно отношенията му с племенника му П. К. разказва, че
същите са били много добри като между баща и син. Грижел се и за дворчето като свид. Д.К.
му помагал за рязане на лозите, засаждал и зеленчуци. Свид.Д.П. К. не знае кой е собственик
на етажа към момента, преди това бил бащата на М. К.. Показания на свидетелите в частите,
в които се пресъздават лични възприятия като последователни и непротиворечащи на
останалите доказателства следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка се налага и
следните изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединение,
ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС и осъдителни искове по чл.59 ЗЗД.
Приет е за разглеждане и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗС, предявен от ответника, за установяване правото му на собственост върху
процесните недвижими имоти.
Исковете са допустими. Предявени са от надлежни страни и от лица , имащи
правен интерес от търсената искова защита. Исковете са подсъдни на Окръжен съд-Хасково,
който е родово и местно компетентния съд.
По отношение на ревандикационния иск предявен от ищеца П. Н. К. против М.
П. К.. Искът по чл.108 от ЗС е основателен, по следните съображения:
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** от ***г. на Нотариус Христина К., ищецът е придобил процесните
недвижими имоти, описани по-горе, като продавачите М. С.К. и П. К. К., баба и дядо на
купувача са си запазили правото на ползване на продадения имот, заедно и поотделно до
края на живота си. Видно от представените удостоверения за наследници на М. С. К. и П.
К. К. ,М. С.К.и двамата са починали – М.С.К. на 09.01.2021 г., а П. К. К. - на 01.01.2020 г.
7
Ответникът М. П. К. е техен син. Не се спори по делото,че след смъртта на П. и М.К.
недвижимите имоти се владеят от ответника М. П. К..
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това.С ревандикационния иск по чл. 108
от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца
на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на
вещта, който не я владее.
За да се уважи иска по чл.108 от Закона за собствеността е необходимо да са
налице три предпоставки, първата от които ищецът да е собственик на процесните имоти.
В тежест на ищеца е да докаже,че е придобил собствеността на твърдения от него способ и
че е собственик към момента на предявяване на иска. Втората предпоставка за уважаване на
иска е да се установи, процесните имоти се владеят или държат от ответника, т.е. че
ответникът упражнява фактическа власт върху процесните имоти и упражняването на
фактическата власт от ответника върху тези имоти е без правно основание. Под основание
следва да се разбира юридическият факт, от който за едно лице възниква субективно право
да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен
или облигационен характер, като с оглед данните по настоящия казус и предявеното
възражение, заявено в процеса като самостоятелен насрещен иск за изтекла в полза на
ответника придобивна давност, следва да се установи, че не са налице фактическите
предпоставки на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността.
Настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни възраженията
на ответника, че е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти по
давност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
наличието на оригинерно придобивно основание на спорните имоти. Напротив от
събраните доказателства следва извода, че ответникът М. П. К. не е осъществявал явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху тях с намерение за своене,
поради което и в негова полза не е започнала да тече придобивна давност по отношение на
процесните имоти. Освен фактическото владение върху процесните имоти, което се
установява по делото, ответникът е следвало да демонстрира намерението си за своене на
процесните имоти по отношение на действителния им собственик, в случая ищеца, а преди
това пред ползвателите на същия - неговите родители. По делото липсват каквито й да било
данни за демонстриране на това владение. Напротив събраните по делото доказателства
сочат, че ответникът е знаел, че имотите, които ползва заедно с родителите си безвъзмездно
и при търпимост от тяхна страна са собственост на ищеца П. Н. К., който е син на брат му и
негов племенник. В конкретния случай единствено оспорването от страна на действителния
собственик е меродавно относно наличието или липсата на субективния елемент на
института на владението, каквото несъмнено по делото не се установява. Самото фактическо
владение, респ.ползване на един недвижим имот без наличието на субективния елемент по
никакъв начин не обосновава изтичане на придобивна давност по отношение на владелеца,
респ. ползвателя. От друга страна и въз основа на приетите по делото доказателства, следва
да се приеме,че до смъртта на родителите си, ответникът М. П. К. е ползвал имотите без да
е владелец, тъй като върху имотите е осъществявано ограничено вещно право на ползване
от страна на родителите му по силата н сключения с ищеца договор за покупко-продажба и
те са живели в жилището по силата на учреденото в тяхна полза право на ползване до
смъртта им,като , ползвали са двора и гаража до смъртта си , а преди 02.12.1999 г. са
ползвали имотите в качеството им на собственици.Обстоятелството,че ответникът заедно с
тях е живеел в имота, считано от построяването му, не го прави владелец, тъй като е бил
допуснат да живее безвъзмездно в него от родителите си.Липсват доказателства ответникът
да е манифестирал по ясен и недвусмислен начин намерението си да държи имотите като
свои за себе си, като наличните такива за поддръжка на имота, за заплащане на консумативи
и др. под., за ползване на гаража за лични нужди, дори и да се приеме, че са се осъществили,
8
не опровергават горния извод. От доказателства по делото не може да се приеме, че
владението му е било необезпокоявано, спокойно, несмущавано от стана на действителния
собственик на имота ищеца по делото.. безспорно е че имотите се владеят от трето лице -
владелец, потвърждение за което е иницииране и на настоящото производство от страна на
ищеца П. Н. К.. Недопустимо е и липсва правна възможност непротивопоставянето от
страна на ищеца на това негов близък роднина да пребивава в имот, за който родителите му
имат отстъпено право на ползване до смъртта си, да се счита като благоприятен и създаващ
правни последици факт за ответника М. К..
Предвид гореизложените съображения следва да се приеме,че ответникът М. П.
К. не е придобил правото на собственост върху процесните поземлени имоти въз основа на
давностно владение, поради което искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен като
основателен, а насрещният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗС следва да се отхъврли като неоснователен и недоказан.
Основателен е и иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на имотите и облигационната претенция за заплащане за заплатените данък сгради и такса
смет, както и консумативи/вода/ по време на ползването, следва да се посочи, че съобразно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да се
ангажира отговорността на ответника е необходимо да се установи, че ищецът е собственик
на процесния имот, че вещта е била ползвана от ответника през исковия период, както и
какъв е размера обогатяването на ответника, респективно обедняването на ищеца през
същия този период.
По делото е установено, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Страните не спорят, че след смъртта на М. и П. К. до предявяване на иска, вкл. и
понастоящем, ответникът е ползвал последните. Ответникът не доказва ползването на
имотите да почива на правно основание. Тъй като се установи, че ищецът е бил собственик,
то ответникът го е лишил от ползването, с което се е обогатил неоснователно, а ищецът е
обеднял. Неоснователно е и ответното възражение, че не е узнал за съдържанието на
отправената му нотариална покана, вкл. за заплащане на обезщетение за ползването, тъй
като действията на нотариуса са надлежно удостоверени. От писмените доказателства е
видно, че ответникът е узнал за отправената до него покана на 22.01.2021 г., за заплащане на
сумата от 200 лв. месечно за ползване на процесните недвижими имоти - жилището и
гаража. Фактът на самостоятелното им ползване в претендирания период също е безспорно
установен и неоспорен от страните. Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза пазарната стойност на самостоятелния обект с
идентификатор 77195.735.191.1.1, ведно с 1/2 ид. част от поземлен с идентификатор
77195.735.191, с площ 242 кв.м е 200 лв. на месец, а на гаража (сграда с идентификатор
77195.735.191.2) - на 50 лв. на месец. Ответникът М. П. К. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца П. Н. К. сумата в размер на 800,00 лв., за периода от връчване на нотариалната
покана на 22.01.2021г. до датата на предявяване на иска 18.05.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 18.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата в размер на 1081.09 лева,
от които 747.93 лева - неплатен данък сгради и такса смет, които ползвателите П. К. К. и
М.С.К. не били платили приживе на Община - *** и сумата от 333.16 лева, консумирана но
неплатена от тях вода на „В и К„ ЕООД гр.***, съдът намира и този иск за изцяло
основателен.Основанието на което се претендират тези суми са отношенията, които са
съществували между М. и П. К. от една страна и П. Н. К. от друга, след прехвърляне чрез
договора за покупко-продажба на спорните имоти на 02.02.1999 г. В този случай, когато
върху недвижим имот е учредено право на ползване, данъчнозадължено лице е не
9
собственикът, а ползвателят, съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, поради което до смъртта им,
настъпила на 01.01.2022 г., респ. 09.01.2021 г., ползвателите са били данъчнозадължените
лица и ищецът не е дължал съответния местен данък и такса за битови отпадъци, както и
консумираните от тях електроенергия и вода.Задълженията за данъци имат не вещноправен,
а облигационен характер и преминават по наследство,поради което за задълженията на
починал ползвател на недвижим имот след смъртта му следва да отговарят неговите
наследници. С оглед изложеното за непогасените задължения на починалите ползватели
следва да отговарят наследниците му. В настоящия случай не се оспорва факта, че ищецът
П. Н. К. е заплатил дължимите от неговите баба и дядо данък и такса за имотите, което се
установява и от представените писмени доказателства, удостоверяващи този факт. Общо
заплатената сума от П. Н. К., възлиза на 1632,39 лева - задължения за данък недвижим имот,
такса битови отпадъци и лихви за периода от 2014г.-2020г. на Община ***. От тази сума
ответникът М. К., в качеството си на наследник на родителите си дължи половината (1/2)
или 816,20 лева. Доколкото се претендират от ищеца 747,93 лева, и предвид диспозитивното
начало в процеса, искът в тази му част следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По същите съображения, следва да бъде уважен и иска за заплащане на консумираната вода
в пълния му предявен размер от 333,16 лева.По делото е безспорно установено, че на
05.05.2021 г. ищецът е заплатил на водоснабдителното дружество за процесния имот с адрес
гр***, регистриран по партида с титуляр П. К. К. обща сума в размер на 337,22 лева
потреблението за вода и извършените канализационни услуги за периода от 10.10.2017 г. до
09.10.2020 г., както и че задължението към същата дата възлиза в размер на 329,30 лв., за
периода на потребление месец ноември 2020 г. - месец февруари 2021 г., разсрочено за
плащане от ищеца до 05.11.2021 г. От тези суми ответникът дължи 333,26 лева, колкото се
претендира от ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба - 18.05.2021 г.до окончателното изплащане на сумите.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди с препращане към мотивите на решението по реда
на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
600,00 лева – за адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 183/04.04.2022 г.на Районен съд-Хасково, по
гр.д. № 1042 по описа на съда за 2021г..
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********, да заплати на П. Н. К., ЕГН
********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивното производство в размер
на 600, 00 лева - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11