О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2105 Година 2020, 23.07 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1672 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№10137/27.02.2020г.,
подадена от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“,
ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, представлявано от Главен юрисконсулт Десислава
Златева, срещу Решение №596/13.02.2020г., постановено по гр.д.№4227/2019г. по
описа на Районен съд- Бургас.
С
посоченото решение, Бургаският районен
съд е отхвърлил исковете на
,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД, предявени против Н.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от
571.18 лева-сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги –
доставена, отведена и пречистена вода в
периода от 22.12.2015г. до 24.08.2018г., ведно с мораторна лихва в размер на
64.84 лева, начислена за периода от 26.03.2016г. до 15.11.2018г. и законната
лихва, начиная от 22.11.2018г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№8649/2018г на БРС.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното
решение, като се излагат доводи за
неправилност и се иска неговата отмяна.
На първо място се оспорват изводите на първоинстанциония съд,
че ищцовото дружество не провело успешно доказване относно легитимацията на
ответника като потребител на ВиК услуги.
Твърди се, че съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът своевременно направил доказателствени искания (молба,
вх.№52260/18.11.2019г.), които били допуснати по делото- съдебни удостоверения
за снабдяване с информация за регистрирания собственик и/или ползвател на
недвижимия имот, както и препис от Декларация по чл.14 от ЗМДТ, ведно с копие
от приложения към нея документ за собственост.
Посочва се, че въз основа на издадените
съдебни удостоверения, Община Бургас представила писмо с индивидуализиращите
данни и партидния номер на обекта съобразно Договор за
покупка№986:/04.11.1991г. от Община Бургас.
Изразява се несъгласие с изложеното в
мотивите на съда, че представената Декларация
по чл.14 от ЗМДТ и удостоверение за наследници не легитимирали ответника като собственик.
Излагат се подробни съображения в тази насока.
Подчертава се, че декларираните от наследодателите
данни пред компетентен административен орган, представлявали категорично
признание на правото на собственост. Твърди се, че първоинстанционният съд не
съобразил обвързващата материална доказателствената сила на представения
официален документ.
Отбелязва
се, че в Декларацията по чл.14 от ЗМДТ (вх.№14978/28.03.1998г.) се съдържало
подробно описание на процесния имот, принадлежността на вещните права върху
него, начина и момента на придобиване на правото на собственост
Заявява се, че по несъмнен начин в
производството по делото се установило, че ответникът придобил собствеността върху процесния имот
по наследство от своите родители- Вълкана Стоянова Тодорова, починала на
07.03.2008г. и Тодор Петков Т., починал на 04.01.2013г.
Излагат се аргументи, че съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължените лица се явявали собственици
на облагаеми с данък недвижими имоти.
Във
въззивната жалба е направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на
свидетел и извършената съдебно- техническа експертиза.
Оспорва се извода на районния съд относно
недоказаността на размера на
претенцията. Жалбоподателят счита, че въпреки
изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд
достигнал до неправилни правни изводи.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат уважени. Претендират се направените пред двете инстанции разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ищцовото
дружество- адв.Петкова на 24.02.2020г. Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 27.02.2020г.- следователно е подадена в законния
двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ответника Н.Т.Т.- адв. Б.Б.- БАК, на
17.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез особения представител- адв Б.- БАК с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият
намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита подадената
въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Твърди,
че въпреки указаната с доклада на съда доказателствена тежест (Определение от
24.10.2019г.), ищецът не ангажирал доказателства във връзка с твърденията си,
че ответникът е собственик на водоснабдения имот (абонат по смисъла на чл.3 от
Наредба№4 от 14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи).
Намира,
че от съдържанието на декларацията по чл.14 от ЗМДТ не можело да се обоснове извод
за правото на собственост или ползване
върху процесния имот за посочения период- от 22.12.2015г. до
24.08.2018г. Предвид изложеното, счита, че районният съд е достигнал до
правилни крайни изводи при постановяване на решението. Излага аргументи.
Развива съображения във връзка с направените с
въззивната жалба доказателствени искания.
Иска
се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
По
доказателствените искания:
С въззивна жалба, вх.№10137/27.02.2020г., подадена от ,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД, е направено доказателствено искане- на основание чл.190 от ГПК, да бъзе задължена Община Бургас, да представи екземпляр от Договор за покупка№986/04.11.1991г. от Община Бургас, както и удостоверение за наследници на Вълкана Стоянова Тодорова, починала на 07.03.2008г.
Алтернативно е поискано да бъде издадено удостоверение на ,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД, с което да му послужи пред Община Бургас, за да се снабди с препис от Договор за покупка№986/04.11.1991г., както и друго такова, за снабдяване с удостоверение за наследници.
Съдът констатира, че първоинстанциониият съд е допуснал направените от ищеца доказателствени искания, като е издал съответните съдебни удостоверения(л.98-101 от делото пред БРС). Община Бургас е предоставила исканите документи-л.103-112 от делото пред БРС. Въпреки указаната от съда доказателствена тежест, ищецът не е представил по делото титул за собственост.
Съгласно разпоредбата на
чл.266,ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят
нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тези права са
преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и
доказателства, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е
можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
В първоинстанционното производство не е било нарушено правото на ответника(въззвиник) на защита- последният се е възползвал от процесуалната възможност да поиска събиране на доказателства.
Поради това и доколкото не са налице предпоставките на чл.266,ал.2 от ГПК, а съдът не констатира наличие на такива по чл.266,ал.3 от ГПК, горните доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение.
Предвид обстоятелството, че ответникът (въззиваем) по делото се представлява от особен представител, назначен с Определение №3815от 10.06.2019г. по гр.д.№4227 по описа за 2019г на БРС, в производството пред настоящата инстанция, следва да бъде указано на въззивното дружество, на основание чл.47, ал.6 от ГПК във вр. чл.36,ал.2 от ЗА, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 200 лева.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1672/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 31.08.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
НЕ ДОПУСКА направените с въззивна жалба
вх.№10137/27.02.2020г. от ,,Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, докателствени искания.
УКАЗВА на ,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД чрез юрисконсулт Златева, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по депозитна сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 200лв.(двеста лева), представляваща депозит за възнаграждение на особен представител на въззиваемия Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
При неизпълнение
на указанията, исковата молба ще бъде оставена без движение.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: