№ 337
гр. Шумен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630102391 по описа за 2024 година
Предявени са четири положителни установителни иска с правна квалификация
чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 298 от ТЗ, във вр. чл. 154 от ЗЕ ,
във вр. чл. 150 от ЗЕ – по отношение на главниците и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124
от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„***“ № 23Б, представлявано от п.п – Изпълнителен директор и м.м – Председател на УС,
чрез процесуалния представител ф.и. срещу С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата, в качеството й на собственик е
потребител на топлинна енергия за битови нужди, при общи условия, като ползва
предоставената й енергия в имот на адрес: гр.София, община Слатина, ул. „***” № 116, ет.
2, ап. 5, с абонатен номер 88858. Съгласно данните на фирма за дялово разпределение
„Директ“ ЕООД за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ответницата дължала обща сума в
размер на 3434.69 лева, която сума е за доставена, но незаплатена топлинна енергия и
представлява: 3 031.88 лева - главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 357.23 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., а за услугата „дялово
разпределение“; 37,59 лв. - главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., 7.99 лв. -
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Тъй като не заплатила
дължимите от тяхна страна суми, ищецът на основание чл. 410 от ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След издаване на
посочената заповед в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение,
което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява четири положителни установителни иска
срещу ответницата, като молят съда да признае за установено, че С. А. Б. дължи на
„Топлофикация - София” ЕАД сумата от: 3 031.88 лева - главница за периода м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., 357.23 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., а за
услугата „дялово разпределение“; 37.59 лв. - главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023
1
г., 7.99 лв. - мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, за ищцовото дружество не се явява
представител. В депозирани на 14.01.2025 г., 26.02.2025 г. и 14.04.2025 г. писмени молби от
пълномощника на ищцовото дружество излагат, че са представени изисканите им
документи, заедно с подробни съображения в подкрепа на исканията си, както и
становището си по делото.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответницата. В законоустановения едномесечен срок, ответницата депозира писмен отговор.
В отговора ответницата оспорва основателността на предявените искове, като заявява, че
никога не е обитавала процесното жилище, като постоянния и настоящия й адрес били в гр.
Шумен. Жилището било запечатано от органите на реда повече от 10 години, и дори не й
било известно дали в него са налични отоплителни радиатори, както и монтирани уреди за
отчитане. Излага, че липсват доказателства, че количеството топлоенергия е реално
доставено. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните суми, предявени за период преди повече от 3 години от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В отговора
на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си.
В проведените по делото съдебни заседания, ответникът С. А. Б., редовно призована,
не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Д. К. от ШАК, който счита
предявените искове за основателни и моли съда същите да бъдат оставени без уважение,
като излага конкретни мотиви в тази насока.
Във връзка с направено с исковата молба искане за конституиране като трето лице –
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София - „Директ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Николай Коперник” № 21, последното е конституирано като
трето лице помагач, като на същото са изпратени препис от исковата молба и
доказателствата по делото. В предоставения им едномесечен срок от тяхна страна е бил
депозиран писмен отговор.
В проведените по делото съдебни заседания за третото лице – помагач на страната на
ищеца не се явява представител. От тяхно име на 09.01.2025 г. е депозирана писмена молба,
в която излагат становището си по делото.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК831609046 е лицензиран производител и
приносител на топлоенергия, а ответницата С. А. Б., с ЕГН ********** е собственик на
топлоснабден имот, респективно потребител на топлинна енергия за битови нужди, при
общи условия, като ползва предоставената й енергия в имот на адрес: гр. София, община
Слатина, ул. „***” № 116, ет. 2, ап. 5, доколкото посочения по-горе недвижим имот е
придобит от ответницата С. А. Б., с ЕГН ********** по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 63, том I, рег. № 3408, дело № 62/2012 г. на
нотариус Пиринка Петрова, с рег. № 157 от НК, с район на действие – Районен съд - София.
От приложеното по делото Удостоверение с Изх. № 68-00-909, издадено от
„Географска информационна система – София“ се установява, че стар адрес – ж.к. „Христо
Смирненски“, ул. „***“, блок 57 се отнася за жилищна сграда с два входа, нанесена с
планоснимачен номер 863 в кадастрален лист 457 по плана на гр. София, попадаща в кв. 93,
м. „Слатина – Хр. Смирненски“, находяща се в пространството между ул. „***“, ул.
„Мирково“ и ул. „Хемус“, район „Слатина“ – Столична община, със следния настоящ адрес:
ул. „***” № 116 с вх. А и вх. Б, т. е. налице е идентиччност на имотите.
2
Собствениците на сградата – етажна собственост /СЕС/, в която се намира имота на
ответницата, на Общо събрание, проведено на 13.06.2002 г., с протокол от същата дата са
взели решение, с което за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ се избира фирма „Техем Сървисис ” ЕООД, като впоследствие бил сключен
Договор № 115/17.07.2020 г. с посоченото дружество.
От представеното по делото Писмо с Изх. № Г 7545/14.12.2012 г. става ясно, че ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е отправил покана до ответницата С. А. Б. за смяна на титуляра
на партида с абонатен № 88858 за заплащане на топлинна енергия.
От приложения по делото Договор № Д-0-69/03.06.2020 г. е видно, че между
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК831609046, в качеството на възложител и „Директ”
ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на изпълнител е сключен договор предмет:
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката, за срок от три години, считано от 01.05.2020 г.
Въз основа на данни на фирма за дялово разпределение „Директ“ ЕООД за периода м.
май 2021 г. – м. април 2023 г. от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по силата на която ответницата следвало да заплати
следните, както следва: главница в размер на сумата от 3031.88 лева, представляваща
консумира топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., 357.23 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., 37.59 лева –
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021
г. до м.април 2023 г., 7.99 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху претендираните главници за периода от 19.04.2024 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Тъй като след издаване на посочената заповед в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, длъжницата е депозирала възражение, което поражда за ищеца задължение да
установи претенцията си по съдебен ред.
От представените по делото Удостоверение за настоящ адрес с Изх. № ГРС-13-
302/05.12.2024 г. и Удостоверение за постоянен адрес с Изх. № ГРС-10-837/05.12.2024 г.,
издадени от Община Шумен става ясно, че ответницата С. А. Б. е с постоянен и настоящ
адрес в гр. Шумен, ул. „***“ № 10 от 20.06.2011 г.
По делото са представени два броя заявления за отказ за начисляване суми за
топлинна енергия с Рег. № Г-13549/19.06.2019 г. и Рег. № Г-4520/19.02.2019 г., депозирани от
ответницата до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за преустановяване на
снабдяването с топлинна енергия на процесния имот.
От приложената по делото регистрационна бележка с № 128 от 06.12.2024 г., издадена
от „Софийска вода“, е видно, че ответницата е депозирала искане за поставяне на нов
водомер, както и че „партидата е изгубена в архив от 2016 г., поради спиране на водата“.
От представените по делото Заявление с Вх. № **********/06.12.2024 г. до
„Електрохолд“ ЕАД и Заявление от 31.03.2016 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
видно, че ответницата е депозирала искане за смяна на партидата на процесния имот, както
и е направено искане за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия
на процесния имот.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на заверено копие на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; заверено копие на
Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК; заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 63, том I, рег. № 3408, дело № 62/2012 г.; заверено копие на Удостоверение за идентичност
на имот; заверено копие на Писмо-покана за смяна на партида с рег. индекс Г-
7545/14.12.2011 г.; заверено копие на Договор № 115/17.07.2002 г. между „Техем сървисиз“
ЕООД и СЕС за избор на ФДР; заверено копие на Протокол от 13.06.2002 г. от ОС на СЕС за
3
избор на ФДР; заверено копие на Извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонат № 88858; заверено копие на Декларация от Емилия Казанжиева от 17.07.2002 г.;
оригинал на Обща фактура № **********, за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г.; оригинал за общо потребление /фактура/ № **********, за отчетен период от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г.; заверено копие на Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********; заверено копие на Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на потребители в гр. София, както и материалите, приложени по ЧГД № 1583/2024 г. по
описа на ШРС
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
дължимите суми за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. след
корекция/приспадане възлизат на 1036.43 лв., а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
съответно 1995.45 лв., като са издадени следните фактури за изравнителни сметки: №
**********/31.07.2022 г. и № **********/31.07.2023 г. Вещото лице заключава също, че
общо дължимата сума за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер
на 1036.43 лв., от които за дялово разпределение – 17.40 лв., а общо дължимата сума за
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 1995.45 лв., от
които дялово разпределение – 20.15 лв., както и че посочените суми не са заплатени. Вещото
лице заключава, че общо дължимата сума за топлинна енергия в общ размер на 1036.43 лв. за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по пера е както следва: 723.74 лв. – стойност на ТЕ за
подгряване на вода /БГВ; 208.20 лв. – стойност на ТЕ, отдадена от сградна инсталация /СИ и
104.48 лв. – стойност на ТЕ за отопление за общи части /ОЧ/ на сградата. Вещото лице
заключава, че общо дължимата сума за топлинна енергия в общ размер на 1995.45 лв. за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. по пера е както следва: 1529.92 лв. – стойност на ТЕ за
подгряване на вода /БГВ; 320.25 лв. – стойност на ТЕ, отдадена от сградна инсталация /СИ и
145.28 лв. – стойност на ТЕ отопление от общи части /ОЧ/.
Прието по делото е заключението на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
посочва, че за целия отоплителен сезон /месец 05.2021 г. - месец 04.2022 г./ използваната ТЕ
е 8 968.606 kWh, които реално трябва да бъдат заплатени, като разликата между начисленото
от „Топлофикация София“ ЕАД /12 940.117 kWh/ и реално отчетеното от „Директ“ ЕООД
/8 968.606 kWh/ възлиза на 3 971.511 kWh, на стойност 445.13 лв. с ДДС. Вещото лице
посочва, че за целия отоплителен сезон /месец 05.2022 г. – месец 04.2023 г. / използваната ТЕ
е 13 278.121 kWh, които реално трябва да бъдат заплатени, като разликата между начисленото
от „Топлофикация София“ ЕАД /9 129.479 kWh/ и реално отчетеното от „Директ“ ЕООД
/13 278.121 kWh/ възлиза на 4 148.642 kWh, на стойност 675.98 лв. с ДДС. Вещото лице
заключава, че разпределението на ТЕ през процесния период за имота е извършено от страна
на „Директ“ ЕООД в съответствие с нормативната уредба /ЗЕ и Наредбата по чл. 125, ал. 3
от ЗЕ /Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването/. Същото съответства на
приложимата методика за дялово разпределение. Освен това вещото лице посочва, че
изравнителните сметки, предоставени от „Директ“ ЕООД са следните: за процесния период
май 2021 - април 2022 г. – 445.13 лв. с ДДС, като посочената сума се връща на потребителя/, а
за процесния период май 2022 - април 2023 г. – 563.62 лв. с ДДС, като посочената сума се
доплаща на потребителя. Вещото лице посочва също, че за отоплителен период 2021 г. -
2022 г. по данни от Директ“ ЕООД начислените суми за целия отоплителен сезон възлизат
на 260.57 лв. за отопление и 603.12 лв. за топла вода без ДДС, а фактурирани от „Топлофикация
София“ ЕАД са 257.26 лв. за отопление и 977.37 лв. за топла вода без ДДС, както и
изравнителна сума в размер на 370.94 лв. без ДДС и 445.14 лв. с ДДС /според Директ“ ЕООД/.
А за отоплителен период 2022 г. - 2023 г. вещото лице сочи, че по данни от „Директ“ ЕООД
начислените суми за целия отоплителен сезон са 429.39 лв. за отопление и 1 333.21 лв. за
топла вода без ДДС, а фактурирани от „Топлофикация София“ ЕАД са 314.03 лв. за отопление и
4
880.25 лв. за топла вода без ДДС, както и изравнителна сума в размер на 563.32 лв. без ДДС,
която потребителят следва да доплати /според Директ“ ЕООД/, подробно представени по
месеци в таблици 5 и 6. Вещото лице сочи също, че суми за ТЕ за общите части на сградата през
процесните периоди са равни на нула в представените документи, защото в общите части на
сградата няма отоплителни тела, както и не са начислени технологични разходи в абонатната
станция, тъй като според нормативната уредба са за сметка на топлофикационното дружество.
Вещото лице заключава, че ТЕ е пресметната според нормативната уредба, както и не са
начислявани технологични разходи в абонатната станция. Вещото лице заключава също, че
процесният топломер е преминал технологична проверка и в периода от месец
юли 2021 г. - до месец юли 2023 г. бил с гарантирана точност на измерването.
По делото, съдът по искане на процесуалния представител на ответницата е задължил
ищцовото дружество да представи 2 бр. заявления за отказ от начисляване на суми за
топлинна енергия с Рег. № Г-13549/19.06.2019 г. и Рег. № Г-4520/19.02.2019 г., депозирани от
ответницата до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за преустановяване на
снабдяването на процесния имот с топлинна енергия, декларирайки, че процесния имот не
се обитава. В същото време обаче в настоящото исково производство не са представени
поисканите от ищцовото дружество документи. С оглед на изложеното се налага извода, че
последното се е дезинтересирало от възможността да установи подлежащите на доказване с
него факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ, като настоящото производство има за предмет както исковете за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение, така и мораторна лихва върху двете главници.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. По силата §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на изложеното съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД, на потребители в гр. София. Според чл. 153 от Закона за
енергетиката всички, собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Съгласно
утвърдената съдебна практика - Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на
ВКС, ГК, III г. о. и др. „потребител“ на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
5
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно
или по силата на облигационно право на ползване. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от събраните по делото доказателства, че за процесния период в сила са били
Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № 0У-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016 г. Общите условия
обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 от ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което те ги обвързват, без да е необходимо изричното
им приемане. В чл. 31, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и сл. от ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна, респективно реално
количество топлинна енергия, и обявената за периода цена, за които суми се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е предвиден и срок за заплащане на дължимите суми от
потребителите на топлинна енергия, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно влезлите в сила Общите условия топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на за
задълженията по чл. 32, ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забава до момента на заплащането на дължимите суми за
топлинна енергия.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том I, рег. № 3408, дело №
62/2012 г. на нотариус Пиринка Петрова, с рег. № 157 от НК, с район на действие – Районен
съд – София, ответницата С. А. Б., с ЕГН ********** е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, община Слатина, ул.
„***” № 116, ет. 2, ап. 5. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвател на ТЕ е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита
за потребител. При това тя остава такива, дори и да се прекрати топлоснабдяването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните уреди в общите части на етажната собственост.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Т. е. по безспорен начин по делото е установено
също, че по отношение на този имот ответницата се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди, при общи условия, като ползва предоставената й от „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК ********* топлинна енергия в посочения имот под аб. № 88858/
инсталация № **********. Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ“
ЕООД с договор от 17.07.2020 г., като изпълнителят на услугата дялово разпределение на
6
топлинна енергия през процесния период е вписан в специалния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период фирмата за дялово разпределение е имала
правомощия да извършва разпределение на топлинна енергия с сградата след отчет на
уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в сграда – етажна собственост /СЕС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалите към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В настоящия случай предмет на установяване с оглед предявените положителни
установителни искове е освен съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, но и размера на претендираните задължения на ответницата. Ответницата е
ползвала доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 88858, отразена в
цитираните в заключението по делото фактури за реално потребена топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., и към настоящия момент не е погасила задължението
си.
Същевременно обаче основният спорен въпрос в настоящото производство е този за
количеството доставена топлинна енергия в топлофицираната сграда – етажна собственост и
налице ли е изрична декларация от страна на ответницата , че процесното жилище не се
обитава. Ответницата е релевирали изрично възражение досежно ползването на процесният
имот, твърдейки, че своевременно е депозирала до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 2 бр.
заявления за отказ от начисляване на суми за топлинна енергия с Рег. № Г-13549/19.06.2019
г. и Рег. № Г-4520/19.02.2019 г., съдържащи искане за преустановяване на снабдяването на
процесния имот с топлинна енергия, декларирайки, че процесния имот не се обитава. Във
връзка с установяването на това обстоятелството е указано на ищеца да представи
посочените заявления. В същото време обаче в настоящото исково производство не са
представени изисканите по реда на чл. 190 от ГПК от ищцовото дружество оригинали на
посочените документи. С оглед на изложеното се налага извода, че последното се е
дезинтересирало от възможността да установи подлежащите на доказване с него факти и
обстоятелства, и че следва да се приложат последиците по чл. 161 от ГПК, за които страната
е била предупредена. Предвид това следва да се приеме, че процесния имот не се обитава и
ответницата своевременно е уведомила писмено ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
декларирайки това обстоятелство, както и е направила искане за преустановяване на
снабдяването на процесния имот с топлинна енергия.
От друга страна, съгласно чл. 140а от ЗЕ, общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. А по
аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост се разделя на: 1 топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 2
топлинна енергия за отопление на общите части; 3 топлинна енергия за отопление на
имотите. Следователно дори и да липсват уреди за отопление в самостоятелния обект в
топлоснабдената сграда в режим на етажна собственост, етажният собственик дължи да
заплати припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинната енергия за отопление на общите части.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че
7
разпределението на ТЕ през процесния период за имота е извършено от страна на „Директ“
ЕООД в съответствие с нормативната уредба /ЗЕ и Наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ
/Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването/, като изчисленията на фирмата
за дялово разпределение са съгласно Методиката за дялово разпределение към Наредбата за
топлоснабдяването. Експертът е посочил и че през исковия период общият топломер на
процесната сграда в режим на етажна собственост е бил годно средство за търговско
измерване.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за
компетентно и задълбочено изготвена, се установява, че за процесния имот не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общите части на сградата, защото няма отоплителни тела.
Начислявана е дължима сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както
и за битова гореща вода.
Доколкото обаче ответницата по надлежния ред и своевременно писмено е уведомила
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, че процесния имот не се обитава и е направила искане
за преустановяване на снабдяването на процесния имот с топлинна енергия, следва да се
приеме, че неправомерно от страна „Топлофикация София“ ЕАД е начислявано
възнаграждение за топлинна енергия за битова гореща вода в процесния имот, който не се
ползва.
Същевременно обаче, както бе посочено по-горе, етажният собственик дължи
заплащане на припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, а също така и на сумите за дялово разпределение.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, следва да се посочи, че
съгласно Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения
между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1
ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените
суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 от ЗЕ. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на
купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както е и без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
8
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се
оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Съгласно съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи общо дължимото
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период м. 05. 2021 г. – м.
04. 2023 г. възлиза в размер на 528.45 лева, от които 208.20 лв. за периода м.05.2021 г. –
м.04.2022 г. и 320.25 лв. за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., след приспадане на сумата за
възстановяване съгласно изготвените от фирмата за дялово разпределение отчети
задължението на абоната.
След самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, съдът
намира, че размерът на дължимата сума за мораторна лихва върху уважената част от
главницата в размер на 528.45 лева /за доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ от
сградната инсталация/ за периода от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г. възлиза на 65.02 лева.
Също така според заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертизи размерът на дължимата сума за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г.
до 30.04.2023 г. възлиза на 37.55 лв., съответно размерът на мораторната лихва за периода от
16.07.2021 г. до 09.04.2024 г. е 7.99 лв.
Следователно по отношение на ответницата С. А. Б. следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД за сумата 528.45 лева –
главница, представляваща консумирана топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода от месец 05.2021 г. до 30.04.2023 г., 65.02 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., 37.59 лв. - представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до 30.04.2023 г., 7.99 лв. - мораторна
лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на депозиране на заявлението - от 19.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл. 422 от ГПК,
във вр. чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 298 от ТЗ, във вр. чл. 154 от ЗЕ, във вр. чл. 150 от ЗЕ – по
отношение на главниците и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за лихва се явяват частично основателни и доказани и следва
да бъде уважени частично, а за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Следва да се отбележи също така, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата , че част от претендираните в настоящия процес суми са били погасени по
давност. Давността съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. При срочните задължения изискуемостта съвпада с уговорения между
страните падеж.
По аргумент от чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г., приложими и към процесния случай, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 45 дена след изтичане на
срока, за който същите се отнасят. Т. е. с изтичането на посочените 45 дена става изискуема
съответната месечна вноска за топлинна енергия и от този момент започва да тече
тригодишната давност за нея. В настоящия случай най-ранно претендираната вноска се
дължи за месец 05.2021 г. Същата е станала изискуема на 15.07.2021 г., поради което
тригодишната давност за тази вноска поначало би изтекла на 15.07.2024 г. Преди да изтече
тази давност обаче от „Топлофикация София“ ЕАД е депозирано на 19.04.2024 г. заявление
по чл. 410 ГПК. На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземане се
смята за предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Т. е. кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е бил своевременно активен и е прекъснал на
9
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност за процесните вземания. Същите
разсъждения са приложими и за останалите месечни вноски за топлинна енергия, дължими
за периода месец 05. 2021 г. – месец 04.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената
част от исковете. От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени и
претендирани разноски, както следва: 202.59 лева – платена държавна такса; 500 лева –
депозит за вещо лице за СТЕ; 280 лева – депозит за вещо лице за ССчЕ и 100 лева – за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено съобразно чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на фактическа и правна сложност
на делото или разноските на ищеца за исковото производство са общо в размер на 1082.59
лева. Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 197.97 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца
и направените от последния разноски в заповедното производство /118.79 лева/, които
според установената част от вземанията са в размер на 21.72 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответницата
разноски в размер на 710.91 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице за ССчЕ. В тази връзка по отношение направеното от
процесуалния представител на ищеца възражението за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. При
преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
ответната страна писмени доказателства във връзка с предявените искове е било заплатено
възнаграждение в размер на 800 лева с ДДС. Имайки предвид естеството на иска, както и
правилата за определяне на съответното минимално адвокатско възнаграждение, визирани в
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т.
2 от същата наредба.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач на
страната на ищеца разноски не се дължат.
Същевременно обаче, съдът като съобрази, че с определение, постановено в открито
съдебно заседание на 26.02.2025 г. е увеличено първоначалното определеното
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза Д. П. Ч. до
размера, посочен в справката-декларация, а именно, в размер на 572.82 лв., като е указано
на ищцовото дружество, че има възможност в 3-дневен срок, считано от 26.02.2025 г. да
заплати сумата от 72.82 лева, като в противен случай ще бъдат осъдени допълнително със
съответния съдебен акт за доплащане на възнаграждението и доколкото ищеца не е внесъл
посочената сума, при това положение съда следва да се произнесе по реда на чл. 77 от ГПК.
Ето защо, на основание чл. 77 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете,
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата от 59.50 лв. – доплащане
на възнаграждение за вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, а
ответницата следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на ШРС сумата от 13.32 лв. –
доплащане на възнаграждение за вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен
директор и И.В. – Председател на УС, сумата от 528.45 лева /петстотин двадесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща цена на доставена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г. в
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, община Слатина, ул. „***” № 116,
ет. 2, ап. 5 /аб. № 88858/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 3 031.88 лева, като неоснователен и недоказан, и за което
вземане е била издадена Заповед № 752 от 25.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1583/2024 г. по описа на Районен съд -
Шумен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен
директор и И.В. – Председател на УС, сумата от 65.02 лева /шестдесет и пет лева и две
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, начислена за периода 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 357.23 лева, като неоснователен и
недоказан, и за което вземане е била издадена Заповед № 752 от 25.06.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1583/2024 г. по описа на Районен
съд - Шумен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен
директор и И.В. – Председател на УС, сумата от 37.59 лева /тридесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2024 г. в топлоснабден имот -
апартамент, находящ се в гр. София София, община Слатина, ул. „***” № 116, ет. 2, ап. 5 /аб.
№ 88858/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, и за което вземане е била издадена Заповед № 752 от
25.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
1583/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен
директор и И.В. – Председател на УС, сумата от 7.99 лева /седет лева и деветдесет и девет
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за предоставяне на услуга дялово
разпределение, начислена за периода 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., и за което вземане е била
издадена Заповед № 752 от 25.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 1583/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен.
ОСЪЖДА С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 10, да заплат
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен директор и И.В. –
Председател на УС, сумата от 197.97 лева /сто и деветдесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща направени разноски по гр. дело № 2391/2024 г. по описа на
Районен съд - Шумен, както и сумата от 21.72 лева /двадесет и един лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 1583/2024 г. на Районен
съд - Шумен, според установената част от вземанията и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен директор
и И.В. – Председател на УС да заплати на С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „***” № 10 сумата от 710.91 лева /седемстотин и десет лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице, съразмерно
с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „***“ № 23Б, представлявано от а.а.в – Изпълнителен директор
и И.В. – Председател на УС, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 59.50
лв. /петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ – доплащане на възнаграждение на вещото
лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА С. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 10, да
заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 13.32 лв. /тринадесет лева и
тридесет и две стотинки/ – доплащане на възнаграждение на вещото лице по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Директ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Николай Коперник” № 21, секция А-Б, офис 3, представлявано от управителя Д. Цокова
Владимирова.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12