№ 7446
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110144226 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата 2180,27лв. главница ,представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва
,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й
заплащане ,494,41лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018год. до
29.06.2019год. ,сумата от 20,68 лева , за дялово разпределение за периода м.06.2018год. до
м.04.2019год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата
молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,5,20лв. – лихва за периода от
30.07.2018год. до 29.06.2021год., в режим на разделна отговорност ,както следва :З.Г. С. – ½
и АЛ. ИВ. Д. – ½.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия на наследниците на Б. В. СТ. ,за абонатен №225927.Същите ,в качеството
си на собственици на процесния имот били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
,по смисъла на чл.153 ,ал.1 от ЗЕ. Твърди ,че купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016год.,купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ,като не се начислява
лихва върху прогнозните стойности за отоплителния сезон,а такава се начислявала в случай
,че дължимата цена не е платена 45-дневен срок от дататана публикуване на общата
фактура.С допълнителна молба моли съда да постанови решение ,с което да осъди
ответниците в качеството им собственици на топлоснадбен имот да му заплатят
претендираните суми ,които не са били погасени ,при условията на разделна отговорност :
З.Г. С. – ½ ,а именно сумата в размер на 1090,13лв. ,представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва
,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й
заплащане ,247,20лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018год. до
29.06.2019год. ,сумата от 10,34 лева , за дялово разпределение за периода м.06.2018год. до
м.04.2019год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата
1
молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,2,60лв. – лихва за периода от
30.07.2018год. до 29.06.2021год. АЛ. ИВ. Д. – ½ , а именно сумата в размер на 1090,13лв.
,представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017год. –
30.04.2019год.,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата
молба – 28.07.2021год., до окончателното й заплащане ,247,20лв. – законна лихва за забава
за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,сумата от 10,34 лева , за дялово
разпределение за периода м.06.2018год. до м.04.2019год. ,ведно със законната лихва
,считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2021год., до окончателното й
заплащане ,2,60лв. – лихва за периода от 30.07.2018год. до 29.06.2021год. Претендира и
деловодни разноски.
Ответниците З.Г. С. АЛ. ИВ. Д. ,чрез адв.В.М. са депозирали писмен отговор като
оспорват предявените искове за главници като частично погасени по давност,а предявените
акцесорните искове за лихви ,освен по давност и по основание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения
между ищеца и наследодателя на ответниците за процесния имот и период, както и че е
доставил топлинна енергия и за ответниците ,като наследници на клиент на ищеца е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена и предоставената услуга дялово
разпределение в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните
факти е да докаже плащане на дължимата цена, което не се твърди по делото.
Предвид становищата на страните ,съдът приема ,че не е спорно по делото ,че за
процесния период ответниците са били собственици на недвижим имот ,който е бил
топлоснабден ; че за 01.05.2017год. – 30.04.2019год. е била доставена топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение.
Установява се по делото въз основа на НА за доброволна делба на недвижими имоти
№ 99,том І,дело № 91/2020год. от 24.07.2020год. ,че АЛ. ИВ. Д. и З.Г. С. са постигнали
съгласие и са сключили договор за доброволна делба,съгласно който АЛ. ИВ. Д. става
изключителен собственик на недвижим имот,представляващ апартамент № 96 ,с адрес в
гр.София,ул.“Козяк“,№ 19,вх.Б,ет.13,а З.Г. С. получава в дял и става собственик на ½
идеална част от апартамент № 98,гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,ет.8,заедно със съпруга
си.При съставянето на нотариалния акт е бил представен Договор за покупко-продажба на
жилище,сключен по реда на чл.117ЗТСУ от 01.09.1983год.,който съгласно писмо от
МВР,Дирекция „Управление на собствеността “ от 08.003.2021год. е сключен между МВР и
Богданка Василева С..
Последната,съгласно Удостоверение за наследници от 10.09.2021год. е починала на
05.02.2013год. и е оставила наследници по закон – Георги Стоилков,починал на
17.08.2013год. ,З.Г. С. и Мариана Георгиева С.,също починала на 12.10.2018год. и оставила
наследник – ответника АЛ. ИВ. Д..
Следователно за процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. ответниците З.Г.
С. и АЛ. ИВ. Д. са били съсобственици на апартамент №
98,гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,ет.8 ,при равни дялове ,тъй като всеки от тях е
наследил по ½ идеална част от същия.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
2
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са
доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №98,в
гр.София,ж.к.“Разсадника“,бл.38Б,вх.Б,ет.8.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна
собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2018год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2017год. – 30.06.2017год., на стойност 1045,99лв. ,със срок за плащане 14.09.2018год. ;
ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018год.
– 30.04.2019год., на стойност 1134,28лв. със срок за плащане 14.09.2019год.,както и справка
за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от 06.2018год. до
04.2019год. на обща стойност 20,68лв.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени поделото,доколкото в писмения
отговор ответната страна изрично е посочила ,че не оспорва количествата потребена енергия
и изчисленията за тяхната стойност,с изключение на възражението си за частичното им
3
погасяване по давност.
По възражението за погасителна давност.
Ответниците своевременно са направили в депозираните писмени отговори на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е
частично основателно ,тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са
погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът
е предявен на 28.07.2021год., следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116,
б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е
започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. ,въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на
4
прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие
по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2017год. до
30.04.2018год. в размер на 1045,99 лв. е погасено по давност ,тъй като падежа на
задължението за м.04.2018год. е настъпил на 14.06.2018год. и към датата на подаване на
исковата молба 28.07.2021год. е изтекъл тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от
ЗЗД.
За останалия процесен период от 01.05.2018год. до 30.04.2019год. за сумата от
1134,28лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на задълженията към ищеца като до този размер и за този период следва да се
уважи исковата претенция.Не е основателно възражението на ответниците,че и за периода
01.05.2018год. – 31.05.2018год. задължението е погасено,тъй като падежа на същото е
настъпил на 15.07.2018год. и тригодишния давностен срок изтича на 15.07.2021год.,но
предвид ,че в периода 13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ давност не е
текла ,по силата на чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. всички
срокове,включително и давностните са били спрени.
Тъй като двамата ответника се легитимират като собственици на по ½ идеална част
от процесния имот ,то всеки един от тях дължи разходите за имота ,съобразно тази идеална
част .Или искът по отношение на ответницата З.Г. С. е основателен за сумата от 567,14лв. и
до пълния предявен размер от 1090,13лв. за периода 01.05.2017год. до 30.04.2018год. същият
следва да се отхвърли като неоснователен,погасен по давност.
Искът по отношение на ответника АЛ. ИВ. Д. е основателен за сумата от 567,14лв.
и до пълния предявен размер от 1090,13лв. за периода 01.05.2017год. до 30.04.2018год.
същият следва да се отхвърли като неоснователен,погасен по давност.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.06.2018год. до
30.04.2019год. , в размер на 20,68лв. е изцяло основателна,не е основателно възражението
за погасителна давност.Всеки един от ответниците дължи по ½ или сумата от 10,34лв.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. За периода 01.05.2017год. до 30.04.2018год. не е налице главен дълг,поради което
за този период претенцията за обезщетение за забава ,а именно от 15.09.2018год. до
29.06.2019год. върху сумата от 1045,99лв. е неоснователна.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
5
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.В случая той е
претендирал период на забава 15.09.2018год. до 29.06.2019год.,т.е. крайна дата от който
предхожда изпадането в забава за главницата – 15.09.2019год.Ето защо претенциите му за
обезщетение за забава са изцяло неоснователни за претендирания от него период.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 5,20лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство
,съразмерно с уважената част от исковете.
В исковото производство са доказани разноски в общ размер от 238,04 лв. –
138,04лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват
разноски в исковото производство в размер на 101,80 лева или всеки един от ответниците
дължи на ищеца сумата от 50,90лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна.Двамата ответника са представили списъци на
разноските с писмения отговор,съобразно които претендират възнаграждение на един
адвокат в размер на 320лв.,платени в брой ,съгласно договори за правна помощ и
съдействие от 30.09.2021год.
От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,възнаграждението на адвоката не може да е под минимума от 325лв.,а
предвид ,че същото е уговорено и заплатено в размер на 320лв. ,то съда не счита ,че е
прекомерно ,по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК.
Предвид отхвърлената част от исковете на ответника Зоя С. се следва сумата от
183,14лв.,съответно на А.Д. се следва деловодни разноски в размер на 183,14лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Г. С. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ж.к.“Красна поляна“
,бл.38Б,вх.Б,ет.8,ап. 98 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
567,14лв.,представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год.,ведно със законната лихва от 28.07.2021год. до
окончателното й заплащане,както и сумата от 10,34лв.,представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м.06.2018год. до м.04.2019год.,ведно със законната лихва
от 28.07.2021год. до окончателното й заплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против З.Г. С. ,ЕГН : ********** ,с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 567,14лв. до пълния
предявен размер от 1090,13лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна , за
периода от 01.05.2017год. до 30.04.2018год. като погасен по давност и с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 247,20лв. , законна лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,както и
сумата от 2,60лв. – лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение ,за
периода от 30.07.2018год. до 29.06.2021год. като неоснователни.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. Д.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ул.“Козяк“,№ 19 да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 567,14лв.,представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год.,ведно
със законната лихва от 28.07.2021год. до окончателното й заплащане,както и сумата от
10,34лв.,представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2018год. до
м.04.2019год.,ведно със законната лихва от 28.07.2021год. до окончателното й заплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 против АЛ. ИВ. Д.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София ,ул.“Козяк“,№ 19,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 567,14лв. до пълния предявен размер от 1090,13лева ,
представляваща стойност на незаплатена топлинна , за периода от 01.05.2017год. до
30.04.2018год. като погасен по давност и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 247,20лв. , законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2018год. до 29.06.2019год. ,както и сумата от 2,60лв. – лихва за
забава върху главницата за услуга дялово разпределение ,за периода от 30.07.2018год. до
29.06.2021год. като неоснователни.
ОСЪЖДА З.Г. С. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ж.к.“Красна поляна“
,бл.38Б,вх.Б,ет.8,ап. 98 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50,90 лева
,деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. Д.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ул.“Козяк“,№ 19 да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 ,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50,90 лева ,деловодни разноски
,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 да заплати на З.Г. С. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ж.к.“Красна
поляна“ ,бл.38Б,вх.Б,ет.8,ап. 98 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
183,14лв. ,деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
7
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 да заплати на АЛ. ИВ. Д.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София
,ул.“Козяк“,№ 19, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 183,14лв. ,деловодни
разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8