№ 157
гр. Враца, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Ив. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода В. И. В., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения В..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
В. И. В. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
наложено с присъда по н.о.х.д. № 120/2020 г. по описа на РС-Бяла Слатина, за
извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 НК. Със същата присъда на
основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното общо наказание по
н.о.х.д. № 205/2017 г. по описа на РС-Бяла Слатина в размер на 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода.
За времето от 07.07.2020 г. до 17.09.2021 г. осъденият е изтърпявал
активираното по реда на чл.68, ал.1 НК наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от
1
свобода, от която дата-17.09.2021 г. е започнал да търпи наказанието от 1 година
лишаване от свобода. Към датата на постановяване на настоящото определение-
05.04.2021 г. от това наказание е изтърпял 8 месеца и 1 ден, от които 6 месеца и 18 дни
фактически, а от работа 1 месец и 13 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 29
дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 38 точки, в границите на ниските стойности. Дефицити
при него са били наблюдавани в зоната "умения за мислене", а близка до дефицитните
е била зоната "отношение към правонарушението". Рискът от рецидив впоследствие е
бил повишен на 47 точки, като е преминал от нисък в среден, а рискът от вреди за
обществото е с ниски стойности. Рискът за всички останали категории се е запазил
нисък.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя в затвора В. е бил награждаван един път през 2021 г. и един път през 2022 г.
Наказван е два пъти през 2021 г., но и двете наказания са заличени.
Лишеният от свобода е включен в образователния процес, като в момента е
ученик в 7 клас в СУ "Мито Орозов" към Затвора-Враца. Една от получените награди е
именно за позитивно отношение към учебния процес и постигнати добри резултати
през първия учебен срок на учебната 2021/2022 г. Освен това е участвал в курс
"Начална компютърна грамотност", проведен за периода 05.05. 2021 г. до 28.05.2021 г.
и успешно е завършил корекционна програма "Умения за мислене", проведена за
периода от 02.08.2021 г. до 19.08.2021 г. Посещава и религиозен курс "Християнски
ценности".
Според доклада към настоящия момент оценката на риска от рецидив отразява
повишение на числовата стойност със седем пункта, от 38 на 47 точки, преминавайки в
регистъра на средните стойности. Отчетена е позитивна промяна единствено в зоната
"образование и обучение". Отразено е, че не са повлияни от корекционно въздействие
останалите дефицитни зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението"
изготвилият доклада е посочил, че осъденият само формално признава вината си,
омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с
външни фактор, а също така, че е с лабилна мотивация за позитивна промяна на
поведението. Отбелязано е, че липсата на трайно формирани трудови навици при него
и желанието му за бързо набавяне на финансови средства са предпоставка да се смята,
че след освобождаването му от затвора лесно може да се върне към стария си начин на
живот.
Констатирано е, че не са постигнати в цялост заложените цели и договорените
дейности в плана на присъдата, поради което е предложено корекционната работа с
осъдения да продължи в посока постигане на положителна промяна в зоните на
дефицит.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
В. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
2
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият В.В. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От
изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен
процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив при
осъдения, които са завишени с 9 пункта в сравнение с първоначалните, преминавайки
от ниски в средни граници-47 точки. Съдът съобрази и това, че не са изпълнени в
цялост целите, заложени в плана на присъдата, а две от основните дефицитни зони при
осъдения – "отношение към правонарушението" и "умения за мислене" трябва да бъдат
обект на интензивна корекционна работа, тъй като В. не осъзнава нуждата от трайна
позитивна промяна в поведението си, не е критичен и омаловажава извършеното, нито
пък предвижда негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на
престоя си в затвора той е взел активно участие в образователни и религиозни
дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват
други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му
поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при
него съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение
при излизане от средата на затвора. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора
не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е
необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице
за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата
и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при напускане на
затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода В. И. В., роден на
*** в гр.Бяла Слатина, българин, български гражданин, с постоянен адрес с.***,
обл.Враца, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 3 месеца и 29 дни, от
наказанието в размер на 1 година лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №
120/2020 г. по описа на РС-Бяла Слатина.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3