№ 624
гр. Плевен, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Д. Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430201733 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. С. И., ЕГН: **********, от гр. ***, обл. Варна,
чрез адв. Б. К. от АК-Бургас срещу Наказателно постановление №35-
0000740/27.07.2022г. на *** на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от
Закона за движение по пътищата на жалбоподателя Д. И. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр.
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. К. в депозираната
до съда жалба излага, че категорично отрича жалбоподателя да е извършил
вмененото по т.1 административно нарушение и наложеното за него
административно наказание с процесното наказателно постановление. Счита,
че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер при
съставянето на АУАН и издаването на НП, както и че неправилно е
1
ангажирана административно-наказателна отговорност, тъй като не е
осъществен от обективна и субективна страна състава на описаното под т.1 в
АУАН бл. № 321858/30.06.2022г. административно нарушение. Счита, че
направената в АУАН констатация не отговаря на действителната фактическа
обстановка, а в хода на административно-наказателното производство е
нарушено и правото на защита. Излага подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се явява и упълномощения му защитник адв. Б. К.. Процесуалния
представител на жалбоподателя, адв. К. депозира писмени бележки, с което
представя допълнителни аргументи към подадената жалба против
наказателното постановление, като моли да бъдат съобразени от съда при
постановяване на решението, излага подробни доводи относно издаденото
НП и моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно моли да бъде изменено в частта досежно размера на
наложеното наказание глоба.
Административно-наказващият орган *** на РД „Автомобилна
администрация“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На 30.06.2022г. около 12.30 часа, в гр. Пордим, обл. Плевен, ул. „***“,
свидетелят Л. Ц. Б. – *** РД „АА“ – гр. Плевен, при изпълнение на
служебните си задължения съвместно с колегата си – Д. П. Ц., извършили
проверка на жалбоподателя И.. При извършената проверка установили, че
същият като водач на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** с прикачено
полуремарке с рег. № ***, извършва обществен превоз на товари (грах) от
с.Бохот до гр. Търговище видно от пътен лист № *** като допуска следното
нарушение: Управлява състав на ППС – влекач с 2 бр. оси с полуремарке с 3
2
бр. оси с надвишено общо максимално тегло от 40000 кг. Установено след
измерване със стационарна везна ВIMCO В 711, с валиден стикер за заверка
№01407 до 07.2023г. Общото тегло на композицията е 52680кг. –
претоварване 12680 кг. /измерено след съдействието с МВР/.
За констатираното нарушение на жалбоподателят Д. И. е съставен на
място АУАН бл. № 321858/30.06.2022г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба
№11 от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан
от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по
чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №35-0000704/27.07.2022г., с което
жалбоподателят Д. С. И. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание - глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. МРРБ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на Л.
Ц. Б. (актосъставител) и Д. П. Ц. (свидетел при съставяне на АУАН и
установяване на нарушението), както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заверено копие на
Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; АУАН № 321858/30.06.2022г.;
заверено копие на Кантарна бележка №824/30.06.2022г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. и Ц., като
последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със
събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за
незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията
им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
3
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП по смисъла
на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу
заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Това
изискване точно е регламентирано в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. В тази разпоредба е посочено, че - Допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за
съчленени ППС с пет, шест и повече оси, а именно - моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t. В настоящият
случай съгласно кантарната бележка общото тегло на композицията е 52680
кг /масата на ППС с товара/, тоест претоварване с 12680кг.
Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не
е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1,
т.3, б.„а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6
ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
4
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретният
случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки
предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване
опасност за живота и здравето, както на шофьорите, така и на другите
участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се
достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и
съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания
за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът,
преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово
вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на
административно-наказателната му отговорност.
Административно - наказващият орган правилно е приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва
се с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това
ред управлява ППС с маса надвишаваща нормите определени от министъра
5
на регионалното развитие и благоустройство.“
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
жалбоподателят не е системен нарушител като водач на ППС, от нарушението
няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха.
В случая наказанието от 2000лв. е необосновано завишено. Това налага
НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба от
1000лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже
своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и
превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва
да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000740/27.07.2022г. на ***
на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя Д. И. е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000
/хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6