М О Т
И В И
към Присъда № 165 от 15.11.12 г.
по НОХД № 911/12 г.
Обвинението срещу подс. С.М.М. е по чл. 196, ал.1, т.1 във вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК за
това, че на 28.06.2012 г. в
землището на гр. Г., обл. С.З. в условията на опасен рецидив от товарен
автомобил марка „Даф” с рег. № *** с
прикачено ремарке с рег. № *** е отнел чужди движими вещи – пари – 780 евро на
стойност 1525,55 лева, 600 шведски крони на стойност 133,44 лева, 160 полски
злоти на стойност 72,99 лева, 100 румънски леи на стойност 43,94 лева, 15 000
унгарски форинти на стойност 101,93 лева и 1 бр. стар употребяван бележник на
стойност 0,50 лева, от владението на М.Т. от Република Турция, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му – адв. Б. в с. з.
пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а от НК.
Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа
обвинението.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които напълно кореспондират със събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно:
На 28.06.2012 г. св. М.Т. тръгнал от Република Турция за Република
Швеция, като управлявал товарен
автомобил марка „Даф” с рег. № *** с прикачено ремарке с рег. № ***. Той навлязъл
в Република България в 07.00 часа и около 11.30 часа преминал покрай гр. Г. В
един момент забелязал, че непознато за него лице – подс. М. маха с ръка, за да
спре автомобила. Св. Т. помислил, че това е негов колега, който се нуждае от
помощ. Подс. М. отворил дясната врата на товарния автомобил и се качил в него. Започнал разговор със св. Т. на
турски диалект и помолил да го закара до първото село след гр. Г. Св. Т. се
съгласил и двамата потеглили. В едни момент подсъдимият помолил св. Т. да отбие
автомобила и да спре, тъй като му се ходило по малка нужда. Св. Т. спрял
автомобила. Подс. М. отворил вратата на кабината, грабнал бележник, в който св.
Т. си бил оставил всички налични пари и побягнал през полето. Св. Т. се опитал
да го последва, но подсъдимият навлязъл в гора и свидетелят го изгубил. В
отнетият бележник се намирала следната валута: 780 евро, 600 шведски крони, 160
полски злоти, 100 румънски леи, 15 000 унгарски форинти. Спирайки друг
автомобил подс. М. достигнал до гр. П. б.. Част от отнетата парична сума - 780
евро подсъдимият М. изхарчил на игрални автомати в зала в гр. П. б. В игралната
зала се срещнал със служителка, която му обменила в близко обменно бюро еврото,
което бил отнел. След това посетил своя братовчедка в гр. П. б.– св. А. И.,
където пренощувал. На другия ден св. И. и подс. М. отишли до гр. К., където в
обменно бюро се опитал да обмени отнетите шведски крони, но това не се случило.
Шведските крони подсъдимият обменил в банка чрез св. И., която му съдействала
за това и получил за тях сумата от около 90.00 лева. Част от получената сума подсъдимият
предал на братовчедка си за направените от него разходи по пребиваването му в
гр. П. б. и пътуването му до гр. К. По-късно в гр.К. подс. М. срещнал свои
познати, които му съобщили, че е издирван от полицията. Това го накарало да
отпътува за с. Д., общ. Г.О., където се укривал. След разкриване на
престъплението обв. М. предал доброволно следната валута: 4 банкноти с номинал
10 полски злоти, 1 банкнота с номинал 20 полски злоти, 1 банкнота с номинал 50
полски злоти, 1 банкнота с номинал 5 000 унгарски форинта и 1 банкнота с
номинал 10 000 унгарски форинти.
Видно от експертното
заключение на съдебно-оценителната експертиза и справка за фиксинга на БНБ за
28.06.2012г., съгласно които 780
евро са на стойност 1525.55 лева, 600 шведски крони са на стойност 133.44 лева,
160 полски злоти са на стойност 72.99 лева, 100 румънски леи са на стойност
43.94 лева, 15 000 унгарски форинти са на стойност 101.93 лева и 1 бр. стар
употребяван бележник е на стойност 0.50 лева.
Деянието е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.
С оглед разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, както
и на чл. 58а от НК, съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати
при наказание четири години и шест месеца (2/3 от шест години и девет месеца),
което да се изтърпи от подсъдимия в затвор при строг режим, предвид обремененото
му съдебно минало, лошите характеристични данни и високата стойност на отнетите
вещи, като на осн. чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което е бил задържан
следва да се приспадне.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото
разноски в размер на 227,20 лв.
следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на КзРС.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия,