РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Благоевград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101093 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№1093/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от „А** ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от управителите П* чрез юрк. Б. Т., против А. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Благоевград, ул.“Б*, с която е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът А. С. М., ЕГН ********** дължи на „А**, с ЕИК *, следните
суми по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№265/05.03.2025г. по ч.гр.д.№383/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград: - 800 лв.
/осемстотин лева/ - главница; - 27.59 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/
- договорна лихва за периода от 27.12.2022г. до 27.01.2023г.; - 21.74 лв. /двадесет и един лева
и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 27.01.2023г. до 29.01.2025г.,
по Договор за паричен кредит Кредирект №787344, сключен на 27.12.2022г. между „С* ЕИК
*и А. С. М., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С*на „А* по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№383/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните суми.
Твърди се, че на 27.12.2022г. ответникът А. С. М. е сключил Договор за потребителски
кредит №787344 със „С***, по силата на който е получил сумата от 800 лв., срещу което се е
съгласил да върне 1 вноска в размер на 827.59 лв. в срок до 27.01.2023г., съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в
размер на 49.07%.
Сочи се, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Навежда се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е
1
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че ответникът А. С. М. не
е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 11.11.2024г.
„С*като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А*, като вземането срещу ответника е
индивидуализирано в Приложение №1 към Договора за цесия. Ответникът бил уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него
телефонен номер. Евентуално се иска от съда да приеме за надлежно връчването на
уведомлението за цесията, извършено с исковата молба. Твърди се, че към настоящия
момент задължението все още не е погасено.
В отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния му представител оспорва
предявения иск като неоснователен.
Оспорват се всички изложени фактически твърдения в исковата молба.
Оспорва се цесията да е породила действие, доколкото с исковата молба не било
представено Приложение №1, отговарящо на изискванията на ГПК, и от което да може да се
установи, че ищецът е придобил права по процесния договор. Липсвали доказателства, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, усвоен по посочения начин. Липсвал писмен документ,
материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно параметрите за
сключване на договор. Навежда се, че ответникът няма качеството на кредитополучател, не е
изявявал насрещна воля за сключване на договор.
Оспорва се към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила
изискуемост на процесното вземане.
Навежда се, че договорът не отговаря на условията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, на чл.11, ал.2, поради което бил недействителен.
Твърди се, че в договора е посочен ГПР от 49,07 %, без обаче да са посочени условията за
прилагането му. Твърди се, че в договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя ГПР 49,07 % и фиксиран годишен лихвен
процент размер от 40,058 %. Твърди се, че с посочването в договора за заем на ГПР, който не
е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК, а така и отразява по - нисък от
действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-малък размер от действителния,
се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита.
Твърди се, че договорът е нищожен и на основание чл.143, ал.2, т.5 и т.10 във вр. с чл.146,
ал.2 вр. ал.1 от ЗЗП.
Оспорва се като неоснователно наведено твърдение в исковата молба за наличие на
погасителен план, както и не било налице уведомяване за извършената цесия. Не била
предоставена преддоговорна информация.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
На основание чл.241, ал.1 от ГПК, в случай на уважаване на предявените искове, е
направено искане за разсрочване на плащането.
В съдебно заседание ищецът ‚А* не изпращат представител.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Е. П., която намира иска за
неоснователен поради липса на доказателства за сключване на договор за кредит и усвояване
на заемната сума.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен Договор за паричен кредит Кредирект №787344 от 27.12.2022г., по
който „С*ЕИК *е заемодател, а А. С. М. – заемател. Параметрите на заема се съдържат в
чл.3 от Договора - размер на отпуснатия заем - 800 лв.; размер на погасителна вноска -
1х827.59 лв.; ден на плащане - петък; вид вноска - месечна; ГПР - 49.07%; брой вноски - 1;
фиксиран лихвен процент - 40.05%; дата на падеж – 27.01.2023г.; обща сума за плащане –
827.59 лв.; такса за експресно разглеждане – 282.41 лв.; вноска с такса за експресно
разглеждане – 1 110 лв. Съгласно чл.6 заемната сума се предава на заемателя в български
лева. Представен е лог файл – разпечатка от компютърна система, с отразено движение по
Договора за кредит.
2
На 11.11.2024г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
между „С*/цедент/ и „А* /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в
Приложение №1, включващо и вземането на „С*срещу ответника А. С. М., произтичащо от
Договор за потребителски кредит №787344/27.12.2022г. „С* е упълномощило „А* да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомително
писмо от „А* и адресирано до ответника А. С. М., с което го уведомяват, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило
на „А*сички свои вземания срещу него, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№787344/27.12.2022г. Няма данни уведомлението да е изпратено и получено от адресата.
На 17.02.2025г. ищецът „А* е подал в Районен съд-Благоевград заявление с вх.
№3842/17.02.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу ответника А. С. М., по което е образувано ч.гр.д.№383/2025г. по описа на
Районен съд-Благоевград. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу
длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№265/05.03.2025г. по ч.гр.д.№383/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград за следните
суми: - 800 лв. /осемстотин лева/ - главница; - 27.59 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки/ - договорна лихва за периода от 27.12.2022г. до 27.01.2023г.; - 21.74 лв.
/двадесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от
27.01.2023г. до 29.01.2025г., по Договор за паричен кредит Кредирект №787344, сключен на
27.12.2022г. между „С*ЕИК *и А. С. М., като впоследствие вземането по този договор е
прехвърлено от „С* на „А*по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането; -
25 лв. – държавна такса; - 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за
изпълнение ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В тежест на ищеца в настоящото производство беше да докаже сключването на валиден
договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил заемната
сума на кредитополучателя по уговорения от страните начин; че ответникът е поел
задължение да върне заемната сума ведно с договорна лихва; размера на непогасения
остатък по договора по пера; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното
вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване на длъжника за
извършената цесия; че ответникът е изпаднал в забава, да докаже освен основанието, така и
размера на вземането за главница и лихва.
В настоящия случай се касае за договор за предоставяне на кредит от разстояние, спрямо
който се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията в чл.6 от ЗПФУР
финансовите услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В чл.7 от
ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат страни по договора – това са
потребителят и доставчика съгласно дефинициите на чл.7, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР. Вида на
финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на договора са посочени в §1, т.1 от ДР
на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В случая от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, че Договор за потребителски кредит №787344 е бил сключен между
страните. Според отразеното в чл.9 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се
подписва в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и
изискванията на действащото българско законодателство. В Общите условия на „С*за заеми
„К*“ е описан подробно начинът на сключване на договорите за паричен заем от разстояние,
който включва двустранна размяна на кореспонденция между кредитополучателя и
кредитора, приключваща с посоченото в чл.20 от ОУ изпращане на договора на
3
кредитополучателя, от който момент е прието, че влиза в сила, като в същата клауза е
предвидено, че страните са съгласни съобщенията по електронна поща да имат сила на
саморъчни подписи съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. По делото е представено копие от лог-файл
по договор за паричен заем №787344, отразяващо по дата и час извършени действия в
електронна форма. Същият обаче е оспорен от ответника. По същността лоф файла си
представлява неподписан частен свидетелстващ документ, изходящ от ищеца, който няма
материална доказателствена сила и въз основа на него не може да бъде прието, че
отразените действия действително са се осъществили. Tази разпечатка нито е заверена от
служител на кредитното дружество, нито по някакъв друг начин удостоверява, че това е
такава от системата на дружеството.
Предвид изложеното, съдът приема, че ангажираните от ищеца доказателства не са
достатъчни, за да установяват при условията на пълно и главно доказване съставянето на
подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между ответника и
„С*, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за
сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно
ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Липсват
безспорни доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със
сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде
установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. По
делото бяха представени на хартиен носител договор и общите условия към него, както и
лог файл, които обаче са оспорени изрично от ответника, поради и което от същите не се
доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не представи в настоящото
производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника
съобщения в електронна форма, установяващи сключването на договор за кредит от
разстояние, по предвидената в ОУ процедура.
На следващо място, по делото не е доказано предаването на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя. По своята правна природа договорът за потребителски кредит е договор
за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. За сключването на договор за заем, не е достатъчно
страните да са постигнали съгласие, било то обективирано и в писмена форма, а е
необходимо и реалното предаване на заемната сума от кредитодателя на кредитополучателя,
като елемент от фактическия състав на договора. Договорът се счита сключен едва с
действителното предаване на сумата. Договорът за заем е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем. Когато реално предаване
на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен /Решение №244 от
21.01.2020г. по гр.д.№983/2019г. на ВКС/. В настоящия случай по делото не се представиха
надлежни доказателства, които да установяват предаване на заемната сума, поради което не
може да се направи извод, че процесният договор за кредит е бил сключен. Представеният
лог файл представлява едностранно съставен от кредитодателя документ, който не може да
удостовери нито изпълнение на процедурата по сключване на договора, нито реалното
предаване на заемната сума по начина, посочен във файла – изплащане на сумата чрез
Изипей.
Предвид изложеното, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че между страните не е възникнало и съществувало твърдяното облигационно
правоотношение. Ищецът не успя да докаже сключването на договор за потребителски
кредит, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски има ответната страна, която по списък
претендира 250лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 450 лв. за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А*, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.Со*, р-н Т***, представлявано от управителите П*, чрез юрк. Б. Т., против А.
4
С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във
вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
А. С. М., ЕГН ********** дължи на „А*, с ЕИК *, следните суми по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №265/05.03.2025г. по ч.гр.д.
№383/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград: - 800 лв. /осемстотин лева/ - главница; -
27.59 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ - договорна лихва за периода
от 27.12.2022г. до 27.01.2023г.; - 21.74 лв. /двадесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки/ - лихва за забава за *от 27.01.2023г. до 29.01.2025г., по Договор за паричен кредит
Кредирект №787344, сключен на 27.12.2022г. между „С*, ЕИК **и А. С. М., като
впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С** на „А*по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2025г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А*, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С*, представлявано от
управителите П*, чрез юрк. Б. Т., да заплати на А. С. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.Благоевград, ул.“Броди“ 42, вх.А, ет.2, ап.6, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за
разноски в заповедното производство и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5