РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Айтос, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100396 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба oт ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на улравление: ***,, срещу CTOKAP-89 EOOД ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление: ***.
В исковата молба се сочи, че ищецът е подал заявление зa издаване на заповед зa
изпълнение no реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд—Айтос зa вземанията си към
ответника. По входираните документи е образувано ЧГД № 231/2025г. По посоченото дело е
издадена заповед зa изпълнение, срещу която е подадено възражение, поради което ищецът
счита, че за него е налице правен интерес да подаде искова молба нa основание чл. 415, an. 1,
т.1 ГПК в срока пo чл. 415, an. 4 ГПК.
Ищецът в качеството Cu на търговец нa свободен пазар, съгласно разпоредбата на чл. 96 във
вр. с чл. 95 oт Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадената му Лицензия Л-476-15/18.08.2016г.,
продава електрическа енергия нa крайни клиенти, кoитo ca избрали същия като доставчик на
либерализирания пазар на електроенергия в страната. Цените, пo които ,, ЕВН България
Електроснабдяване" EAД продава електроенергия нa клиентите сu, ce договарят свободно
между страните, съгласно чл. 100 oт 3Е. Отношенията между търговеца нa eл. енергия и
крайния клиент се уреждат с индивидуални договори нa основание чл. 15, ал. 3, т. 3, 6. a oт
Правилата зa търговия Търговски условия, представляващи неразделна част от договора.
Между страните е сключен Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от
07.06.2021 г., влязъл a сила на 01.07.2021 г. и действал дванадесет месеца, считано от датата
на влизане в сила. B съответствие с раздел II от сключения договор, на основание чл. 2.4,
продавачът е изпратил предложения, чрез които действието на договора е продължило и към
1
настоящия момент и не е прекъсвана доставката на електрическа енергия и предоставянето
на мрежови услуги до обекта.
Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите използват разпределителните мрежи,
към които са присъединени обектите им. Обектът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ,, Електрсразпределение" Юг ЕАД. Потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на съответния търговец,
съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ. B чл. 1.2, т. в от Договора „ЕВН България
Електроснабдяване" EAД e поело задължение да събира и превежда нa оператора на
разпределителната
мрежа дължимата от ответника цена за предоставените мрежови услуги.
Съгласно чл. 29, ал.. 1 от ПТЕЕ, одобрени от КЕВР, мрежовите услуги се заплащат от
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3
на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги ca достъп до електропреносната
мрежа и пренос пo електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови yслуги. B този смисъл е и чл. 31, an. 1 от общите условия на
-
„Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с Решение на ДKEBP № ОУ1/19.03.2021 г.,
които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане — чл.
104а, an. 4 от ЗЕ. Посочените услуги се зaплaщaт от всички потребители, чийто обекти ca
присъединени към мрежата нa съответния оператор. Цената зa достъп се заплаща върху
предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява зa всеки ден a рамките нa отчетния
период. Ищецът твърди, че ответникът има качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33a
от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ал.
енергия е зa небитови нужди. Цените зa мрежови услуги се определят и зaплaщaт на
основание решения нa КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, an. 1, T. 13
от Закона зa енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода. По силата на
Договора и пo силата на общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете
дружества са се зaдължили съответно дa снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови
услуги нa обект с ИТН 2763310 — ***, представляващ работилница. За ответника CTOKAP-
89 EOOД е открит клиентски номер ********** на основание сключения между страните
Договор. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора, се е зaдължил дa
заплаща всички свои задължения, свързани с купуваната електрическа енергия, a сроковете
-
и по начините, определени a същия - чл. 4, ал. 4, изр. 2ро. Съгласно чл. 7.2.1, 6. a от
Търговките условия при неплащане в срок нa дължими суми клиентът дължи неустойка с
обезщетителен характер нa размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
B изпълнение на задълженията Cu съответно по договора и общите условия за периода
01.07.2024г.-31.12.2024г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия, a
операторът -електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща
стойност 1133,30 лв., които до този момент не са заплатени.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в
2
общ размер от 51 лв. за периода 20.08.2024г. — 04.03.2025г. законна лихва за забава се дължи
пo всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата дo датата на
образуване на настоящото производство на основание чл. 7.2.1, 6. a от Търговките условия.
Срокът за плащане на фактурата е 15- дневен oт издаването и съгласно чл. 4, ал. 4, изр. 2-ро
oт Договора, като в същата е посочен падежът. Издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът нa дължимата лихва зa забава, ca подробно описани в
приложения препиc - извлечение oт клиентската сметка на ответника.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът
да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
по отношение на ответника CTOKAP-89 EOOД, съществува изискуемо вземане на ищеца:
1133,30 лв., представляващи стойността на начислена цена за достъп дo разпределителната
мрежа зa периода 01 .07.2024г. — 31 .12.2024г.; 51 лв., представляващи стойността
дължимата неустойка за периода 20.08.2024г. — 04.03.2025 г.;законна лихва върху
горепосочената главница oт датата на входиране на заявление пo чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
CTOKAP-89 EOOД.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито
заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените
искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване
на ответницата.
Ответното дружество, също редовно призовано за о.с.з., не се явява управител, не е
изпратен и надлежно упълномощен процесуален представител, нито е депозирано др.
писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК,
ответната страна не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ответното дружество е редовно уведомено по чл.131 ГПК, като съдебните книжа са
получени лично от управителя на 03.06.2025г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответника, който и не се явил в проведеното открито съдебно заседание, без да сочи
уважителни причини, нито е изразила процесуално становище за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответника, в законоустановения срок по ГПК, субсумира
неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от
3
ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на
неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на
неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от
непредставянето на писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването –лично или на
упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание,
въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за
постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а
именно: Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия; Търговски условия
към договора; Оферта за изменение на договора; Фактури; препис — извлечение oт
клиентската сметка нa ответника;
Въз основа на същите, съдът приема, че между ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, ЕИК ********* и CTOKAP-89 EOOД ЕИК ********* е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка на електроенергия. По силата на това
правоотношение , ищцовото дружество в качеството на изправна страна е доставило
електроенергия до собствения на ответника имот, която електроенергия е консумирана,
видно от издадените фактури. Между страните по делото липсва спор относно
собствеността на обект с ИТН 2763310 представляващ работилница в ***.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от длъжника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
4
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати
доказаната сума на разноските- 25 лв. за държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представеният списък с разноски в производството по чл.410 ГПК се
претендира присъждане на ДТ в размер на 25 лв. за държавна такса , 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника
CTOKAP-89 EOOД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** съществуването на вземането на ищеца ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, за сумата
от 1133,30 лв., представляващи стойността на начислена цена за достъп дo
разпределителната мрежа зa периода 01.07.2024г. — 31.12.2024г.; 51 лв., представляващи
стойността дължимата неустойка за периода 20.08.2024г. — 04.03.2025 г.; законна лихва
върху главница oт датата на входиране на заявление пo чл. 410 ГПК в съда -05.03.2025г до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника CTOKAP-89 EOOД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на улравление:
***, направените по гр.д.№ 396/2025г и ч.гр.д.№ 231/2025г на АРС разноски в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който
в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Бургас, в
случай че е бил лишен от възможността да участва по
делото.
5
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6