Решение по гр. дело №2269/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 875
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Минчо Калоянов Димитров
Дело: 20245640102269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. гр. Хасково, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
годИ. в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640102269 по описа за 2024 годИ.
Съдът е сезиран с искова молба от Р. Р. М., ЕГН **********, и Г. Б. М.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *******, чрез пълномощника
адв. М.Г., съдебен адрес: ********; против И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
************, **********; Г. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес:
*********************; Т. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес
****************; З. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: ************; Б. Р. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ************; И. М. Ж., ЕГН **********, с адрес:
*********; Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес **********; Е. Н. Ж., ЕГН
**********, с адрес: **********; Д. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес:
****************************; с която е предявен положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на поземлен имот с
идентификатор 77195.706.519 по КККР на гр. Хасково, одобрен със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г., последно изменение със заповед № РД-14-26-
191/14.07.2008 г. на изп. директор на АК София, с адрес гр. Хасково,
местността Куба 1, с площ 743 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор -
няма, номер по предходен план 75, при съседи: 77195.706.29, 77195.706.30,
77195.706.31, 77195.706.520, 77195.706.85, 77195.706.518, 77195.706.517.
Твърдят, че се придобили описания имот чрез извършени разпоредителни
1
сделки, а именно - ищецът Р. Р. М., заедно със С.М.Р., закупили процесния
имот с договор за покупко-продажба извършен с нот. акт № 22, том 14, дело №
3288/31.07.2008 г. на СВп Хасково. Продавачи по договора били ответникът И.
М. Ж. и наследодателят на последните трима ответници по делото - Н. М. Ж..
Впоследствие с нот.акт № 4, том 11, дело № 2229/27.07.2015 г. на СВп
Хасково, С.М.Р. продал поравно на всеки един от ищците своята 1/2 ид.ч. от
процесния имот. Посочено е в исковата молба, че с писмо изх. № 24-26113-
02.09.2022 г. на СГКК Хасково, ищците били уведомени за нанесени промени
в КККР за поземлен имот 77195.706.519, изразяващи се във вписване като
собственици на имота, наред със С.М.Р. и Р. Р. М., и на наследници на Д.Н. Ж.,
с документ за собственост - Заповед № 470/24.03.2021 г. на Кмета на ОбщИ.
Хасково, издадена на осн. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за 587 кв.м. Твърдят, че
тази заповед не била обявена на ищците, въпреки че били вписани в КККР
като собственици на имота. Правото си на собственост същите установяват
със следните обстоятелства: Процесният имот бил продаден на ищеца Р. Р. М.
и на С.М.Р. с нот. акт № 22, том 14, дело № 3288/31.07.2008 г. на СВп Хасково
от двама от наследниците на Д.Н. П. - И. М. Ж. и Н. М. Ж., които са
наследници на сИ. на Д. П. - М.Д. Ж.. Последният с нот.акт №1, том 5, дело №
1675/1997 г. бил признат за собственик по наследство и давност на нива с
площ от 1 декар, намираща се в местността Куба 1 Хасковско землище, с
кадастрален номер 75 по плана на същата местност, при граници: от запад -
път, от север имот пл. № 76 - М.Б., от юг - имот пл. № 72 - П.К.А. и от изток -
н-ци на Д.Н. П., и на нива с площ от 1 декар на намираща се в местността Куба
1 Хасковско землище, с кадастрален номер 75 Б по плана на същата местност,
при граници: от запад - имот пл. 75 А н-ци на Д.Н. П., от север- имоти с пл. №
78 и пл. № 79 на К.М., от юг - имот пл. № 72 - П.К.А. и от изток - имот пл. №
74 - Т. И.ов П.. Видно от записването в КККР на гр. Хасково, одобрени през
2006 г., за процесния имот бил посочен номер по предходен план 75, което
установявало идентичността между ПИ с идентификатор 77195.706.519
(процесния имот) и нивите с площ 2 декара (описани в нот. акт № 1 том 5, от
1997 г. по плана, одобрен със заповед № 960/1988 г.). Посочено е, че до м. юли
2008 г., когато с нот. акт № 22, том 14, дело № 3288/31.07.2008 г. на СВп
Хасково, двамата наследници на Д.Н. П. са продали процесния имот на ищеца
и на С.Р., с имота били извършвани правни сделки - продажби на идеални
части и доброволна делба, с участието само на двамата наследници на Д.Н.
П., като собственици на имот пл. № 75, респ. на ПИ с идентификатор
77195.706.519. С оглед изложеното, наследникът на Д.Н. П. - М.Д. Ж., а в
последствие неговите наследници - И. М. Ж. и Н. М. Ж. владеели процесния
имот с идентификатор 77195.706.519 (стар номер 75) в реални граници,
очертани за първи път в кадастралния план от 1988 г., а с решение на
Общински съвет Хасково № 67/29.02.2000г. имотът бил включен в
2
строителните граници на града, определени с околовръстен полигон и
придобила статут на урбанизирана територия. Твърди се от ищците, че
процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или ДЗС, с оглед
на което поддържат, че разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не били
приложими по отношение на същия. Твърдят, че имотът се е владял като
собствен от М.Д. Ж.. След смъртта му през 2004г. владение било
осъществявано от неговите наследници - И. М. Ж. и Н. М. Ж., след 2008г. - от
купувачите по нот. акт № 22/2008 г. - ищците и С. Мюмюн, а след сделката
извършена с нот. акт № 4/2016 г. и понастоящем, процесният имот се владеел
само от ищците по делото. Предвид изложените обстоятелства, ищците
поддържат, че за наследодателя на ответниците не е съществувало правото на
признаване и възстановяване на собствеността по отношение на процесния
имот по реда на ЗСПЗЗ, поради което ищците оспорват валидността и
материалната законосъобразност на решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ
по заявление № 50905 и заявяват искане да бъде проведен косвен съдебен
контрол за валидността и за материалната му законосъобразност. Поддържат,
че цялата процедура и всички актове и действия по признаване и
възстановяване на собствеността на процесния имот на наследниците Д.Н. П.
е нищожна и незаконосъобразна. Заповедта на Кмета на ОбщИ. Хасково за
възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на
ответниците по делото, като наследници на Д.Н. Ж., също намират за
нищожна, като издадена без да са налице предпоставките на ЗСПЗЗ. Оспорват
и посоченото в Заповедта решение № 3651/01.04.1998 г. на ОСЗГ (ако такова е
постановено) по заявление № 50905 като нищожно и незаконосъобразно, като
постановено в пълно противоречие и в наР.ие на процедурата на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Заявяват, че на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК оспорват
валидността и законосъобразността на решение № 36-51/01.04.1998 г. на
ОСЗГ (ако такова е постановено) по заявление № 50905 и на всички актове и
действия на всички административни органи, с които е признато и
възстановено правото на собственост на процесния имот в наР.ие на закона и
без да са налице предпоставките за това, включително и на Заповед №
470/24.03.2021 г. на Кмета на ОбщИ. Хасково. Наред с изложените
съображения, заявяват и твърдение, че не е налице идентичност между
процесния имот и земеделската земя, посочена в заявление № 50905, като
собствена на Д.Н. Ж. и призната с решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ.
При условията на евентуалност, заявяват, че като добросъвестни владелци,
владеещи вещта на правно основание, годно да ги направи собственици, без
да знаят, че праводателите им не са собственици, те са придобили правото на
собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от
31.07.2008 г. - датата на закупуване на имота от двамата наследници на Д.Н.
3
Ж. - И. М. Ж. и Н. М. Ж. и на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, вр.
чл. 82 ЗС, по отношение частта на праводателят им С.М.Р.. Предвид
изложеното, се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците като наследници на Д.Н. Ж., че
ищците са собственици на процесния гореописан недвижим имот.
Претендират присъждане на направените разноски по делото.
В дадения им срок по чл.131 от ГПК ответниците Г. Н. Ж., Т. Ж. Ж., З. А.
Ж., Б. Р. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж. и Д. Н. Ж. не депозират отговор на исковата
молба.
Ответникът И. М. Ж. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с който признава предявения иск. Посочва, че процесният имот
е бил продаден на ищците от него и Н. М. Ж., които от своя страна черпели
правата си върху имота от договор за доброволна делба, който представя по
делото. Освен това, процесният имот не бил заявен за възстановяване при
провеждане на анкетиране във връзка с процедурата за изработване на ПНИ,
поради което същият не е следвало да бъде включван в ПНИ и съответно -
възстановяван на наследници на Д.Н. Ж. /П./.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
назначения на ответника И. Н. Д. особен представител – адв.И. В., която
оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищците, в т.ч.
че са придобили собствеността върху процесния имот на годно правно
основание. Оспорва, че М.Д. Ж. е придобил процесния имот по давност и
наследство и твърди, че се е явил на анкетирането и е посочил процесния имот
за възстановяване. Излага съображения за недопустимост на извършването на
искания косвен съдебен контрол, тъй като ищците били уведомявани за
извършената реституционна процедура. Особеният представител оспорва
също, че ищците са придобили процесния имот по давност, както и че
началната дата на същата - 31.07.2008г. Моли за отхвърляне на предявения
иск. В условията на евентуалност моли да се приеме, че ответницата И. Н. Д.
не е станала причИ. за завеждане на делото и не следва да й се възлагат
разноски по същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 890, том V, рег.№ 7014, дело № 748 от
2008г., вписан по ЗС Служба по вписванията с вх. № 4903 от 31.07.2008г,
ищците Р. Р. М. заедно със С.М.Р. са закупили ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 77195.706.519, находящ се в местността „КУБА-1 ", в
землището на гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасковска по кадастралната
4
карта, одобрена със заповед № РА-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
Директор на АК-София; с площ 743 кв.м. (седемстотин четиридесет и три
квадддтни метра), с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор №
75 (седемдесет и пет); незастроен; при граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори №№ 77195.706.29, 77195.706.30, 77195.706.31,
77195.706.520, 77195.706.85, 77195.706.518 и 7195.706.517 с договор за
покупко-продажба.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том
IV, рег.№ 6492, дело № 378 от 2016г., вписан по ЗС Служба по вписванията с
вх. № 3283 от 27.04.2016г., Акт 4, том ХV по дело № 2229 на Нотариус с рег.№
353, се установява, че на 27.07.2015г. С.М.Р. продава по равно на Р. Р. М. и Г. Б.
М. своята 1/2 / една втора/ идеална част от следния свой съсобствен с
купувачите недвижим имот, и който имот представлява негова лична
собственост , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с №
77195.706.519 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Хасково, одобрени със заповед с № РД-18-63 / 05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастьр- София, с последно изменение със заповед
№ Рд-14-26-191/14.07.2008г. с адрес на поземления имот : град Хасково, п.к.
6300, в местността „ КУБА I", с площ целия от 743 / седемстотин и
четиридесет и три квадратни метра / кв.м. , с трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - Ниско застрояване /
до 10 м /, стар идентификатор няма, с номер по предходен план № 75
/седемдесет и пет/, при съседи за имота: имоти с №№ 77195.706.29,
77195.706.30, 77195.706.31, 77195.706.5201 77195.706.85, 77195.706.518 и
77195.706.517, и ведно с всички одобрени строителни книжа и договори,
касаещи строителството в имота, за сумата от 7800 /седем хиляди и
осемстотин лева/ лв.
По делото е приет и Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давност № 1, том V, дело № 1675 от 1997г. на
Нотариус при РС – Хасково, видно от същия е признат за собственик по
наследство и давност М.Д. Ж. на НИВА с площ от един декар намираща се в
местността „Куба-1“ Хасково, с кадастрален номер № 75 по плана на същата
местност и граници: от запад – път, от север-имот пл. №76 – М.Б., от юг –
имот с пл. № 72 – П.К.А., от изток: н-ци на Д.Н. П., ведно с построената в
имота едноетажна стопанска постройка с площ от 30 квадратни метра, както и
НИВА с площ един декар, намираща се в местността „Куба – 1“ – Хасково,
землище с кадастрален номер № 75Б по плана на същата местност при
граници: от юг – пл. № 72 – П.К.А., от изток – имот с пл. № 74 – Т. И.ов П., от
север – имоти с пл. № 78 и №79 – К.М. и от запад – имот с пл. № 75А –
5
наследници на Д.Н. П..
Видно от 3аповед № 470/24.03.2021 г. на Кмета на ОбщИ. Хасково (лист
8), издадена на основание §4к, ал.7 от П3Р на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост, при условията на §46, ал.1
от ПЗР на ЗСП3З, на наследниците на Д.Н. Ж., върху седем поземлени имота,
между които по т.5 поземлен имот с идентификатор 77195.706.519, ж.р.
„Куба", rp. Хасково, с площ 743 кв.м, въз основа на план на новообразуваните
имоти, одобрен със 3аловед Nº ДG28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.б от ПЗР на 3СП33.
Представиха се и бяха приети като писмени доказателства по делото
Скица на имота, Удостоверение за данъчна оценка, Инвестиционен проект и
съпровождащите го книжа.
По делото е прието и удостоверение за наследници на Д.Н. П..
Видно от Договор за доброволна делба на земеделски земи № 658, том
№ IV, рег.№ 5382, дело № 581 от 2008г., вписан по ЗС Служба по вписванията
с вх. № 3783 от 24.06.2008г., Акт 168, том IV, по Партидна книга 55503, 17993,
17992, 61686, сключен на 24.06.2008г. с нотариална заверка на подписите от
24.06.2008г. при Нотариус с рег.№ 081 се установява, че процесния имот с
идентификатор 77195.706.519 става в изключителни собственици на същия
към 24.06.2008г. Н. М. Ж. и И. М. Ж..
По делото е прието и копие на цялата преписка по заявление
№50905/23.01.1993г. на наследници на Д.Н. Ж. и Решение № 36-
51/01.04.1998г.
По делото съдът допусна събиране на гласни доказателства:
Свид. Г. Р. Р. познавали Р. М. от много години, а С. не го виждала, но
знае, че са роднини, лично не го познавала. От самото начало знае, че Р.
закупил заедно с негов роднИ. имот в кв. „Куба“, където след време излезал, че
има проблем с един от наследниците. Имотът бил придобит по наследство,
като собствениците на имота не претендирали за собствеността. Знаел, че на Р.
и на С. имота са им го продали наследниците на дядото, доколкото знае, който
придобил имота по завещание. От момента на закупуване на имота никой друг
от наследниците на дядото Д. не е предявявал някакви претенции, нямало е
такова нещо. След това С. поискал да си продаде неговата част на Р. и той я
закупил от него. В момента собственик по документи бил Р. М.. Не знам за
претенции от трети лица за този имот. Откакто са закупили имота, само те
били собствениците. Доколкото аз знае, имотът е бил на някакъв дядо, който е
почИ.л преди доста години и доколкото знае внукът му го придобива по
завещание. Името на дядото не знае. Сега земята била възстановена на този
дядо, защото ставало по завещание на внука, доколкото била запозната, това
6
място и внука го продава, като Р. го купува.
Показанията на свидетеля съдът кредитира в частта, в която съдържат
данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с
останалите събрани по делото доказателства са непротиворечиви
По делото, по искане на ищците, съдът назначи и изслуша заключение
на съдебно-техническа експертиза. От същата се установява, че Процесният
имот с идентификатор 77 195 .706.5 19 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Хасково (Приложение 1), е идентичен с
новообразувания имот със същия идентификатор по одобрения план на
новообразуваните имоти на ж.р. описан в т.5 от Заповед № 470/24.03.2021 г. на
Кмета на ОбщИ. Хасково (лист 8), издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с която на наследниците на Д.Н. Ж. се
възстановява правото на собственост върху имота, при условията на §46, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към свое заявление вх.№ 50905/23.01.1992 г. на Поземлена
комисия Хасково (лист 95), Д.Н. Ж. е приложил документи, послужили за
доказателство за собствеността преди образуване на ТКЗС - Заявление за
членство в ТКЗС от 1951 г. (лист 100), последствие оттеглено; Второ
заявление за членство в ТКЗС от 1956 г. (лист 99); Опис-декларация за
притежавани и внесени в ТКЗС полски имоти (лист 98) Последствие към
преписката са прибавени Саморъчно завещание с протокол за обявяването му
и Договор за доброволна делба от 1956 г. (лист 106). Според Опис-
декларацията (лист 98), Д.Н. Ж. притежава полски имот от 22 дка в
местността „Ючките лозя" при граници: Ж.Н.; път за Кенана и М.П., като
внася в ТКЗС 20 дка и оставя за лично ползване 2 дка. Според дял втори от
Договора за доброволна делба от 31.05.1956 г. (лист 106), Д.Н. П. (Ж.)
получава четири ниви в местносrга „Ючките лозя", с обща площ 29.650 дка,
като три от тях са части от ниви, които разделя с брат си Ж.Н. П.. В Договора
за доброволна делба от 31.05.1956 г. за всяка от нивите подробно са описа.ни
съседите както на цялата нива, така и на отделните части от нея. Проучването
на съседите на имотите, описани в цитирания договор и съпоставянето им със
заявените за възстановяване бивши имоти, намерили отражение в изготвения
помощен план, дава основание да се твърди с най-висока степен на
вероятност, че процесният имот с идентификатор 77195.706.519 е бил
собственост на Д.Н. Ж..
Процесният имот не е съществувал в същите граници и със същата площ
в плана от 1988 г. Процесният имот с идентификатор 77195.706.519 по
действащата кадастрална карта (Приложение 1) и по одобрения план на
новообразуваните имоти е част от имот с пл.№ 75 по кадастралния план на
местност „Остров Куба", одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г.
(Приложение 2), и съответства на имот с пл.№ 592 по неодобрения
7
кадастрален план на местност „Куба 1" от 2000 г. (Приложение 4). В архива на
ОбщИ. Хасково се съхраняват три декларации за притежавани полски имоти,
касаещи имот пл.№ 75 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 969/1988
г.: 1) На 18.04.1986 г. М.Д. Ж. е декларирал че притежава имот пл.№ 75 в
местност „Куба 1, придобит по наследство, без документ за собственост
(Приложение 8); На 18.04.1986 г. Н. М. Ж. е декларирал че притежава имот пл.
№ 75а в местност „Куба 1, придобит по наследство, без документ за
собственост (Приложение 9); 3) На 18.04.1986 г. И. М. Ж. е декларирал че
притежава имот пл.№ 756 в местност „Куба 1", придобит по наследство, без
документ за собственост (Приложение 10); Последствие декларациите са
обединени, като тази на И. М. Ж. е зачеркната, а информацията е дописана в
декларацията на М.Д. Ж.. Добавени са новите номера на имотите - 591, 592 и
593, така както са обозначени в неодобрения кадастрален план от 2000 г.
(Приложение 4). Последователно са отразени н.а.№ 1/1997 г. и отбелязване със
следния текст: „ Има възстановени 2 дка от Поземлена комисия. Да се намали
1 дка, стопанисва 3 дка" (Приложение 8). В архива на ОбщИ. Хасково няма
преписка по закупуване, в условията на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на никоя
част от имот пл.№ 75 по кадастралния план на местност „Куба 1, одобрен със
Заповед № 969/05.10.1988 г. и идентичен с имоти пл.№ 591, 592 и 593 по
неодобрения кадастрален план от 2000 г., послужил за изработване на
помощен план на местността, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., визиран в
Техническото задание за изработване на плана на новообразуваните имоти.
Доколкото Саморъчното завещание касае „ цялото движимо и
недвижимо имущество " на Д.Н. П. (Ж.), то процесният имот е част от това
имущество. Проследяването на идентичност на процесния имот във всички
документи, включително представените от ищците нотариални актове, е
описано в констативната част на експертизата.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения
иск за основателен.
По безспорен начин се установява, че ищците са собственици на
процесния имот, тъй като са го закупили от наследник на реституирания
собственик на имота, който наследник е получил този имот по завещание. С
плана за новообразуваните имоти имотът е възстановен на наследниците на
Д.Н. Ж.. Част от наследниците на Д.Н. Ж. – Н. М. Ж. и И. М. Ж., които са
страни по настоящото дело и са дали становище по исковата молба с което
молят да се уважи исковата молба, като от представените по делото
доказателства именно от тях - /Договор за доброволна делба на земеделски
земи, вписан в Служба по вписванията с вк. рег. № 3788 от 24.06.2008 г., акт №
168, том IV; Саморъчно завещание от 29.05.1985 г.; Протокол от 30.03.1993 г.
на нотариус при Районен съд Хасково, с който е обявено завещанието,
8
Извлечение от проведена анкета, Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ПК
Хасково /сега ОбСЗ Хасково/; Заявление за членство в ТКЗС, заявление -
декларация с вх. № 119/28.03.1956 г. до председателя на ТКЗС, придружено с
описдекларация; Декларация за идентичност на имена, се установява че този
имот са го получили по завещание и въз основа на това завещание и
възникналите права от това завещание, са прехвърлили имота на ищеца Р. М. и
на С.М.Р.. В последствие съсобственикът С.М.Р. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 146, том IV, рег.№ 6492, дело № 378 от 2016г.,
вписан по ЗС Служба по вписванията с вх. № 3283 от 27.04.2016г., Акт 4, том
ХV по дело № 2229 на Нотариус с рег.№ 353, продава по равно на Р. Р. М. и Г.
Б. М. своята 1/2 / една втора/ идеална част от следния свой съсобствен с
купувачите недвижим имот, и който имот представлява негова лична
собственост , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с №
77195.706.519 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Хасково, одобрени със заповед с № РД-18-63 / 05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастьр- София, с последно изменение със заповед
№ Рд-14-26-191/14.07.2008г. с адрес на поземления имот : град Хасково, п.к.
6300, в местността „ КУБА I", с площ целия от 743 / седемстотин и
четиридесет и три квадратни метра / кв.м. , с трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - Ниско застрояване /
до 10 м /, стар идентификатор няма, с номер по предходен план № 75
/седемдесет и пет/, при съседи за имота: имоти с №№ 77195.706.29,
77195.706.30, 77195.706.31, 77195.706.5201 77195.706.85, 77195.706.518 и
77195.706.517, и ведно с всички одобрени строителни книжа и договори,
касаещи строителството в имота, за сумата от 7800 /седем хиляди и
осемстотин лева/ лв, като от 2008г. – първоначалното закупуване на имота, до
2015г. Р. М. с С.Р., а от 2015 до настоящия момент Р. М. с Г. М., същите като
добросъвестни владелци са придобили правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 77195.706.519 въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност на осн. чл. 70, ал.1, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от 31.07.2008 г. -
датата на закупуване на имота от двамата наследници на Д.Н. Ж. - И. М. Ж. и
Н. М. Ж. и на осн. чл. 70, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, вр.чл. 82 ЗС, по отношение
частта на праводателят им С.М.Р.. Видно от изготвеното по делото заключение
на вещото лице и неоспорено от страните имотът е съществувал в реалните си
граници така, както той е влязъл в плана на новообразуваните имоти. Още от
1988г., с първия кадастрален план, а в последствие реалните граници са
такива, каквито са в момента, посочени в т.н. „помощен план“, който не е
одобрен, не е влязъл в сила, но който е ползван, като основа за плана на
новообразуваните имоти в един по-късен момент е условието, че имотът е
съществувал в реални граници, които са били известни на страните, тъй като
част от наследниците са се разпоредили с този имот именно на тези реални
9
граници, които по-късно са възстановени с плана на новообразуваните имоти.
Няма нито едно доказателство по делото, което да сочи на оспорване на това
тяхно право на собственост. Напротив - категорично се установи, че те са се
настанили в процесния имот, същия е закупен на годно правно основание, а
именно договор за покупко-продажба, от правнолегитимирани лица да
извършат продажбата. Това според съда е достатъчно, за да се приеме, че те са
се считали и са собственици на имота. Освен това са притежавали редовен
документ за собственост - нотариален акт, надлежно вписан в имотния
регистър и неоспорен. Това владение е добросъвестно, тъй като
притежаваният от тях нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
е годно средство да ги направи собственици и на оригинерно основание, т.е.
на основание придобивна давност, независимо дали правото на собственост на
техните праводатели е спорно или безусловно. Според съда, тъй като ищците
са придобили имота на основание възмездна сделка, започнали са да владеят
имота от момента на нейното сключване, като го владеят и до сега
необезпокоявано, следва извода, че са го придобили на законно основание по
смисъла на чл.79, ал.2, вр. с ал.1 от ЗС.
На следващо място е нужно да бъде отбелязано, че ответницата И. Н.
Д., не успя да докаже по безспорен начин, че и е било възстановено правото на
собственост именно върху този имот, както и това веъзстановяване да е
довело до неговото включване в земите за възстановяване по реда на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод на съда се подкрепя изцяло от заключението на
вещото лице, което е констатирало редица наР.ия в процедурата по
изработването на ПНИ. Макар да разполагат с Решение № 36-51/01.04.1998г.
на Поземлена комисия-Хасково, постановено на основание чл.14, ал.1, т.3 от
ЗСПЗЗ, същото не изключва възможността ищците да са придобили спорния
имот на годно правно основание. В цитираното Решение № 36-51/01.04.1998г.
се сочи само, че се възстановява право на собственост на наследниците на
Д.Н. Ж. по посочения ред, като в същото е посочено, че възстановяването ще
се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като за наР.ията, допуснати
по конкретния случай, съдът изложи по-горе мотивите си.
Горният извод на съда не се променя и от направеното от ответницата Д.
оспорване в насока, че 31.07.2008г., не е началната дата на придобивната
давност. Напротив, от данните по делото се установява противното. Ищците
владеят имота като свой, считано от датата на придобИ.ето му, а именно –
31.07.2008г. и до датата на предявяване на иска на 07.07.2023г. Те явно са
манифестирали правото си на собственост върху имота, като са го
стопанисвали, инициирали са различни административни процедури,
извършвали са фактически действия по управлението му, плащали са
дължимите данъци за имота и пр. В продължение на повече от пет години
10
правото им на собственост не е било оспорвано от трети лица, нито е било
прекъсвано владението им върху него с фактически или правни действия,
както от ответниците, така и от други лица, като това е налице и до ден
днешен. Както вече неведнъж бе отбелязано, тяхното владение върху
процесния имот е било непрекъснато и необезпокоявано. Ето защо, съдът
намира, че с всички събрани по делото доказателства - писмени, гласни и
заключение на вещо лице, по категоричен начин ищците установиха своята
претенция, което налага извода, че същата следва да се уважи.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищците се следват
разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата от
170,22 лева – платена държавна такса, 850 лева – платено възнаграждение за
вещо лице, 1797,11 лева – внесен депозит за особен представител и 2160 лева -
платено възранаграждение за адвокат, или общо разноски в размер на 4977,33
лева. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответницата И. Н. Д. възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат в размер. Същото е над предвидения в чл.7, ал.5
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер, но не е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, по което са събрани множество
гласни и писмени доказателства, назначена е експертиза, проведени са три
съдебни заседания. Поради изложеното, платеното от ищците възнаграждение
за адвокат, не следва да бъде присъждано в по-нисък размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Н. Д., ЕГН **********,
с адрес: ************, **********; Г. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес:
*********************; Т. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес
****************; З. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: ************; Б. Р. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ************; И. М. Ж., ЕГН **********, с адрес:
*********; Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес **********; Е. Н. Ж., ЕГН
**********, с адрес: **********; Д. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес:
****************************, че Р. Р. М., ЕГН **********, и Г. Б. М., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: *******, са собственици на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 77195.706.519 по КККР на
гр. Хасково, одобрен със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., последно
изменение със заповед № РД-14-26-191/14.07.2008 г. на изп. директор на АК
София, с адрес гр. Хасково, местността Куба 1, с площ 743 кв.м., трайно
11
предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до 10м.), стар идентификатор - няма, номер по предходен план 75, при
съседи: 77195.706.29, 77195.706.30, 77195.706.31, 77195.706.520,
77195.706.85, 77195.706.518, 77195.706.517.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ************,
**********; Г. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес: *********************; Т. Ж.
Ж., ЕГН **********, с адрес ****************; З. А. Ж., ЕГН **********, с
адрес: ************; Б. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: ************; И. М.
Ж., ЕГН **********, с адрес: *********; Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес
**********; Е. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес: **********; Д. Н. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ****************************, да заплатят на Р. Р. М.,
ЕГН **********, и Г. Б. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
*******, направените по делото разноски в размер на 4977,33 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./

12