Решение по дело №3910/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 105

 

гр. Сливен, 30.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3910 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответника сключили изброените Договори за мобилни услуги и договори за лизинг за номера и устройства, при условия както следва: - за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.; за мобилно устройство LG G4 32 GB Black Leather Edition - условията, договорени в Договор за лизинг от 28.03.2016 г.; за мобилно устройство LG G4 32 GB Brown Leather - условията, договорени в Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и за мобилно устройство LENOVO A6010 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 07.05.2016 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. май 2016 г. - м. септември 2016 г. Съгласно Общите условия на мобилния оператор това довело до прекратяване на договорите за мобилни услуги и до предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг, като общата сума на дължимите лизингови вноски е в размер на 885,71 лв. Твърди се още, че размерите и основанията за начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 4707,98 лв. са уредени както следва: за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г.; за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г.; за номер ********** в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г.; за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г.; за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г.; за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г.; за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът В.М.С., ЕГН: **********, дължи общо сумата от 6120,23 лв., дължима по 4 бр. фактури от 01.05.2016 г., 01.06.2016 г., 01.07.2016 г. и 01.09.2016 г., от които 526,54 лева, представляваща стойността на незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.; сумата от 885,71 лева, представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.03.2016 г., Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и Договор за лизинг от 07.05.2016 г. и сумата от 4707,98 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 2102/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител - адвокат, на ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез назначения си особен представител - адвокат, също е депозирала писмено становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и видно от приетите писмени доказателства по делото „Теленор България“ ЕАД и В.М.С. са сключили процесните Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г., както и Договор за лизинг от 28.03.2016 г., Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и Договор за лизинг от 07.05.2016 г.

Видно от уговореното в Договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг, с положения в тях подпис ответникът е удостоверил, че е получил мобилните устройства.

За потребените от ответника услуги за отчетните периоди от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. били издадени 3 фактури на стойности общо 126,31 лв., 247,40 лв. и 152,83 лв.

За трите последователни месеца - април, май и юни 2016 г. ответникът не заплатил стойността на потребените от него услуги, нито дължимите лизингови вноски.

Предвид неизпълнението на тези задължения от ответника, ищецът прекратил едностранно сключените договори съгласно Общите условия на мобилния оператор.

В т. 11 от договорите за мобилни услуги била уговорена неустойка, съгласно която при предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Ето защо в крайна фактура от 01.09.2016 г. било отразено задължението на ответника да заплати както сумата от 885,71 лева, представляваща стойността на предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски по договорите за лизинг, така и сумата от 4707,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1404/19.04.2019 г. срещу ответника за сумата в общ размер на 6120,23 лв., както и сумата от 655,45 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми за незаплатени мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски за основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г., както и Договор за лизинг от 28.03.2016 г., Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и Договор за лизинг от 07.05.2016 г.

Не се спори по обстоятелствата, че ответникът е получил мобилните устройства, както и че за месеците април, май и юни 2016 г., ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които не е заплатил.

Не са събрани доказателства по делото ответникът да е заплатил дължимите суми за мобилни услуги и лизингови вноски, нито такива да е върнал предоставените му устройства.

Предвид основателността на предявените установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, същите следва да бъдат уважени за сумата в общ размер на 1412,25 лв., от които: 526,54 лева - главница, представляваща стойността на незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и 885,71 лева, представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.03.2016 г., Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и Договор за лизинг от 07.05.2016 г.

Що се отнася до предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4707,98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, то съдът го намира за изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Идентичните клаузи в подписаните от страните договори за мобилни услуги, уреждащи задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, както и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо от общо направени от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 655,45 лева, от които 122,40 лева - заплатена държавна такса и 533,05 лв. - адвокатско възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 151,25 лв., съразмерно с уважената част от исковете, а от общо направени разноски в настоящото исково производство в размер на 1205,61 лв., от които 122,40 лева - държавна такса, 320 лева - депозит за особен представител и 763,21 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 278,20 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.С., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, сумата от 1412,25 лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки/, от които: 526,54 лева - главница, представляваща стойността на незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 05.04.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 12.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г. и 885,71 лева, представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.03.2016 г., Договор за лизинг от 29.03.2016 г. и Договор за лизинг от 07.05.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1404/19.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че В.М.С., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4707,98 лв. /четири хиляди седемстотин и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1404/19.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.М.С., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 278,20 лв. /двеста седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 151,25 лв. /сто петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2109/2019 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: