№ 170
гр. Казанлък, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100384 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „********" ЕАД, вписано в
Търговски регастьр към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*********, представлявано от
изпълнителния директор БА, чрез юрисконсулт СД против: ЕМ. В. АР., ЕГН:
**********, лично и като ЕТ „******.“, ЕИК: *******, със седалище и адрес
управление: гр. М., ул. „1********* и М. АЛ. Ч., ЕГН: **********, гр. М., ул.
„****** с правно основание чл.79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД и цена на
иска: 5 455.97 евро /пет хиляди четиристотин петдесет и пет евро и 97
евроцента/ .
Ищцовото дружество чрез процесуалният си представител сочи, че на
21.06.2017 г. между „*******" АД, като правоприемник на „*******" АД, и
„********" ЕАД, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия).
„*******" АД прехвърлила своето вземане и права по Договор за Банков
кредит № *******/01.07.2008г., заедно с привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности в полза на „********" ЕАД,
вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*********, представлявано
от изпълнителните директори НКП и ПВ, представляващи дружеството
заедно и поотделно.
Прехвърленото вземане, обект на настоящото заявление, фигурирало като
номер на сделка 920963, съгласно приложената извадка от Приложение 1,
неразделна част от Договора за цесия.
Сочи, че между „*******" АД, ЕИК *******, в качеството си на кредитор
/Банката/ и ЕТ „******.", ЕИК: *******, със седалище и адрес управление: гр.
М., ул. „1*********, представлявано от ЕМ. В. АР., ЕГН: **********, в
качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит №
*******/01.07.2008г., по силата на който Банката предоставила и
Кредитополучателя усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 18 000
1
евро за посрещане на краткосрочни оборотни нужди нужди, с краен срок за
погасяване на всички задължения по него до 03.07.2018г.
На основание чл.4 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения
кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми
(БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер
на 2,75 пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от Банката
БЛПМФ бил в размер на 9,9 процента. Дължимата лихва се начислявала
ежемесечно, платима на 21-во число на всеки месец след месеца на
откриване на заемната сметка.
Сочи, че съгласно чл.5 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличавала
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.
С Анекс № 1/31.08.2011г., при условията на чл. 101 от ЗЗД, ЕМ. В. АР., ЕГН:
********** и М. АЛ. Ч., ЕГН: **********, встъпили в дълга на
кредитополучателя, като се задължили да отговарят за изпълнението на
задължението по окончателното погасяване на всички дължими суми по
кредитната експозиция.
Сочи, че длъжниците не били обслужвали кредита в срокове и по начини
уговорени в него, като напълно усвоения от Кредитополучателя банков
кредит бил с настъпил падеж на 03.07.2018г.
Сочи, че съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо
след изтичане на уговорения срок.
Моли настоящата искова молба да се счита за уведомление по чл.99, ал.З от
ЗЗД за извършено прехвърляне на вземане по Договор за Банков кредит №
19350/01.07.2008г., сключен между „*******" АД и ЕТ „******.", от
„*******" АД на цесионера „********" ЕАД, по отношение на ответниците
ЕМ. В. АР., ЕГН: **********, лично и като ЕТ „******.", ЕИК: ******* и М.
АЛ. Ч., ЕГН: **********.
Моли съда да осъди ответниците ЕМ. В. АР., ЕГН: **********, лично и като
ЕТ „******.", ЕИК: *******, със седалище и адрес управление: гр. М., ул.
„1********* и М. АЛ. Ч., ЕГН: **********, гр. М., ул. ,*******, да заплатят
солидарно на „********" ЕАД, вписано в Търговски регистьр към Агенция по
вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„*********, представлявано от изпълнителните директори НКП и ПВ,
представляващи дружеството заедно и поотделно, сумата на претендираното
вземане в размер на 5 455.97 евро /пет хиляди четиристотин петдесет и пет
евро и 97 евроцента/, представляваща 18 /осемнадесет/ броя вноски за
главница, дължими за периода от 21.02.2017г. до 03.07.2018г. Претендира за
законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване
на исковата в съда до окончателното й издължаване, както и направените
разноски в размер на 426.84 лева за платена държавна такса.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, в размер на 300.00 лв.
Посочва банкова сметка.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците. На
същите се редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
2
Ищцовото дружество „********" ЕАД е редовно призовано за датата на
съдебното заседание, процесуалният му представител депозира становище, в
което заявява, че поддържа исковата претенция и претендира за
постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призовани за датата на съдебното заседание, ответниците не се
явяват и не изпращат процесуален представител, не депозират молба за
гледане на делото в тяхно отсъствие.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за
банков кредит № *******/01.07.2008г., Анекс № 1/31.08.2011 г. към него;
погасителен план и сметка за дълга; Договор за прехвърляне на вземание
/цесия/; извлечение от приложение; Потвърждение за извършена цесия;
Уведомление за цесия ,облатна разписка и пощенски плик.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени
в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на
неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 18.04.2022 г., съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили писмен отговор.
Същите са редовно призовани за съдебното заседание, като не изпращат
процесуален представител и не са направили искане делото да бъде гледано в
тяхно отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответниците са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответниците
следва за заплатят на ищеца направените в настоящото производство
съдебни и деловодни разноски в размер на 726,84 лева, от които 426,84 лева
за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е посочил банкова сметка, по която може да бъде преведена
присъдената сума: IBAN: *******, BIC: *******, „*******“ АД, титуляр:
„********“ ЕАД.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕМ. В. АР., ЕГН: **********, лично и като ЕТ „******.“, ЕИК:
3
*******, със седалище и адрес управление: гр. М., ул. „1********* и М. АЛ.
Ч., ЕГН: **********, гр. М., ул. „******, солидарно да заплатят на
„********" ЕАД, вписано в Търговски регастьр към Агенция по вписванията
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*********,
представлявано от изпълнителния директор БА, чрез юрисконсулт СД сумата:
5 455.97 евро /пет хиляди четиристотин петдесет и пет евро и 97 евроцента/,
представляваща 18 /осемнадесет/ броя вноски за главница, дължими за
периода от 21.02.2017г. до 03.07.2018г. по Договор за банков кредит №
*******/01.07.2008г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЕМ. В. АР., ЕГН: **********, лично и като ЕТ „******.“, ЕИК:
*******, със седалище и адрес управление: гр. М., ул. „1********* и М. АЛ.
Ч., ЕГН: **********, гр. М., ул. „******, солидарно да заплатят на
„********" ЕАД, вписано в Търговски регастьр към Агенция по вписванията
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*********,
представлявано от изпълнителния директор БА, чрез юрисконсулт СД сумата
от 726,84 лева /седемстотин двадесет и шест лева и 84 ст./ за направените
съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4