Р Е Ш
Е Н И Е №220
28.07.2020
г., град *****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, на осми юли две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Тодор Хаджиев
2.Капка Вражилова
Секретар: К*а Н*
Прокурор:
като разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.гр.д.№528 по описа
на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №147 от 20.02.2020г.,
постановено по гр.д.№880/2019г. Районен съд-*****:
ОСЪЖДА М.Р.Ч. ЕГН ********** *** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на И.А.И. ЕГН
********** *** със съдебен адрес:***8- адв.А., да ползва имота си представляващ по документ за собственост нива в
местността „С* ч*“ с площ от 6,000 дка, четвърта категория, парцел 1 от масив
№95, съставляващ имот №095001 по плана за земеразделяне на с.*****, общ.*****,
при граници и съседи кадастрален № 095003- овцеферма, кадастрален № 001005-
полски път, имот № 095006 на наследници на *****, имот №065008 на кметство с.*****,
а съгласно скица №15- 306490/06.04.2019г. на СГКК- гр.*****- поземлен имот с
идентификатор 62880.95.1 по КККР на с.*****, общ.*****, обл.*****, одобрени със
Заповед №РД-18-1544/03.09.2018г. на ИД на АГКК, като преустанови: преминаването си пеша и с превозни средства през същия
имот; извършването на ремонт на овчарската къща, находяща се в същия имот, и
заличи за своя сметка последиците от извършените строително-монтажни работи в
нея; развалянето на оградата на същия имот; складирането на слама и пясък в
същия имот; използването на същия имот за паша на отглежданите от него животни;
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част- за премахване на построения в съседния
имот № 095003 по плана за земеразделяне на с.*****, общ.***** /представляващ
поземлен имот с идентификатор 62880.95.9 по КККР на с.*****, общ.*****, обл.*****/
дървен навес.
ОСЪЖДА М.Р.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***8-
адв.А., сумата от 1232.26 лева,
представляваща обезщетение за причинените му от него имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на унищожените овощни дръвчета и ограда в
горепосочения имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 17.04.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част- за разликата над нея до пълния предявен
размер от 2 800 лева.
ОСЪЖДА М.Р.Ч. ЕГН ********** ***
да заплати на И.А.И. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***8- адв.А., сумата от 471.00 лева, представляваща
обезщетение за ползването на горепосочения имот за периода от 17.04.2014г. до
17.04.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 17.04.2019г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част- за разликата над нея до пълния предявен
размер от 2 000 лева.
ОСЪЖДА М.Р.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***8-
адв.А., сумата от 1443.75 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА И.А.И. ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:***8- адв.А., да
заплати на М.Р.Ч. ЕГН ********** ***, сумата
от 243.75 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Недоволен от така постановеното Решение останал въззивникът М.Р.Ч., който
чрез пълномощника си адв.С.Й. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания
за незаконосъобразност поради: допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на
материалния закон.
От една страна излага доводи за това, че първоинстанционният съд е
следвало да извърши косвен контрол по отношение решението на ПК, с което е била
възстановена собствеността върху процесния земеделски имот. Посочва в тази
връзка практика на ВКС, според която при възражение за нищожност или материална
незаконосъобразност на решение на ОСЗ, районният съд е длъжен да упражни косвен
контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или не на спорното
правоотношение. В подкрепа на направените изводи, излага разсъжденията си за
това, че процесният имот е бил част от стопански двор и като такъв е загубил
качеството си на земеделска земя, която да подлежи на възстановяване по чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ.
От друга страна твърди, че представеното по делото от ищеца Решение
№30-21/04.05.1998г. на ПК-гр.***** е по същността си неистински документ, който
е следвало да бъде изключен от първоинстанционния съд от доказателствата по
делото. Като аргумент за това сочи заключението на вещото лице по назначената и
изготвена по делото СГЕ, за което твърди, че не е било обсъдено от РС-***** в
решението му по спора. Последното квалифицира като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В заключение въззивникът прави извод за липса на документ, който да
легитимира въззиваемата страна като собственик на процесния имот. В тази връзка
приема, че представеното по делото от ОСЗ-гр.***** Решение №30-21/04.05.1998г.
на ПК-гр.*****, представляващо компютърна разпечатка без подписи на състав на
комисията, не съставлява по същността си административен акт.
Моли съда да отмени обжалваното
Решение на ХРС и да постанови друго такова, с което да отхвърли всички
предявени искове. Претендира за сторените разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна- И.А.И., който чрез
пълномощника си адв. А. излага доводи за правилност и законосъобразност на
Решението на ХРС. Аргументира се с извършеното от първоинстанционния съд
обсъждане на събраните в хода на процеса доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и правилността на изводите, които са били направени.
От своя страна също сочи съдебна практика на ВКС, която стои в
противовес с претенциите на въззиваемата страна относно извършването на косвен
контрол по отношение валидността на процесното решение на ПК. Подкрепя изцяло
аргументацията на първоинстанционния съд касателно липсата на право у
въззивника да повдига във висящото производство спор за материално право по
чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ върху процесния имот.
Противопоставя се и на твърдението на
въззивника, че представеното от ищеца в първоинстанционното производство
Решение №30-21/04.05.1998г. на ПК-гр.***** е подправен документ, като се
аргументира с обстоятелството, че ответникът не е завил свои права върху
възстановения имот към момента на обобществяването на земята. В тази връзка
прави извод за недопустимост на изразеното от негова страна възражение относно
истинността на реституционното решение. Последното излага като довод за това,
че ХРС не е нарушил съдопроизводствените правила с произнасянето си с
атакувания акт.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
Решение №147 от 20.02.2020г. на РС-*****, постановено по гр.д.№880/2019г. по
описа на съда.
Във въззивното съдебно производство всяка от страните поддържа
процесуалната си позиция, заявена на фазата на размяна на книжа, като не са
нпарвени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС-***** е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:
- по чл.109 ЗС срещу М.Р.Ч. с искане да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на И.А.И. да ползва
имота си представляващ нива в местността „С* ч*“ с площ от 6,000 дка,
съставляващ имот №095001 по плана за земеразделяне на с.*****, общ.*****, като
преустанови: преминаването си пеша и с превозни средства през същия имот;
извършването на ремонта на овчарската къща, находяща се в същия имот, и заличи
за своя сметка последиците от извършените строително-монтажни работи в нея;
развалянето на оградата на същия имот; складирането на слама и пясък в същия
имот; използването на същия имот за паша на отглежданите от него животни и
премахне построения в съседния имот № 095003 дървен навес;
- по чл.45 ал.1 ЗЗД срещу М.Р.Ч. за
сумата от 2800 лева представляваща обезщетение за причинените от него на И.А.И.
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожените овощни дръвчета и
ограда в горепосочения имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 17.04.2019г. до окончателното
изплащане;
- и по чл.59 ал.1 ЗЗД срещу М.Р.Ч. за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение в полза на И.А.И. за ползването на горепосочения имот за периода от
17.04.2014г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 17.04.2019г. до окончателното
изплащане.
Исковете са предявени от ищеца И.А.И. против ответника М.Р.Ч.. Всяка от
страните претендира и сторените в производството разноски.
Установено е, че ищецът е
собственик на нива в местността „С*
ч*“ с площ от 6,000 дка, четвърта категория, парцел 1 от масив №95, съставляващ
имот №095001 по плана за земеразделяне на с.*****, общ.*****, при граници и
съседи кадастрален № 095003- овцеферма, кадастрален № 001005- полски път, имот
№ 095006 на наследници на *****, имот №065008 на кметство с.*****, а съгласно
скица №15- 306490/06.04.2019г. на СГКК- гр.*****- поземлен имот с идентификатор
62880.95.1 по КККР на с.*****, общ.*****, обл.*****, одобрени със Заповед
№РД-18-1544/03.09.2018г. на ИД на АГКК. Горното е изводимо от представените по
делото Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
№138, том 1, рег.№774, дело №174/1999г. на нотариус И. Боев, Решение №30-21 от
04.05.1998г. на ПК-гр.***** и Скица №604/08.01.1998г. към него.
Установено е също така, че ответникът е собственик на овцеферма,
състояща се от овчарник, овчарска къща и навес с оградни стени, построени в
съседен на процесния имот, съставляващ имот с № 095003 по плана за
земеразделяне на с.*****, общ.*****, където ответникът извършил строеж на
навес, по повод на който били извършени проверки от различни компетентни
институции в страната.
От разпита на св.Б* Б* се установява, че от 2014г. ищецът не обработва
процесния имот, тъй като ответникът го бил разградил, преминавал през него,
вкл. с камиони, складирал там материали и слама, а животните му унищожили
по-голямата част от засадените в него овощни дръвчета. В тази насока са и
изводите на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното
производство СТЕ, от което е видно, че: оградата на процесния имот е сериозно
компрометирана, по-голямата част от засадените в него овощни дръвчета са
изсъхнали, в съществуващото в имота овчарско жилище е извършен ремонт, през
имота е прокаран черен път, а в съседния имот с №095003 /собственост на
ответника/ е построен при неспазване на законоустановените отстояния- в близост
до северозападната граница, дървен навес.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
първоинстанционното производство СГЕ относно автентичността на представеното по
делото от ищеца Решение №30-21 от 04.05.1998г. на ПК-гр.***** се установява, че
същото в графите за „Председател“ и „Секретар“ на Поземлената комисия е
подписано от посочените като такива съответни длъжностни лица.
Основателността на негаторния
иск по чл. 109 от ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, за който твърди, че е засегнат от неоснователното действие на ответника
и ответника да е извършил неоснователни действия, с които пречи на ищеца да
упражнява своето право на собственост.
Действително от приетите по
делото писмени доказателства е видно, че паралелно съществуват два варианта на
Решение №30-21 от 04.05.1998г. на ПК-гр.*****. Първият е този, представен от
ищеца по делото, в който фигурират девет имота, като процесният имот е под №8,
актът изхожда от комисия в състав: *****/председател/, *****/секретар/, *****и
инж. Е*я А*/членове/, като същият е подписан в четири графи /колкото е и
числеността на комисията/. Вторият е този, представен от ОСЗ-гр.***** като
компютърна разпечатка, в която фигурират дванадесет имота, като процесният имот
е под №11, актът изхожда от комисия в състав: *****/председател/, *****/секретар/,
инж. К* Т*, *****и инж. З* И./членове/, като същият не е подписан. Наличието на
две отличаващи се в някаква степен Решения на ПК, съществуващи под един и същи
номер, не променя обаче основния факт, а именно извършената реституция на
поземлен имот с №095001 в полза на ищеца по делото. Имотът фигурира и в
Решението, представено от ищеца, а така също и в компютърната разпечатка,
представена от ОСЗ-*****, в архивите на която очевидно не е бил запазен на
хартиен носител оригинал от процесното Решение. В този смисъл настоящия
въззивен състав приема за достоверно и автентично представеното Решение на ПК
от ищеца, в което фигурират подписи в съответните графи за състава на комисията.
Действително положените подписи в процесното Решение не съответстват
напълно като авторство на изброените в началото на акта лица. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената СГЕ, подписите за „Председател“ и
„Секретар“ са изпълнени от лицата, посочени като такива в Решението. Последното,
ведно с реалната възможност за допуснат технически пропуск/с оглед множеството
актове, които са се изготвяли към онзи момент от поземлените комисии/ по
отношение авторството на подписа на другия член от комисията, е достатъчно
основание за настоящия съдебен състав, да счете, че процесното Решение е
автентично. На база на същото и Скица №604/08.01.1998г. към него, както и Нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №138, том 1, рег.№774, дело №174/1999г. на
нотариус И. Б* безспорно се установява, че ищецът е собственик на нива в местността „Старата черква“ с площ
от 6,000 дка, четвърта категория, парцел 1 от масив №95, съставляващ имот
№095001 по плана за земеразделяне на с.*****, общ.*****, при граници и съседи
кадастрален № 095003- овцеферма, кадастрален № 001005- полски път, имот №
095006 на наследници на *****, имот №065008 на кметство с.*****, а съгласно
скица №15- 306490/06.04.2019г. на СГКК- гр.*****- поземлен имот с идентификатор
62880.95.1 по КККР на с.*****, общ.*****, обл.*****, одобрени със Заповед
№РД-18-1544/03.09.2018г. на ИД на АГКК.
По повод предявените във връзка с горните обстоятелства претенции от
ответника за упражняване на косвен съдебен контрол относно валидността на
Решение №30-21 от 04.05.1998г. на ПК-гр.***** настоящият въззивен състав намира
следното: Законът за
собствеността и ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/ и Правилникът
за неговото прилагане имат за цел да възстановят собствеността
върху земеделските земи в полза на лицата, които са ги притежавали преди
образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства/ТКЗС/ или
държавните земеделски стопанства/ДЗС/, независимо от това дали са били включени
в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Споровете за материално право, възникващи в процеса на възстановяване на
собствеността, които имат за предмет принадлежността на правото на собственост
към така определения релевантен момент, се разрешават по исков ред
съгласно чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С тази разпоредба законодателят е
предоставил правна възможност на лица, които претендират да са били собственици
към обобществяването на земята, да установят по реда на исковия граждански
процес това свое правно твърдение, с цел решението на
административния орган по чл. 14, ал.
1, т. т. 1, 2 или 3 ЗСПЗЗ да бъде съобразено с него относно
субекта на правото на собственост върху възстановения земеделски имот. След
като законодателят е придал правна значимост на спорове само между лицата,
претендиращи да са били носители на правото на собственост към очертания минал
момент, това означава, че тези, които не заявяват свои права към
обобществяването на земята, не могат да възразяват, че лицето, на което е бил
възстановен имотът, съответно неговият наследодател, не е бил собственик и
следователно не е правоимащ по чл. 10 ЗСПЗЗ.
По-нататък в
практиката на ВКС последователно се приема, че при спор за собственост, когато
се заявяват конкурентни придобивни основания, титулярът на права, основани на
решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е длъжен да установи собствеността
към момента на образуване на ТКЗС. Това означава, че правото на собственост на
титуляра, установено по реда на чл. 14, ал. 1
ЗСПЗЗ е противопоставимо само на
тези трети лица, които не заявяват вещни права, в останалите случаи/при спор за
собственост/ съдът е длъжен да проведе косвен контрол както за нищожност, така и за унищожаемост на
административните актове, имащи вещноправно действие, тъй като в
административното производство не се разглеждат спорове на собственост. В този
смисъл страни по този спор за материалното право биха могли да бъдат само лица,
които са заявили имота за възстановяване към момента на обобществяването. Тъй
като в настоящия случай това не е било сторено от ответника/нито пък от
неговите праводатели/, то възражението му в настоящото производство по
отношение валидността на процесното Решение на ПК напрактика е недопустимо.
С оглед гореизложеното правилно и
обосновано първоинстанционният съд е осъдил ответника да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да ползва имота си- нива в
местността „С* ч*а“ с площ от 6,000 дка, съставляващ имот №095001 по плана за
земеразделяне на с.*****, общ.*****, като преустанови: преминаването си пеша и
с превозни средства през същия имот; извършването на ремонта на овчарската
къща, находяща се в същия имот, и заличи за своя сметка последиците от
извършените строително-монтажни работи в нея; развалянето на оградата на същия
имот; складирането на слама и пясък в същия имот; използването на същия имот за
паша на отглежданите от него животни.
Постановеното от съда е в съответствие с тълкувателната практика на ВКС,
според която негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на
собственика. В този смисъл правилно ХРС е осъдил ответника да преустанови
гореизброените въздействия върху процесния имот, а е отхвърлил иска в частта
касателно незаконно изградения от ответника дървен навес в неговия имот,
дотолкова, доколкото същият не създава пречки на ищеца за използването на
собствения му имот.
За да се уважи един иск с правно основание чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи, че ответникът е извършил описаните в исковата молба въздействия
върху неговия имот, които да са противоправни, с тях да са му били нанесени
имуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с действията на
ответника. С оглед приетите за
установени неоснователни и противоправни въздействия на ответника по отношение
процесния имот, изразяващи се конкретно в развалянето оградата и използването
на същия имот за паша за отглежданите от него животни, за ищеца възниква
правото на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Същото правилно е
определено от първоинстанционния съд на база компетентното заключение на вещото
лице по назначената СТЕ в размер на 1232.26 лева, представляващи стойността на
развалената ограда и унищожените овощни дръвчета.
За да се уважи един иск с правно основание
чл.59 ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е обеднял, че ответникът се е обогатил, както и съществуващата връзка между
обедняването и обогатяването. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е
подвел претенцията на ищеца за неоснователно обогатяване в зависимост от
обуславящия го изход по негаторните искове по чл.109 ЗС. Оттук претенцията на
ищеца коректно е съпоставена с приетите за установени от съда неоснователни
въздействия върху процесния имот и съобразена със заключението на вещото лице
по назначената СТЕ, която определя дължимото обезщетение в размер на 471 лева,
дължимо от ответника за ползването на горепосочения имот за периода от
17.04.2014г. до 17.04.2019г..
С оглед изхода на делото правилно ХРС е определил съразмерно дължимите
разноски по делото от всяка от страните.
Като
е направил изводи в посочения по-горе смисъл, първоинстанционният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да бъде
потвърдено от настоящата инстанция. При инстанционната проверка въззивната инстанция не констатира твърдените
в подадената срещу решението на РС- ***** въззивна жалба пороци, тъй като
решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, при
задълбочена преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и взети в
тяхната съвкупност, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати
нарушения в съдопроизводствените правила. Правните изводи
на РС-***** напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на
основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът- М.Р.Ч.
следва да заплати сторените от въззиваемата страна- И.А.И. във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.
Мотивиран от
горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147 от
20.02.2020г. на РС-*****, постановено по гр.д.№880/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА М.Р.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И. ЕГН **********
*** направените пред въззивния
съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател:
Членове:1.
2.