Присъда по дело №164/2025 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 62/16.06.2025 година, постановена по
НОХД № 164/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 28/2025г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият А. Д. /A. D./, ***, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от
НК, за това, че на 16.05.2025 г. в района на гранична пирамида № 190, находяща се в
землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на ДП – адв.П. Т. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия А. Д. /A. D./ обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки
се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимият А. Д. /A. D./ за виновен по повдигнатото му
обвинение, като изтъква, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му се
наложи наказание пет месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на
подсъдимия А. Д. /A. D./, адв.Т. в хода на устните прения не оспорва авторството на
деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните
доказателства. Пледира при определение на наказанието спрямо подсъдимия да се вземат
предвид смекчаващи вината му обстоятелства - чистото му съдебно минало, обуславящо
ниската степен на обществена опасност на личността му, самопризнанията, както и
причините и мотивите за извършване на това деяние, като счита, че наказанието на подс. А.
Д. /A. D./ следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК в размер
на пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият А. Д. /A. D./ е роден на ********** г. в гр. ***, *** **********и е
гражданин на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият на
09.05.2025 е напуснал родината си по произход – *** *** със самолет и е влязъл в Република
Турция. Установил се е в гр.Истанбул. Още в родината си подсъдимият се е свързал с
каналджия, с който се договорили срещу сумата от 2 000 евро да бъде преведен нелегално
през турско-българската граница, до Сърбия.
В изпълнение на договореното с каналджията, на 15.05.2025г., около 23.00 часа,
била събрана в гр.Истанбул група от 4-ма ***, между които бил и подс.А. Д. /A. D./, която
група била извозена с микробус от гр.Истанбул до гориста местност в близост до турско-
българската граница. С тях пътувал и водачът им. След около 3 часа микробусът спрял и
групата ***, водена от едно неустановено по делото лице, продължила да се движи пеша
през гориста местност. След известно време подсъдимият и спътниците му от групата,
водена от водача им достигнали до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската
границата /т.н. ограда/. Водачът им заявил, че това е турско-българската граница и трябва да
1

останат на място и да се скрият в храстите. На следващия ден - 16.05.2025г. по обяд водачът
обяснил на 4-мата ***, че трябва да се покатерят по възпрепятстващото съоръжение и да
скочат от другата му страна, т.е. на българска територия. В изпълнение на указаното от
водача подсъдимият се покатерил по възпрепятстващото съоръжение и скочил от другата
му страна и така се озовал на територията на Република България в района на 190 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Воден, обл.Ямбол. По същия начин влезли и
останалите 3-ма негови спътници от групата. След това подсъдимият и спътниците му
продължили пеша движението си на територията на Република България, а водачът им се
върнал обратно, като преди това им дал GPS – кординати, обяснявайки им, че това е точката
към която трябва да вървят и от там ще ги вземе автомобил.
В събота - 17.05.2025 година, вечерта, подсъдимият и останалите 3-ма негови
сънародници стигнали до посоченото от водача място. Тогава се свързали по моб.телефон с
каналджията, който им казал, че трябва да изчакат на място пристигането на сив автомобил
марка „***“, който ще ги превози до гр.София. На следващия ден – 18.05.2025 г., около обяд,
пристигнал посоченият лек автомобил „***“, сив на цвят, който спрял в близост до мястото,
където чакали подсъдимият и спътниците му. След като възприели пристигането на
указания им автомобил 4-мата *** се качили в МПС-то. След това лекият автомобил
потеглил. 20-30 минути по-късно автомобилът бил спрян на КПП на главния път от
с.Стефан Караджово към гр.Ямбол, в района на разклона за с.Поляна от полицейски
служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница,
между които бил и свидетеля А. Д. В. – гр. полицай в ГПУ – Болярово при РД „ГП“ –
Елхово. При извършената полицейска проверка на превозното средство и пътуващите в него,
подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите 3 –
ма негови сънародници и шофьорът на автомобила, а след това всички били отведени от
служители на РД„ГП“гр.Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Болярово.
На разпитаният по делото свидетел И. А. М. на длъжност „***“, *** в *** към
ГПУ–Болярово при РД„ГП“гр.Елхово, след задържането на 18.05.2025г. на групата лица,
между които бил и подсъдимият, по време на смяната му, е било докладвано от инспектор Г.
М. - ръководител на смяната, че е задържан автомобил с лица, отговарящи на рисковия
профил за мигранти. След проверка на участъка от 186 до 200 гранична пирамида, в района
на 190 гранична пирамида, св.М. и колегите му от ГПН автопатрул, констатирали явни
признаци за нарушение на държавната граница от съседна към наша територия, които се
изразявали в деформирано бруно, стъпки по пътя и измачкана трева. За констатациите св.М.
докладвал на инспектор Г. М. и заедно с колегите си от автопатрула продължил да изпълнява
служебните си задължения.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - А. Д. /A. D./, роден на ********** г. в гр. ***, ***
************* на *** **********с основно образование, женен, безработен. Тази
самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
250519005000223290 от 19.05.2025г., издадена от БС при Районен съд - Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
2

изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите А. Д. В. – гр. полицай в ГПУ–Болярово при РД„ГП“гр.Елхово и И. А. М. - на
длъжност ***, *** в *** към ГПУ–Болярово при РД „ГП“ – Елхово, дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите В. и М., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс.А. Д. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива, относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 4-те лица, без документи за самоличност,
установени на 18.05.2025г. в спрения за проверка на главен път от с.Стефан Караджово към
гр.Ямбол, в района на разклона за с.Поляна, лек автомобил, ***, сив на цвят, с румънски
рег.номер, управляван от румънски гражданин.
Показанията на разпитаните свидетели В. и М. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите В. и М. факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част
напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено
на 16.05.2025 г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение – с покатерване и прескачане, каквото нарушаване на възпрепятстващото
съоръжение е констатирал св.М. при проверка на възпрепятстващото съоръжение. Като
подс.А. Д. в самопризнанията си сочи и направлението на движение след преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение, което също напълно съвпада с установените от св.М. на
18.05.2025г. следи в района на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на
с.Воден, общ.Елхово, обл.Ямбол.
От своя страна изложените от свидетелите В. и М. в показанията им обстоятелства,
които се припокриват с обясненията на подсъдимия, са пряко относими към мястото,
времето и начина на откриване на подсъдимия, като едно от 4-те лица, установени на
18.05.2025г. в лек автомобил, ***, сив на цвят, с румънски рег.номер, управляван от
румънски гражданин, спрян за полицейска проверка на главен път от с.Стефан Караджово
към гр.Ямбол, в района на разклона за с.Поляна.
Писмените доказателства, приложени по БП № 28/20254г. по описа на ГПУ-
Болярово /Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 18.05.2025г.
ведно с Разписка, Декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от
18.05.2025г. ведно с Разписка, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от
19.05.2025 година, Приемо-предавателен протокол от 19.05.2025г., Евродак дактилоскопна
карта и Уведомително писмо с изх. № РПЦХ-01-4079/11.06.2025 г. на Директора на РПЦ -
Харманли/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А. Д. /A. D./, роден на
**********г. в гр.***, *** ************* на *** **********с основно образование, женен,
безработен, без документи за самоличност, неосъждан, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2025 г. в района на гранична
пирамида № 190, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
3

надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А. Д. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 16.05.2025 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит на 18.05.2025г. заедно с
още трима чужди граждани, самоопределили се за поданици на *** ***, в лек автомобил,
***, сив на цвят, с румънски рег.номер, спрян за полицейска проверка на главен път от
с.Стефан Караджово към гр.Ямбол, в района на разклона за с.Поляна.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че А. Д. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на 09.05.2025 г. родината си по произход – *** ***. С оглед на това придвижване на
подсъдимия от държавата му по произход и преминаването му на територията на Р. Турция и
предприетото на 15.05.2025г. придвижване от Р. Турция и влизане на 16.05.2025г. нелегално
на територията на Р. България, не са налице основанията да се приеме, че А. Д. е влязъл на
територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или
свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност
от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или
наказание, в държавата му по произход – *** ***. Поради това и съдът в настоящия си
състав прие, че действията на подс. А. Д. са били мотивирани по причини от социално-
икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и
Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода,
че А. Д. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница,
както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член
на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
целта си – да влезе на територията на Република България и се придвижи до Република
Сърбия. По делото не са налице каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че
подсъдимият е бил преследван както в родината си, а така и в Р. Турция, от където влиза на
територията на страната ни, по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в
обясненията му, дадени в хода на ДП като обвиняемо лице липсва съобщаване на факти,
които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му
поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Предвид на тези си
4

съображения съдът прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в
приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. Д. /A. D./, *** на *** ***, за
виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс.А. Д. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му и младата му възраст. Посочените
смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия А. Д. /A. D./ наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от
НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от НК наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието
лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за
това се съобрази с материалното състояние на подсъдимия.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. А. Д. /A. D./ за деянието по чл.279, ал.1 от НК, в
извършването на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на
извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от пет месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на
изтърпяването му /лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А. Д. наказание
лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока
степен на обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното на подс. А. Д. наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
Разноски:
5

На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	62
Дата:	16 юни 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20252310200164
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2025 г.

Присъда по дело №164/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите