РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2260/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІІ състав, в открито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2426 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Г.К.Д., чрез адв. В., против Решение № 1425 от 15.08.2023 г., постановено по
АНД № 2732 по описа за 2023 г.на Районен съд - Пловдив, ХІV н.с., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия
К № 4725444, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Г.К.Д., в качеството му
на представител на „Максметал 2012“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени
атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и да се потвърди
електронния фиш. Като касационни основания за отмяна на решението посочва неправилно
приложение на материалния закон
Ответникът - ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Счита
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно.Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждениедо размера на минималното
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – гр. Пловдив следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Районният съд е бил сезиран
с жалба против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4725444 на ОДМВР – Пловдив, с
който на Г.Д. е наложено административно наказание - глоба в размер на 100
лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна е установено, че с обжалвания
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4725444 на ОДМВР Пловдив на 12.04.2021 г. в 17:08
часа в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе-пътен възел "Скобелева
майка"-Северно платно на надлеза посока към гр. Пловдив посредством
автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD 1196 и отчетен толеранс от
минус 3 km/h от измерената скорост, е констатирано управление на лек автомобил
марка „Мерцедес ГЛС 63 АМГ“ с рег. № ***, собственост на „Максметал 2012“ ЕООД,
чийто законен представител е Г.К.Д., като е установено при разрешена скорост от
50 km/h, движение с 78 km/h и превишение на разрешената скорост с 28 km/h.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
собственика на МПС е наложено административно наказание Глоба в размер на 100
лева.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че извършването на нарушението е установено по несъмнен
начин, процесния фиш съдържа предвидените
от закона реквизити, както и че на констатираното превишение на скоростта е
дадена правилната правна квалификация.
Въззивният съд е приел също, че мястото и времето на
нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в електронния фиш,
както и че същият съдържа в достатъчна степен
предвидените от закона реквизити. Посочил е, че правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност, а именно Г.К.Д., като законен
представител на дружеството собственик на МПС, който не се е възползвал от
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обсъдено е в съдебното решение и приспадането на
нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на установената
наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по делото протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично изображение.
По отношение на размера на наложената глоба в мотивите
на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът
посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, както и че не са установени
обстоятелства, които да водят до извод за наличие на маловажен случай.
Решението е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка,
въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. Въззивният съд законосъобразно е
приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.
Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й
заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на ЕФ. В този
смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като
същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях.
Противно на застъпеното в касационната жалба,
настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд
относно датата на връчване на ЕФ. За
яснота на касатора следва да се посочи, че връчването на електронния фиш има
значение за реализиране на правото на защита, което законът е гарантирал на
всеки нарушител, и в този смисъл не е налице такова съществено нарушение на
процедурните правила, което да е ограничило правото на защита на нарушителя в
конкретния случай. В този смисъл независимо дали ЕФ е връчен редовно или не,
деецът разполага с алтернативната възможност по свое собствено усмотрение да
подаде жалба до съда или да поиска анулиране на ЕФ от наказващия орган по реда
на чл. 189, ал. 5 или 6 ЗДвП. Ако връчването действително е било нередовно,
това е изцяло в полза на дееца, доколкото преклузивният 14 - дневен срок,
предвиден в чл. 189, ал. 5 или чл. 189, ал. 8 ЗДвП не би се считал изтекъл,
респективно пропуснат.
В процесния случай жалбата е счетена за подадена в
срок, а по делото няма данни лицето да подавало искане до наказващия орган за
анулиране на ЕФ, поради което не може да се говори за каквото и да било
ограничаване на правото му на защита. В този смисъл правилни са изводи на
районния съд, че касаторът е упражнил само правото на жалба до съда, но не се
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, за да отпадне за него
носеното на административнонаказателна отговорност за деяние, извършено от
друго лице, поради което правилен и обоснован е изводът на районния съд, че
именно неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана в
качеството на собственик на процесното МПС, с което е извършено нарушението.
Ето защо
жалбата е неоснователна,а решението на районния съд следва да се остави в сила,
като валидно, допустимо и правилно.
С оглед
изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1425 от 15.08.2023г.,
постановено по АНД № 2732/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с.
ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.