Решение по КНАХД №343/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на „КА ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адвокат Д. Й., съдебен адрес [населено място], [улица], ап.14 срещу решение №121/21.05.2025г. на ДРС, постановено по АНД №1028/2024г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, респ. изменение на НП, като се наложи санкция в минимален размер по чл.414 от КТ. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №121/21.05.2025г. на ДРС, постановено по АНД №1028/2024г., с което е изменено НП №23-2400242/22.07.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София. „КА – ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК] е санкционирано на основание чл.414, ал.7 от КТ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв., за системно нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Районният съд е изменил наказателното постановление, приемайки че нарушението е установено от обективна и субективна страна по основния състав на санкционната норма, но поради недоказаност на квалифициращия признак „системност“ е извършил преквалификация по чл.414, ал.1 от КТ и е наложил наказание в размер на 10 000 лв.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на фактите и обстоятелствата, касационният съд приема следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „КА – ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК] срещу НП №23-2400242/22.07.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София. При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 22.05.2024г. по документи е установено, че дружеството в качеството на работодател по см. на §1, т.1 от ДР КТ, не е платило в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на лицето Г. Г. И., назначен на длъжност „работник строителна изолация“ за положения от него труд през м.март 2024г. в размер на 789.16 лв. /чиста сума/. Констатациите са извършени след проверка на трудов договор №41/15.09.2020г., в който е уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася и разчетно-платежна ведомост за м.март 2024г., в която липсва положен подпис от работника, удостоверяващ получаването на възнаграждението. За нарушение на чл.128, т.2 от КТ е съставен АУАН №23-2400242/22.05.2024г., а въз основа констатациите в него е издадено атакуваното НП. В него АНО е формирал извод за осъществено системно нарушение, доколкото дружеството е санкционирано с три влезли в сила на 27.07.2021г. НП за други нарушения по чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.414, ал.7 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства и обсъждането им поотделно и в съвкупност КАС счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразността на НП. Както акта, така и постановлението съдържат реквизитите по чл.42, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването му, КАС намира за достатъчни и относими към дадената правна квалификация на деянието, включително и по отношение квалифициращия признак „системност“. Същите се доказват и от събрания доказателствен материал /срав. представените три НП, определящи системността на нарушението/. Не се възприема извода на районния съд, че следва да бъде налице идентичност в съдържанието на АУАН и НП, досежно системността на деянието. АУАН очертава предмета на обвинението във връзка с констатираното административно нарушение при осъществената проверка, а АНО при извършване на цялостна проверка има правомощието да наложи наказание при установен квалифициращ признак. В този смисъл като реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е предвидено посочване на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Административното нарушение се явява доказано по безспорен начин. С разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ законодателят е въвел като задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. КАС приема, че е доказано по абсолютен начин, чрез писмените и гласни доказателства, че трудовото възнаграждение за м.март 2024г. на Г. И., макар да е начислено по ведомост, не е изплатено на работника /липсва подпис във ведомостта/. След като това не е сторено до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася възнаграждението, е налице неизпълнение на императивното правило за поведение, респ. осъществяване на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ от страна на работодателя. Това административно нарушение се явява „системно“ по см. на §1, т.22 от ДР КТ, доколкото работодателят е санкциониран три пъти за нарушения на трудовата дисциплина – чл.128, т.2 от КТ, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. В този мисъл правилно е санкциониран на основание чл.414, ал.7 от КТ.

Съобразявайки обаче нормата на чл.271, ал.1, изр. последно от ГПК, приложима по препращане от чл. 144 от АПК, КАС ще остави в сила решението на ДРС. Доколкото липсва касационна жалба от АНО, не може да се влошава положението на нарушителя с ново решение.

С оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №121/21.05.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1028/2024г.

Решението е окончателно.