№ 462
гр. Велико Търново, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд Г. Оряховица е сезиран с искова молба, подадена от АКЗ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С, ул. “ П.В“,
№ 29, ет.3 против А. Х. Х. ЕГН: **********, адрес: гр.Л, ул.П.Х, № ....
С исковата молба е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК.
С Решение № 36/20.01.2022г. на районен съд Г. Оряховица, постановено по
гр. д. № 548/2021г. по описа на същия съд, искът е отхвърлен изцяло.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство АКЗ ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление на дейността: гр.С, ул. “П.В“, № 29, ет.3. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение, поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се
1
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
противната страна. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се
искане решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да
се потвърди.
Великотърновският окръжен съд , след като обсъди основанията за
неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната
жалба, като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ищец в
производството пред районния съд).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1
от ГПК.
В текста на чл.269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния
съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е,че съдът
служебно се произнася по валидността на
решението. По допустимостта на решението в обжалваната му част. По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в
жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното
решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Налице е Договор за паричен заем № 5474586 от 09 октомври 2018 г. между
"В.К" ООД като Заемодател и А. Х. Х. като Заемател, по силата на който
заемодателят е предоставил кредит в размер на 1 500лв, с размер на
погасителната вноска 246, 18 лева, в която се включват главница, лихва и
такси, срок на заема 9 месеца при ГГПР от 49,46% и ГЛП от 40,30%. В
случай на неизпълнение заемателят дължи неустойка в размер на 614,70
2
лв./чл.4/. На 01.12.2016г. между "В.К" - продавач и АКПЗ ООД – купувач, е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения, с предмет на
договора - ликвидни изискуеми вземания на продавача, произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗДД и ТЗ, договори за потребителски
кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР,
представено е Приложение № 1/01.10.2019г. с графична номерация от 1 до
461 и липса според ГОРС на описани договори и длъжници.
По първоинстанционното дело е изготвена ССчЕ, неоспорена от
страните, която съдът е кредитирал като пълна, компетентна и
безпристрастно изготвена. Посочена е остатъчната сума от главница,
договорна лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка,такси за
извънсъдебно събиране, и какъв би бил размера на задължението само по
отношение на чистата стойност на кредита.
Първоинстанционният съд като е взел предвид представения с исковата
молба Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., заедно с Приложение № 1 от 01.10.2019г. към него е сметнал,
че предоставената извадка от Приложение № 1 е празна, тъй като
единствено била посочена графична номерация от 1 до 481 и липсвало
описано процесното задължение на ответната страна по делото.
Видно от Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г. страните са изразили воля да прехвърлят вземания при спазване
на условията на договора на месечна база за срока на действие на договора,
като всяка една партида от вземания се индивидуализира от страните в
ново приложение № 1, със съответно нова дата – ставайки неразделна част
от договора.
Към исковата молба е представено Приложение № 1 от 01.10.2019г., в
което фигурират само данните на длъжника-ответник, а останалите
длъжници са заличени от ищеца. Под № 185, на страница 6 от общо 15
фигурира задължението на ответника с посочен номер на кредита, ЕГН,
дата на сключване, размер на предоставения кредит, остатъка от
задължението.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е представена празна
извадка от Приложение № 1 от 01.10.2019г. към Рамковия договор.
При тези данни следва да се приеме, че ищцовото дружество
3
притежава активна материална легитимация да предяви вземането си
против длъжника съдебно. Това е така, тъй като по отношение на
ответника ищцовото дружество е титуляр на вземането. Самото вземане
е доказано чрез Приложение № 1 от 01.10.2019г. към Рамковия договор и
назначената ССчЕ.
Това е достатъчно, за да обоснове уважаването на иска, като
основателен, поради което се налага въззивната инстанция на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК да отмени изцяло решението на районния съд и вместо
него да се постанови ново решение по съществото на спора , с което
предявения иск се уважи.
Предвид на гореизложеното Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 36/20.01.2022г. на районен съд Г.
Оряховица, постановено по гр. д. № 548/2021г. по описа на същия съд,
вместо което постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Х. ЕГН:
**********, адрес: гр.Л, ул.П.Х, № ..., че дължи на АКЗ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.С, ул. “ П.В“, № 29, ет.3
останала и непогасена главница в размер на 1 354.49лв.; останала и
непогасена договорна лихва в размер на 212.55 лева за периода от 08 ноември
2018г. до 06 юли 2019г.; 546.40лв. неустойка, 545.88лв. такса за експресно
разглеждане на документите; 210,00лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране; 91.02 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, от 07 юли 2019г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението
- 25 септември 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА А. Х. Х. ЕГН: **********, адрес: гр.Л, ул.П.Х, № ... да
заплати на АКЗ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.С, ул. “ П.В“, № 29, ет.3 направените по делото разноски,
4
както следва: 1 136,92лв. за първата съдебна инстанция и 890,07лв. за
втората съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5