№ 2760
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100102133 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 135 от ЗЗД:
Ищецът – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, твърди че:
1. на основание Договор № 022LD-S-000434/30.06.2021г. за банков кредит, сключен
между него и „РАЛИНЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София - 1000, район Възраждане, ул. „*********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала - ответника К. С. К., дружеството като Кредитополучател и
ответника г-н К., в качеството му на физическо лице като Съдлъжник, предоставил, при
условията на солидарна отговорност, кредит в размер на 720 000 лева, с краен срок на
погасяване 21.07.2026г. Вторият ответник Д. Б. Я. била солидарен длъжник по кредита,
съгласно Договор за поръчителство от 30.06.2021г.
Поради просрочия, кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем. За
дължимите суми в полза на банката била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 35325 от 27.11.2023г. и Изпълнителен лист № 26515 от 27.11.2023г. по ЧГД №
63391/2023г. по описа на СРС, по силата на който „РАЛИНЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, и
първите двама ответници били осъдени солидарно да заплатят следните суми: 629 690,33
лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.11.2023г., 30 291,19 лева
- договорна лихва, 13 816,83 лева - обезщетение за забава, 6 296,90 лева - комисиона за
управление, 2 065,38 лева - законна лихва, 120 лева — разноски по покани, 13 645,61 лева -
държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Третият ответник Р. А. Я. бил ипотекарен длъжник по кредита, като с Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека, вписан в СБ - Разлог на 25.08.2021г., с вх. peг. № 4570,
1
том 1, акт 98, д. 216/2019г., учредил ипотека за обезпечаване на вземанията на ищеца от
първите двама ответници и посоченото дружество, върху свой личен поземлен имот,
находящ се в град Разлог, м. „Бойков рид“.
2. На основание Договор за банков кредит № 022LD-R-011784/31.05.2019г. сключен
между ищеца, и втория ответник бил предоставен кредит в размер на 50 000 с краен срок за
погасяване: 15.05.2025г.
Поради просрочие, кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем. За
дължимите суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 709 от
18.12.2023г. и Изпълнителен лист № 727 от 18.12.2023г. по ЧГД № 1299/ 2024г. по описа на
PC - Разлог, по силата на ответницата била осъдена да заплати сумата от 26 750,37 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.12.2023г., 1 696,76 лева -
договорна лихва, 1 519,96 лева - наказателна лихва, законна лихва – 302,22 лева, 48 лева -
разноски по покана, както и 656,35 лева - разноски в производството.
Първите двама ответници се разпоредили с недвижимото си имущество в полза на
свързани с тях лица, след предоставяне на посочените по горе кредити - в периода 2022г. -
2023г., включително с недвижимия имот, предмет на настоящия иск, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в жилищна сграда - блок 2, вход „А“, в жилищен комплекс
"Еделвайс", с административен адрес на сградата: гр. София, район "Витоша", ул.
"********* на първия етаж, заснет като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 68134.1942.1336.1.5, ведно с 1,2518 % ид.ч. от поземления имот с
идентификатор № 68134.1942.1336, както следва:
На 24.08.2022г. вторият ответник - г-жа Я. дарила собствената си 1/2 ид.ч. на третия
ответник - низходящ Р. А. Я., като сделката била обективирана в Нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № 25, том пети, рег. № 8695, дело № 767 от 24.08.2022г.,
по описа на нотариус В.И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх.
рег. № 63122 от 24.08.2022г., акт № 112, том CLVIII по описа на Служба по вписванията -
София.
Веднага след това, на същата дата - 24.08.2022г., първият ответник - г-н К., действащ
чрез пълномощника си - втория ответник, продал на третия ответник собствената си 1/2
ид.ч. за сумата от 54 000 лева, платима в срок до 1 месец по банков път, като сделката била
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №
26, том пети, рег. № 8697, дело № 768 от 24.08.2022г., по описа на нотариус В.И., с район на
действие PC - София, рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63123 от 24.08.2022г., акт № 113,
том CLVIII, но описа на Служба но вписванията - София.
Цената не била платена.
Преди това върху притежаваната идеална част от имота на К. С. К. била наложена
възбрана от 10.01.2022г., вписана в СВ - София като Акт номер 57, с № от входящ peг. 547, с
№ от дв. вх. peг. 461 - от К.К. К. - син на първия ответник, за задължение за издръжка от
7 700,28 лева към 06.01.2022г.
2
С оглед изложеното, ищецът моли да се обяви на основание чл. 135 от ЗЗД, за
недействително спрямо него сделката, извършената с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот № 26, том пети, рег. № 8697, дело № 768 от 24.08.2022г., по описа на
нотариус В.И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. №
63123 от 24.08.2022г., акт № 113, том CLVIII, по описа на Служба по вписванията - София, и
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижим имот № 25, том пети, рег. № 8695, дело № 767 от 24.08.2022г., по
описа на нотариус В.И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх.
рег. № 63122 от 24.08.2022г., акт № 112, том CLVIII по описа на Служба по вписванията –
София.
Претендира и разноски.
Ответниците – К. С. К., Д. Б. Я., и Р. А. Я., оспорват исковете:
- исковата молба била нередовна, а и не било доказано и че банката е кредитор;
- имало основания за спиране (гр.д. № 189/2024г. по описа на РРС).
Навежда и други правни доводи.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
1. Между банката и „РАЛИНЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен Договор №
022LD-S-000434/30.06.2021г. за банков кредит. Кредитополучателят се представлява от К. С.
К., който е едноличен собственик на капитала (справка в ТР). Страна по сделката е и самият
г-н К.. Сумата е 720 000 лева (л. 9).
Г-жа Я. (втория ответник) е поръчител по силата на договор от 30.06.2021г. (л. 19).
Третият ответник – г-н Я. е ипотекарен длъжник (Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан в СБ - Разлог на 25.08.2021г., с вх. peг. № 4570, том 1, акт 98, д.
216/2019г.) – л. 21. Става въпрос за същия договор за банков кредит, като ипотекираният
имот е поземлен имот.
Относно тази сделка е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК, като е образувано
ч.гр.д. № 63391/23г. Като ответни страни (длъжници) са конституирани първите двама
ответника. На 27.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК.
2. вторият ответник е длъжник по Договор за банков кредит № 022LD-R-
011784/31.05.2019г. Краен срок за погасяване - 15.05.2025г. Отпусната сума е била 50 000
лева.
3. първите двама ответници са съдлъжници и по договор, сключен между банката и
„Джи пи импекс“ ООД за сумата от 178 400 лева, при краен срок за погасяване – 10.10.2027г.
3
Ипотеката е учредена върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в
жилищна сграда - блок 2, вход „А“, в жилищен комплекс "Еделвайс", с административен
адрес на сградата: гр. София, район "Витоша", ул. "********* на първия етаж, заснет като
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 68134.1942.1336.1.5, ведно с
1,2518 % ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 68134.1942.1336.
Г-н К. е продал на Р. Я. ½ ид.ч. от жилището, а г-жа Я. е дарила втората ½
ид.ч. (Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 26, том
пети, рег. № 8697, дело № 768 от 24.08.2022г., по описа на нотариус В.И., с район на
действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63123 от 24.08.2022г., акт №
113, том CLVIII, по описа на Служба по вписванията - София, и Договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 25, том пети, рег. № 8695, дело № 767 от 24.08.2022г., по описа на нотариус В.И., с
район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63122 от 24.08.2022г.,
акт № 112, том CLVIII по описа на Служба по вписванията – София).
Третият ответник е син на втория (Удостоверения – л. 99-100, а видно и от самия НА
за дарение).
По първата сделка (продажбата), първият ответник се е представлявал от втория.
Продажната цена е 54 000 лева, но тя не е описана като заплатена. Това обстоятелство
изрично е признато.
Депозирано е заключения ССчЕ, неоспорено от старните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
1. Договор № 022LD-S-000434/30.06.2021г. за банков кредит, обезпечен с Договор за
поръчителство от 30.06.2021 г.
Договор № 022LD-S-000434/30.06.2021г. за банков кредит, сключен между
кредиторът Първа Инвестиционна Банка АД и кредитополучателя „РАЛИНЕЦ“ ЕООД и
съдлъжника К. С. К., ЕГН **********, е за банков кредит в размер на 720 000 лева - за
оборотни нужди. Договорът е обезпечен с Договор за поръчителство от 30.06.2021г.,
сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД в качеството и на Банка и Д. Б. Я., ЕГН
**********, като поръчител. Посочена в договора за кредит е сметка за обслужване на дълга
с IBAN ********* с титуляр кредитополучателя „РАЛИНЕЦ“ ЕООД. Предоставена е
информация за движението по посочената банкова сметка за периода 29.06.2021г. -
07.04.2025г. С оглед характера на кредита - за оборотни средства, усвояването по кредита е
ставало постепенно, в зависимост от оборотните нужди на кредитополучателя към
конкретния момент, а не се касае за еднократно единично усвояване по кредита на
конкретна дата. Вещото лице е установило множество банкови операции по усвояване на
банковия кредит, разпределени неравномерно за период от 10.09.2021г. (усвоена сума от
кредита в размер на 83 880 лв., Референция: 022ZTRF2125300TE) - дата на първоначално
4
усвояване до 18.07.2022г. (усвоена сума от кредита в размер на 10 113,15 лева, Референция:
0222ТКБ22199000М) - дата на последно усвояване на сума от кредита по банковата сметка
на кредитополучателя.
Съгласно Извлечение от счетоводните книги на Първа Инвестиционна Банка АД по
чл. 417, т. 2 от ГПК от 17.11.2023г., предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
08.11.2023г., при просрочени 9 вноски по главница по погасителния план за периода
21.02.2023г. - 23.10.2023г. за сумата от 134 690,33 лв. и просрочени 8 вноски по договорна
лихва за периода 21.03.2023г. - 23.10.2023г. за сумата от 30 291,19 лв.
2. Договор за банков кредит № 022LD-R-011784/31.05.2019г.
Съгласно Договор за банков кредит № 022LD-R-011784/31.05.2019г. и погасителния
план към него, кредиторът Първа Инвестиционна Банка АД е предоставила на
кредитополучателя Д. Б. Я., ЕГН **********, банков кредит в размер на 50 000 лева за
текущи нужди и за рефинансиране на задължения в ПИБ АД при индивидуални условия и
преференциална лихва. Посочена е разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN
BG********* по която се е извършвало обслужването на кредитното задължение-усвояване,
съответно погасяване на сумите по кредита. Представено за целите на експертизата е
движение по горепосочената банков сметка на кредитополучателя Д. Б. Я. за периода
31.05.2019г. - 07.04.2025г.
Видно от движението на банковата сметка е, че на 03.06.2019г. с операция с банкова
референция S08ZTRF1915400E2, с посочено основание „Усвояване на кредит“ „Кредит №
022LD-R-011784 на Д. Б. Я.“ разплащателната сметка на кредитополучателя е била
заверена/кредитирана със сумата от 50 000 лв.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на Първа Инвестиционна Банка АД по
чл. 417, т. 2 от ГПК за размера на дълга на кредитополучателя Д. Б. Я. от 15.12.2023г.,
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 14.11.2023г., при просрочени 17 броя
погасителни вноски по главница за периода 15.06.2022г. - 15.10.2023г. в общ размер на
просрочената главница за сумата от 26 750,37 лева, и просрочени 16 вноски по
възнаградителна/договорна лихва за периода 15.07.2022г. - 15.10.2023г. в общ размер на
просрочената договорна лихва за сумата от 1 623,74 лева, съгласно погасителния план по
договора за кредит.
Относно Договор № 022LD-S-000434/30.06.2021г. за банков кредит, обезпечен с
Договор за поръчителство от 30.06.2021г. Към 16.11.2023г. вземането по посочения договор
за кредит е в общ размер на 682 280,63 лева и се състои от следните дължими суми,
посочени по пера, както следва:
- непогасена главница - 629 690, 33 лв.
- непогасена договорна лихва за периода 21.03.2023г. - 07.11.2023г. вкл. - 30 291,19 лв.
(раздел VI т.11. от договора);
- обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 21.02.2023 г.-
07.11.2023г. вкл. - 13 816,83 лв. (раздел IX т.19 от договора);
5
- непогасена комисиона за управление за 2023г. - 6 296,90 лв. (раздел VII, т. 13);
- законна лихва за периода 08.11.2023г. - 16.11.2023г. вкл. - 2 065,38 лв.
- непогасени разноски за връчване на предизвестия чрез ЧСИ - 120,00 лв.
Относно Договор за банков кредит № 022LD-R-011784/31.05.2019г.
Към 14.12.2023г. вземането по посочения договор за кредит е в общ размер на 30
317,31 лв. и се състои от следните дължими суми, посочени по пера, както следва:
- непогасена главница - 26 750,37 лв.
- непогасена договорна лихва за периода 15.07.2022г. - 13.11.2023г. вкл. - 1 696,76 лв.
(раздел II т. 4 от договора);
- обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 15.06.2022г. -
13.11.2023г. вкл. - 1 519,96 лв. (раздел II т.14 от договора);
- законна лихва за периода 14.11.2023г. - 14.12.2023г. вкл. - 302,22 лв.
-непогасени разноски за връчване на предизвестие чрез ЧСИ - 48,00 лв.
Вещото лице е посочило и платените суми след образуване на изпълнителното
производство, като остатъчните суми са значителни.
от правна страна:
Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД).
Исковата молба е редовна – кредиторът твърди, че е такъв, което обосновава
процесуалната му легитимация (процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от
доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение;
също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева).
Непосочването на обстоятелствата, които ще бъдат установени от представените
доказателства не е хипотеза на нередовност на иска. Единствено се поема рискът, съдът да
не възприеме за доказания някои от релевантните факти.
Относно преюдициалното производство е взето отношение в акта на САС
(Определение № 2903 от 11.112024г. по ч.гр.д. № 2462/2024г.), в което се препраща към
Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК,
докладчик съдиите Майя Русева и А. Баева: По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
6
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане
на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет
на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/.
Претенцията (action Paulina) е конститутивен иск за обявяване на относителна
недействителност, с оглед на разграничаването му от другите основания за
недействителност на сделките – нищожност и унищожаемост. С предявяването му
кредиторът упражнява потестативно си право, изразяващо се в правната възможност да
удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие,
или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на
длъжника. Упражняването на правото може да се осъществи само чрез иск.
Исковата молба следва да съдържа твърдения относно следните обстоятелства:
1. за качеството си на кредитор на длъжника;
2. за извършено конкретно действие от длъжника, което го уврежда.
Предвид заключението на в.л., следва да се приеме, че първите двама ответника
дължат на банката суми в качеството им на длъжници. Както се сочи в отговора на иска (л.
135), не е необходимо главно и пълно доказване (Решение № 639 от 6.10.2010г. на ВКС по
гр.д. № 754/2009г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева). Ако обаче двете
заповедите по чл. 417 от ГПК са влезли в сила, а няма данни за образуване на установителни
производства, то те се ползват със сила на пресъдено нещо (О. № 522 от 09.08.2010г. по т.д.
№ 171/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което е цитиран отменения Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22 декември 2000 година /заповед за изпълнение/ и по-специално чл. 32; същото е
момента е уредено в чл. 2, т. а от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на европейския парламент и
на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - ЕВРОПЕЙСКИЯТ
ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ; Определение № 214/15.05.2018 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., ГК, IV г.о., докл. Белазелков: и Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015г., II т.о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова).
Двете сделки с банката са от 19г. и 21г., а продажбата и дарението са последващи –
2022г.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е низходящ.
Т.е. знанието се предполага относно дарението, а и относно отчуждителите (отново
Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК, докладчик
съдиите Майя Русева и А. Баева).
В тази насока от страна на ответниците не са ангажирани каквито и да са насрещни
доказателства (чл. 154 от ГПК).
Относно втората сделка:
- след като не е заплатена цената, то, от гледна точка на това производство, сделката
следва да се приравни на дарение. Самото неплащане всъщност е и признато (л. 139 – чл.
175 от ГПК); подобна сделка предполага и близост между ответниците, включително първия
7
и третия, за която се излагат доводи в отговора (л. 139-40) - Решение № 61 от 1.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев. До идентичен
извод може да се стигне и от разпита на св. Нешев.
- онзи, който действа чрез друг, счита се че сам извършва действието. Другата
относима латинска максима (опитно правило, съдържащо голяма доза обществена
целесъобразност – Цончев „Подобренията“, стр. 93-4) – alter ego, като решаващият орган
приема, че тя има значение и в двете посоки – отнася се както до представлявания, така и
обратно (или знанието/недобросъвестността на единия се предполага такова и за другия).
- третият ответник е обезпечил първия кредит на първия ответник (2017г.) и на майка
си, която е поръчител, с ипотека по отношение на друга негова недвижимост. Майка му е
основен длъжник по договора относно 50 000 лева. Това означава, че той знае за дълга,
съответно е и недобросъвестен (Решение № 60 от 20.04.2017г. на ВКС по гр. д. №
3094/2016г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева - ЧЛ. 135 ЗЗД дава право на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го
увреждат. За да може да бъде успешно проведен отменителният иск е необходимо правното действие на
длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните
си действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност. На второ място, необходимо е длъжникът да е
знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Ако правната сделка е
възмездна, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае, че договорът уврежда кредитора. За да се
приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има
дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или
го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото
вземане).
ЕООД има персонален субстрат от 1 ФЛ. Всъщност ЮЛ е имагинерен правен субект,
но и начин да се ограничи отговорността на собственика му. Това означава, че юридическото
знание / недобросъвестност на ФЛ е такова и на ЮЛ („Ралинец“ ЕООД).
Според Определение № 504 от 12.10.2017г. на ВКС по т.д. № 1411/2017г., I т.о., ТК,
докладчик съдията Людмила Цолова – парите могат да се разходват лесно; в същия смисъл
Решение № 60 от 20.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 3094/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева и изрично: Решение № 93 от 28.07.2017г. на ВКС по т.д. №
638/2016г., II т.о., ТК, докладчик съдията А. Баева: По поставения материалноправен въпрос е налице
постоянна практика, обективирана в посоченото от касатора решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009
г. на ВКС, ГК, IV г. о. и в решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., която
настоящият състав споделя. Съгласно тази практика, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора.
В отговора са изложени теоретични постановки относно несеквестируемостта (а това
всъщност се отнася до голяма част от съдържанието на защитната теза), която не може да се
ползва като довод (например: Решение № 170 от 11.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 100/2010г.,
IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев).
Давността, отново съобразно практика цитирана от ответниците, е 5-годишна,
считано от увреждащата сделка (Решение № 147 от 25.07.2016г. на ВКС по гр.д. №
645/2016г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска). И двете процесни сделки са от
8
2022г., което означава, че доводът е неоснователен.
С процесния апартамент е обезпечен кредит, който не е предмет на това
производство. Няма ангажирани доказателства дали сумите по него са заплатени или не.
Ипотеката обаче обезпечава само него и до размера на остатъчния дълг.
Съобразно изложеното, исковете са основателни.
по разноските:
На ищеца се дължат сторените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение – 2 816 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразено е общо
възнаграждение от 600 лева – чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от НЗПП и чл. 37, ал. 1 от ЗПП).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, н.к. 1784, СО район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П,
представлявано от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си А. И.
М. – юрисконсулт, e-mail: ************@******.** (ЕПЕП),
- договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 26, том пети, рег.
№ 8697, дело № 768 от 24.08.2022г., по описа на нотариус В.И., с район на действие PC -
София, с рег. № 271 на НК, вписан с вх. рег. № 63123 от 24.08.2022г., акт № 113, том CLVIII,
по описа на Служба по вписванията – София, сключен между К. С. К., ЕГН **********, и Р.
А. Я., ЕГН **********; и
- договор за дарение на ½ ид.ч. от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
дарение на идеална част от недвижим имот № 25, том пети, рег. № 8695, дело № 767 от
24.08.2022г., по описа на нотариус В.И., с район на действие PC - София, с рег. № 271 на НК,
вписан с вх. рег. № 63122 от 24.08.2022г., акт № 112, том CLVIII по описа на Служба по
вписванията – София, сключен между Д. Б. Я., ЕГН **********, и Р. А. Я., ЕГН
**********,
с които е прехвърлен АПАРТАМЕНТ № 5 (пет), находящ се в жилищна сграда - блок
2 (две), вход „А“, в жилищен комплекс "Еделвайс", с административен адрес на сградата: гр.
София, район "Витоша", ул. "********* на първия етаж, заснет като САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 68134.1942.1336.1.5, ведно с 1,2518 % ид.ч. от
поземления имот с идентификатор № 68134.1942.1336.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, К. С. К., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. „*********, Д. Б. Я., ЕГН **********, и Р. А. Я., ЕГН **********, общ адрес за
втория и третия: гр. Банско, ул. „*********, общ съд.адр.: гр. София, ул. ********* – офиса,
чрез адв. П. Н. Б. (ССЕВ), да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, н.к. 1784, СО район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111 П, представлявано от Изпълнителните директори
Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си А. И. М. – юрисконсулт, e-mail: fibank-
*****@******.** (ЕПЕП), сумата от 2 816 (две хиляди осемстотин и шестнадесет) лева,
сторени деловодни разноски и юрисконсултнско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10