Решение по дело №772/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1248
Дата: 5 август 2014 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Галина Любомирова Иванова
Дело: 20131100900772
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

05.08.2014 г. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито съдебно заседание на  тридесет и първи   март  през две хиляди и четиринадесета година    състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА

 

при секретаря Ю. Асенова

при участието на прокурора

като разгледа т.д. №  772       по описа за 2013, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 694 от ТЗ.

Ищците  Ш.К.Б., И.К.Б., Ф.К. и А.К., чрез адв. Б.,  твърдят, че за ответника "С. - БГ" ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Предявили са по реда на чл. 685 от ТЗ следните вземания:

- главница в размер на 106 144 евро по предварителен договор

- необезпечено вземане за неустойка за забава за периода 13.08.2010 г. до 17.1.2012 г.

- необезпечено вземане за неустойка за забава  по чл.2.3. във връзка с чл. 6.2 от предварителен договор за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. от 49 86 евро

- необезпечено вземане за неустойка по т.5.7. вр. чл. 6.2 от предварителния договор за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2010 г. от 49 876 евро,

- необезпечено вземане за законна лихва за периода 18.2.2012 г. до окончателното плащане на главниците.

Вземанията са приети с изключение на вземането за неустойка за забава. Срещу приетите вземания е подадено възражение от друг кредитор "РМС Т. БГ" ЕООД. Съдът в производството по чл. 692 от ТЗ е отхвърлил възражението срещу неприетото вземане и  е уважил възражението на кредитора. По съществото си всички вземания са изключени от списъка с приети вземания и са останали в списъка с неприети вземания.

Считат, че имат право на вземания, които произтичат от следните факти. На 27.3.2006 г. са сключили с длъжника, ответник в процеса предварителен договор за покупка на имот , гр. Б., к. С. ,с № 155105 по плана ан курорта комплекс Д.О., апартамент № С 312 Д.О., с площ 72,66 кв.м.

Срещу това са поели задължение да заплатят 109 426 евро. Цената е намалена с анекс от 7.9.2009 г. на 106 144 евро. Срокът за изпълнение съгласно чл. 3 от договора е 1.7.2007 г. С допълнително споразумение е продължен до 1.4.2010 г. с предаване на обекта след издаване на разрешение за ползване.

От 2.4.2010 г. не са изпълнени задълженията си ответникът. Ищците са изпълнили точно задълженията си като са превели сумите на части съгласно уговорено. Плащанията са потвърдени и от ответника в допълнителното споразумение. Общата сума, платена от ищците по предварителния договор е 84 258 евро. АКт 16 не е издаден, няма разрешение за ползване. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД правилно ищците са упражнили правото си да не заплащат 4 вноска от договора поради неспазване на сроковете, т.е. настъпилото неизпълнение. Позовават се на нормата на чл. 617 от ТЗ и твърдят, че непаричното задължение за предаване на обекта се трансформира в парично. Претендира уговорените неустойки и установяване на вземане за главница - 106 144 евро, което е равно на уговорената цена п о договора.

Молят да бъдат установени вземанията.

Ответникът оспорва исковете, твърди, че ищците са в забава за първата вноска. Предварителният договор и споразумението към него трябвало да се считат несключени на основание т. 7..4 от договора. Не са доказали плащане на сумата за стойността на апартамента. Твърди, че няма правоотношения с Б.С.Л.. Поради това , плащанията към това лице, не са плащания към него. Оспорва и твърдените вземания за неустойка като твърди, че клаузите в договора, са нищожни, тъй като размерът на неустойката се определял от момента, в който кредиторът я претендирал, а това било накърнение на добрите нрави.

Софийски градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж на 27.3.2006 г.  ответникът "С. БГ" ООД, преобразувано в "С. БГ" ЕООД, от една страна  и ищците Ш.К.Б., Й. К.Б., Ф.К. и А. К., от друга страна,  е сключен договор по силата на който дружеството се е задължило да предаде на ищците   правото на строеж, съответно правото на собственост за недвижим имот: Д.О. А С 312 със застроена площ 72,66 кв.м,. състоящ се от две спални, една всекидневна/кухня, две бани два балкона, 3 етаж, както и съответстващи 14,53 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Срещу това ищците са поели задължение  да заплатят цена от 109 426 евро, вкл. всички разходи за проектиране и строителство на недвижимия имот до степента, уговорена между страните и съгласно архитектурните проекти. Цената съгласно т.2.2. се плаща на вноски 1 вноска 15 % от цената 16 413,90 до 27.2.2006 г. 2 - вноска 20 % 21 885,20 до 10 дни след завършване на втория етаж, 3 вноска - 25 % - 27 356,50 евро в срок от 10 дни след завършване на покрива на обекта , удостоверено с акт 14 .

 Срок за прехвърляне правото на собственост е до 30 дни , считано от въвеждане на обекта в експлоатация, който факт се удостоверява по съответния законов ред. Срокът за изпълнение на задължението на дружеството за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е от 1.7. до 1.9.2007 г. Към 21.10.2009 г. страните са сключили допълнително споразумение, с което са признали, че обектът е построен в степен "Груб строеж".  На 9.2.2010 г. е съставен акт приложение 15 за установяване годността за приемане на строежа.

Между страните е сключено допълнително споразумение 07.9.2009 г. , с което страните са се съгласили, че ищците като купувачи дължат на продавача плащане от 40 % от цената в размер на 43 770 евро. Прави отстъпва продавачът от 3 % и дължимата цена остатък става 40 487 ,62 евро.  Сумата ще бъде преведена по сметка на нотариус. С оглед така сключеното споразумение,  съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението и внесъл 60 % от цената, уговорена с предварителния договор. Това е признание на ответника, че е получил плащания, равни на 60 % от уговорената цена. Няма значение факта на забавата и дали той е настъпи,  след като ответникът е сключил допълнително споразумение. Да се твърди, че предварителният договор и допълнителното споразумение, не са влезли, в сила поради това, че не е внесена сумата на първата вноска в срок, означава, да се твърди, че извършено признание, че сумата е получена, да не се зачете. А дори и да не е влязло в сила допълнителното споразумение, каквато е неоснователната теза на ответника, то е признание на факт, че има плащане на 60 % от стойността. Забавата на длъжника, не е освободила от отговорност кредитора да изпълни задълженията си , без да е направил никакво изявление за разваляне на договора.

На същата дата 9.2.2010 г. е съставен учредителен акт на "М.К." ЕООД от ответника "С. бг" ЕООД, с който съставя новото дружество като в капитала апортира недвижими имоти. Сред апортираните имоти  е и имотът, предмет на предварителния договор.

Следователно от момента 1.4.010 г. (падежът, посочен в чл. 4 от допълнителното споразумение от 21.10.2009 г.ответникът не би могъл да изпълни задължението да прехвърли правото на собственост както  е поел задължение да стори това с предварителния договор в рок до месец септември 2007 г. Налице  е пълно неизпълнение на задължението му към падежа на задължението да прехвърли правото на собственост. Отчуждаването на имота, не дава и право на ищцата да сключи окончателен договор за придобиване правото на собственост. В този смисъл решение № 220 от 30.3.3011 г по т.д. 895/09 г., II т.о. на ВКС и  решение № 24 от 27.7.2011 г. по гр.д. № 586/2010 г. на III г.о. на ВКС.

При това пълно неизпълнение, ищцата има право да иска обезщетение за пълно неизпълнение, което ще е равно на размера на вредата към момента на настъпване на неизпълнението, която е предвидима, към момента на пораждане на задължението.  Размерът на вредата е равен на размера на платените от ищцата за сметка на ответника суми, срещу обещанието, да придобие право на собственост върху недвижим имот.

Ответникът е изгубил правото на собственост и това е погасило потестативното право на ищеца да иска сключване на окончателен договор. Следователно такова право ищецът няма, окончателен договор не може да бъде сключен. Той има право да иска обезщетение за вреди от пълно неизпълнение на предварителния договор, респ. да развали същия договор като иска връщане на платеното по него.

Няма изявление за разваляне на договора, отправено от ищеца до ответника, освен изявлението направено в исковата молба. Но доколкото има евентуално обективно съединяване на искове на няколко основания, съдът следва да разгледа първото, а именно -  основанието за превръщане на потестативното право в право на вземане екс леге, по силата на чл. 617 от ТЗ. Съдът намира, че само е открито производство по несъстоятелност, но не е обявена несъстоятелност. На второ място, с прехвърлянето на имота от ответника на трето лице, е погасено и правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор. Съдът не приема, че е настъпила изискуемост на задължението на ответника и превръщането му от непарично в парично, на основание чл. 617 от ТЗ. Преди всичко нормата на чл. 617 се прилага при обявяване в несъстоятелност. В настоящия случай, видно от вписванията в търговския регистър, няма обявена несъстоятелност на ответното дружество, а само е открито производство по несъстоятелност. Следователно не може да има превръщане на непаричните задължения в парични. Още повече, че в случай на задължение за сключване на предварителен договор, каквото се твърди в случая и се установява, че съществува за ответника, на основание чл. 19 от ЗЗД, е неприложима разпоредбата на чл. 617 от ТЗ. Тази норма се отнася само за притезателните права, респ. задълженията за тяхното изпълнение, но не и за потестативните такива. Това следва от наличието на сключен договор между длъжника, в случая ответника и кредитора на едно потестативно право. Потестативното право не може да се превърне в парична сума, то има за предмет една правна промяна. Само едно притезателно право може да се превърне на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ в паричната му равностойност. При наличие на предварителен договор, обещателят, длъжник в производство по несъстоятелност, в случая ответникът, може да сключи окончателен договор, ако притежава собствеността, защото срещу нея ще получи парична равностойност. Едновременно с това, ако синдикът прецени след откриване на производството по несъстоятелност може да направи необходимо , целесъобразно изявление по отношение на предварителния договор. НО откриването на производство по несъстоятелност не действа правопроменящо по отношение на правата на сключилите предварителен договор купувачи. В същия смисъл е и константната практика на ВКС , изразена в определение от 05.03.2004 г. по гр. д. 67/2004 г., ТК, II гр. о. на ВКС, определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС, определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС. Ето защо в настоящия случай, съдът не приема тезата на ищеца, че има право на вземане, основано на чл. 617 от ТЗ.

 Следователно този иск е неоснователен. Поради това следва да се разгледа следващото посочено от ищеца основание, а именно обезщетение за пълно неизпълнение, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху обекта. Нещо повече, той недобросъвестно е отчуждил имота чрез апортирането му и е в невъзможност да изпълни задължението си, два месеца по-рано от падежа на задължението да прехвърли имота на ищцата. Следователно неизпълнението е пълно изцяло по вина на ответника. За ищците от това неизпълнение са настъпили вреди. Вредите се изразяват в следното: С предварителния договор ищците са поели задължение да заплатят стойността на правото на собственост от 109 426  евро с ДДС, както е посочено по реда и в сроковете по-горе. С допълнителното споразумение  ответникът е признал, че е получил 60 % от стойността, и остава ищцата като купувач да заплати 40 % или  40 487,62.  

Съгласно заключението на вещото лице Р.В., ищцата е заплатила сумата от 84 258,02 евро.

 Тези вземания не е ясно как са осчетоводени при ответника и не може да се установи наличие или липса на счетоводни записи и  първични счетоводни документи за удържане на посредника по сделката "Б.С.Т.Л." на комисионни поради непредставяне на документи, относими към въпроса. Не могат да се установят извършените плащания в полза на ответника от "Б.С.Т.Л." в полза на ответника и тяхното осчетоводяване.  

С оглед уговореното от страните в предварителния договор, че всички плащания между продавача и купувача трябва да се извършват чрез посредника: Б.С.Т.Л., регистрирана в Англия и Уелс трбява да се приеме, че плащанията ,извършвани от ищците на това лице ,са погасили задълженията им към ответника.

Въпросът е надлежно ли е изпълнението на трети за правоотношението лица. След като в предварителния договор е посочено, че всички плащания между продавача и купувача ще се извършват чрез посредника Б.С.Т.Л., Англия и Уелс, В., Лондон, а допълнителното споразумение е посочено, че се превежда сумите за изпълнение по сметка на нотариус, то ще следва да се приеме, че това е надлежно изпълнение, тъй като лицата се явяват овластени да получат плащанията за сметка на ответника, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Тази сума, която е платена от ищците е нейната вреда от неизпълнението на ответника да построи сградата и я предаде с разрешение за ползване. Ето защо така както се претендират, ищците трябва да получи сумата от 84 258,02 евро. Искът за разликата над този размер следва да се отхвърли.

Неустойката за забава по чл. 6.2 от предварителния договор за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г.  във връзка с чл. 2.3. за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота е 52 656 евро , а във връзка с чл. 5.7. за неизпълнение на задължението за предаване на имота е 52 656, евро.

  Тезата на ищиците, че стойността на вредата е равна на стойността на правото към момента на неговото преобразуване е неоснователна.  Поради това и съдебно-оценителната експертиза за стойността на имота към датата на откриване на производството по несъстоятелност на ответника 18.1.2012 г. няма да се обсъжда.  

Въпреки че искът е уважен частично, то е установен по основание. Обстоятелството, че не е уважен изцяло  по размер, не дава основание на съда да разгледа останалите основания по чл. 55, ал.1, предл.1 , 2 и 3 от ЗЗД.

По иска за неустойка за забава за периода от  2.5.2010 г. до 17.1.2012 г.  по чл. 6.2. във връзка с чл. 2.3. от договора за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота е 52 656 евро. В чл. 4, ал. 2 от анекса е уговорено, че продавачът се задължава да снабди сграда, в която се намира обекта с разрешение за ползване в срок до 1.4.2010 г. Ако има забава се дължи неустойка в размер на 0,05% на ден, за всеки ден забава. Нормата на чл. 92 от ЗЗД предвижда, че страните могат да уговорят предварително обезщетение за вредите от неизпълнение. Така както са уговорени неустойките са за неизпълнение на предаване на владението върху имота съдът намира, чене е настъпила тази хипотеза. Ищецът няма право на тази неустойка, защото получава заместваща облага. А не реално ползване на вещта. В този случай само, ще има право на неустойка ищецът както е уговорена , ако ответникът изгради и прехвърли имота на ищеца се задължава да го снабди и с разрешение за ползване. Като не е изпълнил това задължение на ищците са причинени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползват жилището след уговорения срок за предаване ,като неустойката е предварително определено от страните, обезщетение за забава. Тя не е нищожна уговорка, защото само от действията на ответника да изпълни в срок зависи, да не възникне право на неустойка, а ако то е възникнало , то да се изпълни след срока с минимална забава. Това не зависи от правото на ищеца да претендира неустойка и да изчака по-дълъг срок, за да я претендира, както превратно се сочи в отговора. Доколкото ищецът претендира установяване  на вземане за 49 876 евро, като необезпечено толкова трябва да се присъдят.

 Неустойка за периода 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на владението върху имота чл.6.2. вр. чл.5.5. от договора е в размер на 52 656 евро. В случая, на основание чл. 92 от ЗЗД е уговорена неустойка за въвод във владение при настъпил факт на прехвърляне на собствеността. Следователно, не е видът настъпило неизпълнение, за който е уговорена неустойката по чл. 6.2. от предварителния договор. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на иска за неустойка за периода от 13.8.2010 г до 17.1.2012 г. на стойност 21 860 евро. съдът не установи между страните има сключен анекс. В допълнителното споразумение е уговорена неустойка за забава в чл. 4, ал. 2 от 0,05 % на ден за неизпълнение на задължението, за предаване на сградата с разрешение за ползване. При настъпване на обстоятелството, че ищците търсят заместваща облага вместо реално изпълнение, тази неустойка не се дължи, защото той претендира обезщетение вместо изпълнение, а не реално изпълнение за предаване владението на обекта. 

Законна лихва за забава за периода 18.2.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът намира, че ответникът не е поканен да изпълни това задължение. След като не е приета за основателна претенцията по чл. 617 от ТЗ, то следва, че ответникът може да бъде в забава само ако е поканен, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

 При този изход на спора, на ответника следва да се възложат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете -  180,67 лв, а по сметка на Софийски градски съд да се заплати държавна такса от ответника -  5 365,36 лв, от ищеца, съразмерно на отхвърлената част от исковете - 12 452,60 лв.

Съдът  

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694 от ТЗ по иска   на Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С.И., адрес Ф., К.Ч.К., Англия BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в Уеймъс, гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., Англия BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Харлоу , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на 20.5.197 г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., Олд У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,*** , срещу „С. - БГ" ЕООД, ЕИК *********, че С. бг ЕООД дължи на  Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С.И., адрес Ф., К.Ч.К., Ангиля BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в Уеймъс, гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., Англия BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Х. , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на *** г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., Олд У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,*** , на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД сумата от 84 258 евро, обезщетение за вреди по сключения предварителен договор от 27.03.2006 г. и допълнително споразумение към този договор от 07.09.2009 г.  като ОТХВЪРЛЯ този иск за установяване, че се дължи сумата на посоченото основание до напълно предявения размер над            евро  84 258 евро до 106 144 евро.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ   исковете на Ш.К.Б., И.К.Б., Ф.К. и А.К. срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата от  евро с левова равностойност 106 144 евро, на основание чл. 617 от ТЗ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на Ш.К.Б., И.К.Б., Ф.К. и А.К. срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата 106 144           евро с левова равностойност           лв, на основание чл. 617 от ТЗ, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694 от ТЗ по иска на Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и Северна И., адрес Ф., К.Ч.К., А. BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в Уеймъс, гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., А. BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Харлоу , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на 20.5.197 г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., О. У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,***, срещу "С. - БГ" ЕООД, ЕИК *********, че С. бг ЕООД дължи на  Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С. И., адрес Ф., К.Ч.К., А.BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в У., гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., Англия BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Х. , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на 20.5.197 г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., О.У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,*** , на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 49 876 евро за неизпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 6.2. вр. чл.2.3. от предварителния договор.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на  Ш.К.Б., И.К.Б., Ф.К. и А.К.            срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата  49 876 евро, неустойка за забава, на основание чл. 92 от ЗЗД, уговорена в чл. 5.7. вр. чл. 6.2. от предварителния договор. 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С.И., адрес Ф., К.Ч.К., Ангиля BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в Уеймъс, гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., Англия BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Харлоу , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на 20.5.197 г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., Олд У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,***  срещу С. - БГ" ЕООД за заплащане на неустойка за периода 13.08.2010 г. до 17.1.2012 г. дължима на основание чл. 4.2. от анекс към предварителен договор на стойност 21 860 евро.

 

 

ОСЪЖДА „С. – бг” ЕООД да заплати на Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С.И., адрес Ф., К.Ч.К., Ангиля BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в У., гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., Англия BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Х. , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на *** г. в Г., гражданин на О.К. на В. и С.И., Олд У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,***,   направените по делото разноски в размер на 180,67  лв на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА "С." ЕООД да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на       5 365,36 лв.

 

ОСЪЖДА Ш.К.Б., р. на 26.9.1951 г., гражданин на О.К., В. и С.И., адрес Ф., К.Ч.К., А. BS31 2SH, В., И.К.Б., роден на 11. април 1958 , в У., гражданин на О.К. и В. и С.И., адрес Ф. К.Ч.К., А.BS 31 2SH, В., Ф.К., роден на *** г. в Х. , гражданин на О.К. на В. и С.И., адрес О.У.Р.М.Ф. 12, О.У.Р.М.Ф. МК 12 5 NN, В., А.К., родена на *** г. в Гринуич, гражданин на О.К. на В. и С.И., Олд У.Р.М.Ф. 12, О.У. , М.К.Б. МК 12 5NN, В., представлявани от адв. Г.Б.,***   да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 12 452,60  лв.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                       СЪДИЯ: