Решение по дело №124/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         19.06.2020г.                                    Гр.Стара Загора

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                      XI  Граждански състав

На 08.06.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №124 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС – за признаване за установено, че ответницата дължи на Етажна собственост на ул.“Братя Жекови“ №109, вх.В в гр.Стара Загора сумата от 308,00лв., представляваща дължими такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г., от които 264,00лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – 44 месеца по 6,00лв. и 44,00лв. за управление и поддържане на общите части – по 1,00лв. на месец, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от ... в качеството на управител на Етажна собственост на …… срещу И.П.И. ***. С исковата молба се твърди, че ответницата притежава апартамент в ….. Управител на етажната собственост на същия вход била .... На 07.08.2019г. било проведено Общо събрание на етажната собственост, поканата за което била предварително обявена по установения ред. На събранието присъствали собственици на 95,2% идеални части от общите части на ЕС. На събранието за управител била избрана ... и било взето решение да не се променят таксите, събирани от собствениците, а именно по 6,00лв. на човек на месец за Фонд „Ремонт и обновяване“ и по 1,00лв. за управление и поддържане на общите части на месец. На събранието било констатирано, че собственикът на апартамент №92 не е заплащал дължимите такси, като за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г. дължал сумата от 308,00лв., от които 264,00лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – 44 месеца по 6,00лв. и 44,00лв. за управление и поддържане на общите части – по 1,00лв. на месец. Било взето решение за предприемане на действия за събиране на сумите, като бъде даден 14-дневен срок за доброволно издължаване. Протоколът от общото събрание бил обявен, но в предоставения 14-дневен срок ответницата не се издължила на Етажната собственост. За дължимата сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №5207/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в указания срок, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на Етажна собственост на …… сумата от 308,00лв., представляваща дължими такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г., от които 264,00лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – 44 месеца по 6,00лв. и 44,00лв. за управление и поддържане на общите части – по 1,00лв. на месец, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ответницата в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на апартамент в етажната собственост. Твърди обаче, че не е вземано решение за определяне на таксите на собствениците за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общите части на ЕС. За първи път такова решение е взето на проведеното общо събрание на 07.08.2019г. Освен това решението противоречало на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, тъй като таксите били определени на човек, а не съобразно идеалните части. Освен това за периода от 01.01.2016г. до 09.10.2016г. била изтекла погасителна давност за вземането. Ответницата придобила имота, като обаче праводателят ѝ си запазил правото на ползване, заради което същият дължал таксите към етажната собственост за периода до смъртта му на 21.08.2016г. Освен това общото събрание взело решение за събиране на таксите и за месец август 2019г., без падежът на задължението да е бил настъпил. Предвид изложеното ответницата моли съда да отхвърли предявения иск и да ѝ присъди разноските по делото.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно се установява по делото от приетото като писмено доказателство копие на Нотариален акт вх.рег.№3107 от 26.03.2013г., акт №114, том IХ, дело №1746/2013г. на Служба по вписвания гр.Стара Загора, че ответницата е собственик на апартамент №92 на ул.“Братя Жекови“ №109, вх.В в гр.Стара Загора.

Видно от приетите като писмени доказателства копия на Протокол от 29.07.2019г., Протокол от 30.07.2019г., Покана за провеждане на Общо събрание, Списък на поканените на събранието собственици, Протокол от Общо събрание на 07.08.2019г., ... е била надлежно избрана за управител на Етажната собственост на ул.“Братя Жекови“ №109, вх.В в гр.Стара Загора. На същото общо събрание е било взето решение да не се променят таксите, събирани от собствениците в етажната собственост, а именно по 6,00лв. на човек на месец за Фонд „Ремонт и обновяване“ и по 1,00лв. за управление и поддържане на общите части на месец. На събранието било констатирано, че собственикът на апартамент №92 не е заплащал дължимите такси, като за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г. дължал сумата от 308,00лв., от които 264,00лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – 44 месеца по 6,00лв. и 44,00лв. за управление и поддържане на общите части – по 1,00лв. на месец. Било взето решение за предприемане на действия за събиране на сумите, като бъде даден 14-дневен срок за доброволно издължаване. Тези обстоятелства не се оспорват от ответницата. Не се оспорва от нея и фактът, че не е заплатила посочените суми в предоставения й 14-дневен срок.

Във връзка с оспорванията на ответницата, съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетелката ... се установява, че същата е собственик на друг апартамент в същата етажна собственост и живее там. От много години – от преди 2010г. било взето решение да се събират такси  за ремонт и обновяване по 6,00лв. на собственик, а за управление на етажната собственост – по 1,00лв. месечно. Преди настоящия управител, е имало друг – ..., който е починал внезапно. Той не бил оставил никаква документация, но бил оставил парите на етажната собственост и след като направили съответните изчисления, установили, че само от апартамент №92 не са заплащали дължимите такси. Всички сметки на ... излезли точни, той сам си вършел работата на домоуправител. Със собственика на апартамент №92 нямало никаква комуникация и свидетелката не знаела дали живее в жилището, но предполага, че не живее там постоянно. Предишният собственик – бай ... също никога не бил плащал такси и с него не можело да се комуникира. Винаги за всички събрания се слагали обяви и се правели протоколи.

От показанията на свидетелката ... се установява, че същата е собственик на друг апартамент в етажната собственост и живее там от самото построяване на блока. От много години били определени таксите, които се събирали от собствениците и те били в един и същи размер – по 6,00лв. на собственик за ремонт и обновяване и по 1,00лв. за управление на етажната собственост. Преди ... да бъде избрана за домоуправител, съпругът й бил домоуправител. Те двамата събирали парите на входа, като се издавали документи. Когато той починал, се извършила ревизия, като ... представила документите от мъжа си. Имало протоколи от общи събрания и документи за извършени плащания. По документите се извършила ревизията и се установило, че всичко било изрядно. Съпругът на ... си водел тетрадка и по нея се виждало кой колко е плащал. Ответницата не присъствала на събранията и не плащала таксите към етажната собственост. Преди нея в апартамента живеел един дядо, който също никога не бил плащал.

И двете свидетелки излагат свои непосредствени впечатления и няма данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът следва да кредитира с доверие показанията им. В показанията обаче е налице съществено противоречие, касаещо наличието на документация за провеждани общи събрания и за събирането на таксите от живущите във входа за периода преди избирането на настоящия управител на етажната собственост за такъв. Според първата свидетелка – ..., макар предходния домоуправител да бил много стриктен, нямало никакви съхранени документи, а само пари. „При грубата ревизия много точно му излязоха сметките.“ Не стана ясно обаче по какъв начин е извършена тази „груба ревизия“, без да има документи – тетрадки, списъци, квитанции или други подобни, от които да се направи извод кой от собствениците кога и колко е плащал на етажната собственост. „Единственото, което не излизаше като такси, беше от този апартамент.“ – Този извод свидетелката няма как да направи, ако не е била съхранена никаква документация за извършените плащания от всички апартаменти. От показанията на свидетелката става ясно, че живущите са обсъждали факта, че собственика на апартамент №92 не плаща, от което обсъждане всички са с това убеждение, но този извод на свидетелката не почива на някакви обективни факти или документи. От друга страна свидетелката ... твърди, че е виждала и са се съхранявали протоколи от общи събрания, документи за извършени плащания, като домоуправителят, който е починал е водел тетрадка и „по нея гледахме кой колко е плащал“. Въпреки това такива документи по делото не бяха представени и се твърди от ищеца, че не съществуват.

Съдът счита, че с оглед твърденията и на двете свидетелки, че предходния управител на етажната собственост е бил много стриктен, че е била извършена ревизия след неговата смърт и всичко е било наред с парите от таксите на собствениците, и с оглед твърденията на свидетелката ..., че ревизията е била извършена по документи – протоколи, тетрадка за отразени плащания, то такива документи са били съставени и съществуват. По делото обаче не бяха представени въпреки изрично направеното искане от страна на ответницата. От друга страна и двете свидетелки бяха категорични, че претендираните такси – по 6,00лв. на собственик за фонд ремонт и обновяване и по 1,00лв. за управление на етажната собственост, са били такива от много години, но и двете не успяха да конкретизират нито от коя година са приети тези такси, нито на кое събрание, като дори свидетелката ... твърди, че таксите са в този размер от 1981г., от когато е населен блока, което е житейски нелогично.

Съдът намира за основателно и възражението на ответницата, че таксите за фонд ремонт и обновяване са определени в нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, като са определени на собственик, а не съобразно идеалните части в етажната собственост. Същественото обаче за решаването на настоящия спор е липсата на доказателство за вземането на решение от общото събрание на етажната собственост за размера на таксите, които се дължат от собствениците на апартаменти. Свидетелските показания са недостатъчни в това отношение, поради формалните изисквания за вземането на това решение – провеждане на общо събрание, покана за това общо събрание със съответния дневен ред и протокол от общото събрание. Знанието на живущите в етажната собственост, че таксите са такива от „много години“, не представлява доказателство за законосъобразното вземане на решение за събирането на тези такси. Същото следва да се отбележи и за знанието на живущите, че собственикът на апартамент №92 не заплаща такси към етажната собственост и никога не е заплащал. Това обстоятелство следва да се удостовери с надлежен документ. Представеното и прието като писмено доказателство копие на Справка за задълженията на ап.№92 за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г. представлява частен свидетелстващ документ, изготвен за нуждите на настоящото производство и не е годно доказателство за установяване на претендираното вземане.  

Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото в тежест на ищеца следва да се възложат разноските, като същият бъде осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.   

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., с ЕГН **********, в качеството на управител на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на …. срещу И.П.И., с ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че ответницата дължи на Етажна собственост на …… сумата от 308,00лв., представляваща дължими такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2019г., от които 264,00лв. за Фонд „Ремонт и обновяване“ – 44 месеца по 6,00лв. и 44,00лв. за управление и поддържане на общите части – по 1,00лв. на месец, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на ……, представлявана от управител ..., с ЕГН **********, да заплати на И.П.И., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: