№ 137
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.а
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110203709 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. Н. Х. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ул.“Карамфил“ №13, вх.В, ет.2, ап.25 чрез процесуален
представител против НП № 24-0436-000538/28.08.2024 г. на Началника на
сектор в РУ 02 Варна към ОД на МВР Варна, с което на В. Н. Х. е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се
явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е
изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на
административно нарушение според административнонаказващия орган, на
29.07.2024 г. в 01.22 часа жалбоподателят управлявал в гр. Варна в двора на
1
УМБАЛ“Св. М.а“ на паркинга срещу централен вход лек автомобил „Пежо
508“ с рег. № В 2380 НР, собственост на И.С.И. с ЕГН: ********** след
употреба на алкохол. Същият бил тестван с техн. средство „Алкотест Дрегер“
7510 с фабричен номер ARNA 0170 проба номер 04930, като уреда отчел 0,65
промила в дъха.Издаден му бил талон за мед. изследване № 0165994 връчен в
00и50ч. на 13.06.2024 г. Жалбоподателят отказал да даде кръв за проба.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение,
след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
приложил закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е
наложил санкция по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съдът намира, че наказващият орган се е
произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал
доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата
обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност.
Правилно АНО е определил нарушената законова разпоредба, а именно чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
2
норма. Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в
текста конкретно е било описано нарушението и става ясно, че жалбоподателя
е наказан затова, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол - 0, 65
промила.
Жалбоподателят е санкциониран по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като
правилно е била определена санкционната норма.
Жалбоподателя е научил в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава като по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административните
наказания, наложени на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежестта на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, който видно от приложената справка и писмените доказателства
има и други нарушения по ЗДвП. Съдът намира, че размера на наказанията –
Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е императивно предвиден в
ЗДвП и не е налице законова възможност за намаляването му. Наложеното
наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището на жалбаподателя, че е бил неправилно
наказан. Видно от материалите по преписката, същият е бил уведомен че му е
издаден талон за мед. изследване на алкохол кръвта, но той отказал да даде
кръв за мед. изследване.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва
на ОД на МВР гр. Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
3
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0436-000538/28.08.2024 г. на Началника на
сектор в РУ 02 Варна към ОД на МВР Варна, с което на В. Н. Х. ЕГН:
**********, с адрес: гр.Варна, ул.“Карамфил“ №13, вх.В, ет.2, ап.25 е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Н. Х. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР гр.
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл. 63, ал.
3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4