№ 40779
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110125121 по
описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от И.
Н. Д. срещу „Ф. М.“ ЕООД, както следва: главен иск с правно основание чл.
66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 882,50
лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо съгласно т. 8 от
Трудов договор № 69 от 01.01.2023 г. и споразумение от 05.08.2024 г. за
разсрочено плащане на обезщетението, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 05.05.2025 г. до окончателното плащане; акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 683,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за периода
от 27.12.2024 г. до 04.05.2025 г. (вкл.).
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 69/01.01.2023 г., съгласно
който ищцата е заемала длъжността „програмен директор“. Излага, че със
Заповед № 233 от 30.08.2024 г. на управителя на „Ф. М.“ ЕООД трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, считано от 01.09.2024 г. Посочва, че с т. 8 от трудовия договор
страните са уговорили обезщетение при прекратяване на трудовия договор от
стана на работодателя на безвиновно основание в размер на три брутни
заплати или сумата от 19 883,58 лв., както било посочено и в заповедта за
прекратяване на правоотношението. Излага, че на 05.08.2024 г. страните
подписали споразумение, с което разсрочили изплащане на дължимото
обезщетение по т. 8 от трудовия договор, както следва: 33% от обезщетението,
платимо в срок до 25.10.2024 г., а остатъкът до 25.12.2024 г. Сочи, че с
преводно нареждане от 29.11.2024 г. ответникът заплатил част от
обезщетението, а именно сумата от 6001,08 лв., като остатъкът от 13 882,50
лв. не бил заплатен и до момента. Излага, че със споразумението от 05.08.2024
г. бил уговорен срок за плащане на остатъка от обезщетението, а именно
25.12.2024 г., след настъпване на който ответникът изпаднал в забава по
отношение плащане на това задължение. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
1
Ответникът – „Ф. М.“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че между страните е съществувало трудовото правоотношение,
което е прекратено от страна на работодателя не по вина на ищеца, валидна
клауза в трудовия договор, с която е уговорено заплащане на обезщетение при
безвиновно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя,
размера на уговореното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и момента на изпадане на ответника в забава (настъпване на
уговорен срок за плащане на обезщетението).
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
дълга на падежа.
По доказателствените искания:
Писмените доказателства, представени с исковата молба, са относими към
очертания предмет на доказване в производството.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде
отложено за първото открито съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.11.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ за
първото открито съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
2
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника - ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца - ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3