№ 11449
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110171106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „К. против АЛ. Б. Д..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„К. е предявил против АЛ. Б. Д. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2021г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът „К. твърди, че на 21.08.2017г. между „4., опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „В.”, и ответника АЛ. Б. Д. бил сключен договор за кредит от
разстояние № . по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при ОУ от разстояние,
при спазване изискванията на ЗПФУР и приложимото законодателство, по процедура,
подробно описана в ОУ на търговеца. Ищецът излага, че съобразно процедурата
кредитоискателят се регистрирал в системата на „В.” на интернет-страницата на
кредитодателя www.vivus.bg. На тази страница били предоставени общите условия на
кредитора, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да се запознае.
Кредитоискателят подавал заявка за отпускане на кредит, след което му бил предоставян
проект на договора за кредит на интернет-страницата на „В.”, а ако кредитополучателят го
приемел, го подписвал чрез натискане на бутон „подпиши”, с което се считало, че подписва
всяка от страниците на договора и общите условия. Освен това с подписването
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приел условията на договора и бланката на
стандартния европейски формуляр, че желае сключването на договора и се съгласява
кредиторът да преведе сумата по кредита по посочена от него в заявката банкова сметка или
по друг избран алтернативен начин. Ищецът твърди, че въз основа на договор № . „4.
предоставило на ответника кредит в размер на 200 лева, чрез паричен превод посредством
1
„И., извършен на 21.08.2017г. На 08.09.2017г. ответникът заявил ново искане за отпускане
на допълнителен кредит в размер на 150 лева. Договорът бил изменен на същата дата, като
същият ден била отпусната исканата сума. С изменението на договора кредиполучателят се
задължил да върне сумата от 437,48 лева, от които главница в размер на 350 лева, договорна
лихва в размер на 8,74 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 78,74 лева.
Страните уговорили падеж за връщане на заемната сума 20.09.2017г. Ответникът не
изпълнил задължението си да върне на кредитора предоставените в заем парични средства в
рамките на уговорения срок.
На 23.11.2018г. бил сключен договор за цесия между „4. и ищеца „К., по силата на
който „4. прехвърлило вземанията си срещу ответника, произтичащи от договора за кредит
№ ., на ищцовото дружество, като упълномощило последното да уведоми ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията. Ищецът излага, че изпратил до ответника
уведомление за цесията, но пратката била върната с отбелязване „непотърсена”, поради
което прилага към ИМ уведомление за извършената цесия. Твърди, че към настоящия
момент общо дължимата сума по договора била в размер на 727,69 лева, от които 350 лева –
главница. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 350 лева – главница,
дължима по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът АЛ. Б. Д. срока по чл. 131 ГПК не е допозирал отговор на исковата
молба.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между „4. и ответника, получаване на паричната сума от
ответника; настъпване на падежа на задължението за връщане на заемната сума,
сключването на договора за цесия; съобщаването на цесията на ответника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2022г.
от 15.15ч., за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчено препис от
настоящото определение.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3