№ 287
гр. Монтана, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102841 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от В. Р. Г. срещу К. К. М.“ ЕАД и „К. Г.“
ЕООД, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски К. № 3-1-11765-292290 / 29.05.2023г. и договор за
предоставяне на поръчителство от 29.05.2023г, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1
предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради
противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу К. К. М.“ ЕАД за заплащане на
сумата 740,17 лв.– недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2024 г., до
окончателното плащане
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за
заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския
К., тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК от
50%. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща
задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната
1
сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от К.одателя, като по
този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Договорна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Посочва, че е заплатил сума в размер на 70 лева по договора за К., която
следва да му бъде върната, като платена без основание.
Ответникът „К. Г.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, като е
изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването
на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не
е следвало да се включва в него разходите по договора за
поръчителство.Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на
договора. Оспорва да е получавало суми от ищеца.
Ответникът К. К. М.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, като е
изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването
на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не
е следвало да се включва в него разходите по договора за поръчителство.
Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на договора и
клаузите в него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за
потребителски К. тип "К.на линия - на момента" № 3-1-11765-292290 от
29.05.2023 г. се установява, че ищцата, в качеството на К.ополучател, и "К.
К. М." ЕАД, в качеството му на К.одател, е бил сключен договор за К., по
силата на който "К. К. М." ЕАД предоставило на ищцата потребителски К. тип
"К.на линия - на момента" - Премиум, а К.ополучателят го усвоил при
предвидените в договора срок и условия, в съответствие с общите условия на
"К. К. М." ЕАД. Съгласно договора, минималната сума, която може да бъде
усвоена по договора е в размер на 300 лв., а К.ният лимит е ********., при
посочен лихвен процент от 36, 00%.
В чл. 1, ал. 2 от договора за К. е било уговорено, че К.ополучателят се
задължава в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на К.ния лимит по договора да осигури като обезпечение по К.а си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
2
договор, с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на
********., одобрено от К.одателя дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова Г. от одобрена от "К. К. М." ЕАД банка.
На следващо място, установява се по делото, че на 29.05.2023 г. между
ищцата, в качеството на клиент/К.ополучател, и "К. Г." ЕООД, в качеството
му на поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по
силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички
задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски
К. тип "К.на линия - на момента" - премиум, сключен между ищцата и "К. К.
М." ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият
влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само
ако К.ополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка
сума в рамките на К.ния лимит по договора за потребителски К. тип "К.на
линия" не осигури като обезпечение по К.а си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно
брутно възнаграждение в размер на ********., одобрено от К.одателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова Г. от одобрена от
"К. К. М." ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на
задължението за поръчителстване по К.а, клиентът заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер, зависещ от размера на К.а, размера на всяка усвоена
сума, срока за изпълнение на задълженията по К.а, редовност на клиента при
получаване на К.и и други показатели, свързани с К.оспособността и
лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на
поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в
размер на 1233,45 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото
възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части, съгласно
погасителния план – 15 вноски по 82,23 лв. всяка. Съгласно чл. 2, ал. 3 от
договора, клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен
погасителен план по банковата сметка на посредника ("К. К." ЕАД) или в брой
в търговските обекти на посредника.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
3
следва да бъде К.ирано, се установява, че: размера на всички дължими суми
по процесния договор за К., с включено възнаграждение по договора за
поръчителство, годишният процент на разходите е в размер на 401,98%.
Ищцата е заплатила на ответника сума в размер на *** лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за
потребителски К., респ. клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски
К., както и договора за предоставяне на поръчителство, са нищожни на
заявените правни основания.
Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски К.
и за предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират
своята правна регламентация в Закона за потребителския К. (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски К. К.орът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя К. под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесните
договори за потребителски К. и за предоставяне на поръчителство следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК.
4
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски К. се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по К.а и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за К., като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по К.а
изразява общите разходи по К.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения К..
В процесния договор за потребителски К. е посочен процент на ГПР, с
който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за К.а, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с "К. Г." ЕООД, което се включва в общите разходи по
К.а по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22).
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по К.а за потребителя"
са всички разходи по К.а, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за К.ни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски К., които са известни на К.ора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за К., и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на К.а, или в случаите, когато предоставянето на К.а е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по К.а за
потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски К., доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора.
5
Анализът на клаузите относно обезпечението на К.а не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на К.а, следва да
сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от К.ора
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети К.ора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
В частност плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като
несъмнен разход действителният ГПР е 401 % съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за К. и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на К.ополучателя с
одобрено от К.одателя юридическо лице поръчител, както и от сключването на
договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за К.. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията на "К. К. М." ЕАД по процесния договор за
потребителски К., отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по К.а.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките РСМ приема, че макар формално договорът за потребителски К.
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по К.а и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
6
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по К.а е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на К.ните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за К. К.одателят е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за К. на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. Следва да се
отбележи, че договорът, сключен между потребителя и "К. К. М." ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и "К. Г." ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от недействителността на договора за
потребителски К. неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
договори за потребителски К. и предоставяне на поръчителство са изцяло
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на горното и по силата на чл. 23 ЗПК по договора за К. ищцата
дължи единствено чистата стойност на К.а, а именно сумата в размер на 800
лв. равна на уговорената и усвоена от нея главница. Платеното на ответника
ЕАД в повече се явява лишено от основание. Безспорно е между страните, че
ищцата е погасила задълженията си по К.а, като е заплатила и сумата от ***
лв. Доколкото горницата над 1000 лева не служи за погасяване на главницата,
то тя подлежи на връщане.
При това положение исковете се намират за доказани по основание и по
размер, поради което ще се уважат изцяло за претендираните суми 740,17
лева.
По разноските:
7
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.
Цената на установителния иск е в размер на 1256,55 лева, а съгласно чл. 7, ал.
2, и т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 425,65 лева по
единия установителния иск, 423,34 лева и 400 лева по осъдителния иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора и осъдителния иск следва
е в размер на 200 лева от пълното възнаграждение от 425,65 лева/423,45 лева,
които следва да бъдат платени от ответника и 200 лева по осъдителния иск от
пълното възнаграждение от 400 лева. /в този смисъл Решение № 116 от
18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
8
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Г., ЕГН
**********, срещу К. К. М.“ ЕАД, ЕИК ********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на Договор за потребителски К. № 3-1-11765-292290/29.05.2023
г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Г., ЕГН
**********, срещу „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***********, иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 29.05.2023 г.,
на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, К. К. М.“ ЕАД, ЕИК
********, да заплати на В. Р. Г., ЕГН ********** сумата от суми 740,17 лева,
ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до заплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. К. М.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***************,
адвокатско възнаграждение в размер 400 лева по гр.д.№ 2941/2024г. на РСМ.
ОСЪЖДА „К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***********, ЕИК ********, да заплати
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат
***************, адвокатско възнаграждение в размер 200 лева по гр.д.№
2941/2024г. на РСМ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, К. Г.“ ЕООД, ЕИК ***********,
да заплати на Районен съд - Монтана сумата 312,50 лева – държавна такса и
разноски по гр.д.№ 2941/2024г. на РСМ
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, К. К. М.“ ЕАД, да заплати на
Районен съд - Монтана сумата 362,50 лева – държавна такса и разноски по
гр.д.№ 2941/2024г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10