№ 2216
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100507565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20091324 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.№52340/2020г. по описа
на СРС, 43 с-в, е отхвърлен предявения от Н. ИВ. П. с ЕГН******* срещу „ЧЕЗ Р.Б.я“АД с
ЕИК******* иск с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД за сумата от 1356,30 лева,
начислена по фактура №**********/21.09.2020г. и платена от ищеца без правно основание,
ведно със законната лихва от 27.10.2020г. до окончателното изплащане, като ищецът е
осъден да заплати на ответника 440лв. разноски по делото.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца Н. ИВ. П.. Жалбоподателят твърди, че сумата по процесната фактура
№**********/21.09.2020г. за клиентски №530001541779 е получена без основание от
ответника, тъй като клиентският номер бил формиран едностранно за издаване на
процесната фактура, а самият ответника заявил в отговора на исковата молба, че трето
неучастващо в производството лице е издавало фактури и именно това трето лице („ЧЕЗ
Е.Б.“АД) е краен снабдител. Не било установено наличието на облигационни отношения
между страните съгласно изискванията на ЗЕ и общите условия на ответника. Съдът не
съобразил разпоредбата на чл.172 от ГПК при преценка показанията на разпитаните в о.с.з.
на 30.03.2021г. свидетели, които били заинтересовани от изхода на делото като служители
на ответника. Показанията на свидетелите били противоречиви и непоследователни.
Направеното изчисление било за 93 дни- с 1 ден повече от посоченото в чл.50, ал.2 от
1
ПИКЕЕ, с параметри на напрежение 230 волта и на ток от 80 ампера, а в констативния
протокол били посочени входящ и изходящ предпазител от 63 ампера, т.е. при
несъответствие на пропускателната способност на присъединителните съоръжения. Твърди
също така, че съгласно чл.28, ал.2 от ПТЕЕ на ДКЕВР (обн.ДВ, бр.66 от 26.07.2013г., в сила
от 26.07.2016г.), крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови услуги, за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчик на ел.енергия, поради което ответникът не е
материалноправно легитимиран по договор за продажба на ел.енергия. Фактурата била
съставена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (изм. ДВ бр. 41 от 2019г., в сила от
21.05.2019г.) и чл.56 от ПИКЕЕ (ДВ. Бр. 35 от 2019г. в сила от 03.05.2019г.), а нормата на
закона препращала към ПИКЕЕ, които следва тепърва да бъдат приети. Твърди, че не е
предвидена законова възможност разпределителните дружества да търгуват с
електроенергия, още повече че дейността им е строго лицензирана и касае само поддържане
на електроразпределителната мрежа като съвкупност от електропроводи и електрически
уредби и транспортирането на електрическата енергия през разпределителните мрежи.
Съгласно чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. КЕВР следвало да приеме правила за
измерване и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да определя кой от
участниците на енергийния пазар да събира така изчислени суми, а това било сторено от
енергийния регулатор свръх правомощията му и в противоречие на нормативен акт от по-
висок ранг (ЗЕ). Ответникът не изпълнил и задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да
измени общите си условия, като включи ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В общите условия на
ответника въобще не било предвидено задължение за уведомяване и ред, по който да се
извършва същото, следователно липсвали каквито и да е гаранции, които да обезпечат
правата на потребителя в това корекционно производство. Твърди също така, че е налице
противоречие между чл.56 ал.1 и 2 от ПИКЕЕ (2019г.) и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, тъй
като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ - на
оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в общите си условия
ред за уведомяване на клиента. Предвид противоречието следвало да бъде приложен
нормативният акт от по-висока степан, а именно чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, поради което
ответникът не бил материално-правно легитимиран относно процесното вземане за
корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Претендира отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и в производството „ЧЕЗ Р.Б.я“АД е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Поддържа, че начислената сума има за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените
от него вреди, поради което КЕВР е преценила, че отношенията следва да се уреждат
директно между оператора и съответния клиент, без посредничеството на доставчика на
2
ел.енергия. Твърди, че въззивникът не разграничава „краен снабдител“- „ЧЕЗ Е.Б.“АД за
територията на западна България и „мрежов оператор“- “ЧЕЗ Р.Б.я“АД, поради което
тълкува неправилно нормативната уредба, съдържаща се в ЗЕ като приема, че чл.98а, ал.2,
т.6, отнасящ се за крайния снабдител, се отнася и за ответника, който не е такъв. Излага, че
дори да се приеме че мрежовият оператор следва да измени общите си условия, подобно на
крайния снабдител, ответникът е направил необходимите постъпки за това, като на
04.08.2017г. е внесло за одобрение проект на Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа, по който обаче липсва произнасяне от страна на КЕВР.
Във връзка с приемането на новите ПИКЕЕ и обнародването им в ДВ, бр.35/30.04.2019г., на
свое заседание на 18.06.2019г. УС на ответника одобрил проект за изменение и допълнение
на проекта на Общи условия, с оглед привеждането му в съответствие с ПИКЕЕ.
Финализирането на процедурата зависело от регулатора КЕВР. Твърди също така, че в
ПИКЕЕ е предвиден специален ред за уведомяване на потребителя- чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ,
съгласно който в седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол
мрежовият оператор го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка,
която процедура в случая била изпълнена. Чл. 98а, ал.2, т.6, б.„а“ не съдържал изискване
корекцията да се извършва в полза на крайния снабдител, а разпоредби относно
съдържанието на общите условия на снабдителното и разпределителното дружества. И в
двата текста се посочвало, че когато корекцията се извършва в полза на крайния снабдител,
общите условия на крайния снабдител и на разпределителното дружество трябва да
съдържат ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекции, но не и ако
корекцията се извършва от разпределителното дружество, поради което не било налице
противоречие между ПИКЕЕ и ЗЕ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът излага в исковата молба, че след като на 20.10.2020г. електрозахранването в
обект в гр.София, бул.“*******, направил справка в ответното дружество и установил, че за
клиентски №530001541779 има издадена и неплатена фактура №**********/21.09.2020г. на
3
стойност 1356,30 лв. за периода от 15.06.2020г. до 15.09.2020г., след корекционна
процедура. Ищецът заплатил сумата въпреки че твърди да е заплатил задълженията си за
процесния период, с оглед възстановяване на електрозахранването. Твъди, че между
страните липсва валидно облигационно правоотношение, както и неизпълнение от страна на
ищеца, а фактурата е издадена в нарушение на ПИКЕЕ и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ- уведомяване на клиента за извършване на корекция на сметка и наличие на одобрени
правила за измерване. Твърди също така, че в тежест на ответника е да докаже виновно
поведение на потребителя, като основание за договорната му отговорност, както и че
ответникът не е доставил електроенергия в претендирания с процесната фактура обем и не е
налице основание за нейното преизчисляване. Претендира заплащане на сумата от
1356,30лв. по процесната фактура, платена от него на ответника на 22.10.2020г. без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът с подадения в срок отговор на исковата молба оспорва иска като заявява,
че са приети нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.35/30.04.2019г. след отмяната на ПИКЕЕ
от 2013г. с решение на ВАС, по правилата на които на 15.09.2020г. е извършена процесната
проверка. Твърди, че ищецът е потребител на ел.енергия за посочения в исковата молба
обект, с доставчик „ЧЕЗ Е.Б.“АД, а клиентски №530001541779 е на клиента в „ЧЕЗ
Р.Б.я“АД. Излага, че съгласно действащите ПИКЕЕ коригиращата фактура се издава от
разпределителното дружество и плащането му се дължи. Твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия чрез
мрежата на оператора (разпределителното дружество). Констативния протокол бил съставен
в съответствие е нормативните изисквания и при извършената проверка е установено, че
ползваната ел.енергия не се е измервала поради промяна в схемата на свързване на
електромера, който бил изправен и годен за експлоатация и след възстановяване на
правилната схема на свързване отново започнал да мери в класа си на точност.
Потребителят бил уведомен за преизчисляването на количествата ел.енергия, а фактура му е
изпратена с писмо с обратна разписка.
При така предявения иск в тежест на ищеца е докаже извършена от него в полза на
ответника престация (плащането на процесната сума), намаляването на имуществото му и
увеличаването на имуществото на ответника и връзката между тях. В тежест на ответника е
да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото лицензия се установява,
че ответникът "ЧЕЗ Е.Б."АД притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа
енергия и за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката.
Безспорно е и обстоятелството, че между „ЧЕЗ Е.Б.“АД и ищеца има сключен
договор за продажба на ел.енергия, като клиентският номер на ищеца е 300305815062, а
абонатният номер на процесния имот е **********.
Между страните не се спори и че процесната сума по фактура
№**********/21.09.2020г. е заплатена от ищеца.
4
От представения по делото констативен протокол №1025553/15.09.2020г., съставен от
двама служители на "ЧЕЗ Р.Б.я"АД в присъствието на представител на Федерацията на
потребителите се установява, че на 15.09.2020г. е извършена проверка на абонат с абонатен
№ ********** и електромер с фабричен №18042014, на адрес гр.София, бул.“******* при
която е установено, че е нарушена пломбата на капачката на клемния блок на електромера;
поставен е допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови линии на
клемния блок на електромера; променена е схемата на свързване на СТИ и по този начин
част от ел.енергията не се отчита от електромера. След премахване на допълнително
монтирания проводник е установено, че СТИ мери в класа си на точност. Протоколът е
подписан от съставителите му и от свидетеля от Федерацията на потребителите.
С представеното по делото писмо изх.№NTZ147912/18.09.2020г. ответникът е
уведомил ищеца за извършената на 15.09.2020г. проверка и че на основание ПИКЕЕ ще бъде
извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия. Писмото е изпратено
препоръчано с обратна разписка, но не е връчено.
С представеното по делото писмо изх.№**********/21.09.2020г. ответникът е
уведомил ищеца за извършената корекция на сметка след процесната проверка, при която е
начислена сумата от 1356,30лв. Няма данни за връчване на писмото.
Представена е по делото и процесната фактура №**********/21.09.2020г. за сумата
от 1356,30 лева, дължима на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ (ДВ, бр.35 от 2019
г.).
От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че отбелязаните в
констативния протокол нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран
достъп (промяна на схемата на свързване на СТИ) и водят до непълно отчитане на
потребената ел.енергия. Според вещото лице преизчисляването на консумираната ел.енергия
е при спазване на ПИКЕЕ за 93 дни, математически вярно е и за период до три месеца преди
15.09.2020г. няма данни за друга проверка на СТИ.
От показанията на свидетеля М.П.- служител на ответника, преценени при условията
на чл.172 от ГПК се установява, че при извършване на процесната проверка установили, че
пломбата на клемния блок е повредена, налице е неправомерно присъединяване към
мрежата чрез поставен „шунт“, поради което електромерът не измерва правилно. След
възстановяване на правилната схема на свързване електромерът измервал в класа си на
точност. За констатациите е сигнализирано на тел.112.
Свидетелят С., присъствал на проверката в качеството си на представител на
Федерацията на потребителите, потвърждава посочените в констативния протокол
констатации.
От представеното по делото писмо на МВР, Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че на 15.09.2020г. в 13:11 часа на тел.112 е получено обаждане от Дунгаров
(вторият служител на ответника, съставил процесния констативен протокол).
5
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби
на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, е предвидена възможност за
оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия. Правото на оператора да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение (в
този смисъл Решение №118/18.09.2017г. по т.д.№961/2016г. на ВКС, Т.К., както и
посочената в обжалваното решение съдебна практика) Ирелевантно за спора е дали
ищецът е осъществил нерегламентираната намеса върху електромера, или това се дължи на
техническа неизправност. От значение е установяването на невъзможността да бъде
измерено реалното количество потребена електрическа енергия, което е сторено с
горепосочените писмени и гласни доказателства, както и заключението на СТЕ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие между чл.56
ал.1 и 2 от ПИКЕЕ и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията
се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ - на оператора на електроснабдителната
мрежа и следвал да бъде приложен нормативният акт от по-висока степан, а именно чл.98а,
ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, поради което ответникът не е материално-правно легитимиран относно
процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК общият граждански съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол, като не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му. Такава преценка може да се извършва само по отношение на индивидуалните
административни актове, а не и по отношение на подзаконови нормативни актове. От друга
страна съдът не е длъжен да прилага подзаконов акт, който противоречи на законова
разпоредба- чл.15, ал.З от Закона за нормативните актове и въз основа на разпоредба от
подзаконов нормативен акт не може да бъде признато право, което е отречено от
разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт. Съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
6
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от
ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата (какъвто е и крайният битов клиент, в случая- ищецът) фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума,
определена от оператора на съответната мрежа. Следователно, в случаите на
преизчисляване на количеството електрическа енергия поради неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия вследствие промяна в
схемата на свързване на СТИ, право да получи от крайния битов клиент, начислената в
резултат на корекцията сума, има операторът на електроразпределителната мрежа, а не
крайният снабдител (доставчикът) на електрическата енергия. Горепосочените разпоредби
на ПИКЕЕ са в рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от
по-висока степен, както твърди жалбоподателят- ищец. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи,
и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на
последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика
(крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на
електроразпределителната мрежа). В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС
(решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д.
№ 1054/2021 г. и решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ІІІ-то гр. отд.;
решение №85/27.06.2022г. по гр.д.№2528/2021г., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. №
1421/2021г. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021г. на IV-то гр. отд.).
Неоснователни са и доводите относно липсата на облигационно правоотношение
между страните по делото. Крайният битов клиент (потребителят) се намира в облигационни
правоотношения както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ), така и с оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я
използва също при публично известни общи условия (чл. 104а от ЗЕ). Корекцията на сметка
по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ (съгласно и общите правила на
7
чл. 183, чл. 200 от ЗЗД) поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената
(продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби:
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ;
както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на
измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Също по общо
правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни по продажбеното
правоотношение - в полза на крайния снабдител (доставчика), когато клиентът
(потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него (доставена
му) електроенергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено по-голямо
количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената. Последното
правило- че на потребителя (ползвателя) се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено
в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва
в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика (продавача) на
електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в
хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на
тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се
регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи
преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за
съответната тарифа, т.е. - по продажна цена. Както вече беше посочено, относно всички
останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел
IX от ПИКЕЕ (включително и в разглеждания случай по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ- при промяна
в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е
установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в
полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на
вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези
случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от
общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се
заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без
съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при
формирането на продажната цена (също регулирана от КЕВР), но тези технологични
разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има
задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния
потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно на
мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение (вместо на и чрез
доставчика на електроенергия - по продажбеното правоотношение), е установено в интерес
както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с
8
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл.
56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на
преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата
нормативна регламентация, както е прието и в цитираната по-горе практика на ВКС. В тази
връзка следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ
уреждат императивно единствено задължителното включване в съдържанието на
съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и реда и начина на извършване
на самата корекция на сметка, които са предмет на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ -
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Показанията на разпитаните свидетели правилно са кредитирани изцяло от
първоинстанционния съд като ясни, безпротиворечиви и кореспондиращи си с останалите
събрани по делото доказателства- писмени и заключението на вещото лице по СТЕ.
Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивната инстанция, предвид
фактическата и правна сложност на спора.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20091324 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.
№52340/2020г. по описа на СРС, 43 с-в.
ОСЪЖДА Н. ИВ. П. с ЕГН******* да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.я“АД с ЕИК*******
сумата от 200лв. (двеста лева)- възнаграждение за юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9