Решение по дело №56964/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17842
Дата: 3 октомври 2024 г. (в сила от 3 октомври 2024 г.)
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20221110156964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17842
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело №
20221110156964 по описа за 2022 година

Т. К. Б. е предявил срещу М. Р. И. чрез законния му представител М. В.
Б. искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
4 401.30 лева – главница за дължима издръжка за периода от 17.06.2020 до
13.09.2022, сумата в размер на 484.09 лева, представляваща лихва върху
главницата за горецитирания период по изпълнително дело
№20228440401866/22022.
Твърди, че ответницата в качеството си на законен представител на М Б.
се е снабдила с изпълнителен лист, издаден в полза на детето за заплащане на
месечна издръжка в размер от 153 лева, считано от 17.06.2020 до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.Твърди, че е
разбрал за изпълнителния лист от покана за доброволно изпълнение от
13.10.2022, връчена от ЧСИ Стоян Якимов, ведно с приложения
изпълнителен лист от 08.09.2022, издаден от СРС, 86 състав.Видно от покана
за доброволно изпълнение срещу него било образувано изпълнително дело
№20228440401866/2022 за сумата от 4 401.30 лева-главница за дължима
издръжка за периода от 17.06.2020 до 13.09.2022 и сумата в размер на 484.09
1
лева, представляваща лихва върху главницата за горецитирания
период.Твърди, че с решение №261553 от 09.03.2021 на СГС по гр.дело
№15822/2019, II брачен състав е признато за установено, че детето М Т.ов Б.
не е заченат и не произхожда от Т. Б., като е признат произхода на детето от Р
Н И..Поддържа, че е постановено детето да носи имената М Р. И.. Твърди, че
ответницата е сезирала съда с иск за оспорване произхода на детето, като в
исковата молба твърдяла, че той не е биологичния баща на детето.Твърди, че
изпълнителният лист е издаден месеци след установяване на произхода на
детето и че същото не произхожда от него. Поради това твърди, че не дължи
претендираната от него издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Р. И. чрез законния му
представител М. В. Б. оспорва предявените искове.
Твърди, че по силата на споразумение от 17.06.2020, одобрено от СГС, 1
брачен състав ищецът сам се е съгласил да заплаща издръжка до влизане в
сила на друго съдебно решение, имащо отношение към бащинството на
детето.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение от 22.02.2019 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86 състав е
прекратен брака, сключен на 06.09.2008г. с акт №387 на СО между Т. К. Б. и
М. В. Б.а.
По делото е представено и споразумение от 17.06.2020, сключено
между М. В. Б.а и Т. К. Б..
С Решение №261553 от 09.03.2021 по гр.дело №15822/2019, СГС, II
брачен състав е признато за установено по иска с правно основание чл.62,
ал.2 във вр. с чл.61, ал.1, пр.2 от СК, предявен от М. Б.а срещу Т. Б. и М. Т.ов
Б., че М. Т.ов Б. не е заченат и не произхожда от Т. Б..С решението е признато
за установено, че детето М. Т.ов Б. е заченато и произхожда от Р Н И. и е
постановено детето да носи имената М. Р. И..
С изпълнителен лист от 08.09.2022 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86
състав е осъден Т. Б. да заплаща месечна издръжка на М Т.ов Б., считано от
17.06.2020 в размер на 153 лева.
2
С покана за доброволно изпълнение Т. К. Б. е поканен да заплати по
изпълнително дело №1866/2022 сумата от 4 401.30 лева – издръжка за периода
от 17.06.2020 до 13.09.2022, както и сума в размер от 484.09 лева – законна
лихва, сума в размер от 493.13 лева – пропорционална такса върху
натрупаната издръжка.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С Решение от 22.02.2019 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86 състав е
прекратен брака, сключен на 06.09.2008г. с акт №387 на СО между Т. К. Б. и
М. В. Б.а.
Видно от споразумение от 17.06.2020, сключено между М. В. Б.а и Т. К.
Б., последният се е съгласил да заплаща месечна издръжка на Максимилиян
Т.ов Б., считано от датата на подписване на споразумението в размер от 153
лева.
Съдът намира, че ищецът е поел задължение да заплаща издръжка на
Максимиян Т.ов Б. като на негово дете, което носи и неговите имена.
Рожденото дете има право на издръжка от баща си.
С Решение №261553 от 09.03.2021 по гр.дело №15822/2019, СГС, II
брачен състав е признато за установено по иска с правно основание чл.62,
ал.2 във вр. с чл.61, ал.1, пр.2 от СК, предявен от М. Б.а срещу Т. Б. и М. Т.ов
Б., че М. Т.ов Б. не е заченат и не произхожда от Т. Б..С решението е признато
за установено, че детето М. Т.ов Б. е заченато и произхожда от Р Н И. и е
постановено детето да носи имената М. Р. И..
В този смисъл се установява, че детето М Б. /Р. И./ не е дете на Т. Б..
Произходът от бащата може да се търси с иск, но биологичната връзка
между бащата и детето не се създава по силата на съдебното решение, с което
искът бива уважен.Приетия за основателен иск не създава тепърва занапред
отношение на биологичен произход между два индивида.Правопораждащият
факт за правоотношението, предмет на иска, е зачеването на детето, поради
което решението по иска има ретроактивно действие.По силата на това
решение детето придобива към бащата респективно-към неговите роднини и
други деца, всички права, предвидени по закон в полза на рождените деца-
издръжка, наследяване, лични отношения други, и то от момента на
раждането си.В този смисъл при установен произход от бащата детето има
3
право на издръжка не само за в бъдеще, но и за минало време.В този смисъл е
Решение №412 от 24.06.2009 по гр.дело №135/2009, ВКС, IV ГО.
С оглед на което съдът приема, че детето М. Р. И. има право на
издръжка не само за в бъдеще, но и за минал период от биологичния си баща
РН И..В този смисъл с установяване на произхода му от Р Н И. детето
придобива всички права на негово рождено дете и има право на
издръжка.Решението има ретроактивно действие, т.е. към момента на раждане
на детето.
Поради това и с решението се прекъсва биологичната връзка между
детето М Р. И. и ищеца Т. Б..И това прекъсване на биологичната връзка
настъпва не по силата на решението, а има ретроактивно действие, т.е. от
раждането на детето. С оглед на което отпада и задължението на ищеца да
дава издръжка на детето М Р. И..Това задължение, обусловено от
биологичната връзка, се поражда за Р Н И..
С оглед на което при липсата на биологична връзка на ищеца с детето М
Р. И. за него отпада задължението за заплащане на издръжка.
Вярно е, че със споразумението той е поел задължение да заплаща
издръжка, но доколкото със споразумението се уреждат отношенията между
родители и деца, издръжката на родените от брака деца и други. В този
смисъл с отпадане на връзката между ищеца и детето М ищецът не дължи
издръжка на М Р. И. включително и за минал период.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК следва да бъде уважен.

По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 176.05 лева – държавна
такса.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. К. Б.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С със съдебен адрес:гр.София, бул. „, чрез адв. М.,
срещу М. Р. И., ЕГН**********, чрез законния му представител М. В. Б.,
ЕГН**********, с адрес:гр.скове с правно основание чл.439 от ГПК, че Т. К.
Б. не дължи на М. Р. И. чрез законния му представител М. В. Б. сумата от 4
401.30 лева – главница за дължима издръжка за периода от 17.06.2020 до
13.09.2022 и сумата в размер на 484.09 лева, представляваща лихва върху
главницата за горецитирания период по изпълнително дело
№20228440401866/2022.
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН**********, чрез законния му представител М.
В. Б., ЕГН**********, с адрес:гр. да заплати на Т. К. Б., ЕГН**********, с
адрес:гр. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 176.05 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5