Р Е Ш Е Н И Е :
№ 260155/05.11.2020 година, гр.
Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 14.10.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар:СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
Прокурор:.......................................................................
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 620 по описа за
2019 година
Делото е по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищците И.Н.Б. ***, И.В.Б. ***, И.Ф.М. *** и А.Н.Б. ***, против ответника „Фърст Файненшънъл“ АД, гр. София, п.к. 1408, ул. „Траянови врата“ № 10, представлявано от председателя Ангел Иванов Първанов от гр. София, в която се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 06207.501.1862, находящ се в гр. Брацигово, м. „Св. Тодор“, с площ от 5735 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване за хранително-вкусова промишленост – фабрика за бутилиране на минерална вода, при съседи описани в молбата, който имот ищците получили от земеделска реституция,в наследство от И. Тодоров Б. ***, и представляващ бивша „овощна градина“ с площ от 6.089 дка. землище гр. Брацигово, обл. Пазарджик, м. „Св. Тодор“. Имотът бил загубил земеделския си характер с включването му в регулацията на гр. Брацигово от 1967 година. Сочат ,че решението за признато и възстановено право на собственост върху описания в исковата молба от съответната ПК е било постановено влязло в сила през 2011 г., като ищците били възпрепятствани от ответника да осъществят владение на същия , тъй като ответното дружество при липсата на правно основание владеело имота , което било основание за завеждане от тях на иск за собственост по чл. 108 от ЗС.Твърдят още ,че искът им за собственост бил уважен с влязло в сила съдебно решение по иск за през 2017 година ,но отново не били допуснати в имота от ответното дружество като едва чрез въвод във владение на имота през 2019 година получили реално владение върху сищя.От Скица № 15-135725/ 06.03.2018 година, издадена от СГКК - Пазарджик, безспорно се установявало, че в имота на ищците попадат Сграда 06207.501.1862.1 със застроена площ 418 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: Сграда за енергопроизводство. Освен тази сграда в имота на ищците попадала и друга сграда с идентификатор 06207.501.1862.2, със застроена площ 61 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: Складова база склад, със запис без опис за вещни права, които сгради били построени след 2003 година в чужд имот при липсата съгласие и при липсата на правно основание.Сочат още ,че за периода от влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС - 18.05.2017 година до 30.08.2018 година (въвода им във владение на имота) ответното дружество генерирало преходи тъй като владеело имота им без основание ,а те биха го отдавали под наем ,с което ответното дружество се е обогатило неоснователно за тяхна сметка.
Молят да се постанови решение, с което се приеме безспорно, че ответникът се е обогатил за сметка на ищците и на основание 236 , ал. 2 от ЗЗД във връзка чл. 59 от ЗЗД да се осъди ответникът „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ„ АД да им заплати общо 25 000 лв. - сума, с която ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на ищците и представляваща обезщетение за пропуснати ползи от ползване на имота им на извъндоговорно основание, с упражняване фактическа власт без правно основание за периода от 18.05.2017 година до 30.08.2018 година(въвода им във владение на имота) , с произтичащите законни последици - възстановяване направени разходи по делото. Ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът
не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията
,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбата на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема
за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства:решение №8-ТСУ
от 25.11.2011 година ,издадено от
Общинска служба по земеделие ;нотариален акт № 101/2018
година;удостоверение за наследници ;скица на поземлен имот ;решение № 400 от
10.10.2016 година по в.гр.дело № 620/2016 година по
описа на ПзОС ; решение № 100 от 05.07.2018 година по
гр.дело № 1687/2018 година по описа на ВКС
и Определение № 298 от 18.05.2017 година по гр.дело № 197/2017 година по описа на ВКС се установява,че лицето И. Тодоров Б. –родено
на *** година е починало на 06.03.1952
година и е оставило за свои наследници: А.
Н. Бакърждиева –съпруга,починала на 24.05.1956
година;Валентин Иванов Б. –син ,починал на 01.02.1964 година; И.В.Б.-внук;Никола Иванов Б.-син,починал на 11.10.1966 година; И.Н.Б.-внук;А.Н.Б. –внучка;
Милка Иванова Тютюнджиева- дъщеря,починала на
21.02.1965 година; И.Ф.М.-внучка.Установява
се още ,че с решение № 8-ТСУ от
25.07.2011 година на ПК на наследници на
И. Тодоров Б. е признато и възстановено право на собственост върху
овощна градина с площ от 6.079дка.,находяща
се в землището на гр.Брацигово,в местността „Свети Тодор“ и представляващ имот
с пл.№ 1519 в кв.111.
Впоследствие с влязло в сила решение № 400 от 10.10.2016 година ,постановено по в.гр.дело № 620/2016 година
по описа на Пазарджишки окръжен съд е
прието за установено по отношение на „Фърст Файненшъл „АД
гр.София ,че И.В.Б.,И.Н.Б.,А.Н.Б. и И.Ф.М.
са собственици на земеделска земя с площ от 5.735 дка.,находяща
се в землището на гр.Брацигово и
попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829 целият на площ от 13860 кв.м.
с отреден УПИ VІ- Фабрика за бутилиране
на минерална вода ,при граници и
съседи на УПИ:имот с идентификатор
06207.501.1894;имот с
идентификатор № 06207.501.579;имот с идентификатор № 06207.501.577; имот с
идентификатор 06207.501.576;имот с идентификатор 06207.501.1891;имот с идентификатор
06207.501.1893;имот с идентификатор 06207.503.9535;имот с идентификатор
06207.501.578 и имот с идентификатор 06207.501.9534 като е осъден „Фърст Файненшъл „АД гр.София да предаде на И.В.Б.,И.Н.Б.,А.Н.Б. и
И.Ф.М. владението върху описания имот.Решението е влязло в законна сила на
18.05.2017 година.
Съгласно действащата ККР на гр.Брацигово поземлен имот с идентификатор 06207.501.1862 находящ се в местността
„Свети Тодор“ гр.Брацигово с площ от 5735 кв.м. е записан като
собственост на И.В.Б.,И.Н.Б.,А.Н.Б. и И.
Ф.М. като собствениците са се
снабдили и с констативен нотариален акт
за собственост на имота под №
101/2018 година.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и
изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че процесният имот описан в нотариален акт № 101/2018
година е с площ от 5735 кв.м. и с трайно
предназначение на
територията-урбанизирана с начин на ползване:за хранително –вкусова
промишленост и е част от УПИ VІ-Фабрика за
бутилиране на минерална вода.Върху същият е изградена сграда с площ от 418 кв.м. за енергопроизводство ,както и сграда с площ от 61 кв.м.-складова база.Същият е в регулацията на гр.Брацигово и е
електрифициран и водоснабден.С оглед извършените от него проучвания за
определените минимални месечни наемни
цени за 1 кв.м. по Решение
№ 76 от 31.03.2016 година на
Общински съвет на гр.Брацигово за месечни наемни цени на закрити складове и свободни парцели както
следва по 1.10 лева за 1 кв.м. за закрити складове и по 0.60 лева
за 1 кв.м. за свободни парцели в регулация.Според вещото
лице наемната цена за целият имот
е в размер на 3 681 лева и
за периода от 10.10.2016 година до 30.08.2018 година е в размер на 83 357 лева,а за периода от 18.05.2017 година(влизане в
сила на решението на ОС-Пазарджик) до 30.08.2018 година ,т.е за 15 месеца и 15
дни месечния наем е в размер на 57 055.55 лева.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено
от страните.
Като писмено доказателство по делото е приложено гр.дело
№ 458/2013 година по описа на ПщРС ,от което се
установява ,че с решение №100 от 05.07.2018 година постановено по гр.дело № 1687/2018 година по описа на
ВКС е оставена без уважение молбата на „Фърст Файненшъл „АД гр.София
за отмяна на влязло в сила
решение № 400 от 10.10.2016 година по гр.дело № 620/2016 година на
Окръжен съд гр.Пазарджик.Същото е влязло
в сила на 05.07.2018 година.
Касае се за иск по чл.59 от ЗЗД- всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Като източник на задължения неоснователното обогатяване поражда конкретни правоотношения имащи извъндоговорен, облигационноправен характер. Субективният състав на това правоотношение включва лицето, което е дало нещо без основание и този който е получил облагата. Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане на неоснователното даденото и задължение на обогатилия се да върне неоснователно получената облага.Правилото на чл. 59 ЗЗД
намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти (вж. в т. см. - т. 1 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г.). В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).Когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта - лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях- вж. ПП ВС № 1/79 г., решение № 251 от 04.04.2017 г. по т. д. 1023/15 г. на ВКС, II т. о. решение 135/17 г. по т. д. № 512/16 г. на ВКС, II т. о. и т. н., решение № 398/14 г. по гр. д. 1933/13 г. на ВКС, IV г. о. и т. н.В настоящия случай
неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият
се е трябвало да понесе, като най- честата хипотеза - тази на ползване на чужд
имот без основание- извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия
със спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат
придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и
обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В посочената
хипотеза на ползване на чужд недвижим имот - обедняването на ищеца по иск по чл. 59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника
съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и
обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на
имота без правно основание. В разглеждания случай такъв факт ще е налице ако
ползвателят на чуждото благо е
преустановил ползването на имота или същият не разполагал с достъп до имота,
поканен е да преустанови ползването
му и
е изразил готовност ,като е предприел действия по преустановяването му,
а този който твърди, че е обеднял е препятствал освобождаването на собственият
си имот и по този начин изключва общия факт на ползването без основание, като
го променя във факт неотносим към неоснователното
обогатяване - неправомерното задържане на чуждата вещ, което по начало е факт,
от който не може да бъде изведено нито обогатяването на ответника, нито
обедняването на ищеца
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи ,че
с Решение № 400 от 10.10.2016 година
,постановено по в.гр.дело № 620/2016 година по описа на Пазарджишки окръжен
съд е прието за установено по отношение
на „Фърст Файненшъл „АД гр.София ,че
И.В.Б.,И.Н.Б.,А.Н.Б. и И.Ф.М. са собственици на земеделска земя с площ от 5.735 дка.,находяща
се в землището на гр.Брацигово и
попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829 целият на площ от 13860 кв.м.
с отреден УПИ VІ- Фабрика за бутилиране
на минерална вода ,при граници и
съседи на УПИ:имот с идентификатор
06207.501.1894;имот с
идентификатор № 06207.501.579;имот с идентификатор № 06207.501.577; имот с
идентификатор 06207.501.576;имот с идентификатор 06207.501.1891;имот с
идентификатор 06207.501.1893;имот с идентификатор 06207.503.9535;имот с
идентификатор 06207.501.578 и имот с идентификатор 06207.501.9534 като е
осъден „Фърст Файненшъл „АД гр.София да предаде на И.В.Б.,И.Н.Б.,А.Н.Б. и
И.Ф.М. владението върху описания имот.
По делото няма спор ,че след влизане в сила на решението
на ОС-гр.Пазарджик ответното дружество
е продължило да ползва имота без съгласие на ищците до 30.08.2018 година,с
което ги е лишило от възможност да ползват собствения си имот.
Следователно следва да се приеме ,че предявеният иск е
основателен тъй като ищците са били лишени от право, имплицитно съдържащо се в правото на собственост,
което като абсолютно вещно право само по
себе си предполага,
наличие на обедняване, ако бъде нарушена неговата
дефинитивна структура / част от която
неизменно е правото на ползване/,поради което предявеният иск следва
да бъде уважен в размер от 25 000
лева ,представляващо обезщетение за ползване на поземлен
имот с идентификатор 06207.501.1862 за
периода от18.05.2017 година до 30.08.2018 година.
В тежест на ответника следва да се възложат и направените
от ищците разноски в настоящото
производство ,а именно сумата от 2381.25 лева ,в това число д.т., разноски за
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения и на основание чл.59 от ЗЗД,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“АД гр. София, п.к.1408, ул. “Траянови врата № 10
с ЕИК *********, представлявано от АНГЕЛ
ИВАНОВ ПЪРВАНОВ, да заплати на И.Н.Б.
***, И.В.Б. ***, И.Ф.М. *** и А.Н.Б. *** общо за всички
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на поземлен имот с идентификатор
06207.501.1862 с площ от 5735 кв.м. и с трайно предназначение
на територията - урбанизирана с начин на ползване: за хранително –вкусова
промишленост , който е част от УПИ VІ-Фабрика за бутилиране на минерална
вода в кв.111 по плана на гр. Брацигово, за периода от 18.05.2017 година до 30.08.2018 година, и
разноски в размер на 2381.25 лева.
Решението м о ж е
да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: