Р Е Ш Е Н И Е
№
град Бургас ,
02.01.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански състав
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Пламен Дойков
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 5368 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба Н. Велинов Т., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас,
ул.„Христо Ботев” № 46. Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г. е полагал труд на 12- часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец като „старши полицай“ в Сектор „СПС“ ОД МВР
Бургас. Ищецът твърди, че за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил
общо 2000часа нощен труд. Посочените часове според ищецът следвало да се преизчислят с коефициент 1.143, което правело общо 2286часа
дневен труд. Това пресмятане от нощен към дневен труд водело до извънреден труд
от 286часа, който следвало да бъде заплатен от ответника. Претендира се за
сумата от 1716лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд от 286часа за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане, както и направените разноски в производството. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Златина Кралева, преупълномощена. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави
изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1569.06лева за положен извънреден труд, приравнен от
нощен в дневен такъв в размер на 227.65часа, ведно със законната лихва ,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.07.2019г. В
останалата част до пълния размер се прави отказ от иска до пълния предявен
размер.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като неоснователна
както по основание, така и по размер. Сочи се, че Н. Велинов Т. е заемал
следните длъжности: „старши полицай“ в Група „02“ към Сектор „СПС“ при Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас , считано от 23.04.2015г. до
14.11.2016г. и „командир на отделение“ в Група „02“ към Сектор „СПС“ при Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас, считано от 14.11.2019г. до
30.06.2019г. Ответникът сочи, че приложим към квалификацията на иска ЗМВР. В
отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният
труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд
и в протоколите за отчитане на работното време от 22.00часа до 06.00часа, както
и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/
25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се, че според тези нормативни актове липсва
текст, по който да се прилага претендираното
увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва
да е 1 към 1 . От там, както и от издадените от министъра на вътрешните работи
заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща
допълнително възнаграждение по 0,25лева. Приложени са писмени доказателства. В
съдебно заседание ответната страна се представлява от гл. юрисконсулт Гергана
Владимирова, като иска се оспорва, претендира се неговото отхвърляне и се иска
присъждане на разноски.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице М.С. е, че за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
ищецът е положил 1528часа нощен труд. След това е даден отговор, че при
увеличаване на този труд с претендирания коефициент
0.143 се равнява на 1734часа, а след преизчисления и и фактически заплатените
часове извънреден труд по месеци и тримесечните отчети му се полагали за
доплащане 85часа или 580.43лева. В допълнително заключение се допълва последния
посочен резултат, като се сочи, че полагаемото възнаграждение било 36часа за
сумата от 230.85лева. По отношение на претендирания
способ за изчисляване на нощния труд в дневен такъв се сочи, че тогава
резултатът е 1592часа нощен труд, който приравнен в дневен се равнявал на 1819,66часа
и дължимата на ищеца сума била в размер на 1569.06лева за 227.66часа труд.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца Н. Велинов Т., ЕГН **********,***
е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал следните
длъжности: „старши полицай“ в Група „02“ към Сектор „СПС“ при Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас , считано от 23.04.2015г. до
14.11.2016г. и „командир на отделение“ в Група „02“ към Сектор „СПС“ при Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас, считано от 14.11.2019г. до
30.06.2019г., т. е. в процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които
могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с
посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7
часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За
да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1592часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1819.66часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 227.66часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1569.06лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер. По
отношение на заключението на вещото лице в останалата му част, съдът го е
приел, но не го кредитира. Вещото лице е дало заключение извън поставената му
задача, давайки заключение по правен въпрос. В случая дължимия труд е такъв
установен след преизчисляване на положения за периода съобразно чл. 9 , ал. 2
от НСОРЗ.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 04.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение, като съответно на уважената част от иска следва да
му се присъди сумата от 320.03лева, която да се възложи за заплащане на
ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 от нея . В
случая е заплатена сумата от 350.00лева, която съответства на разпоредбата на
Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение
на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 62,76лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 319.00лева, от
която следва да му се възложи съответната част в размер на 291,68лева.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно прекратената
част на производството да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ОД
МВР Бургас е било представлявано от юрисконсулт. Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови
дела с определен материален интерес се заплаща правна помощ в размер от 100 до
300лева. Настоящият състав счита, че следва, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, да се определи възнаграждение в размер на 100.00лева, въз
основа на което пропорционално да бъде определено дължимото такова, съобразно
прекратената част на производството, а именно сумата от 8,56лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната
лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Велинов Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 1569.06лева/ хиляда петстотин шестдесет
и девет лева и шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 04.07.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ Н. Велинов Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 320.03лева /триста и двадесет лева и три стотинки/ разноски по
водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 291.68лева/ двеста деветдесет
и един лева и шестдесет и осем стотинки/
за изготвената експертиза и 62.76лева/шестдесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването
му на 02.01.2020г.
Съдия: