Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/10.03.2015 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на
двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при
секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1078/2014 година.
Производството е по глава Х раздел І от АПК.
Разглежда се за втори път от АдмС – Бургас след
постановяване на решение № 6437/14.05.2014 година по адм.д. № 2437/2014 година
на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 2189/09.12.2013
година по адм.д. № 21/2013 година на АдмС – Бургас, а делото е върнато с
указания за извършване на процесуални действия по установяване на
компетентността на органа – издател на оспорената заповед.
Производството е образувано по жалба на Г.Д.Н. ***
срещу заповед № 639/25.03.1994 година на кмета на Община Бургас.
С оспорената заповед на основание чл.75 от ППЗТСУ във
връзка с чл. 32 от ЗТСУ е одобрено отреждане на терен от 11,3 дка по плана на
кв.”Акации” за КОО (комплексно обществено обслужване), според червените черти и
надписи, съгласно приложената към заповедта скица.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата за одобряване на ПУП по
ЗТСУ (отм.). В представено по делото уточнение изразява становище за нищожност
на заповедта, поради липса на компетентност на административния орган, който я
е издал.
Ответникът, чрез процесуален представител, представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед и изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Предвид определение № 7327/29.05.2013 година по адм. д.
№ 6365/2013 година на Върховен административен съд и т.р. № 3/16.04.2013 година
по т.д. № 1/2012 година на ОСК на ВАС, настоящият съдебен състав приема, че жалбата
е процесуално допустима единствено в частта в която се твърди нищожността на
заповед № 639/25.03.1994 година на кмета на община Бургас.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят не е вписан в имотния регистър, като собственик
и/или носител на ограничени вещни права по отношение на имота предмет на
заповедта, към момента на нейното издаване, като към този момент той не се легитимира с документ
за собственост и като собственик на имота. Посредством представения нотариален
акт № 77, том І, рег.№1551, дело № 66 от
С протоколно-решение № 10/23.02.1994 година (лист 26
от адм.д. № 21/2013 година), на Експертен съвет при Дирекция „Териториално
развитие, жилищна политика и строителство”, по т.5 от дневния ред е допуснато
изготвянето на частичен застроителен и регулационен план на териториите,
ограничени от главен път Е-95 и от прилежащата изградена жилищна територия на
кв.”Акациите” и кв.”Победа” и отреждането на свободните терени за обекти на
КОО, като достъпа до тях се осигури от изгражданата улична мрежа.
С оспорената заповед № 639/25.03.1994 година (лист 24
от адм.д. № 21/2013 година) на кмета на Община Бургас е одобрено отреждане на
терен от 11,3 дка по плана на кв.”Акации” за комплексно обществено обслужване.
Към заповедта е приложена скица, в която е посочено „по чл.32, ал.1 ЗТСУ” и от
кмета на Община Бургас е извършено одобряване на отреждането на терен от 11,3
дка по плана на кв.”Акации” за КОО (комплексно обществено обслужване), според „червените
черти и надписи“ (лист 25 от адм.д. № 21/2013 година).
Със заповед № Б-08-00-0087/31.05.1996 година на министъра
на финансите е наредено да се отпише от актовите книги за държавните имоти и се
актува за общински недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, кв.”Акациите” по
плана на града, представляващ незастроен терен от 11 300 кв.м., отреден за
комплексно обществено, като за имота е съставен Акт за частна общинска
собственост № 86/14.01.1997 г. и Акт за частна общинска собственост №
2725/31.01.2001 г.
По делото е допусната и извършена съдебно - техническа
експертиза (лист 30 - 34).
От експертизата на вещото лице се установява, че през
1926 година е имало изработен регулационен план на местност „Акациите“, като
уличната и дворищната регулация са били утвърдени през ноември 1926 година.
Вещото лице не е извършило съпоставка между местността „Акациите“ и квартал
„Акациите“ в град Бургас. установило е, че в този план съществува квартал с №
351.
От експерта е установено, че в интервала 1942 – 1957
година за град Бургас са били разработени общи градоустройствени планове, като
няма данни те да са включвали квартал „Акациите“. След това, в различни периоди
от време са изработвани проекти за общи градоустройствени планове, които не са
одобрявани предвид „настъпили промени в социално – икономическата обстановка в
страната“.
При експертизата е констатирано, че със заповед №
4/03.01.1995 година на кмета на Община Бургас е одобрен застроителен и
регулационен план и попълване на кадастралния план на квартал „Акациите“ –
западна част, като процесния поземлен имот е показан като обособен имот, но без
номер. Вече през 1998 година със заповед № 165/16.02.1998 година на кмета на
общината, на имота е даден идентификатор.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
В действащото българско законодателство няма легално определение
на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на
който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен.
Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или съответно до унищожаемост
на акта. За да е законосъобразен административния акт, е необходимо да е
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни
разпоредби и да съответства на целта на закона.
Предмет на оспорване е заповед № 639/25.03.1994 година
на кмета на община Бургас, с която е одобрено отреждане на терен от 11,3 дка по
плана на кв.”Акации” за комплексно обществено обслужване и тя е издадена при
действието на Закон за териториално и селищно устройство и Правилника за
неговото приложение, които са отменени към настоящия момент. В заповедта като
основание за издаването е цитиран общо чл. 75 от ППЗТСУ, както и чл. 32 от ЗТСУ
(в приложената скица последното правно основание е конкретизирано на чл. 32
ал.1 от ЗТСУ).
Съгласно чл.75, ал.1 от ППЗТСУ (отм.) в редакцията му
към датата на издаване на заповедта, кметът
на общината одобрява: 1. за градове до 20 000 жители (според перспективните
предвиждания) и за всички села и вилни зони - застроителни и регулационни
планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране,
кварталнозастроителни и силуетни планове и други подробни планове за цялата
територия на населеното място; 2. за градове с повече от 20 000 жители (според
перспективните предвиждания): а) при наличност на одобрени цялостни подробни
планове - частични изменения на застроителни и регулационни планове, подробни
комуникационни планове, планове по вертикалното планиране,
квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове; б) когато
няма одобрени цялостни подробни планове - подробни планове само за отделни
части на града в съответствие с общия градоустройствен план със съгласие на
органите на Министерството на териториалното развитие и строителството.
Между страните по делото не е спорно, че към датата на
издаване на обжалваната заповед Бургас е бил с население повече от 20 000
жители. По делото, обаче, липсват данни за одобряването на цялостни подробни
планове, които да обхващат и процесния имот, към 25.03.1994 година. Налице са
само последователно приети общи градоустройствени планове, за които от
ответника в производството не е установено, че обхващат и процесния имот.
Предвид изложеното, при проверката на компетентността на органа - издател на
заповедта, съдът приема, че нормата на чл. 75 ал.1 т.2 б.“а“ от ППЗТСУ (отм.) е
неприложима.
По отношение на втората възможна хипотеза за издаване
на оспорената заповед по чл. 75 ал.1 т.2 от ППЗТСУ (отм.) - тази по б.“б“ –
съдът констатира, че от ответника в производството не е представено получено съгласие,
към 25.03.1994 година, от „органите на Министерството на териториалното
развитие и строителството“, необходимо условие за издаването на заповед №
639/25.03.1994 година. Липсата на изискуемото се съгласие обуславя извод за нищожност на заповедта на кмета на
общината, защото без него кметът не разполага с необходимата компетентност по
чл. 75 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗТСУ.
При издаване на заповедта, административният орган е
допуснал и още едно нарушение, от което, обаче, не може да бъде направен извод
за липса на валидно негово волеизявление, а оттам и за нищожност на акта.
В чл.32 ал.1 от ЗТСУ (отм.) са предвидени шест
основания при наличието на които, влезлите в сила застроителни и регулационни
планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни
планове могат да се изменят, а именно: 1. в обществен интерес във връзка с цели
и нужди на градоустройството; 2. когато кадастралният план съдържа съществени
непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план.
Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания,
допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите
или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право,
спорът се решава предварително по съдебен ред; 3. когато планът не осигурява
възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически
правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените
изисквания; 4. когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение
за неговите предвиждания; 5. когато планът е одобрен при съществени закононарушения.
По тази точка не могат да се изменят планове, по които има влязло в сила
решение на съд или на юрисдикция или когато планът е приложен; 6. по
предложение на съда по дела за делба на парцели.
За да е нищожен един административен акт е необходимо
той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган.
В процесната
заповед не е посочено конкретното основание на чл.32 от ЗТСУ (отм.), но това
обстоятелство не води до нищожност на заповедта, тъй като се касае за липса на
мотиви – фактически и правни основания за издаване на заповедта. Липсата на
мотиви води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като в случая, макар и да
не са подробно посочени условията на чл.32 от ЗТСУ (отм.), за издаване на
заповедта, то са били налице тези по ал.1, т.1, доколкото предвиденото със
заповедта отреждане на терена за комплексно обществено обслужване, безспорно е
в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството. Ето защо, въпреки
допуснатия порок при посочването на правното основание за издаването на акта, заповедта
не е издадена при пълна липса на условията визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма – чл. 32 от ЗТСУ.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че при
издаване на заповед № 639/25.03.1994 година на кметът на Община Бургас е
действал без необходимата компетентност, което е довело и до нейната нищожност.
Жалбата на Г.Д.Н., като основателна,
следва да бъде уважена и да бъде прогласена нищожността на заповед №
639/25.03.1994 година.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА нищожността на заповед № 639/25.03.1994
година на кмета на Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: