Решение по дело №7387/2011 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                         гр. С., 14.01.2013 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме  Мъгърдичян

                                                 мл. съдия  Елена  Шипковенска

при участието на секретаря Н.М., като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7387 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 50072/ 2009 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, e отхвърлeн предявеният от Й.В.К. /ЕГН **********/ срещу В.В.К. /ЕГН **********/, Д.В.К. /ЕГН **********/ и А.В.К. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 8 500 евро- с левова равностойност 16 624.55 лв., представляваща задатък, даден по Предварителен договор от 22.10.2009 г., за който Й.К. твърди, че е развален, ведно със законната лихва от 10.11.2009 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Й.В.К. е осъдена да заплати на ответниците В.В.К. и Д.В.К. сумата 1 200 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Й.В.К. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС, 51 състав решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно с направените във въззивното производство разноски.

Въззиваемите страни В.В.К. и Д.В.К. оспорват жалбата и молят постановеното от СРС, 51 състав решение да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна А.В.К.- чрез назначения от съда представител по чл.47 ГПК адв. М. Т. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

 

Предявен е иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.

Ищцата Й.В.К. твърди в исковата си молба, че на 22.10. 2009 г. сключила с ответниците В.В.К., Д.В.К. и А.В.К. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците- като продавачи се задължили да й прехвърлят правото на собственост върху собствения си апартамент № 9 на втория надпартерен етаж- в ляво, в сградата на ул."У.Г." № 3 в гр. С., със застроена площ 87 кв.м., ведно с прилежащите му таванско помещение № 10, избено помещение № 12 и 62/720 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ XVI- 5 в кв.323 по плана на гр.С., местността „ГГЦ- Г- 6- 1 част”, срещу заплащането на продажна цена в размер на 85 000 евро. В изпълнение на този договор ищцата заплатила на ответниците предплата в размер на 8 500 евро, а според договореното остатъкът от продажната цена следвало да бъде заплатен при изповядване на сделката пред нотариус. Посочената сума била платена на продавачите на ръка в деня на подписване на предварителния договор. В чл.3.2 от същия продавачите декларирали, че към датата на подписването му собствеността върху имота или части от него не била прехвърлена на други лица, имотът не бил ипотекиран или заложен, не се отдавал под наем, нямало неприключили делбени дела и други съдебни спорове, както и липсвали реституционни претенции. Противно на това- в резултат на извършени проверки ищцата установила, че в СРС имало заведено дело за делба на имота и бил налице договор за наем на същия за срок от 10 години. По твърдение на К. в договора била включена неустоечна клауза, според която, в случай на неизпълнение на някоя от клаузите му, включая цитираната по- горе, било предвидено връщане на дадената предплата. С изпратена до тримата ответници нотариална покана ищцата ги уведомила, че разваля договора поради констатираните тежести върху имота и им предоставила 3- дневен срок за връщане на сумата 8 500 евро, което до завеждане на делото не било сторено. Поради изложеното К. моли ответниците Коларови да бъдат осъдени да й заплатят левовата равностойност на 8 500 евро или 16 624.55 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2009 г. до окончателното плащане, а също и направените по делото разноски.

Ответниците В.В.К. и Д.В.К. оспорват иска, като поддържат, че е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ищцата. Твърдят, че нямало делбено дело с предмет процесния апартамент и нямало сключен относно същия имот договор за наем. Тъй като са изпълнили всички произтичащи от процесния предварителен договор задължения, не дължали връщане на дадения от ищцата задатък. Поради изложеното молят да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, като претендират за разноски.

Ответникът А.В.К.- чрез назначен от съда особен представител оспорва иска, като възразява, че нямало доказателства за извършено от ищцата плащане на претендирания задатък.

 

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 51 състав решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Й.К. осъдителен иск по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД като неоснователен /чл.272 ГПК/. Фактическите  и правни  констатации  на настоящия  въззивен съд

                                          Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7387/ 2011 г.- СГС, ГК, ІV-Б с-в

 

 

съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Несъответствието в приетата от двете инстанции правна квалификация на иска, основана на едни и същи фактически твърдения и правопораждащи факти, не рефлектира върху правилността на приетите от СРС изводи и не води до промяна в постановения краен резултат.

Съвкупният анализ на събраните в процеса писмени доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за виновно неизпълнение на произтичащото от сключения между страните на 22.10.2009 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот /апартамент/ задължение на ответниците във връзка с направената в чл.3.2 декларация, според която „към датата на подписване на договора собствеността на имота или на части от него не е прехвърлена на други лица, същият не е ипотекиран или заложен, не се отдава под наем, няма неприключили делбени дела и други съдебни спорове, както и липсват реституционни претенции”. Не е налице хипотеза на виновно неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.5.3 от процесния договор, поради което и ответниците не следва да понесат визираните в тази клауза неблагоприятни последици, като върнат на ищцата- купувач по договора заплатения при сключването му задатък от 8 500 евро. В действителност съдържащата се в договора декларация на продавачите- ответници по делото, визира липсата на делбено дело с предмет процесния апартамент и липсата на договор за наем относно същия имот, а не липсата на такива вписвания по партидата на имота в Службата по вписванията. Не е налице знак за равенство на двете изявления, като съществено в случая е, че продаваемият имот не е предмет на дело за делба и на договор за наем, а не дали са налице или не вписвания за такива по имотната партида. По аргумент за по- силното основание ищцата- купувач на имота има интерес да не са налице посочените материално- правни пречки, препятстващи изповядването на сделката /по принцип сделка може да бъде изповядана и при наличието на такива, но при риск за купувача/, за липсата на каквито е направена декларация от продавачите по договора, а не да липсват такива вписвания, тъй като тяхното наличие може да се дължи на препятствия с технически характер, свързани с липсата на искане за заличаване, несвоевременно произнасяне по такова искане или други подобни.

Предвид събраните по делото писмени доказателства, по същество дадената от продавачите- ответници декларация е вярна, тъй като не се установява към 22.10.2009 г. /а и след това, считано до датата на завеждане на делото на 10.11.2009 г./ процесният апартамент № 9 на втория надпартерен етаж- в ляво, в сградата на ул."У.Г." № 3 в гр. С., ведно с принадлежности, да е бил предмет на делбен процес или на валидно сключен и съществуващ договор за наем. Напротив- според представените от ответниците доказателства през периода 2.08.2005 г.- 22.03.2006 г. е имало делбен процес с предмет друг притежаван от тях апартамент в същата сграда- на първия надпартерен етаж, а не процесния /на втория надпартерен етаж/, който е приключил с влязло в сила прекратително определение, постановено на 14.03.2006 г. по гр.д.№ 10819/ 2005 г. на СРС, 74 състав, влязло в сила на 22.03.2006 г. Според доказателствата процесният имот- апартамент № 9 на втория надпартерен етаж в сградата, е бил предмет на наемен договор, чието действие обаче е отречено /поради прекратяването му през 2002 г./ с влязло в сила решение от 11.01.2007 г., постановено по гр.д. № 2140/ 2006 г. на САС, ІV ГО, потвърдено с Решение № 142 от 6.03.2008 г. по гр.д. № 1448/ 2007 г. на ВКС, ІІ ГО, с което е уважен ревандикационен иск на В. Д. К. срещу „Д.И.О.” ООД- гр. П.. Видно от приложеното във въззивното производство Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Агенция по вписванията- Служба по вписванията на 5.11.2009 г., т.е. 2 дни след получаване на изпратената от ищцата до ответниците нотариална покана, за съдържанието на което К. е била уведомена /обстоятелство, което не е оспорено от нея/, по партидата на процесния имот- апартамент № * на втория надпартерен етаж- в ляво, в сградата на ул."У.Г." № * в гр. С., не е имало отбелязвания за вписана искова молба за делба, нито за вписан договор за наем. Тази фактическа обстановка по никакъв начин не се опровергава от представените от ищцата доказателства, като следва да се отбележи, че приложените от нея електронни справки с дати 23.08.2010 г., които нямат доказателствена стойност, се отнасят за апартамент с площ от 105 кв.м. /без да са посочени други индивидуализиращи белези/, а не за процесния имот, който е с площ от 87 кв.м. При тези данни и доказателства не е налице следователно виновно неизпълнение на визираното в чл.3.2 от процесния договор задължение /респ. не е налице невярна декларация/ и съответно- липсва основание за прилагане на предвидената в клаузата на чл.5.3 договорна санкция, на която се позовава ищцата. Не се установява по безспорен начин по делото ответниците да са неизправна страна по сключения на 22.10.2009 г. предварителен договор, поради което и не дължат връщане на дадения от страна на ищцата Й.К. задатък от 8 500 евро с левова равностойност 16 624.55 лв. Искът на Й.К. е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне със законните последици.

При така изложените съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, постановеното от СРС, 51 състав решение следва да бъде потвърдено.

Доказателства за сторени от въззиваемите страни В. и Д. К.разноски за въззивното производство по делото не са представени, поради което такива с настоящото решение не следва да им бъдат присъдени. На основание чл.77 вр. чл.47, ал.6 ГПК въззивницата К. следва да заплати по сметка на СГС разноски за възнаграждение на назначения на ответника А.К. представител по чл.47 ГПК в размер на 160 лв. общо.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                  Р            Е            Ш            И     :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.03.2008 г., постановено по гр.д. № 11478/ 2008 г. на Софийски районен съд, І ГК, 51 състав.

 

ОСЪЖДА Й.В.К. с ЕГН ********** ***, с адв.- пълномощник адв. Я. С.- А. със служебен адрес: гр. С., ул.”П.” № *, вх.*, ет.*, офис **, да заплати по сметка на  Софийски  градски  съд  разноски  за  възнаграждение  на  назначения  на

                                          Л.3 на Реш. по гр.д.№ 7387/ 2011 г.- СГС, ГК, ІV-Б с-в

 

 

ответника А.К. представител по чл.47 ГПК- адв. М. Т., в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/ общо, на основание чл.77 вр. чл.47, ал.6 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                    ЧЛЕ НОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                         2.