Р Е Ш Е Н И Е
№463
гр.
Хасково, 15.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП – Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1071
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково
срещу Решение №249/12.09.2022г., постановено по АНД №609/2022г. по описа на
Районен съд – Хасково.
В
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на закона. Изводите на районния съд относно липсата на вина за
осъщественото нарушение, съответно за несъставомерност на същото, били напълно
погрешни. Тези факти били без значение за наличието на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Погрешен бил и изводът на съда, че за да е извършено нарушението било
необходимо да са налице доказателства за това нарушителят да е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил бил с прекратена
регистрация. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– П.Г.С., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
оспореното Решение №249/12.09.2022г., постановено по АНД №20225640200609/2022г.
по описа на съда, Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002959
от 13.04.2022г. на началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.Г.С. ***, за извършено на 06.10.2021г. нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За
да постанови този резултат, районният съд е установил, че един ден преди датата
на извършване на нарушението наказаното лице е придобило управлявания от него
автомобил, като липсвали доказателства, че предишният собственик знаел и бил
уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила, така както изисквал
закона. Не били налице и доказателства, че предишният собственик уведомил
жалбоподателя П.Г.С., че автомобилът който му продал бил с прекратена
регистрация. От това следвало, че процедурата по чл.143, ал.10, за уведомяване
на собственика на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, не била
изпълнена. Във връзка с изложеното съдът посочил, че само при установяване на
всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна можело да се
приеме, че законосъобразно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. В случая макар от обективна страна да било
налице нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по делото не се доказвало съставът на
нарушението да бил осъществен и от субективна страна от жалбоподателя.
Формалните нарушения, като това по чл.175. ал.З. предл. първо от ЗДвП, можело
да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл, който предполагал
дееца да съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на нарушението,
каквато хипотеза в случая не била налице. Прекратяването на регистрацията се
извършвало от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от Гаранционен
фонд и след като за целта се извършило отбелязване в автоматизираната
информационна система. Собственикът на автомобила нямало как да знае кога щяло
да настъпи това уведомяване, респективно кога щяла да бъде прекратена
регистрацията. Именно поради това законът предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване. Такова уведомяване не било извършено в конкретния
случай, съответно и наказаният водач не бил уведомен за този релевантен факт.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Хасково намира решението за валидно,
допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка,
като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Решението е и в съответствие с Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната
колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.
Безспорно
е, че на 06.10.2021г. в 19.35 часа в *,
на *, до комплекс
„Замъка“, П.Г.С. е управлявал лек автомобил * с
peг. № *,
като при извършената от контролни органи проверка на водача и МПС се
установило, че това МПС било със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 от ЗДвП от 27.07.2021г.
Съгласно
чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Според
чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а нормата на чл.175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
При
тези фактически и правни обстоятелства, административнонаказващият орган е
приел, че за извършеното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
лицето. Следва обаче да се има предвид, че самият факт за липса на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към даден
момент не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. По силата на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на
съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. В случая
доказателства за такова уведомяване не са налице, нито се твърди собственикът,
респ. водачът на МПС, да е узнал за това обстоятелство преди датата на
проверката. Именно предвид факта, че се извършва служебно прекратяване на
регистрацията и тези данни не са налични в общодостъпен източник на информация,
законодателят е указал на съответните органи да уведомят собственика. В
противен случай, при наличие на външни белези, сочещи на редовно регистриран
автомобил (поставени регистрационни табели и наличие на свидетелство за
регистрация), липсва основание да се твърди наличието на вина и в двете ѝ
форми – умисъл и непредпазливост.
Следователно,
водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт. В подкрепа на възприетото от съда тълкуване на закона е
и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което се приема, че не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10
от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е
било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна
полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване
на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Незнанието
се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10,
изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Узнаването
подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички
елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
По
делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на касационния
ответник, доколкото няма данни преди 06.10.2021г. същият да е бил наясно за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от него
автомобил. Няма данни уведомяване за прекратената регистрация да е било
извършено по отношение на предишния собственик на автомобила, в следствие на
което последният да е уведомил и новия собственик и водач за това съществено
обстоятелство.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение се
явява валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №249/12.09.2022г., постановено по АНД №20225640200609/2022г. по
описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №21-1253-002959
от 13.04.2022г. на началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.Г.С. ***, за извършено на 06.10.2021г. нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.