Определение по дело №3889/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14751
Дата: 5 април 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20231110103889
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14751
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110103889 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от Н. Р. чрез адв. П. Й. Н. за изменение на
постановеното определение от 20.06.2023 г. по делото за обезсилване на издадената заповед
за изпълнение в частта на разноските. Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски по
чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лева, които са поискани още с подаване на възражението.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, /фирма/ представят платежно нареждане от 18.09.2023
г., с което са заплатили на адв. Н. 400 лева с посочено основание: „адвокатски хонорар по по
гр.д. 3889/2023 г., СРС“.
По делото е постановено определение от 20.06.2023 г. , с което е обезсилена заповедта
за изпълнение, тъй като заявителят не е предявил иск в указания срок.
В постановеното определение, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски от адв. П. Н., поради което искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде
разгледано. С възражението по чл. 414 ГПК от Н. Р. е направено искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лева полза на адв. Й. по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В случай на претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Настоящият състав
приема, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник
в заповедно производство за подаване на възражение по чл.41 ГПК. Размерът на
възнаграждението следва да се определи като се съобразят общите критерии, посочени в чл.
36, ал. 2, изр. 2 ЗА - размерът му да бъде справедлив и обоснован. Предвид едностранния
характер на заповедното производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на
1
процесуалните действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така,
защото подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка,
проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които
подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по
образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението
да се подаде в срок и съгласно попълнен образец. Въз основа на горното, настоящият състав
намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за действията по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
НМРАВ /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният
размер на възнаграждението е 200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл.
36, ал. 2, изр. 2 ЗА.
Предвид изложеното по-горе, искането за присъждане на разноски от адв. Й. се явява
основателно за 200 лева.
Същевременно, съдът съобрази, че от /фирма/ са представили документ за извършено
плащане на адвокатски хонорар в полза на адв. Й., поради което като факт настъпил в хода
на производството, искането за допълване на определението за обезсилване на заповедта за
изпълнение, чрез осъждане на /фирма/ да платят разноски се явява неоснователно поради
постъпило плащане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 248 ГПК от Н. Р. чрез адв. П. Н. за
изменение на постановеното определение от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 3889/2023 г., СРС в
частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2