Р Е
Ш Е Н
И Е
№51
гр.Свищов,
10.06.2020 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 15.05.2020 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д.934/2019 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***** , седалище и адрес на управление ***,
*****, чрез пълномощника юрисконсулт П.Б. против И.Й.Й. . Твърди,че И.Й.Й. с ЕГН ********** имал сключен договор за паричен заем от
27.01.2017 г. със „С.К.“АД № 107989, с който заемодателя му предоставил сумата от 500лв.
Съгласно посочения договор длъжникът се задължил да върне сумата от 543,34лв.,
включваща главница и договорна лихва, на 21 равни седмични вноски, в срок до
23.06.2017 г. Заемателят се задължил да предостави на заемодателя и обезпечение
на задължението в тридневен срок от подписване на договора. Тъй като това не е
сторено, длъжникът дължи неустойка в размер на 246,26лв. на 21 равни седмични
вноски. Съгласно договора в случай, че длъжникът забави заплащането на падеж на
4 погасителни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на основание чл.7, ал.4
от договора, при което длъжника дължи главницата, дължимата до момента
договорна лихва, обезщетение за забава и дължими неустойки – за предсрочна
изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума. Така на
03.03.2017г. кредиторът начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 150,41лв., представляваща 20% от сумата 752,07 лева, представляваща сбор от
оставащи главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на
договора. Съгласно договора в случай, че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане в размер на законната лихва
за забава за всеки ден просрочие. По договора е длъжникът е заплатил сумата от
37,53лв. С приложение №1 от 31. 10.2018 г. към Договор от 31.10.2017 г. кредиторът
цедирал вземанията си н. "А.З.С.Н.В.” ЕАД. Длъжникът бил уведомен с
уведомително писмо за извършената продажба на задължението, изпратено с
известие за доставяне. Длъжникът не предприел действия по заплащане на
дължимото, като сумата, която дължи е в общ размер на 1013,70лв., включваща
непогасената главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение договорно
задължение, неустойка за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава.
За посочената сума, включително
главница, неустойка и лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 614/2019г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 388/12.06.2019г.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен
иск . Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и
направените разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният
представител на ответника адв.И.И. е
подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави
възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем,сключен със „С.К.“АД № 107989 от 27.01.2017г. на основание чл.22 от ЗПК, вр.
чл.11 ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №539/3.09.2018г. по ч.гр.д. 388/2019г. на СвРС - И.Й.Й. с ЕГН ********** следва
да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД сумата 477,97 лв. ( четиристотин седемдесет и
седем лева и 97ст.) - главница; 39,50
лв. ( тридесет и девет лева и 50ст.) –
договорна лихва от 10.02.2017г. до 23.06.2017г. (падеж на последната погасителна
вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост от дата 03.03.2017г.; 234,60 лв. (двеста
тридесет и четири лева и 60 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 10.02.2017г. до 23.06.2017г. ( падеж на последна
погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 03.03.2017г.; 150,41 лв. (сто и петдесет лева и 41 ст.) –
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 03.03.2017г.;
111,22 лева ( сто и единадесет лева и 22ст.) – обезщетение за забава за периода
от 04.03.2017г. ( денят следващ дата на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението – 10.06.2019г.; законна лихва от подаване на
заявлението – 10.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По делото не се спори, че И.Й.Й. е сключил Договор
за паричен заем № 107989 от 27.01.2017г. със „С.К.“АД. Видно от
приложения Договор е
предоставена в заем парична сума в размер на 500,00
лева. Съгласно същия длъжникът се задължил да върне сумата от 543,34лв., включваща главница
и договорна лихва, на 21 равни седмични вноски, в срок до 23.06.2017 г.
Заемателят се задължил да предостави на заемодателя и обезпечение на
задължението в тридневен срок от подписване на договора. Тъй като това не е
сторено, длъжникът дължи неустойка в размер на 246,26лв. на 21 равни седмични
вноски. Съгласно договора в случай, че длъжникът забави заплащането на падеж на
4 погасителни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на основание чл.7, ал.4
от договора, при което длъжника дължи главницата, дължимата до момента
договорна лихва, обезщетение за забава и дължими неустойки – за предсрочна
изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума. Така на
03.03.2017г. кредиторът начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 150,41лв., представляваща 20% от сумата 752,07 лева, представляваща сбор от
оставащи главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на
договора. Съгласно договора в случай, че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане в размер на законната лихва
за забава за всеки ден просрочие. Ответникът е усвоил сумата , което не се оспорва.Гаранция
за това е и че е започнал да си изплаща вноските , като е заплатил 37,53лева,
които са приспаднати, след което престанал да обслужва кредита си. Този факт не
се оспорва от ответника.
Видно от представеното Приложение №1
към Договор от 31.10.2017 г. кредиторът „С.К.“АД цедирал вземанията си н.
"А.З.С.Н.В.” ЕАД. Договорът за
цесия е с предмет- прехвърлянето на
вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да
е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила
се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и
спрямо трети лица. Със сключване на договора, с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху
цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да
бъде кредитор във вътрешните отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както
нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право.
Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено
постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно
със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на
предмета му. По отношение на длъжника обаче цесионният договор има действие, когато цесията му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С изрично пълномощно законният представител на „С.К.“АД
е упълномощил „А.з.с.н.в. “ ЕАД уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят
на адресната им регистрация по местоживеене или на друг адрес , посочен за
връзка в договора. С аналогично съдържание е и чл.4.5 от Договор за цесия от „А.з.с.н.в. “ ЕАД да уведомява длъжниците, съгласно чл.99 ал.3
от ЗЗД.
По силата на това пълномощно, „А.з.с.н.в. “ ЕАД е изпратила уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/107989
от 4.10.2019г.,като с известие
за доставяне е върнато с отметка , че адресатът не се е
явил. Ищецът изпратил второ
уведомително писмо с куриерска фирма „Л.Е.“.
Същото, видно от товарителница №68583056 е върнато с отбелязване, че получателят не обитава
адреса, а телефона е изключен. По същия начин е процедирано и при връчване на исковата молба, в
приложенията към която се съдържа уведомление за извършената цесия.
Съдът приема, че ищцовото
дружество е направило всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително писмо, указващо извършената
цесия и следва да се приеме , че длъжникът е уведемен. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента / в случая за това е упълномощен изрично цесионира/ да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая няма твърдения, че длъжникът е изпълнил на стария кредитор „С.К.“АД .
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следваше да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на
цедента – наличието на сключен договор
за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като докаже, че е настъпил падежа за връщане на сумата
и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да
докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да
докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В
случая ищецът представи доказателства за наличие на сключен договор за заем и
извършена цесия , но съдът намира ,че са
налице неравноправни клаузи, за които следи служебно. Освен това особеният
представител е направил възражения за нищожност на процесния договор за паричен
заем,сключен със „С.К.“АД № 107989 от
27.01.2017г. на основание чл.22 от ЗПК, вр.
чл.11 ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.
Налице е нарушение на чл.11 от ЗПК,
водещо до недействителност на процесния
договор. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му ; лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Сключеният договор за заем освен,
че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, същевременно
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя.
По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.
143 - чл. 148 от ЗЗП.
На първо място клаузите на
процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват
твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били уговорени
с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от договора
заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е приел. По
тези съображения съдът намира, договорните клаузи не са индивидуално уговорени.
На следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в чл.9 от
Общите условия е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии. В случая размерът на
уговорената неустойка е по-голям от половината получената в заем парична сума-246,33лева.
Освен това процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора-
осигуряване на един или двама поръчители, отговарящи на определени условия,
сред които осигурителен доход в размер най-малко на 7 пъти минималната работна
заплата, или двама с осигурителен доход в размер най-малко на 4 пъти
минималната работна заплата, липса на задължения по други договори за кредит
или ако имат такива - да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение – залог
върху движима вещ, ипотека, банкова гаранция в размера на дължимата по
процесния договор главница и възнаградителна лихва. Касае се за обезпечения,
осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на кредит, за да бъде
гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията си. Може да се
приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова задължение да
възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче въпроса какви са
вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на това задължение
на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети очакваните от
неизпълнение вреди.Освен това е предвидена и неустойка, която се начислява
еднократно при евентуална предсрочна изискуемост на кредита. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на
съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране,
т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото и изпълнителното
производство. Напротив, начислената неустойка увеличава значително дълга на
заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която са уговорени процесните неустойки, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което ги прави
нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Предвид горното, съдът счита, че ответника
не дължи на кредитора по процесния договор за заем уговорената неустойка в
размер на 234,60 лв. (двеста
тридесет и четири лева и 60 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 10.02.2017г. до 23.06.2017г. ( падеж на последна
погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 03.03.2017г. и 150,41 лв.
(сто и петдесет лева и 41 ст.) – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 03.03.2017г.
Добрите нрави по смисъла на закона
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
По процесния договор в част
III т.2 страните са договорили ГЛП в
размер на 40,00 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на договора
обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава. В случая договорената между страните годишна
лихва в размер 40,00 % надхвърля три,
четири пъти размерa на законната такава за времето на сключване на договора. От
горното съдът приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна,
тъй като нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице са условия при явна нееквивалентност между
двете престации, като кредиторът не е посочил обстоятелства, които да
обосновават определянето на лихвен процент по процесния договор в такъв висок
размер.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая особеният представител претендира нищожност на договора изцяло на
основание чл.26 ал.4 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе според чл. 23 от ЗПК, който
е специален по отношение на потребителските кредити , когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът
е заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от 37,53лева , която следва да
се приспадне от дължимата главница 500,00лева. Поради това потребителят дължи връщане на 462,47 лева-главница и законната лихва върху
нея.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№614/2019г. е основателен за сумата 462,47 лева-главница , по отношение
на останалите суми- за разликата от 462,47
лева до 477,97лева -главница , договорна
лихва в размер на 39,50 лв. , 234,60 лв. (двеста
тридесет и четири лева и 60 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 10.02.2017г. до 23.06.2017г. ; 150,41 лв. (сто и петдесет лева и 41 ст.) –
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 03.03.2017г.;
111,22 лева ( сто и единадесет лева и 22ст.) – обезщетение за забава за периода
от 04.03.2017г. ( денят следващ дата на предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението – 10.06.2019г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, като направените от ищеца съгласно представен списък са 610,00лева,
от които в исковото производство ДТ-25,00лева, 350,00лева- юрисконсултско
възнаграждение и 160,00лева- възнаграждение за особен представител, както и по
заповедното производство- ДТ-25,00лева, 50,00лева- юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на
делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съобразно с уважената част от иска, съответно остават за
сметка на ищеца, съобразно отхвърлената част от иска. Искът е предявен за
сумата 1013,70 лева, а е уважен за 462,47 лева , т.е. ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в процентно съотношение
в размер на 280,00 лева общо за исковото и заповедното производство.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към 10.06.2019 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд и към настоящия момент) в
полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***** , седалище и адрес на управление ***,
*****, съществува вземане
против И.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата 462,47 лв. ( четиристотин шестдесет
и два
лева и 47ст.) – главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението –
10.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението ,съгласно Заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 388/12.06.2019 г. по ч.гр.д. № 614/2019 г. на Свищовския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено, че към 10.06.2019 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***** , седалище и адрес на
управление ***, *****, съществува
вземане против
И.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес *** за разликата от 462,47 лв. до 477,97 лв. - главница; 39,50 лв. ( тридесет и девет лева и 50ст.) – договорна лихва от
10.02.2017г. до 23.06.2017г. , 234,60 лв. (двеста
тридесет и четири лева и 60 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 10.02.2017г. до 23.06.2017г., 150,41 лв.
(сто и петдесет лева и 41 ст.) – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 03.03.2017г.; 111,22 лева ( сто и единадесет лева и 22ст.) –
обезщетение за забава за периода от 04.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението – 10.06.2019г, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес *** заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов –
изпълнителни директори сумата 280,00 лева , представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: