Р
Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 796 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001019
от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Д.С.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като НП бил незаконосъобразен и издаден
при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закони – Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали
задължителните реквизити, посочени в ЗАНН, изложените в двата акта
обстоятелства били неверни, двата акта са различавали досежно описанието на
нарушението и правната квалификация, не бил извършил нарушението.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.С., не
се
явява. За него се явява адвокат К., която пледира за отмяна на
обжалвания акт. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските. В
дадения срок представя Писмени бележки, в които сочи подробно основанията си за
отмяна на обжалвания акт, а именно: мястото, посочено в АУАН и в НП било
различно, не ставало ясно коя от двете стойности
в НП се приема за вменена на водача, налице бил проблем с индивидуализиране на
нарушителя с оглед посочените имена в АУАН, не бил назначен преводач, а лицето
било грузински гражданин и било налице несъответствие относно часа на
нарушението.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началник Група в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 08.11.2020 година по първокласен път № 8 (граница
Югославия – Калотина – София - Пловдив – Хасково – Свиленград – Капитан
Андреево – граница Република Турция), при км. 365, на територията на община Свиленград,
област Хасково (видно от справката в официалната страница на Агенция „Пътна
инфраструктура” посоченият километър от първокласния път се намира на
територията на община – Свиленград, област Хасково, а не в град Свиленград), Д.С.
управлява товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито” с държавен
регистрационен номер Х 36 52 СК – собственост на „АТН – транс” ЕООД (справка
относно актуалното състояние на дружеството има приложена по делото), в посока метан
станцията, когато е спрян за проверка от полицейски служители – свидетелите Д.Г.Г.
и М.С.С. *** към ОДМВР - Хасково). Полицейските служители установяват, че Д.С. силно мирише на алкохол и
явно е повлиян от него. Д.С. заявява пред полицейските служители, че е изпил 2
бири. Свидетелят Г. разяснява на жалбоподателя правата и процедурата във връзка
с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба
и/или да бъде тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие,
респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е изпробван за алкохол в
00.28 часа от свидетеля Г. с техническо средство „Дрегер” 7410 (съгласно
Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 година) с инвентарен № ARSM 0098 (, преминал успешно проверка за техническа
изправност (тариране на техническото средство) и в срока на годност видно от Протокол
с рег.№ 3286р-42182 от 23.09.2020 година), който отчита 0.88 промила алкохол. С
резултата от пробата и показанието на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден
е и Талон за медицинско изследване № 005126, в който С. заявява, че не приема
показанията на техническото средство. В дадения срок (до 01.00 часа) С. се
явява в Центъра за спешна медицинска помощ –
филиал Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба. Но поради служебна
ангажираност на персонала на Центъра за спешна помощ – филиал Свиленград -
наличие на множество сигнали за помощ във връзка с пандемията от Ковид, е взета
кръвна проба от д-р Петър Петров в 01.15 часа, като за случващото се е уведомен
Оперативния дежурен при РУ – Свиленград, а при вземането на кръвната проба
присъства свидетеля Г..
На посочената дата и предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Г.Г. – „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на служебния таблет в 00.33 часа (като часът
излиза автоматично при писане на АУАН) против жалбоподателя С. и в негово присъствие АУАН със серия GA и с бланков № 212478. Това процесуално
действие извършва и с участието на свидетеля М.С.С.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол, както и
на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която
вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя
Д.С., който сочи, че няма възражения
против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.
Всичко изложено до тук се провежда на
български език, който жалбоподателят владее „перфектно”, тъй като задава
въпроси и получава отговори.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Видно от Протокол № 703 от 13.11.2020 година на „УМБАЛ
– Пловдив” АД наличието на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1.07
промила.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-001019 на 18.11.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, като
посочва, че нарушението е извършено, респ. констатирано „около” 00.30 часа и
резултата от кръвната проба, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП
и налага
на
жалбоподателя Д.С. административно наказание „Глоба” в
размер на 1 000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 10.12.2020
година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника
на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Г.Г. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”,
ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ УРИ.351000-7484 от 18.12.2020 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че С. е санкциониран и за други нарушения
на ЗДвП с НП и Електронни фишове, както и му е налагана принудителна
административна мярка.
По делото са представени и приети като доказателства Декларация
за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която не е
женен, има месечен доход в размер на 400 лв. и не притежава недвижими имоти и
МПС и АУАН в оригинал (екземплярът, връчен на жалбоподателя), в който липсва
подпис на С., на са налични подписите на актосъставителя и на свидетеля по
Акта.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено
на 15.02.2021 година свидетели – Д.Г.Г. и М.С.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Г.Г.
и М.С.С., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал
при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да
бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от
15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на всички свидетели – полицейски служители, не са
и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването
му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установеният факт на управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак
– авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Фактът, че в екземпляра от
АУАН, връчен на жалбоподателя, липсва негов подпис, не променя изводите на
Съда, тъй като този екземпляр, наличен у жалбоподателя, доказва по несъмнен и
категоричен начин, че е запознат със съдържането му.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че назначаване
на преводач в настоящия случай не е било необходимо, предвид факта, че С. владее
„перфектно” по думите на свидетелите български
език – с него свидетелите са провели един смислен разговор, в който са били
задавани въпроси и са били получавани отговор, от този разговор за Г. и за С. не са възникнали съмнения, че
жалбоподателят разбира случващото се в момента и тъй като С. е български гражданин – видно
от ЕГН, което притежава, което е посочил сам в Жалбата си (ЕГН е посочено и в
писмените бележки на адвокат К.) и което се дава само на лица, които имат
българско гражданство, а за да придобие българско гражданство лицето трябва да
премине през определена процедура, която включва и издържан успешно изпит по
български език, т.е. включва владеенето на български език. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното
изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на
АУАН, то от АУАН, приложен в АНП, се установява, че жалбоподателят се е
запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. По повод на Жалбата на Д.С. е
образувано настоящото дело. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си
срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалбата. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая
дори и да се приеме, че липсата на преводач е нарушение, то поради факта, че
наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин
не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на
законосъобразността на НП. Но дори и да не се възприеме изложеното от Съда, то се сочи следното: преценката
дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално
нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този
факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на
наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото последната се
явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите
на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост,
следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения
интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид
и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд.
В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването
за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред Съд. Затова, сама по себе си,
липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Действително
в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, отнасяща
се до настоящия случай, но в НП е направено
достатъчно
ясно описание на това нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Фактът, че в АУАН и в НП на някои места е
посочено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, не води до различни
правни изводи, тъй като в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога,
къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). От друга страна констатираните несъответствия не
представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По изложените съображения Съдът не намира, че е
налице съществено процесуално нарушение във връзка с факта, че в АУАН, както и свидетелите в открито съдебно заседание, сочат че
нарушението е извършено на територията на град Свиленград, тъй като точно, ясно
и коректно е посочено, че нарушението е извършено по първокласен път № 8, при
км. 365, а посоченият километър попада на територията на община Свиленград, а
не на територията на града (както вече бе посочени видно от справката в
официалната интернет – страница на Агенция „Пътна инфраструктура”), но в случая
друго е по – важно: независимо дали въпросният километър от първокласен път № 8
попада на територията на град Свиленград или извън нея, той, съответно мястото
на нарушението, попада в района, обслужван от Районен съд – Свиленград (във
връзка с изложеното в Писмените бележки на адвокат К. Съдът държи да посочи, че
не е необичайно първокласен път да пресича територията на населено място, а в
конкретния случай (видно от справката в официалната интернет – страница на
Агенция „Пътна инфраструктура”) първокласен път № 8 преминава през село Капитан
Андреево, град Любимец, град Харманли, село Подкрепа, село Върбица, село
Поповица, град Садово и т.н., т.е. през населени места). По същите съображения
Съдът не приема, че е налице несъответствие по отношение часа на нарушението,
посочен в АУАН и в НП и тъй като в НП съвсем коректно е посочено, че това е
„около” 00.30 часа, в която квалификация се включва както времето, посочено в
АУАН – 00.33 часа, така и посоченото в Талона за изследване – 00.28 часа. Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля С.,
но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно,
точно и ясно трите имена и местоработата му е налице пълно индивидуализиране на
посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение с оглед
изложеното по-горе в настоящото изложение. Не представлява съществено
процесуално нарушение и факта, че в АУАН жалбоподателят е посочен в три имена,
тъй като е посочено ЕГН и адрес, което позволява пълното му индивидуализиране
(в този ред на мисли са неоснователни възраженията, наведени от адвокат К. в
тази насока в Писмените й бележки).
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”,
вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.11.2020
година актосъставителят Д.Г.Г. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен
контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е.
бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е
структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на
свидетеля Г., направено в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2021
година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.Г.Г. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в
РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно установено е че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите – полицейски служители, са
категорични, че именно Д. Сидоренки е бил водач на процесния товарен автомобил,
тъй като него са спрели за проверка като той е бил на шофьорското място и на
него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
На базата на
гласните и писмените доказателства, Съдът намира за категорично установена
отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване и констатиране на
нарушението, предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази насока
напълно правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са
квалифицирали поведението на водача като нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на
пътно превозно средство да управляват автомобил под въздействието на алкохол. Иначе казано дадената
от АНО правна квалификация съответства на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа, които
покриват обективните признаци на посочената административнонаказателна
разпоредба. Като водач, управляващ МПС – товарен автомобил (, който факт Съдът
намира за безспорно установен по делото), жалбоподателят е субект на
задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за
движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения,
така и относно движещите се превозни средства. Деянието, осъществено от
жалбоподателя Д.С. в качеството му на водач на МПС и изразило се в управление
на автомобил, след употреба на алкохол, който обективен факт е категорично
доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна, което е в пряк
разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно
като административно нарушение, съгласно административнонаказателния състав на
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя е
правилна. Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата
от цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и водачът е длъжен да не
управлява автомобил след употреба на алкохол или друго упойващо средство. Редът,
по който е установена концентрацията на алкохол, начинът за това са съобразени
напълно с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно изискванията на Наредба № 1
от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието. Изследването е извършено от служител на МВР. Разпитаните по
делото свидетели – полицейски служители, описват този процес, включително и
разясняването на жалбоподателя на правата и процедурата във връзка с ползването
на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде
тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на
алкохол в кръвта му. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване,
в който е посочена алкохолната концентрация в кръвта му. Той не се е съгласил с
резултата, поради което се е явил и е дал кръвна проба. Изследването е
извършено по начин, предвиден в закона, поради което и Съдът приема посочената
в Протокол № 703 от 13.11.2020 година алкохолна концентрация за несъмнено
доказана. Установената концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя в размер на 1.07 промила е доказана по надлежния ред. Последното обстоятелство, както вече бе посочено,
установено посредством Химическа експертиза, извършена от специалист в УМБАЛ –
Пловдив, където е установено завишено (над минимума) съдържание на алкохол в
кръвта на С. (1.07 промила). В тази си
конкретно цифрова стойност, същата надвишава минимално установената – 0.5
промила, за съставомерността на деянието (същото може да се каже и за
резултата от техническото средство „Дрегер 7410” – 0.88 промила, която стойност
показва съдържание на алкохол в кръвта над минимално установената от 0.5
промила). Изследването е извършено по начин, предвиден в закона и не е
било предмет на оспорване, поради което и Съдът приема посочената в него
алкохолна концентрация за несъмнено доказана. В този смисъл жалбоподателят е
управлявал автомобил след употреба на алкохол.
Употребата на алкохол е недопустима при управление на МПС съгласно цитираната
вече разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Поради което и Съдът прие, че е
налице съставомерно деяние по посочения текст, при безспорно доказани обективните
признаци на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени
данни водят до извода, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е
доказана по несъмнен начин.
Пред настоящия Съдебен състав е
удостоверено по несъмнен начин, че на техническото средство към датата на
нарушението има извършена периодична проверка и срокът на същата не е изтекъл.
Налице е и субективният елемент
от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Д.С. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да прецени,
че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол. Субективно,
подсъдимият е имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС
след консумация на алкохол. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.С..
Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на
извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна,
не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този
род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така тъй като се касае за нарушение, засягащо
изключително важни обществени отношения - безопасността на движението по
пътищата. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за
съответстваща на закона.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително, се
наказва с „Глоба” в
размер на 1 000
лв. и с „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца. Санкционната
норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесния случай, тъй като предвижда санкция за
водач, който управлява МПС след употреба на алкохол.
Административните наказания са правилно
и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери,
индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за намаляване на
наложените административни наказания не съществува, предвид фиксираните размери на санкциите, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под тези минимум (ето защо дори представената Декларация за
семейно, материално и имотно състояние, видно от която жалбоподателят има много
нисък месечен доход, не може да доведе до намаляне размера на наложената финансова
санкция). Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до
1.2 на хиляда, включително, установена по надлежния
ред, е предвидено да се отнемат 10 контролни
точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява
съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в
случая нарушение, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно: 1.07
промила, установена по надлежния ред, както и точно е
посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а в чл. 6, ал.
1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 1 - за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда,
включително, установена по надлежния ред (чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от
гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки
съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с
него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни
точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.
Относно разноските:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна
защита и съдействие, но с оглед изхода на делото такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-001019 от 18.11.2020 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Д.С. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Д.С. с
ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)