№ 32905
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110138123 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 207861/25.06.2024 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на В. А. С., с ЕГН **********, срещу
К. И. С., ЕГН **********, Р. Д. М., ЕГН ********** и М. Р. М.а, ЕГН **********, в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, правещо ги клиенти на топлинна
енергия, доставяна до същия, с която ИМ са предявени кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане при условията на разделност на сумите, както следва: общо 1795,05 лв., от която
сума 1475,22 лв., цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
доставяна до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красно село, ж.к. Борово, бл.225,
вх.6, ет.4, ап.101, с аб. № 107000, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане; 251,71 лв. - представляваща мораторна лихва
върху главницата за потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от 15.09.2021 г. до
09.10.2023 г.; 55,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане; 13,12 лв. представляваща мораторна лихва върху
главницата за ДР, дължима за периода на забава от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г.
С уточняваща молба вх. № 239679/23.07.2024 г., ищецът е насочил претенциите си
срещу установените наследници на В. С., а именно конституираните вече ответници: К. И.
С., с ЕГН **********, М. Р. М., с ЕГН ********** и Р. Д. М., с ЕГН **********.
С отговори на искова молба, с вх. № 270580/23.08.2024 г. и вх.№ 307041/01.10.2024 г.,
подадени съответно от ответниците К. С. и М. М.а, и двамата представлявани от
упълномощен мл. адв. В. С. от САК, ответниците са заявили от името на тримата ответници,
че задълженията към ищеца са били изцяло заплатени, за което представят доказателства и
молят за прекратяване на делото. В подкрепа на изложеното представят и фискален бон от
09.08.2024 г., удостоверяващ заплащането на сумата от общо 2562,11 лв., с вкл. законна
лихва до датата на плащане на претендираните главници за ТЕ и ДР, в размер на 157,06 лв. и
съдебни разноски в размер на 610,00 лв.
С Определение № 30918/21.07.2025 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да заяви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответниците.
С молба с вх. № 260197/30.07.2025 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане и
1
погасяване на всички вземания, предмет на делото, в т.ч. законната лихва, дължима върху
просрочените главници за периода от завеждане на ИМ в съда до датата на плащане
09.08.2024 г., посочвайки още, че непогасено е останало само дължимото му се
юрисконсултско възнаграждение, което моли съда да му определи и присъди в настоящото
производство.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците,
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, което недвусмислено се признава от „Топлофикация
София“ ЕАД, то за последното дружество не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 30.07.2025 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което, в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск –
правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че
предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал
правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях
съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 09.08.2024 г., т. е. след връчване на препис
от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са дали повод за
завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от ищеца
разноски по него.
Ищецът е претендирал такива за държавната такса и такси за СУ в общ размер на 405
лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените от името на
„Топлофикация София“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на
исковата молба и една уточнителна молба към нея. От представените от ответниците
доказателства за плащане е видно също, че последните са заплатили общо 610 лв. съдебни
разноски, като доказаните такива от ищеца възлизат на 405,00 лв. Определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение, което му се дължи възлиза на 100 лв. Или от общо
дължимите се на ищеца за настоящото исково производство съдебни разноски от 505,00 лв.,
ответниците са заплатили доброволно 610,00 лв. и следователно на ищеца не се дължат
допълнителни такива, които съдът да следва да му присъди с настоящия съдебен акт.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се следват допълнителни разноски, тъй
2
като сторените и доказани такива в общ размер от 405,00 лв. и определеното му от съда
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. са били изцяло доброволно заплатени от
ответниците, в срока за отговор на исковата молба.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 38123/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3