Решение по НАХД №963/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 4
Дата: 8 януари 2026 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20251210200963
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Благоевград, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200963 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. В. В., с ЕГН **********, с адрес ************,
подадена чрез адв. А. М., със съдебен адрес: ********** против Наказателно постановление
№ 25-1116-001204 от 11.04.2025 г., издадено от Началник Група, сектор „ПП“ при ОД МВР
Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв. и на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 контролни точки.
С жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя. Твърди се липса на нарушение. Иска се отмяна на НП.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично подържа жалбата
и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. По делото
е депозирано писмено становище от надлежно упълномощен адвокат, който излага доводи за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съобразявайки посоченото и като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Л. В. работил като шофьор към фирма „*********. На 10.01.2025 г., в
изпълнение на задълженията си тръгнал от гр.София за гр.Гоце Делчев с влекач ******** с
регистрационен номер ******* с прикачена към него цистерна с регистрационен номер
*********, собственост на "********" ****** . След като разтоварил товара В. тръгнал
обратно за гр.София. Около 14.30 същия се намирал на ПП-1 Е79 ч. на входа на
гр.Благоевград с посока на движение гр.Кресна – гр.Благоевград. По същото време и на ПП-
1 Е-79 с посока на движение от гр. Кресна към гр. Благоевград на входа на гр. Благоевград
1
на път с две ленти на движение в едната посока Св. Х. управлявал лек автомобил марка
модел „*****“ с peг. №******** в дясна лента за движение. Жалбоподателят решил, че може
да изпревари автомобила, управляван от св.Х., поради което и маневра изпреварване, като
преминал в лявата лента за движение и при опит за връщане в дясната лента за движение
ударил и избутал от пътя управлявания от Х. автомобил. За случая бил подаден сигнал , като
на място пристигнали полицейските служители св.К. и П., които разговаряли с двамата
водачи и по следите от удара установили причините на ПТП. Св.Х. бил отведен в Болница
„Пулс“АД. Било образувано ДП №17/2025г. по описа на 02 РУ Благоевград с първо действие
по разследването оглед на местопроишествие. В хода на досъдебното производство били
разпитани участниците в ПТП, полицейските служители, извършени са и други процесуално
следствени действия, включително било преценено, че получените от Х. наранявания
предствалват лека телесна повреда. При тези данни прокурорът е приел, че производството
следва да бъде прекратено и изпратил материалите на административнонаказващия орган
доколкото в случая е налице административно нарушение.
Въз основа на това постановление на 11.04.2025г. Началник Група, сектор „ПП“ при ОД МВР
Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № № 25-1116-001204, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 контролни
точки
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели К., П. и Х., които при разпита си разясняват обстоятелства, свързани с
настъпилото ПТП, причините, конкретно св.Х. установява и механизма. Св. К. и П. от своя
страна чрез показанията си установяват свото участие по случая и предприетото във връзка
с него, както и посоченото от участниците в ПТП. В подкрепа на приетото като факти са и
приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, включително
материалите по прекратеното досъдебно производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като те са логични,
последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото
и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката и ДП писмени
доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства /Заповед л. 13/. Наказателното постановление е в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН
2
реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които
е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално
незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен
начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Достатъчно
ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушението, с
отразяването на път, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл. 57, т. 5 ЗАНН за посочване на
мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е направено по
начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя
да разбере за кое точно негово деяние е издадено НП. В случая достатъчно ясно е
индивидуализиран и управлявания от жалбоподателя автомобил с посочване на марка и рег.
№. Неоснователни са и възраженията за допуснато нарушение, свързано с нарушение на
разпоредбата на ч.33, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай на процесната дата – 10.01.2025 г.
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, в нарушение на разпоредбата на чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДвП, в следствие, на което причинил ПТП с пострадал, в който случай
задължително се уведомява РП. По отношение на деянието е проведено производство за
престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК., което е
прекратено и направен извод, че се касае за административно нарушение. След постъпване
на преписката от Районна прокуратура – Благоевград, ведно с постановлението за
прекратяване на наказателно производство , правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката. Тук следва да бъде
посочено, че в случая от събраните доказателства се установява, че АУАН не е съставян,
което по аргумент от чл.36 води до извод, че към датата на деянието не е било образувано
административнонаказателно производство, което да бъде прекратявано при сигнализиране
на РП, каквито доводи се съдържат в жалбата. Напротив според настоящия състав в
настоящия случай наказващия орган е спазил посочената разпоредба, като след произнасяне
на РП и въз основа на прекратителното постановление е издал атакуваното НП. Анализът на
съдържанието на НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства, сочи на
правилно приложение от АНО на процесуалните правила по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Доколкото, в настоящия случай, наказателното производство е прекратено с акт на
прокурора, то при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, не е необходимо съставянето на
АУАН. При това положение, без значение за законосъобразността на НП е дали АУАН е
упоменат в санкционния акт или не. Необходимо и достатъчно условие за законосъобразното
образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е
препратените на наказващия орган материали да очертават по несъмнен и категоричен
начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в
административнонаказателното производство. В този смисъл, за надлежното образуване на
административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на първо място, актът,
в случая с който се прекратява наказателно производство, следва да съдържа посочване на
лицето, срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и
субективни признаци на вмененото му деяние, както и основанието за прекратяване. В този
смисъл, независимо че АУАН не се съставя, административнонаказващият орган не е
освободен от задължението си по чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за
доказаност на нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства.
3
В конкретния случай, в постановлението на РП. – Благоевград, ясно е посочен деецът,
деянието и правната му квалификация. В постановлението за прекратяване на наказателно
производство и НП съществува абсолютно единство относно дата, място и час на
извършване на нарушението, а самото нарушение е точно, ясно и подробно описано с
всички съставомерни признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и
възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му,
още повече, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в НП дата е
управлявал процесния автомобил. Както бе отбелязано вече, в случая е налице
изключението от общия принцип, регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство въз основа на съставен АУАН, поради което
наличието и/или липсата на такъв не се отразява на законосъобразността на издаденото
наказателно постановление. От значение в случая е, че в рамките на шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от получаване на преписката – административнонаказаващият орган е
издал процесното НП, в този смисъл Решение № 2306 от 11.07.2024 г. на АдмС -
Благоевград по к. а. н. д. № 699/2024 г.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, водачите, който изпреварва е длъжен по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство. Санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на
200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този
текст е необходимо от обективна страна да е допуснато нарушение на правилата за движение
от тези визирани в чл. 179, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая извършеното нарушение по чл.
179, ал. 1 от ЗДвП според наказващият орган е такова по т. 5 пред. 5 – неспазване на
правилата за изпреварване и това е създало непосредствена опасност за движението.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 10.01.2025г.
жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, като при извършване
на предприета маневра изпреварване на пътно движещия се „********“ с peг. №**********,
управляван от Х. не е спазил достатъчно разстояние и е допуснал ПТП, като ударил другия
автомобил и избутал от пътното платно . В тази насока са показанията св.Х., която
категорично пред настоящия състав заявява, че възприела лично дейсвията на водача на
другия автомобил и установил на мястото на щетите по управлявания от него автомобил,
както и причинените му наранявания, които показания се потвърждават от събраните
писмени доказателства, както и от посоченото от полицейските служители. Коментираните
доказателства потвърждават и приетото от наказващия орган по отношение механизма на
ПТП и виновния водач, както и причинно-следствената връзка между действията на В. и
настъпилото ПТП. Именно това негово нарушение на разпоредбата, уреждаща безопасното
извършване на маневрата изпреварване, е станало причина за настъпване на ПТП.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, при
несъобразяване за въведените правила за изпреварване. Авторството на нарушението е
установено с категоричност на извода от събраните в производството доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението от
обективна страна.
4
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на
вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и пряко е
целял това. Като правоспособен водач същия е бил запознат с правилата възведени със
ЗДвП и е бил длъжен да ги спазва и като не е сторил това е осъществил деянието от
субективна страна. За извода си в тази насока и наличието на виновно и съзнателно
поведение съдът отчита и установеното по делото, че същия е професионален шофьор и
именно това работи, което на още по-голямо основание предпоставя наличието на умисъл у
В..
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание на
основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 пред. 5 от ЗДвП действаща към
момента на извършване на нарушението, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е определил по вид наложеното на жалбоподател наказание „глоба” .
Съгласно посочения законов текст, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при
нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.. Абсолютно определения вид и
размер на административното наказание в посочената разпоредба, лишава
административнонаказващия орган и съда от възможността за тяхната индивидуализация,
поради което и не следва да се изследва дали правилно е приложен чл.27 от ЗАНН.С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Правилно като правна последица, с оглед наложеното наказание е приложена Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, като предвид наложеното наказание
по чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 пред. 5 от ЗДвП и на основание чл.6, т.9 от
посочената наредба са отнети 13 контролни точки.
Доколкото в рамките на съдебното следствие са сторени разноски за свидетел в размер на
36.46 лв. и предвид изхода на делото, настоящия състав намира, че същите следва да бъдат
поети от жалбоподателя.
На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1
януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити и др., следва да
се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по
официалния валутен курс.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-001204 от 11.04.2025 г., издадено
5
от Началник Група, сектор „ПП“ при ОД МВР Благоевград, с което на Л. В. В., с ЕГН
**********, с адрес ********** за административно нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП
на основание чл. 179, ал. 2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
на осн. Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 контролни точки.
ОСЪЖДА Л. В. В., с ЕГН **********, с адрес ***************** да заплати по сметка на
РС Благоевград сумата от 36.46 лв. /18.64 евро/, представляващи сторени в хода на
производството разноски.
Оставя без уважение искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

6