№ 313
гр. Русе, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500557 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
М. Н. М., от гр.Русе, е обжалвал решение №951 от 23.06.2023г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№2848/23г. по описа на РРС, с
което съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил акт на домашно
насилие и му е наложил мярка по чл.5 от ЗЗДН.Излага доводи за
неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо да
постанови друго, с което да отхвърли молбата.Претендира разноските по
делото.
Въззиваемата Н. Р. М., от гр.Русе, не изразява становище по
основателността на жалбата.
След преценка на доказателствата по делото и като обсъди
оплакването по жалбата, Окръжният съд намира за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
1
е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
молба на Н. Р. М. против М. Н. М.. В молбата се твърди, че молителката и
ответника са съпрузи-от 26г. и от брака си имат един син, който е
пълнолетен, но живее при тях. Твърди се, че ответникът от години
злоупотребява с алкохол и системно упражнява психическо насилие над
молителката под всякакъв претекст, а в отсъствие на сина им я напада и
физически. На 28.05.2023г. синът им заминал на бригада в САЩ и оттогава
положението в дома им „станало страшно“.
На 30 май 2023г. под въздействието на алкохол, ответникът
упражнил спрямо молителката домашно насилие – нападнал я вербално-
отправил към нея обидни думи и заплахи, които са цитирани и в молбата, и в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН.Ответникът упражнил над молителката и
физическо насилие – нанасял й удари, блъскал я, дърпал дрехите й. На
следващия ден – 31 май, М. напуснала жилището, тъй като се страхувала за
живота си.С молбата Н. М. е поискала по отношение на ответника да бъдат
наложени мерки за защита от домашно насилие, като съдът го задължи да се
въздържа от извършване на такова, да забрани на ответника да приближава
жилището и, местата и за социални контакти и отдих и местоработата на
молителката, както и неясамата на разстояние по-близо от 50 м, да се
задължи ответника да посещава специализирани програми за лечение от
алкохолизъм и наркомании и да бъде предупреден за последствията от
неизпълнение на заповедта, както и да му се наложи административно
наказание глоба.
Ответникът М. Н. М. не е изразил становище по подадената молба в
указания от първоинстанционния съд срок. В съдебното заседание по делото е
заявил, че признава описаното в молбата и съжалява за постъпките си.
По делото не се спори, че страните са съпрузи.От представеното с
молбата за защита от домашно насилие съдебно-медицинско удостоверение,
издадено на 30.05.2023г. от лекар в Отделение Съдебна медицина към
УМБАЛ Канев АД-Русе, се установява, че при прегледа на молителката
по настоящото производство Н. М. са установени следните увреждания :
кръвонасядания по лицето, лява мишница, лява предкитка и дясна
предмишница.Охлузване на десния лакет.Заключението на съдебния лекар е,
2
че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по
давност може да са получени на 30.05.2023г. около 20.00-21.00ч.
Уврежданията са причинили на освидетелстваната болки и страдания.
Както беше посочено по-горе, ответникът М. М. е заявил, че признава
описаните в молбата фактически обстоятелства.Изразил съжаление за
постъпката си.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че решението, с което първоинстанционният съд е уважил молбата за
налагане на мерки за защита от домашно насилие и е задължил М. Н. М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Р. М., е
правилно. Съгласно чл.3,т.1 от ЗЗащДН защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш
съпруг. От данните по представеното медицинско удостоверение и предвид
признанието на ответника, може да се направи извод, че жалбоподателят е
осъществил физически тормоз над молителката, чрез удари и ритници.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е достатъчно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, дори и да
няма други събрани доказателства – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, предоставен е
улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършеното
действие на насилие. В тази връзка, доказателствената тежест е на ответника
при направено оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие и той
следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване
на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена
сила. В настоящия случай, представената декларация, съдържа конкретни и
непротиворечиви твърдения за извършено психическо и емоционално насилие
и кореспондира с изложеното в молбата до съда. Ответникът от своя страна е
признал твърденията на молителката и изложените в декларацията и в
молбата фактически обстоятелства.От съдебно-медицинското удостоверение
се установяват причинените на М. увреждания. Въззивният съд намира, че
3
определените от съда мерки за защита са адекватни и обосновани с оглед
установената фактическа обстановка.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение потвърдено, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 951 от 23.06.2023 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д. № 2848/23 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4