№ 173
гр. Перник, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720105099 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. С. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2914,69 лева –
представляваща предоставени ВиК услуги за периода от 20.12.2011г. до 20.10.2015 г.
включително и сумата от 566,31 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 03.03.2012 г. до 17.11.2015 г., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 9071/2015 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че образуваното изп. производство за
събиране на процесните вземания е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради
което не е дало повод за завеждане на иска. Счита, че искането се основава на едни и
същи факти, поради което е налице един иск и дължимият адвокатски хонорар следва
да бъде в минимален размер. Посочва, че на 17.05.2017 г. е постъпило плащане от
длъжника в размер на сумата от 69,23 лева, което е отнесено за погасяване на
дължимата се лихва. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник, след извършена
констатация, че издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение подлежи на
1
изпълнение, е издаден срещу А. Г. С. изпълнителен лист от 09.03.2016 г . по ч.гр.д. №
9071/2015 г. по описа на РС-Перник за сумата 2914,69 лева – главница за доставка на
ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 20.12.2011г. до 20.10.2015г., сумата от 566, 31 лева – лихва за забава за
месечните плащания за периода от 03.03.2012 г. до 17.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в размер на 69,62 лв.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения изп. лист от
09.03.2016г. по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация” ООД на
28.03.2016г. е образувано изп. дело № 848/ 2016 г. по описа на ЧСИ С.Б. срещу ищцата.
По изп. дело е извършвано проучване на имущественото състояние на длъжника
и е изпратена е покана за доброволно изпълнение.
На 03.05.2016 г. са изпратени запорни съобщения до трето задължено лице-
работодател на длъжника - ****, за запор на трудовото му възнаграждение и до ОД на
МВР –Перник за налагане на запор на МПС – лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. №
****.
Извършени са доброволно две плащания от длъжника прец м. 04 и месец 05.2017
г. от по 100 лева.
Последващи действия не са предприети.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване
недължимост на вземане, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване.
Съдът намира, че въпреки извършеното частично плащане, ищецът има правен
интерес да отрече съществуването на цялото вземане във вида, в който е заявено, тъй
като при отчитане правилото за отнасяне на плащанията по чл.76, ал.2 ЗЗД, то
извършеното такова не е погасило претендираните главница и лихва. Предмет на
доказване от ищеца по предявените искове е, че правото на принудително изпълнение
за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 28.03.2016 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
е действало ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС, според т. 10 от което в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая давността е прекъсната с налагането на запори на 03.05.2016 г..
Давността е прекъсната и с извършените доброволни плащания за съответната част от
сумите, последното на 17.05.2017 г., видно от отразяването върху гърба на изп. лист.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
След 17.05.2017 г. до предявяване на иска не са предприемани действия, годни
да прекъснат давността и петгодишният срок за принудително събиране на вземането е
изтекъл, поради което предявените искове като основателни следва да се уважат.
Погасяването на главното вземане обуславя погасяване и на допълнителните такива на
осн. чл. 119 ЗЗД. Доколкото същите не са въведени в предмета на делото, съдът не
дължи произнасяне по тях в диспозитива си.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищеца имат право на разноски,
както следва ДТ в размер на 140,64 лв., и адв. възнаграждение в размер на 500,00,
чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и
съдействие или общо 640,64 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е минимален размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед фактическата и правна сложност на
3
делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. С. , ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „****, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата в размер
на 2914,69 лева – представляваща предоставени ВиК услуги за периода от 20.12.2011г.
до 20.10.2015 г. включително и сумата от 566,31 лева, представляваща лихва за забава
на месечните плащания за периода от 03.03.2012 г. до 17.11.2015 г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9071/2015 г. на Пернишкия районен съд
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на А.
Г. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „**** сумата в размер на 640,64 лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4