РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД,
ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2020 г. при движение по ул. „С.”, гр. П.,
било реализирано ПТП – лек автомобил ”Мерцедес”, с ДК .... преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Настъпили материални щети.
Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно и действащо
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”,
обективиран в полица № ... С доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер
на 544,74 лева, платено на сервиза, извършил ремонт.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане,
поради което претендира същото, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
19.04.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Оспорва – механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с
настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който трябвало да следи
за обстановката на пътя, респ. възможността да е налице техническа неизправност на
МПС. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да
е настъпило ПТП; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била
налице валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил; застрахователят е заплатил сумата от общо
544,74 лева на автосервиза, извършил ремонт на МПС /вж. Определение по чл. 140
ГПК № 4095/18.06.2021 г.– л.44-45/.
Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за
застраховка „Каско Стандарт”, ведно с общи условия, който е действал към момента на
твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на
заплащане на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да
се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от протокол за ПТП № ..от 10.11.2020 г., при движение по ул. „С.”, гр. П,
лек автомобил ”Мерцедес”, с ДК № .... преминал през необозначена дупка на пътното
платно, при което настъпили материални щети – увредени два броя гуми, джанти и др.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
наличието на дупка на пътното платно, с конкретни размери /обозначена на скицата в
протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били
определени на исковата стойност, която е била изплатена.
По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен
анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка,
2
механизмът на ПТП е свързан именно с попадане на МПС в дупка с описаните
размери. Наличните щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-
възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 550,63 лева.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът
намира направените от ответника оспорвания за ненастъпване на инцидента на
заявеното място и различен механизъм на ПТП, за недоказани от страната, която ги е
навела, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените
възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че
единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през
необезопасена дупка. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да
настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението /в т. см. и САТЕ – според която механизмът изключва
повредите да са поради скрити дефекти/.
По делото се установява, а е отделено и като безспорно, че ищецът е заплатил
общо 544,74 лева на автосервиза, извършил ремонт на МПС.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на посочената сума.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в
населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път
по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Пловдив /чл.
8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
3
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19
от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на
движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление
на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране
за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 550,63 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 544,74 лв. Искът
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е искане,
представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 50
лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ - 100 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Разноските от общо 450 лева ще бъдат възложени в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на Застрахователно
4
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, следните суми:
544,74 лева /петстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт”, по полица № .. за
причинени щети на лек автомобил ”Мерцедес”, с ДК № ...в резултат на настъпило ПТП
на 10.11.2020 г. при движение в град П, по ул. „С.”, поради попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда –19.04.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ – разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5