РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Златоград, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100356 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и
чл. 79, ал. ЗС от В. Б. Т. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З. с. С. ул. А.
С. № **, чрез адв. Е. М. В. - Адвокатска колегия, гр. С., съдебен адрес: обл. С.,
общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА З. с БУЛСТАТ *********
адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.'' №*, представлявана и
управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината.
Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че в границите на Поземлен имот
69105.4.234, местност ,,Д.‘‘, вид територия - земеделска, категория 9, НТП
Нива, площ 4003 кв. м, стар номер 004234, съгласно Заповед за одобрение на
КККР РД-18-116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК
при граници и съседи: имоти с идентификатори 69105.4.230, 69105.4.233,
69105.4.236, 69105.4.238, 69105.4.432, 69105.4.909, е собственик на реална
част от същия имот с площ 1000 кв. м, находящи се в централната част на
имота.
Посочения по-горе имот е придобит от ищеца от неговите родители, като
от 1992 г. владее горната реална част от процесния имот явно и
необезпокояван от никого. Процесната реална част е представлявала
обработваемо място – нива, която ежегодно се е засаждала с различни
селскостопански култури, като през 2003 г. в северната част на процесния
имот е превърнат в овощна градина, а южната в ливада, която се почиствала и
косила ежегодно.
Пълномощникът на ищеца посочва, че при направена справка от В. Т.,
същия установил за своя имот, включително и собствената му част от същия,
че е записан като стопанисван от община З. и попадащ в категорията на земи
1
по чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това, за същия е съставен АЧОС № 134, том 3, peг.
№ 682 от 04.12.2020 г., вписан в Служба по вписванията гр. З.. Ищецът, чрез
адв. Е. В. сочи, че имот с идентификатор 69105.4.234, както и реалната част от
него, собственост на ищеца, никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, нито Община З. някога го е управлявала и стопанисвала.
Имотът не е бил отнеман нито от ищеца, нито от владението на праводателите
му.
В исковата молба се посочва, че имотът никога не е бил включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации,
отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
Също така, съставеният Акт за частна общинска собственост № 134, том
3, peг. № 682 от 04.12.2020 г., вписан в Служба по вписванията гр. З., не е
прекъснал, смутил или отнел владението на В. Т.. Това е така доколкото
владението е факт и прекъсването му се извършва с изрично посочените
способи в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС.
Адв. В. посочва трайна съдебна практика, която потвърждава
изложените твърдения в исковата молба.
Ищецът – В. Б. Т., чрез своя процесуален представител моли съда да
бъдат призовани на съд и след като съда се убеди в гореизложеното, да
постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124 ГПК признае за
установено по отношение на Община З., че той е собственик, на основание
давностно владение, считано от 1992г. на реална част с площ 1000 кв.м от
Поземлен имот 69105.4.234, местност ,,Д.‘‘, вид територия Земеделска,
категория 9, НТП Нива, площ 4003 кв. м, стар номер 004234, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори
69105.4.230, 69105.4.233, 69105.4.236, 69105.4.238, 69105.4.432, 69105.4.909
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника Община З., чрез пълномощника си юрк. З. Ц., с който сочи, че
исковата молба е неоснователна и недоказана предвид това, че с Протоколно
решение от 24.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 и чл.25. ал.1 от ЗСПЗЗ,
одобрено със заповед № 32/28.07.2008г. на Директор на ОД „Земеделие” - гр.
С., Приложение № 8 - имот № 4234 в местността „Д.”, начин на ползване:
Нива. категория 9. с площ 4.002 дка, с начин на възстановяване - в
съществуващи стари реални граници е определен, като земя - общинска
собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. За имота е съставен Акт за
частна общинска собственост № 1927 от 30.11..2020г., вписан в Служба по
вписвания при Районен съд З., вх. №687, том III, дело №322/2020. Процесният
имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото е бил в картата
на възстановената собственост на съществуващи и възстановими стари реални
граници и в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост
по начин на възстановяване за земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание на 17.11.2025г. ищецът не се явява, а се
представлява от адв. В., който поддържа предявения иск. Адвокат Е. В. прави
искане по чл. 214 от ГПК, а именно за изменение на претендираната площ на
2
процесната реална част, с оглед заключението на вещото лице, като същата да
се счита предявена за площ от 1008кв.м.
Община З. не изпраща представител, който да се яви в съдебно
заседание.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
По делото е приложена скица на ПИ с идентификатор 69105.4.234,
находящ се в землището на с. С., местност ,,Д.‘‘, площ 4 003кв.м, предн. на
територията – земеделска, номер по преходен план 004234, на която скица от
АГКК имотът е записан като собственост на община З., описан и съставения
АЧОС №134, том III, рег. №682/04.12.2020г. на Служба по вписванията при
ЗлРС. По делото е представен и самия АЧОС, който е с№1927/30.11.2020г. и
касае процесния имот.
Представено е удостоверение за характеристики на поземления имот,
които характеристики съвпадат с посочените в скиците. От ОД ,,Земеделие и
гори‘‘ гр. С. са представени Протоколно решение от 24.07.2008г., с което са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в Приложение №8 фигурира и
процесния имот под №4234. Представена е и заповед за одобряване на
приложението.
По делото са разпитани като свидетели Н. Ш. С. и Б. Н. М., които са
съседи на ищеца. Съдът дава вяра на същите, тъй като те не влизат в
противоречие със събраните писмени доказателства, а и с назначената
експертиза. От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че
ищецът В. Т. има имот в местността ,,Д.‘‘, землището на с. С.. Площта на
имота е 1-1.5 дка, мястото не е оградено, но има синори от към съседните
имоти. Съседни са имотите на братята му. В. Т. няма спорове с никого за
собствеността на процесния имот, нито за граници. Една част от имота е
овощна градина, а друга част е ливада.
В. Т. обработва имотът от около 40г. Свидетелите не са виждали и някой
от общината да влиза и да обработва имота за някакви общински нужди. В. Т.
полага грижи за прасковите от дълго време, като в тази дейност му помага и
неговия син Б..
С Определение №324/08.10.2025г. съдът е допуснал и назначил съдебно-
техническа експертиза с вещо лице Д. К. С.. Съдът приема заключението на
същото, като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за
установено, че процесната част е разположена по средата на имот с
идентификатор 69105.4.234, в м. ,,Д.‘‘. Имотът се намира в непосредствена
близост до жилищните сгради на фамилия Т., като е поделен между
родствениците. Процесната част има материализирани граници - гранични
камъни, колчета, слог. Имотът е ливада - добре поддържана. В горната част
има бетонова площадка и овощни дървета. В долната част на имота има сонда.
Вещото лице установява, че за поземлен имот с идентификатор
69105.4.234 по КККР на с.С., общ.З., обл.С., одобрени със Заповед №РД-18-
3
116/15.01.2018 год. на ИД на АГКК гр.С., с площ 4003 кв.м, c начин на трайно
ползване - нива, девета категория, в местност Д., при граници: 69105.4.238,
69105.4.432, 69105.4.230, 69105.4.233, 69105.4.909 и 69105.4.236 има съставен
акт за частна общинска собственост АОС №1927/30.11.2020 год., на
основание Протоколно решение №1 от 24.07.2008 год. на комисия по чл.19,
ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №32/28.07.2008 год. на директора на ОД
ЗГ - С..
При извършена проверка от вещото лице С. в Община З. и в ОДЗ С.
същата установява, че процесният имот не е отчуждаван и не е внасян в ТКЗС,
ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации.
Инж. Д. С. е нанесла на комбинирана скица, съгласно находящите се на
място граници и е повдигнала в жълт цвят процесния имот.
Процесната част не е отчуждавана, нито е внасяна в ТКЗС, ДЗС, АПК
или образувани въз основа на тях земеделски организации.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение и
уточнява, че целия (голям) имот е наследствен и наследниците са си го
разделили. Имотът не е вкарван в ТКЗС и не е възстановяван. През
социализма фактически не е отнеман.
С оглед направеното искане от страна на ищеца, а именно такова по чл.
214 от ГПК, съдът е допуснал поисканото изменение на претендираната площ,
като счита същото за допустимо, тъй като е направено от правоимаща страна
и в законоустановения срок, с оглед на което предявения иск се счита за реална
част с площ от 1008кв.м.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в
чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на над 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е
добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността
върху процесната реална част, въз основа на повече от 40-годишна
придобивна давност. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, необезпокоявано, каквото изискване е поставено от
съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно
основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о.
4
Няма доказателства по делото за прекъсване на давността, за завладяване на
процесния имот от друго лице и или други подобни действия.
Не се установява ищецът да има спор за собствеността на процесната
реална част с други лица, няма спор и за границите, а освен това никой
служител от община З. не е влизал в претендираната част да извършва каквито
и да са действия, по какъвто и да е повод.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост
и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
Ответникът по делото Община З., никога не е владяла процесната реална
част, защото, според гласните доказателства, а и заключението на вещото
лице, там никой не е влизал.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г. второ
ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна
собственост, ищеца следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79
ЗС. В настоящия случай, ищецът се е справил с доказателствената тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за частна общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имота е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик. В практиката на ВКС се приема, че актовете за
държавна, съответно общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, като с тях се
удостоверява възникването и изменението, и погасяването на държавна,
съответно общинска собственост. ВКС въвежда изискването освен описание
на имота и неговото местонахождение, в акта да се посочват правното и
фактическото основание, по силата на което имотът е станал държавна
(общинска) собственост – Решение №269/03.08.2012г. на ВКС по гр.д.
№643/2011г., първо г.о.; Решение №87/01.08.2018г. на ВКС по гр.д.
№2714/2017г., първо г.о. и други.
5
В настоящият случай в АЧОС е посочено само правно основание, но не и
фактическо, поради което съдът приема, че липсва яснота за придобиване на
имота от държавата (общината).
В приложения акт за частна общинска собственост, като правно
основание е посочен чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, където е посочено, че общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закона.
Съдът обаче приема, че след като процесната реална част, като част от
целия имот не е била одържавявана, тя не е подлежала на възстановяване по
ЗСПЗЗ. За такива имоти няма пречка собствениците да се снабдят с
нотариален акт, въз основа на изтекла придобивна давност или да предявят
иск срещу общината.
Според съдебната практика, ако определени лица не са били членове на
ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността
върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тези земи
не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, както неправилно е
сторено това с процесната реална част, а и целият имот с идентификатор
69105.4.234. В АЧОС е отбелязано точно това правно основание, а именно чл.
19 от ЗСПЗЗ. В този фонд могат да влязат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове.
Според вещото лице целия имот, включително претендираната реална
част, не са били отчуждавани, нито внасяни в ТКЗС, ДЗС, АПК или други
образувани, въз основа на тях земеделски организации.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не притежават
документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода
на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност. Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се
намира извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че
той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Съдът намира, че в случая не е налице забраната да се придобива по
давност части от парцели и УПИ-та. В случая процесният имот не е в
регулация, а според НТП е земеделска територия.
В настоящия случай не е налице и забраната по чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72 от
ЗН – забраните се отнасят само за посочените в тях придобивни способи –
разпореждане, делба и оземляване, но не се прилагат при придобивна давност.
6
В този смисъл е коректно цитираната практика от адв. Е. В. – Решение
№36/09.09.2020г. по гр.д. №3117/2019г., първо г.о. на ВКС.
Тоест, налага се извода, че ищецът ще следва да бъде признат за
собственик на притендираната реална част с площ 1 008кв.м.
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което не следва да бъдат присъждани такива.
Комбинираната скица, изготвена от вещото лице Д. К. С., приложена по
делото на стр. 54, да се счита за неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА З. с БУЛСТАТ *********
адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.'' №*, представлявана и
управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината, че В. Б. Т. ЕГН ********** с
адрес обл. С., общ. З. с. С. ул. ,,А. С.‘‘ № ** е собственик, на основание
давностно владение от 1992г. на реална част с площ 1008кв.м в границите на
Поземлен имот 69105.4.234, местност ,,Д.‘‘, вид територия - земеделска,
категория 9, НТП Нива, площ 4003 кв. м, стар номер 004234, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-116/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори
69105.4.230, 69105.4.233, 69105.4.236, 69105.4.238, 69105.4.432, 69105.4.909.
Комбинираната скица, изготвена от вещото лице Д. К. С., приложена
по делото на стр. 54, да се счита за неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________
7