Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
град Горна Оряховица, 10.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 114
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.М.Д. обжалва електронен фиш серия К № 1853620,
издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон. Във фиша било посочено неправилно, че е
собственик на заснетия автомобил. Посочва, че не е собственик на автомобила и
че по преписката не е приложена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която
действителният собственик на автомобила да го е посочил за нарушител. Поради
това поддържа, че фишът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1
от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.И. поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.11.2017 г. в 9:28 часа на територията на община Л.
на път I-4 при км 153+343 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar
SD 580 автомобил „Н.К.” с рег. № *******, движещ се в посока към град Варна със
скорост 92 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч.
На 14.11.2017 г. за установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение против З.А.А. в качеството му на законен
представител (управител) на дружеството „О.Р.“ ООД, регистрирано в Пътна
полиция като ползвател на заснетия автомобил, бил издаден електронен фиш серия
К № 1814442, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е
движел със скорост 89 км/ч. Електронният фиш бил връчен на наказания Ангелов на
04.12.2017 г.
На 11.12.2017 г. в ОДМВР-Велико Търново постъпила декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, подписана от П.И.Л. – управител на „О.Р.“ ООД, в която
деклараторът Л. посочил, че на посочените във фиша дата и час заснетият
автомобил „Н.К.” с рег. № ******* е бил във владение на жалбоподателя А.М.Д..
Към декларацията управителят Л. приложил фотокопия от свидетелството за
управление и от личната карта на жалбоподателя и от договор за отдаване под
наем на процесния автомобил, сключен на 09.11.2017 г. в 9:00 часа за срок до
9:00 часа на 11.11.2017 г.
След подаването на цитираната по-горе декларация
първоначално издаденият електронен фиш серия К № 1814442 бил анулиран
(справката на л.8).
На 13.12.2017 г. бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 1853620 против жалбоподателя А.М.Д..
Препис от последния фиш бил връчен на жалбоподателя Д. на
23.01.2019 г. На 28.01.2019 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата
жалбата против фиша.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити.
От справката на л.19 и 20 се установява, че
обжалваният електронен фиш е издаден на 13.12.2017 г., т.е. един месец и два
дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да се
приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от установяване на
нарушението.
От приетата като писмено доказателство схема на
хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+000, в сила към 10.11.2017 г. (л.41 – 42 от делото), се
установява, че мястото на заснемане на нарушението е било надлежно означено с
пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”.
Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на електронния
фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приетата като доказателство снимка № 347, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar № 00209D33F1A0 (л.18 от делото),
представляваща веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес (чл.189, ал.15 от ЗДвП), както и от данните
от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител,
се установява, че на 10.11.2017 г. в 9:28 часа при км 153+343 на път I-4, на
територията на община Л., автомобил с рег. № ******* се е движел със скорост 92
км/ч. Видно от цитираната по-горе схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, в
сила към 10.11.2017 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343
в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен
при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От
същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343
се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на което е била
монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337).
Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо
заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с
регистрационен номер *******. От друга страна, от данните в т.1.4 на
методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 (л.25 – 29 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази
система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на
нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата
на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км
153+337.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.24), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена
скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство
за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № 2-ИСИ/26.01.2017 г. (л.22),
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че фактът на
извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
От данните в справката за регистрацията и собствеността
на заснетия автомобил (л.17) се установява, че дружеството „О.Р.“ ООД е
регистрирано в Пътна полиция като ползвател на заснетия автомобил. Видно от
справката от Търговския регистър на л.44, посоченото дружество се представлява
заедно и поотделно от управителите З.А.А. и П.И.Л.. С цитираната по-горе
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП управителят на дружеството П.И.Л. е посочил
жалбоподателя А.М.Д. като лице, на което е било предоставено управлението на
заснетия автомобил към датата и часа на извършване на нарушението. Декларацията
е подадена в законния срок, като е изпълнено изискването на закона към нея да е
приложено копие от свидетелството за управление на лицето, посочено за водач на
автомобила към момента на извършване на нарушението. В процесния случай към
декларацията е приложен и договорът за отдаване на автомобила под наем, в който
жалбоподателят е удостоверил с подписа си обстоятелствата, че е получил
автомобила от представител на „О.Р.“ ООД на 09.11.2017 г. в 9:00 часа и че го е
върнал на представител на дружеството на 11.11.2017 г. в 9:30 часа.
Предвид изложеното по-горе съдът приема за установено по
несъмнен начин обстоятелството, че на посочените в електронния фиш дата и час на
нарушението заснетият автомобил е бил управляван от жалбоподателя А.М.Д..
Приложената по преписката декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, цитирана по-горе, опровергава развитото в жалбата оплакване за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. За заснетото с техническото
средство нарушение жалбоподателят е наказан не в качеството си на собственик на
автомобила, а като лице, за което е установено с декларацията по чл.189, ал.5
от ЗДвП и с приложените към нея писмени доказателства, че е управлявало
автомобила в момента на извършване нарушението.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба от 100 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост
от 92 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 89 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе Методически указания за реда за
работа със стационарна система MultaRadar SD580). Така извършеното редуциране
на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 29 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 1853620,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на А.М.Д., ЕГН **********,***, с друг
известен адрес ***, с адрес за призовки
и съобщения *** – адв. Р.И., е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата
на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….