РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _14.04._ 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори март_ 2021 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_594_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между Я.И.Т. и БТК ЕАД е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., че в изпълнение на договора телекомуникационната компания е предоставила услуги за периода от 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г., които са фактурирани, но дължимите суми на обща стойност 45,27 лв. не са заплатени от абоната. Твърди се също така, че на абоната е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 280 лв., но се претендира незаплатен остатък в размер на 55,80 лв. – представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга по сключения договор. Твърди се, че от 30.08.2017 г. е деактивиран процесния абонамент, че  БТК ЕАД е прехвърлило вземанията си на 16.10.2018 г. на С.Г.Груп ООД, което от своя страна е прехвърлило вземанията си по отношение на длъжника на ищцовото дружество на 01.10.2019 г. Във връзка с уведомяването на длъжника за извършените цесии се твърди, че ищцовото дружество е упълномощено да уведоми длъжника за извършената цесия и към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, поради което се счита, че длъжника е надлежно уведомен, с получаване на документите по настоящото дело.

Твърди се, че ищецът е  депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, като съобщението на ответника е връчено чрез залепване на уведомление, поради което е предявен настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 45,27 лв. – представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими за периода 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г. по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключени между Я.И.Т. и БТК ЕАД, с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г.; сумата от 55.80 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение /неустойка/, дължима по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключени между Я.И.Т. и БТК ЕАД, с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г.; както и лихва за забава в размер на 12,24 лв. – за периода от 04.08.2017 г. до 01.04.2020 г. – начислена върху главницата от 45,27 лв.

Претендират се направените деловодни разноски.

Тъй като съобщението по чл. 131 от ГПК до ответницата е връчено чрез залепване на уведомление, на същата е назначен особен представител по делото. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК особения представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявения иск е допустим, като предявен от активно легитимирано лице, изразил е и становище, че искът е неоснователен. Заявява, че липсват доказателства за това, че длъжникът Я.И.Т. е уведомен за извършената цесия на вземането и че от приложените доказателства се установява, че договора е деактивиран на 30.08.2017 г., от когато до датата на подаване на исковата молба 13.10.2020 г. са изминали повече от 3 години, което обстоятелство преклудира правото на ищеца да претендира сумите описани в исковата молба съгласно чл. 111 от ЗЗД.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от изложеното в исковата молба е, че в същата се твърди, че ответникът е имал качеството на абонат на БТК ЕАД по сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., с който му е предоставена ТВ услуга при условията на посочен  тарифен план с месечен абонамент 14,80 лв. и добавена услуга – посочен пакет с абонамент 3,80/месец. Това обстоятелство се установява от представеното по делото копие от договор – л. 22 - л. 25.

Предвид това, съдът приема, че по делото е установено по един безспорен начин, че ответника е бил абонат на БТК ЕАД и като такъв е дължал периодични месечни плащания за предоставените му услуги.

По делото са представени доказателства, че вземането на БТК ЕАД по отношение на Я.И.Т. е прехвърлено на С.Г.Груп ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна С.Г.Груп ООД е прехвърлило вземането си на ищцовото дружество ЮБЦ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. 

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 426/2020 г. е, че ЮБЦ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу  Я.И.Т. за сумата от 45,27 лв. – главница – представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги дължими по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и БТК ЕАД, за сумата от 55,80 лв. – обезщетение за неизпълнения, дължими по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер  15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и БТК ЕАД, и за сумата от 12,24 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2017 г. до 01.04.2020 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 209 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 13.08.2020 г. срещу която заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, който е посочил, че не дължи никаква сума. След подаване на възражението, съдът е дал възможност на заявителя да предяви иск за вземането си и в указания 1 месечен срок ищцовото дружество е предявило настоящия иск.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

Към материалите по делото е представена месечна сметка № ********** от 15.04.2017 г. /л. 26/ от която се установява, че към 15.04.2017 г. Я.И.Т. с клиентски номер 15945356001 дължи сумата от 16,64 лв.

Представена е и месечна сметка № **********/15.05.2017 г. /л. 27 от делото/ от която се установява, че към 15.05.2017 г. Я.И.Т. с клиентски номер 15945356001 дължи сумата от 35,73 лв., включваща сумата от 16,64 лв. дължима  за предходен период /по предходната месечна сметка/.

Представена е и месечна сметка № **********/15.06.2017 г. /л. 28 от делото/ от която се установява, че към 15.06.2017 г. Я.И.Т. с клиентски номер 15945356001 дължи сумата от 54,82 лв., включваща сумата от 35,73 лв. дължима  за предходен период /по предходната месечна сметка/.

Представена е и месечна сметка № **********/16.07.2017 г. /л. 28 от делото/ от която се установява, че към 16.07.2017 г. Я.И.Т. с клиентски номер 15945356001 дължи сумата от 45,27 лв., включваща сумата от 43,11 лв. дължима  за предходен период.

От посоченото по-горе е видно, че останалото общо задължение от 45,27 лв. включва в себе си задължения за дължими периодични ежемесечни плащания. Вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.в от ЗЗД и за тях се прилага 3 годишна давност – ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК.

Видно от издадената сметка  е, че същата е от 16.07.2017 г. и е с посочен срок за плащане 01.08.2017 г., поради което от тази дата започва да тече 3 годишната погасителна давност. Сключването на цесия, няма отношение към института на погасителната давност и този факт не води след себе си прекъсване на давността. Давността е започнала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /арг. чл. 114 ал.1 от ЗЗД/. В случая вземанията по отделните фактури /сметки/ са с определен срок на плащане – съответната дата, посочена в самата сметка, като последната сметка  издадена на 16.07.2017 г. е с посочен срок на плащане 01.08.2017 г. В резултат, съдът приема, че на 01.08.2020 г. е изтекла  тригодишната погасителна давност за заплащането на общо дължимата сума за стойност на услугите, предоставени от телекомуникационната компания, а именно за заплащането на сумата от 45,27 лв. За тази сума е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 11.08.2020 г. – десет дни след изтичане на тригодишната погасителна давност. Преди тази дата няма представени доказателства  ищецът или предходния кредитор да е предприел действия по упражняване на правата си на кредитор спрямо ответника по вземането, поради което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума е неоснователен, поради погасяването му по давност.

По отношение на търсената сума от 55,80 лв. – представляваща незаплатен остатък от претендирана неустойка, съдът приема следното:

В исковата молба се твърди, че поради неплащане на дължимите задължения от ответника, оператора е прекратил едностранно сключения между страните договор. Твърди се, че сключения между БТК ЕАД и ответника договор е прекратен предсрочно на 30.08.2017 г., което е генерирано автоматично от вградената електронна система на оператора, тъй като не е регистрирано плащане и е имало наличие на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно крайния срок на действие на ползвания абонамент. Посочено е, че е издадена крайна фактура на 15.09.2017 г., включваща в себе си неплатени суми от преди това общо в размер на 45,27 лв., както и начислена неустойка в размер на 280 лв., от която се претендира незаплатен остатък в размер на 55,80 лв.

Видно от представената по делото сметка № ********** е, че същата издадена на 15.09.2017 г., с посочен срок за плащане 02.10.2017 г., като в нея освен сумата от 45,27 лв. – посочена като дължима от предходни периоди е посочена и сумата от 280 лв. – посочена като „корекции, дарения и услуги от партньори“.

По делото не са представени доказателства от които да се установява, че тази сметка касае именно твърдяната неустойка, както и доказателства установяващи дължимостта на търсената сума от 55,80 лв., за която на стр. 3 от исковата молба се твърди, че представлява незаплатен остатък от неустойка общо в размер на 280 лв.

Дори да се приеме, че търсената сума от 55,80 лв. действително представлява неустойка, която според твърдението е равна на 3 месечни абонаментни такси по сключения договор, съдът приема, че е основателно възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване по давност и на вземането за неустойка и лихва, предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. /В този смисъл решение № 285/06.10.2015 г. ВКС по гр.д. 1953/2015 г. IVг.о./. Неустойката като съглашение и задължение има акцесорен характер. Тя е функция на главното задължение за заплащане на ползваната далекосъобщителна услуга, поради което погасяването по давност на главното задължение има аналогично действие и за задължението за неустойка.

Предвид изложеното, съдът приема, че претенцията за неустойка е погасена по давност и възражението на процесуалния представител на ответника в този насока е основателно и поради това искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

По отношение претенцията за мораторна лихва за забава в размер на 12,24 лв. за периода от 04.08.2017 г. до 01.04.2020 г., начислена върху главницата от 45,27 лв., съдът приема за основателно възражението на процесуалния представител на ответника. И това вземане е погасено по давност, тъй като се явява акцесорно по отношение на главното вземане за заплащане на ползваната далекосъобщителна услуга и съдът приема, че и по отношение на нея също е приложима разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Предвид това искът и в тази му част е неоснователен, поради погасяване по давност на вземането.

По изложените съображения предявеният иск за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 45,27 лв. главница - стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и „БТК“ ЕАД, в размер на  55,80 лв. – обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и „БТК“ ЕАД и в размер на 12,24 лв. мораторна лихва, за периода от 04.08.2017 г. до 01.04.2020 г. начислена върху главницата от 45,27 лв., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Процесуалният представител на ответника не е претендирал разноски, нито са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да му се присъждат такива.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради погасяване по давност на вземането, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от „ЮБЦ” ЕООД, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.Г. – пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД срещу Я.И.Т., с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че Я.И.Т. дължи на „ЮБЦ” ЕООД  сумата от 45,27 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и „БТК“ ЕАД, сумата от 55,80 лв. обезщетение за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г. с клиентски номер 15945356001 от 04.08.2015 г., сключен между Я.И.Т. и „БТК“ ЕАД и сумата от 12,24 лв. мораторна лихва, за периода от 04.08.2017 г. до 01.04.2020 г. начислена върху главницата от 45,27 лв.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: