Решение по дело №2226/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 372
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20231210102226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Благоевград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102226 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от П. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„К.“ № , чрез пълномощника - адв. М. А. против С. А. Б., роден на г., ЛН **********, с
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №, издадено от МВР на г. с адресна
регистрация: гр. С., кв. „Д.“, улица „К.“, №.
Ищецът твърди, че на 21.11.2022 година между него и ответника е бил сключен писмен
договор за паричен заем, по силата на който, в качеството на заемодател, се е задължил да
предостави на ответника, в качеството на заемател, сумата от 50 000 лева. Заявява, че
съгласно чл. 1 от договора заемодателят се е бил задължил да предал в собственост на
заемателя сумата в размер на 50 000 лева, а заемателят се бил задължил да върнел заемната
сума по реда и съгласно условията на договора, като заплатил лихва в размер на 5%
годишно върху получената заемна сума. Съгласно чл. 2, ал. 1 страните по договора за заем са
постигнали съгласие предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя да се
извърши по банков път, на веднъж или на части, като съгласно чл. 2, ал. 3 от договора
заемната сума следвало да бъде върната по банков път в срок до 28.02.2023 г. Поддържа, че
е предал по банков път заетата сума, като били направени три превода - на дата 22.11.2022 г.
за следните суми: за сумата от 15 000 лева, за сумата от 15 000 лева и за сумата от 20 000
лева. Ответникът след датата на падежа (28.02.2023 г.) - на дата 17.06.2023 г. бил превел
сумата от 3 500 лева и на дата 28.06.2023 г. бил превел сумата от 2 500 лева. Излага, че на
18.10.2023 г. ответникът по банков път чрез превод по разплащателната сметка на ищеца в
ОББ АД бил превел сумата от 20 005,96 лв., поради което към датата на подаване на
исковата молба оставала дължима сумата от 23 994,04 лева. Смята, че заемателят- ответник
бил изпаднал в забава, поради което дължал мораторна лихва за забава върху заетата сума в
общ размер на сумата от 3 797,47 лв. за периода 28.02.2023 - 25.10.2023 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки
съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът С. А. Б. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции:
- чл. 240 ЗЗД - относно вземането за сумата от 23 994,04 лева, главница, дължима на
основание сключен договор за заем от 21.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба /25.10.2023 година/ до окончателното
изплащане на сумата;
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 3 797,47 лева, представляваща сбор от
дължими суми за мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2023
година до 25.10.2023 година.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищецът за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника С. А. Б. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията му
и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като
въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата
молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание за ответникът не се е явил, не е
изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор за заем, по силата на който ищецът има
качеството на заемодател, а ответникът - на заемополучател; реалното предоставяне от
ищеца на ответника на заемната сума, претендирана като главница по договора; настъпване
на падежа на задължението на заемополучателя, касаещо връщане на главницата, наличието
на главен дълг, произтичащ от процесния договор за заем; изпадане в забава на ответника;
размера на претендираното обезщетение съобразени с предпоставките за уважаване на
ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се
приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1
ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторените
разноски в общ размер от 6206,66 лв.
2
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Б., роден на г., ЛН **********, с удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС №, издадено от МВР на г. с адресна регистрация: гр. С., кв. „Д.“, улица
„К.“, № да заплати на П. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № , следните суми:
- 23 994,04 лв. /двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и четири
стотинки/ - главница, дължима на основание сключен договор за заем от 21.11.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба /25.10.2023 година/ до окончателното изплащане на сумата;
- 3797,47 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/ - представляваща сбор от дължими суми за мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 28.02.2023 година до 25.10.2023 година.
- 6206,66 лв. /шест хиляди двеста и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ - на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3