Решение по дело №8453/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1470
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20182120108453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1470

 

гр. Бургас, 10.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8453/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Б.К.К.,***, с която претендира осъждане на Ж.С.Ч., Т.С.Ч.,***; М.Т.Ч.-В. и В.В. ***, да преустановят неоснователното си бездействие, с което пречат на ищеца да упражнява спокойно и пълноценно правото на собственост върху недвижимия си имот – ателие № *****, находящо се в гр. Б*****, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, като четиримата ответници бъдат задължени да извършат ремонт на банята в съседния на описаното ателие апартамент № ****, находящ се в гр. ********, който апартамент е собственост на първите двама ответници и се ползва от другите двама ответници; претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 1870 лева – обезщетение за нанесени през 2018 год. в собственото на ищеца ателие щети, последица от водопроводен теч от банята на апартамента на ответниците; 900 евро – пропусната полза за периода 05-14.04.2018 год., и 1400 евро – пропусната полза за периода 14-28.07.2018 год., двете вземания последица от невъзможността за получаване на наемна цена, в резултат от увреждането на ателието на ищеца от процесния водопроводен теч, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от процесните главници, начиная от подаване на исковата молба – 16.11.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски, вкл. направените в производството по обезпечение на доказателства (ч. гр. д. № ******/2018 год. на БсРС).

Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 109, ЗС във вр. с чл. 45, чл. 50, изр. първо, чл. 51, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.

Ответниците оспорват исковете, вкл. и като погасени по давност; молят за отхвърлянето им; не ангажират доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, а и се установява от представените писмените доказателства, че ищецът е легитимиран като собственик на процесното ателие № *******, находящо се в гр. *********, а ответниците Ж. и Т. Ч* са собственици на разположения в съседство, на същия етаж, апартамент № *******, който апартамент е обитаван от другите двама ответници.

Ищецът твърди, че вследствие некачествено извършен ремонт в банята на съседното жилище, чиято стена е обща с антрето на ателието, през 2015 год. е възникнал воден теч от В и К инсталацията на ответниците, увредил мазилката, ламинирания паркет и вратата в имота на ищеца. Ищецът сочи, че е отстранявал за собствена сметка уврежданията в ателието си, но повредата в банята на ответниците не е била отстранена, поради което през 2018 год. били нанесени нови щети – предмет на настоящото производство. В подкрепа тези твърдения са показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че в ателието на ищеца имало петна от влага, вкл. и през лятото-есента на 2018 год. (сви. И* И*) и пролетта на 2019-а (свид. С* Р*). Щетите в ателието на Б.К. през 2018 год. са установени и от вещо лице, чието експертно заключение е прието по реда на чл. 207, ГПК, съгл. приложеното ч. гр. д. № *********/2018 год. на БсРС.

По делото е прието заключение по техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно и компетентно. Вещото лице И. сочи, че към момента на огледа – м. април 2019 год., няма следи от влажни петна по разделителната стена между двете жилища; установява, че по тази обща стена, на височина от 1 м. от пода, преминава само хоризонталната индивидуална водопроводна инсталация за банята на жилището на ответници Ч*.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения негаторен иск за неоснователен. Нормата на чл. 109, ЗС повелява прекратяване на всяко неоснователно поведение, с което нарушителят смущава пълноценното ползване на собствената вещ на ищеца – 351-94-ІV ГО на ВС, 411-99-ІV ГО на ВКС. Тази претенция изисква провеждане на главно и пълно доказване на следните обстоятелства – активна легитимация на ищеца като собственик на вещ (движима или недвижима), пасивна легитимация на ответника като субект, чието неправомерно поведение – действие или бездействие, смущава пълноценното ползване на вещта от ищеца-собственик – чл. 154, ал. 1, ГПК. В настоящия казус тези обстоятелства са доказани, но липсват данни за продължаващо към момента на приключване на съдебното дирене неправомерно увреждане (наводняване) на ателието на ищеца. В заключението си по делото вещото лице Р.И. сочи, че към момента на огледа през пролетта на 2019 год. няма следи от водопроводен теч в банята на апартамент № ****, поради което съдът, с оглед липсата на опровергаващи доказателства, приема, че към настоящия момент източникът на увреждане, съществувал през 2018 год., е отстранен. Съдът намира, че този източник се е намирал в индивидуалната водопроводна инсталация в банята на апартамент № *, тъй като няма данни за друг В и К клон, преминаващ през общата на двата имота разделителна стена. Неизправността на В и К съоръжението в банята на ответниците е съществувала и през есента на 2018 год., видно от показанията на свид. И*, но отстраняването й в хода на настоящия съдебен процес следва да бъде съобразено, на основание чл. 235, ал. 3, ГПК. Предвид изложеното, съдът приема, че към настоящия момент не налице фактическо противоправно състояние, поддържано от собствениците и, или ползвателите (обитателите) на апартамент № *, което състояние уврежда чрез проникване на влага разположения в съседство ателие № *, а така създава пречки за нормалното му ползване (367-2010-ІІІ ГО на ВКС, 348-2012-І ГО на ВКС). Негаторният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице данни за необходимост чрез търсената съдебна санкция задължаване на бездействащите ответници да отстранят неизправността на индивидуалната водопроводна инсталация в банята си (348-2012-І ГО на ВКС).

Съдът намира за доказан по основание и размер главния иск по чл. 50, ЗЗД. Видно от неоспореното заключение на вещото лице в производството по обезпечение на доказателствата, през 2018 год. и в двете нива в ателието на Б.К. са били налице материални увреждания, състоящи се в подкожушени мазилка и шпакловка, изпадала мазилка, частично увреден ламинат, мухъл по стени и в кухненските шкафове. Стойността за отстраняване на описаните увреждания е определена от вещото лице на 1870 лева – заключението не е оспорено от ответниците и не е проведено насрещно доказване, за установяване неправилността му. Предвид изложеното, главното парично вземане за възстановяване щетите в ателие № ** от 2018 год. е доказано и следва да бъде изцяло уважено.

Съдът намира за основателен и иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи – общо 2300 евро. Видно от показанията на свидетеля С* Р*, направените за пролетта и лятото на 2018 год. две резервации за наем на процесното ателие са били отменени от собственика-ищец поради лошото състояние на имота (в т. ч. и невъзможност за отваряне на входната му врата), изключващо нормалното му ползването му по предназначение – като жилищен обект за почивка. Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между водопроводния теч, засегнал състоянието на ателие № *, и невъзможността от получаване наемната цена за ползване на обекта съобразно направените две резервации, т. е. ответниците дължат обезщетението от общо 2300 евро – чл. 51, ал. 1, изр. първо, ЗЗД.

Отговорността на ответниците за заплащане на присъдените вземания е солидарна, на основание чл. 50, изр. първо, ЗЗД (27-2019-ІV ГО на ВКС), тъй като Ж. и Т. Ч* са собственици на апартамент № *, съотв. и на увредената В и К част в банята му, а М. и В. В* са негови обитатели, т. е. те са упражнявали надзор върху В и К съоръжението на жилището.

Върху уважените парични претенции ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба – 16.11.2018 год., до окончателното им изплащане.

Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като процесните вземания са свързани с увреждания в ателие № *, датиращи от 2018 год., т. е. до датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл 5-годишният срок по чл. 110, ЗЗД.

Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 2693 лева, в т. ч. и разноските по ч. гр. д. № */2018 год., на основание чл. 209, ГПК. Въпреки отхвърлянето на претенцията по чл. 109, ЗС, съдът счита, че с поведението си ответниците са дали повод за предявяване на този иск през м. ноември 2018 год., тъй като източникът на водопроводния теч е отстранен едва в хода на съдебния процес, поради което не е налице основание за намаляване размера на дължимите на ищеца разноски.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109, ЗС на Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответниците Ж.С.Ч., ЕГН **********, Т.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес ***; М.Т.Ч.-В., ЕГН **********, и В.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да преустановят неоснователното си бездействие, с което пречат на ищеца да упражнява спокойно и пълноценно правото на собственост върху недвижимия си имот – ателие № *, находящо се в гр. *****, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като четиримата ответници бъдат задължени да отстранят водопроводната повреда в банята на разположения в съседство апартамент № **, находящ се в гр. *, собственост на ответниците Ж.С.Ч. и Т.С.Ч., обитаван от ответниците М.Т.Ч.-В. и В.В.В..

 

ОСЪЖДА Ж.С.Ч., ЕГН **********, Т.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес ***; М.Т.Ч.-В., ЕГН **********, и В.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 50 и чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1870 (хиляда осемстотин и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за нанесени през 2018 год. щети в ателие № **, находящо се в гр. ****, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, собственост на ищеца Б.К., които щети са последица от водопроводен теч от индивидуалната хоризонтална водопроводна инсталация в банята на съседния апартамент № ***, находящ се в гр. ****, собственост на ответниците Ж.С.Ч. и Т.С.Ч., обитаван от ответниците М.Т.Ч.-В. и В.В.В., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1870 лева, начиная от подаване на исковата молба – 16.11.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Ч., ЕГН **********, Т.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес ***; М.Т.Ч.-В., ЕГН **********, и В.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 50 и чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 900 евро – пропусната полза за периода 05-14.04.2018 год., и 1400 евро – пропусната полза за периода 14-28.07.2018 год., двете вземания последица от невъзможността за получаване на наемна цена за собственото на ищеца ателие № ***, находящо се в гр. ****, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, поради увреждането му от водопроводен теч от индивидуалната хоризонтална водопроводна инсталация в банята на съседния апартамент № *******, находящ се в гр. ****, собственост на ответниците Ж.С.Ч. и Т.С.Ч., обитаван от ответниците М.Т.Ч.-В. и В.В.В., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 2300 евро, начиная от подаване на исковата молба – 16.11.2018 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Ч., ЕГН **********, Т.С.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес ***; М.Т.Ч.-В., ЕГН **********, и В.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 2693 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е