№ 832
гр. Бургас, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100100595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Д.,
чрез процесуалния си пълномощник срещу Й. Н. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Б,
ж.к. *** № ** вх.** ет.** ап.** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на
основание договор за потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008г. сумата от общо
65928,71 швейцарски франка и 556,72 лева, от които 47169,26 швейцарски франка -
непогасена главница за периода от 08.05.2016г. до 07.04.2021г„ сумата от 2326,44
швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.05.2018г. до 25.06.2019г„
сумата от 16433,01 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за периода от
08.03.2019г. до 07.04.2021 г„ сумата от 556,72 лева- разноски за периода 13.04.2018г. до
07.04.2021г„ ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото съдебно деловодни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че банката отпуснала кредит за текущи нужди на
кредитополучателя Й. Н. АНДР. по договор за потребителски кредит № HL
36559/17.04.2008г. в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 750 евро, по
търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредита с краен срок за издължаване 180 месеца, считано от
датата на усвояване. Сумата в размер на 77 508 швейцарски франка била напълно усвоена на
08.05.2008г., съобразно приложимия курс от 1,6579236, което било удостоверено с
приложение към договора.
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно е дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Била уговорена годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4,5%. При просрочие на
дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължал
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. Кредитополучателят се задължил да заплаща и следните такси: такса за управление
в размер на 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо
усвояване по кредита; годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на
непогасената главница към същата дата, платима в началото на всяка следваща година,
1
считано от откриването на заемната сметка по кредита; административна такса в размер на
40 лева, платима еднократно при подаване на документите за кредит. В чл. 18 от договора за
кредит била предвидена възможност при непогасяване, на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Твърди се още, че дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, ЕИК ********* било
заличено и негов правоприемник се явявало „И Ар Би лизинг България“ ЕАД, ЕИК
*********. Последното дружество също било заличен търговец с правоприемник банката-
ищец, която придобила всичките му права и задължения като универсален правоприемник,
включително и вземанията по процесния договор за кредит.
Ищецът посочва, че е решение № 3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по
описа на Софийски районен съд, 51 състав, потвърдено е решение от 19.04.2017г. по в.гр.д.
№ 7957/2016г., по описа на СГС, IV-Д състав банката била осъдена да заплати на
ответницата по предявените от последната искове е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4 188, 77 швейцарски франка, представляваща
разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените по договора за
кредит, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 19.05.2015г. С посочените
решения съдът приел, че приложимият по договора за кредит лихвен процент е този
съгласно първоначално уговорените в договора условия, а именно 6.15 %, с което банката се
съобразила и го приложила за целия срок на договора. По образуваното срещу ищеца
изпълнително дело № 20178410410879 по описа на ЧСИ Неделчо Митев били изплатени
всички задължения, включително и присъдените съдебни разноски, и същото било
прекратено на 27.02.2018г.
С покана, връчена лично на ответницата на 25.06.2019 г. чрез ЧСИ Таня Маджарова,
банката уведомила длъжника, че поради непогасяване на формираните просрочия и
неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем, като предоставила 7-дневен срок за изпълнение, но плащане не постъпило.
Твърди, че непогасени са 57 вноски за главница, считано от 08.10.2014 г. и 56 вноски за
лихва, считано от 08.11.2014 г., а общото задължение по извлечение от счетоводните книги
на банката към 07.04.2021г. възлиза на 92832,15 швейцарски франка и 694,72 лева, от които:
54646,12 швейцарски франка - главница за периода от 08.10.2014г. до 07.04.2021г.; 11845,17
швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014г. до 25.06.2019г.;
25166,16 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 08.11.2014г. до 07.04.2021г.; 994,46 швейцарски франка
- такси за периода от 09.10.2014г. до 07.04.2021г.; 180,24 швейцарски франка - застраховки
за периода от 21.05.2015г. до 07.04.2021г.; и 694,72 лева- разноски по кредита за периода от
31.08.2016г. до 07.04.2021г. Според кредитната институция за част от тези вземания е
изтекла предвидената в закона давност, предвид което от горепосочените суми не
претендира 7 476,86 швейцарски франка- главница за периода от 08.10.2014г. до 07.05.2016
г.; 9 518,73 швейцарски франка- възнаградителна лихва за периода от 08.11.2014 г. до
07.05.2018 г.; 8 733,15 швейцарски франка- наказателна лихва за просрочие за периода от
08.11.2014 г. до 07.03.2019 г. и 138 лева - разноски за периода от 31.08.2016 г. до 12.04.2018
г.
Ответницата в депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка е
предявените искови претенции. Намира същите за недопустими и неоснователни.
Позовава се на влязлото в сила между страните решение № 94 от 08.03.2018 г. по т.д.
№ 236/2017 по описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 108 от 05.12.2018 г.
по в.т.д. № 247/2018 по описа на Апелативен съд - Бургас, с което са отхвърлени
претенциите на банката за установяване на вземанията по същия договор за кредит по реда
на чл. 422 от ГПК въз основа на издадена заповед за изпълнение № 2882 от 26.09.2016 г. по
2
ч.гр.д. № 5386/2016 по описа на Районен съд - Бургас, тъй като вземането не принадлежи на
банката. Счита спора за непререшаем предвид липсата на новонастъпили факти, които да не
се обхващат от силата на пресъдено нещо, както и че е преклудирана възможността на
ищеца да се позовава на договора за цесия от 27.05.2015 г., с който „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД прехвърлило вземанията по процесния договор за кредит обратно на банката-
ищец. В тази връзка се оспорва твърдението банката да е придобила вземанията по
процесния договор за кредит чрез универсално правоприемство, като се твърди, че това е
станало именно по силата на посочения договор за цесия от 27.05.2015 г.
По основателността на иска на първо място навежда доводи за нищожност на договора
за кредит и за наличието на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени.
Счита, че притежава качеството потребител, тъй като кредитът е отпуснат за текущи нужди
и не е свързан е търговска или друга професионална дейност. Позовава се на съдебна
практика.
На първо място посочва валутата, в която е отпуснат кредита, като това не са
швейцарски франкове, а евро, като същевременно кредитополучателят се задължава да
върне неопределена сума в швейцарски франкове, поемайки изцяло валутния риск, което
довело до нарастване на задължението е 60% (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 3, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и
чл. 22, ал. 1 от договора). Счита всички клаузи в договора, по силата на които се дължи
връщане на кредита в швейцарски франкове, включително чл. 1, ал.1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22 за
нищожни поради неравноправност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка е чл.
146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че размерът на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове не са
валидно уговорени между страните, тъй като към датата на сключване на договора
кредитополучателят е бил в обективна невъзможност да знае каква сума ще дължи за
погасяване на кредита, нито е бил определен размера на месечните погасителни вноски.
Заявява също така, че погасителният план не е подписван между страните, нито такъв е бил
предоставен на кредитополучателя. Излага подробни съображения за валутата на усвояване
на кредита по т.нар. блокирана сметка. Освен това, договорните клаузи не били съставени
на ясен и разбираем език, тъй като не са уредени по ясен начин и при прозрачни условия
размера на кредита, факторите, от които зависи курса на банката, по който се извършва
превалутирането, размера на месечните погасителни вноски, което водело до невъзможност
да се изчисли общата цена по кредита. Банката грубо нарушила изискването за
добросъвестност, като не предоставила достатъчно информация относно възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани е вземането на кредит в чужда валута,
така че потребителят да може да вземе решение, основано на информираност и
благоразумие. Напротив, в информационната си брошура банката представила
заблуждаваща информация за икономическите последици, за което представя доказателства.
Ответницата твърди, че не е имала нужда от швейцарски франкове за уговорената цел на
кредита, нито е получила такива и не би могло да се очаква да се съгласи да погасява кредит
в тази валута.
Счита за неравноправни и клаузите относно дължимата договорна лихва- чл. 3, ал. 1 и
ал. 5 и чл. 12 от договора, предвид предвидената в тях възможност банката едностранно да
променя лихвата по кредита. Позовава се на влязлото в сила между страните решение №
3222 от 24.03.2016г. по гр.д. № 27043/2015г., по описа на Софийски районен съд,
потвърдено е решение от 19.04.2017г. по в.гр.д. № 7957/2016г. по описа на СГС.
На следващо място, счита че нищожността на посочените клаузи, които уреждат
основния предмет на договора, влече нищожност на целия договор. Счита, че договорът не
може да се прилага без неравноправните клаузи, а предпоставките за тяхната замяна не са
налице. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика.
В условията на евентуалност излага съображения срещу размера на вземането. Сочи,
3
че при определянето му не са взети, предвид неравноправните клаузи, а в справката по чл.
366 от ГПК са посочени произволни суми предвид липсата на погасителен план. Липсвало и
извлечение от банковата сметка.
Твърди, че видно от извлечението от банковата сметка, по която е обслужван кредита,
ответницата е платила 59961,99 швейцарски франка, които по прилагания от банката
търговски курс „продава“ към датата на плащането се равняват на 46922,52 евро. Платените
месечни вноски били изчислени съобразно неравноправните договорни клаузи и били
завишени с валутните разлики от увеличения курс на швейцарския франк и от увеличения
лихвен процент. Увеличението било платено при начална липса на основание и подлежало
на връщане. Предвид това на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД ответницата прави
възражение за прихващане със следните суми, с които банката неоснователно се обогатила:
10755,61 евро - платени валутни разлики за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015 г. и 2127,74
швейцарски франка - платени лихви в завишен размер за периода 08.05.2008 г. до 20.01.2015
г. Уточнява, че общо платената сума, вследствие на увеличения лихвен процент въз основа
на неравноправни клаузи възлиза на 6316,11 швейцарски франка, но 4188,37 от тях били
присъдени на ответницата по гр.д. № 27043/2015 г. на СРС, като за последните не въвежда
възражение за прихващане.
На следващо място счита договора за едностранно прекратен от банката на 12.08.2016
г., когато на ответницата била връчена нотариална покана за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, предвид което втората покана от 15.06.2019 г. не породила правно
действие. Поради казаното счита, че не дължи сумите от 2326,44 швейцарски франка-
възнаградителна лихва за периода 08.05.2018 - 25.06.2019 г., 16443,01 швейцарски франка -
наказателна лихва за периода 08.03.2019 - 07.04.2021 г. и 556,72 лв. разноски за периода
13.04.2018 - 07.04.2021 г., съгласно т. 2 от тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк.д.
№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва иска за разноски като недоказан по размер. Оспорват се и вписванията в
счетоводните книги на банката.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на 17.04.2008 г. са сключили договор за потребителски
кредит HL36559, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя Й.А.
потребителски кредит за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски
франкове на сумата от 46 750 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита. В договора е предвидено, че в деня на усвояване на
кредита страните ще подпишат нарочно приложение, в което да се посочи приложимия курс
„купува“, както и конкретно определения спрямо този курс размер на кредита. Кредитът се
усвоява по посочена в договора блокирана сметка на ответницата в банката в швейцарски
франкове, като на банката е предоставено правомощието служебно да превалутира
усвоените средства в евро по курс „купува“ за съответната валута в деня на усвояването. За
обезпечаване на вземанията по кредита, ответницата А. е учредила в полза на банката
договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 40, т. ІІ, д. № 225/2008 г. на нотариус
Цвета Атанасова. На 08.05.2008 г. е подписано приложение № 1, неразделна част от
договора, от което е видно, че на посочената дата е усвоен кредита, а курс „купува“ за
швейцарски франк към евро е 1, 6579236. Съобразно с този курс страните са определили, че
усвоеният размер на кредита е 77 508 швейцарски франка.
По делото се представени доказателства, от които е видно, че страните са имали
предходни съдебни спорове. С решение № 3222/24.03.2016 г., ищцовата банка е осъдена да
заплати на ответницата А. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 4 188,77
швейцарски франка, представляваща разликата между предварително договорени
анюитетни вноски и заплатени от кредитополучателя завишени такива, ведно със законната
4
лихва върху сумата, считано от 19.05.2015 г., Със същото решение банката е осъдена да
заплати държавна такса в размер на 295.95 лева, 277.55 лева, за депозит за вещо лице и
731,25 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е потвърдено с
Решение от 19.04.2017г. по в.гр.д. № 7957/2016 г. на СГС, с което банката е осъдена да
заплати и сумата от 800 лева за разноски във въззивното производство.
С нотариална покана от 12.07.2016 г., връчена на ответницата на 12.08.2016 г.,
банката е уведомила последната, че плащанията по кредита са прекратени, поради
непогасяване на формирани просрочия с общ размер от 15 269, 34 ш.ф. и кредита се обявява
за предсрочно изискуем в цялост. Отправена е покана за плащане в 7-дневен срок. В полза
на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2882/26.09.2016 г.
По искова молба на банката е било образувано т.д. № 236/2017 по описа на БОС, за
установяване съществуване вземането на ищеца, произтичащо от договор за потребителски
кредит №НL36559 от 17.04.2008г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№5386/2016г. по описа на Районен съд гр.Бургас. В това
производство е постановено решение № 94/08.03.2018г., с което съдът е отхвърлил
предявените искове, поради обстоятелството, че ищцовата банка не установява качеството
си на кредитор по сключения договор за кредит. За да достигне до този извод, съдът е
констатирал, че всички вземания по договора за кредит са били прехвърлени от ищцовата
банка на дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с договор за цесия от 30.05.2008г.,
който е бил надлежно съобщен на кредитополучателя на 18.06.2008г. Решението на
първоинстанционният съд е потвърдено с решение № 108/05.12.2018г. по в.търг.д. №
247/2018 г. по описа на Апелативен съд Бургас. Видно от посоченото решение, банката е
представила пред въззивния съд договор за цесия от 27.05.2015 г., с който „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и е прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит.
Това доказателство не е прието от въззивния съд, поради настъпила преклузия по чл. 266, ал.
2, т. 1 от ГПК.
С покана, връчена на ответницата на 25.06.2019 г., банката я уведомила, че
плащанията по кредита са прекратени, поради непогасяване на формирани просрочия към
04.04.2019 г. в общ размер от 47 049.18 швейцарски франка, поради което кредита се
обявява за предсрочно изискуем в цялост. Посочени са в поканата видовете задължения по
кредита и техния размер. Отправена е покана за плащане в 7-дневен срок.
Съдът е назначил съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице дава заключение,
че по счетоводна информация на ищеца неизплатените суми по кредита до 21.09.2016 г са:
главница- 54 646, 12 швейцарски франка; възнаградителни лихви 11 781.90- швейцарски
франка; наказателни лихви за просрочие- 25 166.16 швейцарски франка; такси- 994.46
швейцарски франка; застраховки- 180.24 швейцарски франка; нотариални такси 694,72 лева.
Последното плащане по кредита е от 20.01.2015 г. За погасяване на вземанията, от сметката
на ответницата, банката е събрала сумата от 59 961.99 швейцарски франка, което
приравнено към курс на банката е 46 199.98 евро. Установено е от вещото лице, че
договорът е сключен при лихвен процент от 6.15%, който е бил прилаган за първите две
вноски, след което е увеличен на 6,65%. От шестата вноска лихвеният процент е увеличен
на 7.65 %, а 08.11.2012 г. е намален с 0,25%. Установено е от експерта, че непогасената
главница към датата на изготвяне на заключението е 17 333.55 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи.
Проверката за допустимост на иска предхожда преценката за неговата
основателност. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, а
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение. Поради това, че процесуалната легитимация на страните
следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от
5
правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съдът е длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на
спора, да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима като определящи са
единствено наведените твърдения в исковата молба или направените уточнения към нея.
Такава проверка може да се извършва и по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за
допустимостта на иска съдът следи служебно в течение на производството.
С доклада на съда е прието, че претенцията е допустима, поради наличие на
твърдения в исковата молба за новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене
във въззивната инстанция, от които ищеца черпи правата си, а именно- универсално
правоприемство, на което се основава вземането, при съобразяване на обстоятелството, че в
производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК макар исковете на банката да са
били отхвърлени, съществуването на вземането не е било отречено поради погасяване на
задължението, а поради това, че не банката е носител на вземането. В тази връзка, изрично е
указано на ищеца, че предвид позоваването му на нововъзникнали факти, на които основава
вземането си, а именно универсално правоприемство, носи тежестта да установи при
условията на пълно и главно доказване принадлежността на вземането в патримониума на
неговите праводатели към момента на универсалното правоприемство за всяко от двете
дружества.
В хода на съдебното производство, с уточняваща молба от 19.08.2021г., ищцовата
банка е заявила, че не е навеждала твърдения, за това че черпи правата си от цесия и/или
универсално правоприемство от „Бългериън ритейл сървисиз" АД. Счита, че вземането по
процесния договор принадлежи на банката, независимо от това цедирано ли е на друго
дружество, наличието на обратна цесия или не, включително при съобразяване факта на
вливането на посочените в исковата молба дружества в ищцовото. Последните
обстоятелства нямало как да повлияят на извода, че към датата на предявяване на иска
кредитната институция е носител на правото на вземане, тъй като договорът за банков
кредит е сключен с ищеца в настоящото производство.
Както вече се посочи предметът на делото се очертава с изложеното в исковата молба
и направените към нея уточнения като преценката за наличие или липса на идентичност на
спора, включително относно твърдените правопораждащи факти, съставляващи основанието
на иска по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК с този по друго дело трябва да се извърши чрез
съпоставка на заявените от ищеца фактически твърдения.
Предвид изрично изразената позиция на ищеца, че не се позовава на настъпило
правоприемство, като резултат от преобразуването и вливането на „Бългериън Ретейл
Сървисиз“АД и „И Ар Би Лизинг България“ЕАД в „Юробанк България“АД и не сочи
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция в
производството по разглеждане на установителната претенцията на банката по чл.422 ГПК,
като се акцентира единствено и само върху това, че качеството кредитор на кредитната
институция произтича от сключения договор за потребителски кредит № HL
36559/17.04.2008г. съдът намира, че са налице основанията на чл.299 ГПК. Идентични
фактически твърдения /за сключен договор за кредит, неизпълнение от страна на длъжника
и настъпила предсрочна изискуемост/ са изложени в производството по търговско дело
№236/17г. по описа на Окръжен съд Бургас, а постановеното решение, с което е отхвърлен
иска, поради това, че кредитната институция не е доказала качеството си на кредитор е
влязло в сила. При това положение не може да бъде отново пререшаван, между страните,
спорът за наличие на същото вземане на банката, предявено на същото основание и
произтичащо от цитирания договор за потребителски кредит, доколкото с влязлото в сила
съдебно решение в предходния процес е формирана сила на пресъдено нещо.
На ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 620
лева, представляваща направени от него разноски за депозит за допуснатата и изслушана по
делото експертиза.
6
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ответницата в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от
нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по
делото. В настоящия случай на ответника е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключени договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 вр. чл.36 от Закона за
адвокатурата, като в договора е уточнено, че се предоставя на материално затруднено лице.
С оглед на това е налице предвиденото в посочената законова разпоредба основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото
пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 от Закона за адвокатурата, като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в
този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело №
2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл.38 от Закона
за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с
настоящият съдебен акт ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат
Д.З. Д. сумата от 3 887.38 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 202121001000595 по описа на
Бургаски окръжен съд, образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Д.,
чрез процесуалния си пълномощник срещу Й. Н. АНДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Б,
ж.к. *** № ** вх.** ет.** ап.** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на
основание договор за потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008г. сумата от общо
65928,71 швейцарски франка и 556,72 лева, от които 47169,26 швейцарски франка -
непогасена главница за периода от 08.05.2016г. до 07.04.2021г„ сумата от 2326,44
швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода от 08.05.2018г. до 25.06.2019г„
сумата от 16433,01 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за периода от
08.03.2019г. до 07.04.2021 г„ сумата от 556,72 лева- разноски за периода 13.04.2018г. до
07.04.2021г„ ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, поради недопустимост на предявения иск на основание
чл. 299 ГПК.
7
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Д., да заплати на Й. Н. АНДР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б, ж.к.** №** вх.**, ет.**, направените в настоящото производство
разноски в размер на 620лв. /шестстотин и двадесет лева /.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Д. да заплати на адвокат Д.З. Д. от
САК с личен № **********, с адрес: гр. София, бул. „Овча купел“ № 26-Б възнаграждение в
размер на 3 887.38 /три хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки/ лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8