Р Е Ш Е Н И Е
№ 260256
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа
година, след публично съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2677 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
приема следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.Й.Ц., с ЕГН **********, един от ответниците в първоинстанционното производство, с която се обжалва, изцяло, решение № 260194 от 31.08.2020 г., на ХVІ гр.с., на Районен съд - Пловдив, постановено по гр. дело № 4489/2020 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца „Владини Трейдинг“ ЕООД обективно и субективно съединени искове против тримата ответници С.Й.Ц., „Йолис 2016“ ЕООД и „Стеф 64“ ЕООД, с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Жалбоподателят С.Й.Ц. счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, както и неоснователно, като се излагат следните факти и обстоятелства. Сочи се, че с настоящата искова молба желае да използва и приложи и представените от него пред Районен съд Пловдив копия от договори, фактури за покупко- продажба на селскостопанска техника, както и справки декларации за платените данъци по всяка една сделка към НАП. В тази насока, моли да бъдат изискани всички документи и приложените доказателства по първоинстанционното гр. дело № 4489/2020 г., от които било видно, че сделките са реални и не увреждат ничии интереси, още по малко на ищеца по горепосоченото дело – „Владини Трейдинг“ ЕООД.
Заявява, че освен това в мотивите, в които се твърди, че ответниците са свързани лица с управителите на „Йолис 2016“ ЕООД и „Стеф 64“ са неоснователни, тъй като на първо място това са две отделни търговски дружества, а в момента дори управител на „Стеф 64“ ЕООД било лицето Х. Г., с когото С.Ц. заявява, че няма никаква роднинска връзка. На второ място заявява, че това били отделни търговски дружества, които били заплатили съответните данъци – ДДС и данък печалба. На трето място се заявява, че С. е добросъвестен купувач, на когото му е иззета неправомерно селскостопанската техника и не може да отглежда реколтата си. Още повече, че той нямал никакви взаимоотношения с кредитора „Владини Трейдинг“ ЕООД и съответно твърди, че нищо не му дължи, като ответникът С.Ц. моли, ищецът единствено да има претенции към другите две дружества. Заявява, че поддържа становището си по гр. дело № 4489/2020 г. и с настоящото моли, предвид изложеното от него самия, че са налице предпоставки за да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решението на първоинстанционния съд. Освен, че желае отмяната на решението, заявява и, че не иска да заплаща разноските и адвокатските такси по всички дела. Освен това заявява, че желае да му бъде дадено обезщетение от 1000 лв. за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи от ищеца „Владини Трейдинг“ ЕООД, както и желае да бъде освободен от запора на Съдия изпълнителя и да му се върне в такова състояние, в каквото ищецът Ц. бил предал селскостопанската техника, а именно – дискова брана модел Ugutar 14 Atd, тракторно ремарке „Булучи, както и челен товарач. Не са ангажирани нови доказателства по въззивната жалба.
С писмен отговор от адв. К., пълномощник на дружеството на ищеца „Владини Трейдинг“ ЕООД се заявява, че решението на Районен съд - Пловдив е правилно, а въззивната жалба се явява неоснователна, тъй като реално не се сочат пороци на обжалваното решение. Заявява се, че направеното искане от жалбоподателя С.Ц., да не заплаща разноски и адвокатски такси, както и да му бъде заплатено обезщетение от 1000 лв. за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи се считат за правно несъстоятелни и като такива моли да бъдат отхвърлени. Сочи се, че въззивната жалба е неоснователна и се иска да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за настоящата въззивна инстанция. Доказателствени искания не се ангажират по въззивното дело.
В срока по чл. 263 от ГПК, както и впоследствие, по делото не са постъпили отговори на въззивната жалба, от останалите ответници в производството – „Йолис 2016“ ЕООД и „Стеф 64“ ЕООД.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд, след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да уважи предявения иск, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, районният съд излага съображения: От събраните по делото доказателства, в т.ч. издаден изпълнителен лист срещу първия ответник „Йолис-2016“ ЕООД в полза на ищеца „Владини Трейдинг“ ЕООД, като задължението по изп. лист е от 19.04.2019г., а разпоредителните сделки са извършени след това, като първата от тях е извършена на 22.04.2019г.; приложени две фактури за възмездно разпореждане с имуществото на длъжника, първия ответник; като и двете сделки са последователни извършени по отношение на едно и също движимо имущество – земеделска техника, за една и съща цена, между различни лица, но свързани помежду си в семейно-родствени отношения, при което тяхното знание за увреждането в конкретния случай се предполага, и при липса на доказателства за добросъвестност на ответниците при участието си в процесните две сделки, районният съд намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 135 от ЗЗД за уважаване на предявения иск като основателен и доказан, респективно да се обявят за относително недействителни по отношение на кредитора, ищеца, за прехвърлените от неговия длъжник, първия ответник, движими вещи /селскостопанска техника/, предмет на продажбените договори, обективирани в двете процесни фактури.
Въззивният съд приема за обоснован и правилен извода на районния съд за доказаност и основателност на предявения иск, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивния съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал.2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните, респ. жалбоподателят, трети по ред ответник, и въззиваемата страна, ищец по делото, не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства:
Не е било спорно, още, в първоинстанционното производство, че ищецът е кредитор на първия ответник, като с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати определена парична сума, произтичаща от предходни договорни отношения между двете дружества- това на ищеца и на първия ответник; по съдебното решение е издаден изпълнителен лист, по който пък е образувано изпълнително производство пред ЧСИ за принудително събиране на присъдената сума. При което е безспорно доказана първата предпоставка за уважаване на иска, предвидена в хипотезата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД – ищецът има качеството на кредитор на длъжника, първия ответник, като задължението на последния е възникнало преди процесните две сделки.
Спорни въпроси остават, въведени и във въззивната жалба, /наречена „тъжба“/, дали процесните две сделки,които и сам С.Й.Ц. признава, че са действителни такива, за които бил заплатил и съответна сума от 3300 лева, /съответно издадени му от втория ответник“Стеф 64“ ЕООД с мол С. Ц., фактура № **********/12.7.2019г. и касов бон-лист 46 от делото, отчетени и в дневник за покупките от 09.08.2019г./, следва да са действителни и по отношение на ищеца, кредитор на първия ответник, негов длъжник,“Йолис-2016“ ЕООД,представлявано от едноличен собственик на капитала Й. С. Ц..
В тази насока, следва се повтори вече направения от съда извод, че действителността на двете сделки и документите, с които те са оформени, / в т.ч.и съответно отчитане и на ДДС/, са само предпоставка, която следва да е налице, за да има правен интерес ищеца, кредитор да търси защита срещу първия ответник, негов длъжник, с предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД; тъй като само по отношение на действителни сделки, каквито са настоящите, има правен интерес, същите, да бъдат обявени за относително недействителни, т.е. само по отношение на кредитора, ищец, при доказване на предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, каквото доказване е проведено в настоящия случай по делото.
Доколкото, обаче, между ответниците съществуват, неоспорени, отношения на родство, като управляващият едноличен собственик на капитала на първият ответник е син на собственика на капитала на втория ответник, С. Й. Ц., а третият ответник С.Й.Ц. е както баща на едноличния собственик на капитала на първия ответник, Й. С. Ц., така и съпруг на едноличния собственик на капитала на втория ответник, С. Й. Ц., и при изцяло лежаща върху ответниците доказателствена тежест да оспорят законовата презумпция за знание, предвидена в разпоредбата на чл. 135ал. 2 от ЗЗД, и по делото не са ангажирани доказателства в тази насока от ответниците, то и въззивният състав на ПдОС намира, че знанието за увреждане при сключване на сделките не се явява оспорено, при което и са налице кумулативно изискваните от закона предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. В случая, без правно значение е заявеното от жалбоподателя твърдение, че вече не живее със своите роднини, респективно, със съпругата си С. Ц.; при което и заявеното оплакване в жалбата, че е добросъвестен при покупката се явява необосновано, при което и неоснователно.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна, ищец, има право на направени и претендирани по въззивното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платимо от жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 31.08.2020г. № 260194 на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ХVІ граждански състав, по гражданско дело № 4489 по описа на съда за 2020 година, с което ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца „Владини Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. М. Т., извършените две продажби на следната селскостопанска техника: дискова брана модел Ugutar 14 Atd, рег. № ****, тракторно ремарке „Булучи“, рег. № ***и челен товарач, рег. № **** между първия ответник „Йолис- 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Й. С. Ц., като продавач и втория ответник- „Стеф 64“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р***представлявано от С. Й. Ц., като купувач, според фактура № **********/ 22.04.2019 г., а в последствие и втората продажба на тази техника от втория ответник „Стеф 64“ ЕООД, ЕИК: *********, на третия ответник- С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, по фактура № **********/ 12.07.2019 г., като сделки, увреждащи интересите на кредитора- ищецът „Владини Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********; и се ОСЪЖДА „Йолис- 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., представлявано от Й. С. Ц., „Стеф 64“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „** представлявано от С. Й. Ц. и С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, да заплатят на „Владини Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. М. Т., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 264 (двеста шестдесет и четири) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА С.Й.Ц., ЕГН: **********,***, да заплатят на „Владини Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, представлявано от Р. М. Т., сумата от 300 /триста/ лева, направени по въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/