№ 4538
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109021 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. К. И., ЕГН: **********, с адрес в ***,
чрез процесуален представител адв. П. Н., срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление в ***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД,
за осъждане на ответника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца сумата в размер на
188,15 лева, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчителство по
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2022 г., поради нищожност на клаузата
за възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът заявява, че на 08.08.2022 г. е сключил договор за
потребителски кредит с „К.” ЕАД, ЕИК ***. По силата на договора, в качеството си на
кредитополучател е получил сумата в размер на 300 лева, като се е задължил да я върне в
срок до 6 месеца с падеж на последната вноска 20.02.2023 г. при лихвен процент от 40 % и
годишен процент на разходите 48,18 %. На 08.08.2022 г. ищецът е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с "А.Т." ЕООД, ЕИК ***, който е сключен във връзка с
договора за потребителски кредит с „К.” ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство от 08.08.2022 г., поръчителят "А.Т." ЕООД се е съгласил да сключи договор за
поръчителство с „К.” ЕАД, по силата на който да отговоря пред „К.” ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, за което потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя. Н. К. И. се е задължил да заплати на „А.Т.” ЕООД възнаграждение по договора
за поръчителство, в размер на общо 188,15 лева, за периода на действие на договора за
кредит, като възнаграждението се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план. Н. К. И. заявява, че е изплатил изцяло задължението си
по договора за потребителски кредит, както и задължението си по договора за предоставяне
на поръчителство от 08.08.2022 г., като на 21.09.2022 г. е заплатил по сметка на „К.” ЕАД,
сумата в размер на 87,44 лв., на 23.10.2022 г. - е заплатил сумата в размер на 87,44 лв., на
1
22.11.2022 г. - е заплатил сумата в размер на 87,44 лв., на 23.12.2022 г. - е заплатил сумата в
размер на 87,44 лв., на 27.01.2023 г. - е заплатил сумата в размер на 87,44 лв. и на 22.02.2023
г. - е заплатил сумата в размер на 87,44 лв. Общата сума платена от Н. И. по сметка на „К.”
ЕАД е в размер на 524,64 лв., същата съставлява главницата по кредита в размер на 300 лв.,
лихва в размер на 36,49 лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на 188,15 лв.
Счита, че клаузата за възнаграждение за поръчителство противоречи на добрите нрави по чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като води до неоснователно обогатяване на ответника без
насрещна престация и прехвърля риска от предварителна оценка на платежоспособността
върху длъжника, в нарушение на чл. 16 от ЗПК. Освен това, счита, че възнаграждението не
представлява допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а е свързано с усвояване и
управление на кредита, което е забранено от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, и следователно е
нищожно по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът посочва, че „А.Т.“ ЕООД е собственост на „К.“
ЕАД, което предполага, че възнаграждението цели заобикаляне на ограниченията по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, което го прави нищожно по чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Според ищеца, клаузата е
неравноправна по чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена и води до
значително неравновесие между страните. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „А.Т.“
ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. Сара Сталева е подал писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е законосъобразно, тъй като
представлява заплащане за услуга по гарантиране на задължения, която услуга не е
задължителна за получаване на потребителския кредит. Ответникът посочва, че
предоставянето на поръчителство е доброволно и не е включено в ГПР по потребителския
кредит, тъй като не отговаря на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, т. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен независимо от
договора за кредит и възнаграждението е съобразено с поетия риск. Ответникът признава, че
ищецът е заплатил сумата в размер на 188,15 лева за поръчителство и няма задължения към
„А.Т.“ ЕООД. По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът Н. К. И., редовно призована, не
се явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 97223/20.11.2025 г., подадена от
Н. К. И., чрез процесуалния му представител адв. П. Н., с която заявява, че поддържа
исковата молба. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Прави се
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „А.Т.“ ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 96478/18.11.2025 г., подадена
от „А.Т.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Сара Сталева, с която моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита
предявения иск за неоснователен. Претендират се разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Счита, че не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗАдв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
Н. К. И. на 08.08.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит с „К.” ЕАД, ЕИК ***.
По силата на договора, Н. К. И., в качеството на кредитополучател е получил сумата в
размер на 300 лева, като се е задължил да я върне в срок до 6 месеца с падеж на последната
вноска 20.02.2023 г. при лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите 48,18 %.
На 08.08.2022 г. Н. К. И. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с "А.Т."
ЕООД, ЕИК ***, който е сключен във връзка с договора за потребителски кредит с „К.”
ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство от 08.08.2022 г., поръчителят
"А.Т." ЕООД се е съгласил да сключи договор за поръчителство с „К.” ЕАД, по силата на
който да отговоря пред „К.” ЕАД солидарно с потребителя Н. К. И. за изпълнение на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, за
2
което потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Н. К. И. се е задължил да заплати
на „А.Т.” ЕООД възнаграждение по договора за поръчителство в размер на общо 188,15 лв.
за периода на действие на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Н. К. И. е заплатил
сумата в размер на 188,15 лева по договора за поръчителство и няма задължения към „А.Т.“
ЕООД.
Горното се установява и от приложения, като доказателство по делото – стандартен
европейски формуляр за предоставяне на инофрмация за потребителски кредит, както и от
договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2022 г. сключен между „А.Т.“ ЕООД и Н.
К. И..
Заплащането на сумата в общ размер на 524,64 лв. по сметка на „К.“ ЕАД,
съставляваща главницата по кредита в размер на 300 лв., лихва в размер на 36,49 лв. и
възнаграждение за поръчителство в размер на 188,15 лв. се установява от приложените по
делото шест броя платежни нареждания.
От договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2022 г., сключен между
кредитополучателя /ищец/ и ответника – "А.Т." ЕООД, става видно, че потребителят е подал
заявление за потребителски кредит пред „К.“ ЕАД, като „К.“ ЕАД се е задължил да
предостави на ищеца кредит в размер на 300 лева, със срок на погасяване 20.02.2023 г. след
предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на
поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от "К." АД
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С
този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "К." АД, по
силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу
което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се
установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 188,15 лева за
периода на действие на договора за кредит до 20.02.2023г. Уговорено е възнаграждението да
се дължи на месечни вноски, на датата на падежа на съответното плащане по кредита,
съгласно погасителния план по него.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,предл.I
от ЗЗД, чиито фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това
предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на правно
основание за получаването му, като извършването на престацията следва да бъде доказана
от ищеца, а съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната
страна. Респективно, основателността му е предпоставена от установяване на нищожността
на договорната връзка между страните, въз основа на която е извършена престацията.
При служебно извършена справка в Търговския регистър, съдът установи, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество „А.Т.“ ЕООД (ЕИК ***) е
кредиторът по основния договор – „К.“ ЕАД (ЕИК ***). Този факт е от решаващо значение,
тъй като опровергава твърдението на ответника за наличие на независима и доброволно
избрана услуга от трето лице. Установената корпоративна връзка сочи, че кредиторът и
поръчителят представляват една икономическа група, а сключването на два отделни
договора е част от структура, целяща разделяне на цената на кредита на компоненти, за да се
заобиколят законовите изисквания за формиране на общите разходи по кредита и ГПР.
Решаващият в производството въпрос е сързан с това дали уговореното възнаграждение за
поръчителство следва да бъде включено в общите разходи по кредита за потребителя и
съответно в ГПР.
В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително
когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията
3
към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на
разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за
потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на
достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит.
В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че уговореното възнаграждение за поръчителство следва да бъде
включено в общите разходи по кредита за потребителя и съответно в ГПР. С поемането от
страна на длъжника на задължението по договора за предоставяне на поръчителство, да
заплати в полза на гаранта възнаграждение, реално облагодетелстван се явява единствено
кредиторът на потребителя, доколкото на практика първият обезпечава задължението сам
пред себе си. Това облагодетестване не е включено в общите разходи по кредита за
потребителя и съответно в ГПР.
Крайният извод на съда е, че кредитодателят, не е посочил действителния ГПР по
договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Също така реалният годишен процент на разходите по кредита е многократно по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, доколкото
предоставената в заем сума е в размер на 300 лева, а дължимата сума за връщане на заема, с
включено възнаграждение за поръчителство е в размер на 524,64 лева. Само
възнаграждението за поръчителството е в размер на 188,15 лева, като същото съставлява
повече от половината от главницата по кредита.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за паричен заем се явява недействителен в своята цялост, на основание чл. 22
ЗПК.
На следващо място, договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). Възнаграждението за поръчителство е лишено от своята
обезпечителна и обезщетителна функция. То се дължи от потребителя като фиксирана сума,
разпределена на месечни вноски, независимо дали той изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора за кредит. По този начин то не обезпечава риска от
неплатежоспособност, а се превръща в скрит елемент от печалбата на кредитора, който е
икономически свързан с поръчителя. Тази клауза прехвърля върху потребителя търговския
риск на кредитора и задължението му по чл. 16 от ЗПК да оцени платежоспособността на
клиента, като го таксува за това в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Конструкцията от два договора с две свързани лица цели заобикаляне на закона по
4
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Чрез изкуственото разделяне на цената на кредита се цели
привидно спазване на тавана на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ако
възнаграждението за поръчителство бъде включено в общите разходи, реалният ГПР би
надхвърлил значително законоустановения праг.
Въз основа на изложените кумулативни и взаимно подкрепящи се основания за
нищожност на клаузата за възнаграждение за поръчителство, съдът намира, че правното
основание за плащането на исковата сума от 188,15 лева е липсвало още към момента на
сключване на договора. Сумата е платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане от ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на
разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени
доказателства за сторени разноскки от ищеца, за платена държавна такса в размер на 50
лева. От представения договор за правна помощ става видно, че между ищеца и
процесуалния му представител е договорена безплатна правна помощ по делото. Това
обстоятелство не подлежи на преценка от съда, след като са представени доказателства в
тази насока. Представен е списък с разноски, в който е посочено, че се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Носител на материалното право да получи адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв. е адвокатът. Възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв. се определя по размер от съда,
такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда. Няма как
да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и този списък е за разноските, които
страната е реално направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. Аадвокатът не представя
подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е
представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на
адвокатското възнаграждение. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
малкият материален интерес по спора, провеждането само на едно съдебно заседание, съдът
счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено в размер на 250 лева. Определеното от съда възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца се явява справедливо и обосновано и съответства на
положения от него труд.
„А.Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Н. К. И., сумата в размер на 50
лева, представляваща стойност на сторени от ищеца разноски в производството пред РС-
Варна за запалтена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
А.Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адв. П. Й. Н. от АК-Варна, № **********, сумата в размер на 250 лева,
представляваща определено от съда адвоактско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, „А.Т.“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Н. К. И., ЕГН: **********, с
адрес в ***, сумата в размер на 188,15 лева /сто осемдесет и осем лева и петнадесет
стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчителство по
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
5
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на Н. К. И., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 50 лева /петдесет
лева/, представляваща стойност на сторени разноски в производството пред РС-Варна за
запалтена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.
Н. – ВАК, с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6,
сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6