РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Ловеч, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно
дело № 20254300600444 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Делото е образувано въз основа на частна жалба срещу определение за
прекратяване на наказателното производство, обективирано в Протокол от
ОСЗ per. № 716/29.07.2025 г. по НЧХД № 834/2024 г. на РС-Ловеч от С. А. К.
ЕГН **********, с пост. адрес в РБ: с. ****, общ. С., ул."****" No 9 и адрес за
призоваване: ********* ****** - пострадала и частен тъжител,чрез адв. Р. Р.
Н.-Ц. от АК-Габрово със сл. адрес: гр. С., пл."С." No 6, ет. 2, GSM: *****,
email: ***** –пълномощник.
В жалбата се сочи,че в РС-Ловеч бе образувано НЧХД № 834/2024 г.,
като тъжбата била подадена от името на пострадалата С. А. К., чрез нея като
пълномощник и на основание изрично пълномощно. Пояснява,че С. К., живее
и работи постоянно в чужбина и за нея е много трудно и скъпо да пътува до
България. Същата е запознала със съдържанието на тъжбата по електронен
път и е получила нейното одобрение.
Сочи също така,че с определение, обективирано в Протокол от ОСЗ per.
№ 716/29.07.2025 г. по НЧХД № 834/2024 г. на РС-Ловеч, съдът прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 289,ал. 1 във вр. с чл.
1
24, а. 5, т. 2 от НПК, с което прегради пътя на пострадалата да получи защита
и справедлив процес. Аргументите на съда за прекратяване на наказателното
производство са подкрепени с посочване на съдебна практика на ВКС, а
именно Решение № 93/23.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 751/2009 г. на III н. о. и
Решение № 93/02.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 19/2011 г. на I н. о.Счита,че
цитираните съдебни решения, касаят невъзможност за саниране на тъжбата на
база порок, който не е отстранен в рамките на шестмесечния срок за
подаването й.Заявява,че обжалва прекратителното определение на съда, което
счита за незаконосъобразно и несправедливо, като за това излага следните
аргументи:
Приема,че тъжбата, послужила за образуване на НЧХД № 834/2024 г. на
РС-Ловеч съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 81, ал. 1 от
НПК и е подадена в срока по ал. 3 на същия текст. Извършвайки проверка по
чл. 247а от НПК за редовност на тъжбата, РС-Ловеч с Разпореждане №
759/01.10.2024 г. първоначално не е дал ход на същата, като е оставил без
движение образуваното по нея дело, констатирайки единствен недостатък
липсата на доказателства за спазване на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. В тази
връзка е дал указания и срок за отстраняването му. Във връзка с възникнали
обективни пречки за спазване на срока са подавани от моя страна като
защитник молби до съда, който се е произнесъл допълнително с разпореждане
№ 780/04.10.2024 г. След изпълнение на указанията с Разпореждане №
871/06.11.2024 г. съдът е дал ход на тъжбата и е насрочил първото открито
заседание по делото на 06.12.2024 г. от 10.30 ч., като е дал възможност на
страните да ангажират гласни и писмени доказателства.
В срока за отговор на тъжбата подсъдимата и нейният защитник не са
направили искане за прекратяване на наказателното производство.
По делото са проведени общо 5 бр. открити съдебни заседания.
В последното ОСЗ на 29.07.2025 г. след приключване на съдебното
следствие защитникът на подсъдимата направил изявление, че поради
неотстраним процесуален дефект и несъответствие на тъжбата с изискванията
на чл. 81 и в частност на ал. 2 от НПК трябва да се прекрати производството
по делото.
Счита, че такъв процесуален дефект не е налице, тъй като тъжбата е
подадена от името на пострадалата и подписана от мен като пълномощник, на
основание изрично пълномощно, приложено по делото. Според чл. 80 от НПК
2
пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
може да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. От
своя страна чл. 100, ал. 1 от НПК дава възможност на частния тъжител да си
упълномощи повереник, като не сочи ограничения в неговите правомощия
или в момента, от който той може да представлява своя упълномощител.
Следователно повереникът представлява частния тъжител от самото начало на
процеса и не виждам пречки, същият да изготви и внесе тъжбата от името на
пострадалия в съда. В конкретния случай тъжбата депозирана по делото
изхожда от пострадалата г-жа С. К., като е подписана и депозирана от нея на
основание изрично пълномощно, изпратено с нея, с което съдът е запознат.
Нормата на чл. 81, ал. 2 от НПК гласи, че тъжбата трябва да бъде подписана от
подателя. Тя в качеството на повереник я е подала и подписала и се явява
подател на същата. Никъде в цитираната правна норма не е отбелязано, че
тъжбата трябва да бъде подписана лично от частния тъжител /пострадалия/.
По тази причина счита, че не е порок в този документ и следователно налице
неотстраним порок и цитираните от съда Решение № 93/23.03.2010 г. на ВКС
по н.д. № 751/2009 г. на III н. о. и Решение № 93/02.03.2011 г. на ВКС по н.д.
№ 19/2011 г. на I н. о. не са относими към конкретния случай. В този случай не
се касае за порок, от което да следва, че той е неотстраним извън 6 месечния
преклузивен срок за подаване на частната тъжба.
Както признава защитникът на подсъдимата относно нормата на чл.81,
ал. 2 от НПК няма тълкувателна и не само тълкувателна практика на ВКС.
Наличната е на районни и окръжни съдилища и тя съвсем не е еднопосочна.
По ЧНХД №451/2018 г. на РС-С. има постановена осъдителна присъда при
наказателно производство по тъжба написана от името на пострадалия и
подписана от пълномощник адвокат.
Съдебния състав на РС-Ловеч, разглеждащ НЧХД № 834/2024 г.,
извършвайки проверка преди да образува първоинстанционното съдебно
производство не отказал да го стори на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Не
е оставил без движение тъжбата с указания, наред с доказателства за спазения
6-месечен срок да се депозира тъжба с подписа на самата пострадала. В
първото ОСЗ по делото също не е упражнил правомощието си да прекрати
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24,
ал. 5 във вр. с чл. 247А, ал. 2, т. 2 от НПК.
От защитника на подсъдимата не е постъпило такова възражение нито в
3
срока за отговор на тъжбата, нито в първо ОСЗ, а едва в последното и то без да
са започнали съдебните прения и да е дошъл неговият ред в тях според
нормата на чл. 291, ал. 2 от НПК.
Приема,че стеснителното тълкуване на нормата на чл. 81, ал. 2 от НПК
/в смисъл, че тъжбата трябва да бъде подписана лично от пострадалия/ би
довело нарушаване правота на защита и справедлив процес на частния
тъжител и неравнопоставеност на лицата пред закона.
Позовава се на това,че когато се касае за наказателни дела от общ
характер, които се образуват с внесен от прокурора обвинителен акт, чл. 246,
ал. 3 от НПК посочва, че в него се посочва името и длъжността на
съставителя, т. е. прокурорът, наблюдаващ досъдебното производство. Когато
наказателното производство премине от досъдебна в съдебна фаза, на
практика не винаги в съдебна зала обвинението се защитава и НОХД се гледа в
присъствието и с участието на прокурора съставил обвинителния акт. В
съдебна зала не се представят и актове, които обосновават смяната на
прокурора, но всичко казано до тук не води до прекратяване на наказателното
производство и до изводи за нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Според Закона за съдебната власт всеки прокурор има право на независимо и
самостоятелно професионално мнение и не е задължително това на
изготвилия обвинителния акт и колегата му, който влиза по делото без да е
наблюдавал досъдебната фаза да съвпадат.
В допълнение при тълкуване на процесуалните норми, които касаят
подсъдимия и неговото положение се прилага онова тълкуване, което е в полза
на подсъдимия. Няма логика тогава,според нея, тълкувайки норми касаещи
пострадалия от престъпление от частен характер, да се прилага тълкувателен
метод, който да го ощетява.
С молба от 11.08.2025 г. е сезиран Омбудсманът на РБ с искане на
основание чл. 125 от ЗСВ да направи искане до ВКС -ОСНК за издаване на
тълкувателно решение относно смисъла на нормата на чл. 81, ал. 2 от НПК.
При тези съобразения прави извод,че тъжбата, с която е образувано
НЧХД № 834/2024 г. по описа на РС-Ловеч е редовна и не страда от пороци,
които да са били констатирани от първоинстанционния съд и да не са били
отстранени. Пострадалата г-жа С. К. постоянно живее и работи в чужбина и
по тази причина е наела мен за повереник, който с изрично пълномощно да
напише и подаде тъжба от нейно име. Същата се е явила в първо съдебно
4
заседание в потвърждение на намерението й да търси наказателно, правна
защита. Предвид гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да
отмени определението за прекратяване на НЧХД № 834/2024 г. По описа на
РС-Ловеч и да го върнете на първоинстанционния съд за приключване по
законно установения ред.
В хода на съдебни прения повереника на въззивника,адвокат Р. Н.-Ц.
заявява,че поддържа частната жалба и в допълнение заявява,че според
нормата на чл. 100, ал. 1 от НПК частният тъжител може да упълномощи
повереник, като ал. 3 на същия член постановява, че за повереника важат
правилата на чл. 91, чл. 92 и чл. 93 от НПК, т.е. това определя кой може да
бъде защитник.
Счита,че тя като повереник на частната тъжителка С. К. отговаря на
условията за съответното качество. Няма повод за самоотвод и е
упълномощена по надлежния ред. Нормата на чл. 100 от НПК в цялост
показва, че по своя правен статут, повереникът е приравнен на защитника, т.е.
има същите процесуални права.
Счита, че така е трябвало да се тълкува закона, тъй като в наказателния
процес, нормите касаещи обвиняемия, подсъдимия и неговия защитник при
съмнение се тълкуват в полза на обвиняемия и с оглед прилагането на
принципа за равенство на гражданите пред закона, посочен в чл. 11 от НПК, а
същото нещо трябва да се приложи относно частния тъжител като лице
пострадало от престъпление.
Също така, според чл. 99 от НПК защитникът има свои собствени
самостоятелни права, които упражнява независимо в интерес на своя клиент.
Счита, че това трябва да важи не само за обвиняемия и подсъдимия, но и за
повереника.
Съдебната практика приема, че нарушаване правата на защитника е
съществено процесуално нарушение, и в конкретния случай смята, че това
трябва да се счете за такова по отношение на повереника. Оспорване на този
факт и на нейните правомощия като защитник водят до нарушаване на
правата й като защитник по закон, а също така се отразяват негативно и на
защитата на пострадалата г-жа К., която е пострадала от престъпление от
частен характер.
Според нормата на чл. 81, ал. 2 от НПК трябва да бъде подписано от
подателя. Частната тъжба е подписана, според нея,тъй като има необходимото
5
изрично и подробно пълномощно.Заявява,че клиентът й своевременно е
уведомяван за всяко нещо, което тя предприема в защита на неговия интерес и
има неговото пълно одобрение и съгласие. Изнасянето на възражението, че
процесът трябва да се прекрати, е направено едва след петото поред съдебно
заседание. Заявява,че се знае че цялото ни право е пронизано от принципа в
ЗЗД да не се вреди другиму. С подобно късно възражение се нарушават
правата и на двете страни, защото доколкото няма в сила влязъл съдебен акт,
ние не знаем как ще реагира съдът, а междувременно двете страни са
натрупали разходи по производство, което ако е трябвало въобще да се спре на
това основание, е можело да стане своевременно.
Моли да бъде отменено постановеното като незаконосъобразно и
неправилно определение преграждащо пътя за защита на нейната клиентка.
Въззивникът С. А. К. заявява,че поддържа казаното от адвоката й.
Защитника на въззиваемата Ф. А.,адвокат Ст. Г. приема,че направените в
частната жалба оплаквания се свеждат до няколко,а именно на първо място се
прави възражение, че повереникът на частната тъжителка е имал изрично
пълномощно, според което този повереник е можел да подпише тъжбата.
Четейки внимателно договорът за правна помощ и съдействие, който е
приложен към делото,според него,се стига до извода след неговото
граматическо тълкуване, че повереникът е упълномощен да подава тъжба до
Районен съд – Ловеч за съответното престъпление и да осъществява
процесуално представителство по делото. Липсва изрично оправомощаване да
изготви тъжбата и да я подпише от името на частния тъжител. Направеното в
тази връзка възражение още на първата страница на частната тъжба, че
повереникът бил запознал частния тъжител със съдържанието на тъжбата и
получил одобрението му, е неоснователно, тъй като липсват доказателства за
това, че по електронен път повереникът е осъществил такъв контакт с частния
тъжител, който пък от своя страна да е запознат със съдържанието на тъжбата.
Следващите възражения са свързани с момента, в който съдът е
установил нередовността на тъжбата, респективно оплакването за тази
нередовност от страна на защитата на подсъдимата. Няма краен момент, дори
и настоящата инстанция, ако установи някакъв порок на тъжбата като
новополагащ документ за започване на производството по делото, да бъде
констатиран този порок, и евентуално, ако има възможност да бъде отстранен
след съответните указания.
6
В случая порокът е такъв, че такава процесуална възможност не е
намерена. Налице е категорична съдебна практика, районният съд се е позовал
в своето определение на същата - цитирайки я. В тази връзка се препраща към
правата на повереника съгласно чл. 100, ал. 1 от НПК. Не може наказателно
процесуални и наказателни правни норми да се тълкуват разширително. Да,
чл. 100, ал. 1 от НПК показва и сочи какви са правата на повереника на
частния тъжител, но той не може да измести изричната разпоредба на чл. 81,
ал. 2 от НПК кой следва да разпише тъжбата. Иначе би се получила една
анархия, всеки един недобросъвестен адвокат, който упражнява тази професия
би могъл от името на всеки един гражданин, да внася частни тъжби против
различни лица, което не е допустимо. Единствено в правомощията на
пострадалото в престъплението, което се преследва като такова от частен
характер, е да подава тъжба. Това има предвид законодателят, като е записал в
тази норма, че тъжбата се разписва от подателя. Подателят на тъжбата в
случая не е повереника, а е частния тъжител или лицето пострадало от
престъплението.
Неоснователно в частната жалба се препраща и към разпоредбата на чл.
246, ал. 3 от НПК, законът дава възможност, тъй като прокуратурата е с такива
правомощия и с такава структура, че отделните прокурори да бъдат
взаимнозаменяеми, така като могат да бъдат и взаимнозаменяеми и
поверениците на частните тъжители за престъпление от частен характер.
Счита, че определението на Ловешкия районен съд е обосновано,
законосъобразно, моли Ловешки Окръжен съд /ЛОС/ да отхвърли частната
жалба и потвърди същото.
Въззиваемата Ф. М. А.: в защита заявява,че поддържа това, което каза
адвоката й.
Повереника,адвокат Р.Н.-Ц. в правото си на реплика заявява,че когато
коментираме трябва да коментираме и договора за правна помощ и
пълномощното. Принципно уточнява, че изготвянето и подаване на документ
е налице, когато същият е подписан, защото към момента на подписа има
проект на документ, а не завършен документ.
Тъжбата е подадена по електронен път, мисля. Не съм сигурна дали не
беше на имейл на съда. Тъжбата е подадена чрез ССЕВ.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна
точка.
7
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да обжалва
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в
процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваното определение, съгласно изискванията на
чл. 313 от НПК, счете жалбата за основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С определение №716/29.07.2025г.Ловешки Районен съд/ЛРС/ е
постановил,че прекратява на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от
НПК наказателното производство по НЧХД №834/2024 г. по описа на РС
Ловеч, тъй като тъжбата не отговоря на условията, посочени в разпоредбата
на чл.81, ал.2 от НПК.
Осъдил частната тъжителка С. А. К., да заплати на подсъдимата Ф. М. А.
сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
В мотивната част на определението РС е приел за основателно
направеното от адв. Г. възражение, че депозираната тъжба не отговоря на
изискванията на разпоредбата на чл.81, ал.2 от НПК, регламентираща, че
тъжбата трябва да е подписана от тъжителя, както и, че видно от депозираната
тъжба, въз основа на която е образувано настоящето дело, както
допълнителните уточняващи молби, депозирани по делото са подписани от
повереника на частната тъжителка, а не от самата нея, и приел възражението
на адв. Г. се явява основателно, и че депозираната тъжба не отговоря на
условията на чл.81, ал.2 от НПК. Също така приел,че доколкото това
възражение се прави в това съдебно заседание 01.08.2025г., към която дата е
изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК шестмесечен срок
8
от узнаване на тъжителя за извършване на престъплението, то и този порок се
явява неотстраним към настоящия момент, поради което не следва да бъде
даван срок на тъжителката за привеждане на тъжбата в съответствие с
изискванията на чл.81, ал.2 от НПК, а следва да се уважи искането на адв. Г. да
бъде прекратено производството по делото.Приел също така,че посочения в
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК срок е преклузивен и след изтичането му е
недопустимо да бъде повдигано и поддържано обвинение за престъпление от
частен характер, независимо от причините за пропускането му, в каквато
насока изцяло е и практиката на ВКС по въпроса до кой момент могат да
бъдат отстранявани нередовностите в подадената тъжба, като в същата се
приема, че в НПК няма ограничение за поправяне на съдържанието на
тъжбата /напр. относно дата, място или елементи от фактическото изпълнение
на престъплението/, стига това да е сторено в рамките на срока по чл.81, ал.3
от НПК, в който смисъл е Решение №93/23.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
751/2009 г., III н. о. и Решение №93/02.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I
н. о.
Въззивната инстанция приема,че процесното определение е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и делото следва да
се върне на същия съдебен състав за продължаване на процесуално –
следствените действия.
По-конкретно на л.6 от НЧХД е приложено пълномощно,по силата на
което въззивничката е упълномощила повереника ,адвокат Р.Ц. да подаде от
нейно име и за нейна сметка,в това число и по електронен път с КЕП тъжба
срещу въззиваемата,както да я защитава и представлява процесуално в
образуваното частно наказателно дело и да извършва всички необходими
съдопроизводствени действия до приключване на делото пред първа съдебна
инстанция.На л.24 е приложено идентично пълномощно,което е заверено в
„Консулска служба“ при Посолството на Република България в гр.Брюксел.с
разпореждане №871/06.11.2024г. съдията – докладчик е приел,че повереника
на въззивничката е остранил недостатъците на тъжбата и е разпоредил,че дава
ход на тъжбата.В противоречие с това разпореждане ЛРС е постановил
процесното определение,с което пък е приел,че процесната тъжба не отговаря
на изискванията на чл.81, ал.2 от НПК.Не е спорно,че посочената процесуална
норма изисква тъжбата да бъде подписана от подателя.Подателя в конкретния
казус е повереника на частния тъжител и то въз основа на изрично
9
упълномощаване от негова страна,както вече се посочи и по-горе.Т.е.
неоснователно от страна на РС се приема и абсюлитизира,че тъй като това не
е сторено от частния тъжител,процесната тъжба не отговаря на това
изискване.В смисъл,че тези права не се отричат от частния тъжител,че са
делегирани на повереника,предвид на което и въззивната инстанция приема,че
процесното определение е необосновано и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
При тези съображения необосновани са и мотивите на РС,в частта,в
която приема,че е това възражение се прави в това съдебно заседание
29.07.2025г., към която дата е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.81,
ал.3 от НПК шестмесечен срок от узнаване на тъжителя за извършване на
престъплението, то и този порок се явява неотстраним към настоящия момент,
поради което не следва да бъде даван срок на тъжителката за привеждане на
тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.2 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.289,ал.5 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА определение №716/29.07.2025г.Ловешки Районен съд/ЛРС/
е постановил,че прекратява на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2
от НПК наказателното производство по НЧХД №834/2024 г. по описа на РС
Ловеч и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на
процесуално –следствените действия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10