Решение по дело №36220/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5251
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110136220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5251
гр. С., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110136220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК вр. чл. 238 ГПК.
С искова молба ищецът „ЕВРО АЛИАНС ТУНЕЛИ“ ЕАД, чрез адв. Д., е предявил по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. Г. Г. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за признаване за установено, че И. Г. Г. дължи на „ЕВРО АЛИАНС ТУНЕЛИ“ ЕАД
следните суми: 4000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 02.02.2015
г., ведно със законната лихва от 01.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 673,79 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.01.2016 г. до
18.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15345/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
02.02.2015 г. сключил с ответника договор за заем, в изпълнение на който на същата дата
предоставил на И. Г. Г. в брой заемна сума в размер на 4000 лв., която заемателят –
ответник следвало да върне на заемодателя на 48 месечни вноски съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Твърди, че връщането на предоставената на заем сума
следвало да започне през януари 2016 г. (между 25-то и 30-то число), а последната вноска
следвало да бъде заплатена между 1-ви и 20-ти декември 2019 г. Поддържа, че ответникът
не изпълнил каквато и да е част от задълженията си по договора за заем от 02.02.2015 г.,
като не изплатил нито една погасителна вноска. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4000
лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 02.02.2015 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
673,79 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.01.2016 г. до 18.07.2019
г. При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил
1
в първо съдебно заседание и не е изпратил представител, както и не е направил искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
С молба от 17.02.2023 г. ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
СРС, 167 състав е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съобразно разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК са: 1/ ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ редовно призованият ответник или
негов представител да не се е явявил в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
първото редовно о. с. з.; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; 6/ искът да е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В разглеждания случай както с Разпореждане № 83920/12.09.2022 г., така и със
съобщението за датата на насроченото съдебно заседание, надлежно връчени на ответника
по реда на чл. 46 ГПК, на И. Г. Г. е указана възможността за постановяване на
неприсъствено решение в случай, че не представи отговор, не се яви в първо съдебно
заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Както се
изясни, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал отговор на исковата молба, не
се е явил в първо съдебно заседание и не е изпратил представител, както и не е направил
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С подадената молба от 17.02.2023 г.
ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение. Наред с това видно от
наведените с исковата молба твърдения и приетите писмени доказателства, съдът намира, че
исковете са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност за присъждането на разноски,
разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането им, поради което следва
да му бъдат присъдени съгласно представения списък по чл. 80 ГПК следните суми: 753,48
лв. за заповедното производство, от които: 93,48 лв. за държавна такса и 660 лв. за
възнаграждение за адвокат, и 1116,50 лв. за исковото производство, от които: 116,50 лв. за
държавна такса и 1000 лв. за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ж.к. „Д.“, № 71, вх. „Г“, ет. 8, ап. 85, дължи на „ЕВРО АЛИАНС ТУНЕЛИ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – АДРЕС, база „Горубляне“, следните суми:
2
4000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 02.02.2015 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
673,79 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.01.2016 г. до 18.07.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 20.05.2020 г. по ч.гр.д. № 15345/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „ЕВРО АЛИАНС
ТУНЕЛИ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – АДРЕС, база
„Горубляне“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1116,50 лв. - разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 753,48 лв. - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 15345/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3