№ 127
гр. Петрич, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева АдминистратИ.но
наказателно дело № 20251230200227 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от М. А. М. ЕГН-
**********, с адрес /населено място/ протИ. Наказателно постановление №
25-0314-000035 от 21.02.2025 г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с
което му е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от
ЗДвП администратИ.но наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено
администратИ.но нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като
неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и издадено в протИ.оречие с
материално-правните разпоредби. Предвид на тези си съображения
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично но се представлява от процесуален представител – адв. И..Я. от БАК,
заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане.
Прави доказателствени искания. По съществото на спора процесуалният
представител на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и съответно
за отмяна на НП. Не прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. С писмени бележки адв.Я. доразвИ.а доводите си в обосноваване
формалните недостатъци на АУАН и НП.
АдминистратИ.но-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При
депозиране на АНП с писмо рег. №3579 от 24.04.2025г. е направил искане за
1
оставянето жалбата без уважение и за потвърждаване на наложеното
наказание.
РП-Благоевград, ТО-Петрич, редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2024г. около 13:59 часа в /населено място/ св. Х. Й.-мл.
автоконтрольор при РУ-Петрич е изпълнявал контрол по „ПД“ към този
момент, разпитани по делото като свидетел. По време на изпълнение на
служебните си задължения, спрял процесното МПС-лек автомобил „БМВ 530
И“ с рег.№РА6386 КС. При която проверка св.Й. установил, че л.а. се
управлява от неправоспособния водач-син на собственика и жалбоподателя. За
което управление като неправоспособен водач св.Й. сочи, че е съставил АУАН,
който акт не е този, който съдът му е предявил. Предявеният му акт касае
допускане или предоставяне управление, който се съставя на собственика, а не
акта за управление от неправоспособен водач. Сочи че на датата на проверката
е установил управление от неправоспособния водач и това не е М. М.. Следва
да се обърне внимание, че съдът извърши предявяване по изрично искане на
актосъставителя Й., тъй като не си спомня обстоятелства по случая.
Съгласно справка изискана от съда става ясно, че към датата на
нарушението 20.09.2024г. и датата на съставяне на НП-06.02.2025г. като
собственик на процесното МПС фигурира лицето С.Г. М., ЕГН-**********, с
адрес /населено място/- /л.51-53 гръб от делото/.
За така констатираното на място на 20.09.2024г. свидетелят Х..Й. сочи,
че е съставил АУАН на непълнолетния водач, който не е бил М. М., а от
приложения по делото АУАН е видно, че същия е съставен на М. М., като в
този акт се сочи за собственик именно той-М. М. на МПС - лек автомобил
„БМВ 530 И“ с рег.№РА6386 КС, за това че на 20.09.2024г. около 13:59 часа в
/населено място/ като ползвател на процесното МПС допуска управлението
му от непълнолетния и неправоспособен водач-В.М. М., ЕГН-********** от
/населено място/, т. е. АУАН е издаден на жалбоподателя М. А. М. за
нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, като е било прието в диспозитИ.та му
част, че нарушителят виновно е нарушил цитираната разпоредба - "водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или
предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач".
Процесният Акт за установяване на администратИ.но нарушение серия
GA №3331983/06.02.2025 г. е съставен от свидетеля Х..Й., в присъствието на
св.Р., който е само свидетел на съставянето на акта протИ. от М. А. М. и в
негово присъствие.
С така съставеният акт не са иззети доказателства и няма направени
възражения и на същата дата 06.02.2025г. е бил предявен и подписан от
актосъставителя - св.Й., св.Р. и от нарушителя по акта-М. М..
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата
2
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение
протИ. съставения му АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, на 21.02.2025 г. ВПД Началникът РУ-
Петрич към ОДМВР-Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г., е издал Наказателно постановление № 25-0314-000035 от
21.02.2025 г., протИ. жалбоподателя М. А. М., като констатираното от
актосъставителя администратИ.но нарушение, е описано и квалифицирано по
идентичен начин както в АУАН.
АНО както и актосъставителят с диспозитИ.ната част на НП е приел, че
именно М. А. М. виновно е извършил администратИ.но нарушение по чл. 102,
т. 1 от ЗДвП, цитирайки текста на нарушената норма "водач, собственик,
упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач", поради което
и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП му е наложено
администратИ.но наказание - глоба в размер на 300 лева.
Наказателното постановление е връчено на 02.04.2025 г. лично на
жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му върху
позиция подпис в нарочна разписка към НП, а жалбата на М. А. М. е
входирана пред АНО с вх. №УРИ 314000-4132/16.04.2025г..
От приложената към АНП Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи, приета като доказателство по делото, се
установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано
НП, а именно: - на Началника на РУ при ОДМВР да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.8./, както и тази на контролните
органи, констатирали процесното нарушение /т. 1. 3/.
От приложената към АНП Справка от информационните масИ.и на
МВР за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен
водач, санкциониран една година преди процесното адм. деяние с 2 издадени
НП.
По делото бе изискана справка за собствеността върху процесното МПС,
към датата на нарушението 20.09.2024г. и към датата на съставяне на НП-
06.02.2025г. и като собственик на лек автомобил „БМВ 530 И“ с рег.№РА6386
КС фигурира лицето С.Г. М., ЕГН-**********, с адрес /населено място/-/л.51-
53 гръб от делото/.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата,
съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират
изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото полицейски
служители – Й. /актосъставител/ и Р. /свидетели по съставяне на АУАН/, са
безпротИ.оречИ.и по отношение на относимите основни факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и
3
поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както
и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги
приема за достоверни, обектИ.ни, логични и последователни, открояващи се с
необходимата еднопосочност, безпротИ.оречИ.ост и подчертана убедителност,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си
впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението и
съставянето на акта, както и относно изпълнената администратИ.на
процедура, включително и предявяването и връчването на съставения АУАН.
В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени
към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да
е съществено протИ.оречие между показанията на свидетели-служители на
МВР, а напротИ. – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с
други досежно изложената фактология, предшестваща и последваща
съставянето на АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок по смисъла на действащата към момента на
депозирането й редакция, от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на
нарушението.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но поради следните
съображения:
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузИ.ни срокове, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респектИ.но ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване
правото му на защита. Свеждат се до следното:
АдминистратИ.нонаказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такИ.а имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на администратИ.но наказание. Поради това не случайно, в тежест на
актосъставителят и на наказващият орган е да посочат администратИ.ното
нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни
разпоредби, съгласно чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
В случая съдът констатира, че е налице несъответствие между
текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и възведената от
актосъставителя и от АНО правна квалификация и цифровото й изражение,
4
която не е достатъчно прецизирана и с оглед на това е неясна. Като нарушена
материално-правна норма както актосъставителят, така и АНО са посочили
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. Следва тук да се обърне внимание, че и
в АУАН и в НП е посочена само т.1, без да се сочи алинеята по която именно е
тази т.1 от чл.102 от ЗДвП е нарушена. Възприемането на текстовото
изписване на приетата за нарушена норма сочи на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното
превозно средство:
1. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или
на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство;
Така възведеното съдържание в цитираната като нарушена разпоредба
на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП различава както три отделни субекта на
забраната, така и очертава изрично три отделни групи адресата-водачи по
отношение които изпълнителното деяние инкорпорира забрана по
предоставянето на МПС. Нито актосъставителят, нито АНО, който е
разполагал с процесуалната възможност по реда на чл. 53 от ЗАНН да
прецизира нарушената законова разпоредба, макар и правилно да са посочили
нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не са прецизирали относимата в случая
хипотеза, като с оглед на текстовото описание на нарушението приложимата
правна квалификация е – чл. 102, ал. 1, т. 1 пр. 3-то от ЗДвП.
Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са допуснати
редица неточности и са наведени протИ.оречИ.и фактически обстоятелства,
което обстоятелство само по себе си представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, касаещи задължителното им съдържание. Прави
впечатление, че както в АУАН, така и в НП не е посочено по ясен и
недвусмислен начин в какво качество е прието, че жалбоподателят е извършил
вмененото му адм. нарушение. Актосъставителят не е приел за необходимо да
констатира и да отрази по ясен начин този елемент от фактическия състав на
нарушената норма. НапротИ., същият цитирайки съдържанието на
нарушената правна норма е отразил в АУАН, че Г. П. "виновно е нарушил чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач". В същото време от показанията на
актосъставителя –св. Й. и представеното по делото копие от справка за
собственост на МПС, се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е
собственик на процесното МПС, а собственик на лек автомобил „БМВ 530 И“
с рег.№РА6386 КС е лицето С.Г. М., ЕГН-**********, с адрес /населено
място/-/л.51-53 гръб от делото/. Не е било възприето на инкриминираната
5
дата, време и място жалбоподателя да е бил водач на същия, липсват и
доказателства да е упълномощен ползвател. Още по-голяма неяснота в случая
е възведено с отбелязаното в АУАН, абзац първи жалбоподателя се сочи като
собственик на БМВ-то, а в абзац две се сочи същия жалбоподател като негов
ползвател. Тази неяснота не е отстранена в НП, като напълно идентично
повтаря АУАН-а и едновременно по-надолу в диспозитИ.а на вмененото му
нарушение отново както в АУАН, е цитирано съдържанието на нарушената
правна норма, без АНО да е прецизирал относимата хипотеза, като е вменил
на Г. П. извършване на нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП-без да сочи коя
алинея, като "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно
лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е
правоспособен водач". Предвид на това е налице както протИ.оречие между
възприетото от актосъставителя и АНО, така и вътрешно протИ.оречие в
самото НП относно субекта на нарушението и по-точно в какво качество
жалбоподателят е предоставил въпросния лек автомобил „БМВ 530 И“ с рег.
№РА6386 КС на сина си В. М.в М..
Съдът констатира и несъответствие между възприетото на
актосъставителя и отразеното в АУАН. В случай че пред съда актосъставителя
твърди, че е установил, че нарушителя е В. М.в М. както е отразено в актовете
, то как актосъставителя а и в последствие наказващия орган са възприели, че
собственик на поцесното МПС е баща му М. М., относно който в
адм.преписка е налично само, че притежава валидно СУМПС с рег.
№*********, което обаче не може да го превърне в собственик на лек
автомобил „БМВ 530 И“ с рег.№РА6386 КС, който видно от приложената
справка е собственост на С.Г. М. с дата на придобИ.е 08.02.2024г. по силата на
нотариално заверен договор.
На следващо място - в описателната част както в АУАН, така и в НП като
изпълнително деяние на нарушението е посочено "предоставя МПС", а по-
нататък в диспозитИ.а пък са посочени две алтернатИ.ни форми на
изпълнително деяние - "допуска или предоставя управлението", които са
взаимно изключващи се, а в същото време "допускането" като изпълнително
деяние не се съдържа и в нарушената норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Същото е съдържимо в санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от
ЗДвП.
Всичко това води до неяснота в администратИ.ното обвинение и
накърнява възможността на нарушителя да разбере какво точно нарушение му
се вменява във вина и съответно да организира адекватно защитата си срещу
постановлението. Следва да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно,
пълно и идентично, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага
адм. санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно администратИ.но нарушение. Поради това тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотИ.ирани и др., нито пък е
6
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път и
то едва в хода на съдебното следствие въз основа показания на свидетели
/свидетели по констатиране на нарушението/ законово определените им
реквизити, в частност да се уточнява както е качеството на субекта на
нарушението, така и какво е било констатираното от актосъставителя
изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени
реквизити както на АУАН по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, така и на НП
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
От друга страна, нормата на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, която е
санкционна и на основание на която е наложена санкцията на жалбоподателя
също визира няколко отделни хипотези, относими за различни изпълнителни
деяния – "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице
или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или администратИ.ен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено". АНО макар и да е възприел по неустановен начин,
некореспондиращ с доказателствата, че нарушителят е "собственик" „като
ползвател“ на лек автомобил с индИ.идуализиращите белези на процесното
МПС, не е счел за необходимо да посочи относимата в случая хипотеза на
санкционната норма –чл. 177, ал. 1, т. 3 предл. 3 б. "а" предл. 2-ро от ЗДвП.
Липсата на конкретизация в наказателното постановление относно
основанието за налагане на санкцията, също е опорочила администратИ.но-
наказателното производство.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в
съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са
винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на
прИ.леченото към администратИ.но-наказателна отговорност лице,
заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки.
Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е
действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието
й със закона. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно на формално основание, без съдът да обсъжда дали
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му администратИ.но
нарушение.
В същото време за прецизност съдът намира да отбележи, че в хода на
администратИ.но-наказателното производство не се ангажираха
доказателства, че жалбоподателят е предоставил по един или друг начин на
инкриминираната дата и време процесното МПС на неправоспособния си син
В.М. М.. Разпитаният по делото свидетели-очевидец и актосъставител сочи,
7
че МПС-то е било управлявано от непълнолетен, но не можеше да си спомни
имената му и предположи че това е сина на М. М.-жалбоподателя. Като само
от това обстоятелство не може да се направи извод, че МПС-то, за което
безспорно се установи, че е собственост на трето лице, е било предоставено на
неправоспособния водач от баща му – жалбоподателя М., за който не се
установи да е упълномощен ползвател на процесния мотопед, както и към
инкриминираната дата и време да е бил водач на същото МПС, както е приел
АНО. В този смисъл недоказан остава изводът на наказващия орган, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и за това следва да понесе съответната отговорност. В конкретния
случай е налице едно бланкетно обвинение. На практика е преписана
нарушената правна норма, без установените в обектИ.ната действителност
факти да са прИ.едени към хипотезите на тази правна норма. В АУАН и НП
липсва надлежно описание на нарушението, като не става ясно по какъв начин
/с действия или бездействия/ жалбоподателят е предоставил въпросното МПС
на сина си В.М. М.. Или от обектИ.на страна не се сочи, а и не се установи
никакво действие на жалбоподателя, с което той да предаде държането на
МПС-то на непълнолетния си син В.М. М. и така да му го "предостави ". В
показанията си св.Й. се сочи - "към датата на проверката МПС се управляваше
от неправоспособния водач. Така че това не е М. М. на датата на проверката.“
Нарушението, при формата на изпълнително деяние "предоставяне", както е
посочил актосъставителя и АНО в описателната фактологична част съответно
на АУАН и НП, се осъществява само с пряк умисъл и за да е налице, следва в
интелектуалния момент от субектИ.ната му страна да съществуват представи,
че лицето, сочено като нарушител дава превозното средство на някого и че
това друго лице наистина ще го управлява, а волевия момент е, че предоставя
МПС - то за да бъде управлявано от неправоспособното лице. Не се установи
жалбоподателят да е имал знания, че синът му ще управлява мотопеда на
процесната дата, още по малко му е предоставил държането върху веща, за да
бъде ползвана с предвидената в закона цел.
Що се касае до съдържимото се в отправеното на жалбоподателя с
диспозитИ.а на АУАН и НП адм. обвинение при посочената алтератИ.ност на
изпълнителното деяние - "допуска", съдържима се в санкционната норма
на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, следва да се отбележи, че "допускането"
като изпълнително деяние предвижда форма на вина - евентуален умисъл или
небрежност. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които
да навеждат на извод, че жалбоподателят е съзнавал, че на посочените в АУАН
и НП време и място синът му Н. П. управлява мотопеда без да е
правоспособен, но се е отнасял безразлично към това.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал
атакуваното НП без да провери законосъобразността и обосноваността на
АУАН, както и без да извърши проверка на всички обстоятелства, при които е
извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
8
постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание действащата към момента
редакция на чл. 63д (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. Я., но
такИ.а не се претендират, поради което и съда не дължи произнасяне.
МотИ.иран от горното и на основание чл. 63, ал. 3 вр. с чл. 58д т. 1 от
ЗАНН, Районен съд /населено място/
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 25-0314-000035 от 21.02.2025 г., издадено от ВПД Началника на РУ в
ОДМВР Благоевград, РУ-Петрич, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на М. А. М. ЕГН-**********, с адрес /населено
място/, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП е наложено
администратИ.но наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено
администратИ.но нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АдминистратИ.ен
съд гр.Благоевград чрез Районен съд /населено място/ по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9